О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. София, 04.02.2020 година
С. О. СЪД, Наказателно отделение, първи въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Н. Н.
2. мл.с. Б. Г.
след като разгледа докладваното от
младши съдия Гащарова ВЧНД № 33 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4 НПК. Образувано е по частна жалба от адв. В.Б. -
защитник на подсъдимия М.Л.Н., срещу определение, постановено в съдебно
заседание от 24.01.2020 г. по н. о. х. д. № 524/2019 г. по описа на Районен съд
– С., с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Посоченото определение
се обжалва от защитника с доводи за неговата неправилност. В тази насока се
твърди, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ се изпълнява от
25.01.2019 г., като през този период от време са събрани всички възможни
доказателства от страна на държавното обвинение в досъдебното производство,
делото е внесено за разглеждане в съда, където също са извършени множество
съдебно-следствени действия, поради което счита, че продължаването ѝ се
явява неоснователно и необосновано. Жалбоподателят излага, че подсъдимият е
неосъждан, с чисто съдебно минало, поради което счита, че не е налице
опасността от извършване на престъпление. В подкрепа на искането се сочи и
наличието на регистриран постоянен адрес в страната, на който подсъдимият
пребивава.
Настоящият състав на С. о. съд след като обсъди
доводите, изложени в жалбата във връзка с доказателства по делото, прие за
установено следното:
Подсъдимият
М.Л.Н. е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.
129, ал. 2, вр, с ал. 1 от НК, престъпление по чл. 142а, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК и за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Спрямо
подсъдимия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение
29.01.2019 г. по ч.н.д. № 53/2019 г., като същият е бил фактически задържан,
считано от 26.01.2019 г.
Наказателното
производство срещу подсъдимия е в своята съдебна фаза в стадия „Съдебно
заседание“ - Глава
двадесета от НПК. В този стадий на съдебното производство въпросът за
изменение на мярката за неотклонение се решава по реда на чл.
270 от НПК.
С
разпореждане от 26.09.2019 г. на първоинстанционния съд делото е насрочено за
разглеждане в открито разпоредително заседание на 05.11.2019 г.
В
открито съдебно заседание проведено на 27.09.2019 г., по ред на чл. 270 от НПК,
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на подсъдимия за
изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета с
определение от 29.01.2019 г. в по-лека. Определението е потвърдено от О. съд-С.по
в.ч.н.д. № 605/2019 г.
С
определение от 12.12.2019 г., в разпоредително заседание, първоинстанционният
съд е потвърдил мярката за неотклонение взета спрямо подсъдимия. С определение
от 31.12.2019 г. по ч.н.д. 759/2019 г., въззивният съд е потвърдил отказа на
РС-С. да измени мярката за неотклонение „задържане под стража“ взета спрямо
подсъдимия.
На
24.01.2020 г. е направено ново искане за изменение на мярката за неотклонение,
което е оставено без уважение от първоинстанционния съд.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.
342, ал. 1 от НПК, от процесуално легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. При проверка на обжалваното първоинстанционно
определение, настоящата инстанция приема, че същото е законосъобразно и
обосновано, поради което подаденият частен протест следва да се остави без
уважение, като неоснователен. Съображенията за това са следните: Въпросът за
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко
време на съдебното производство, но съгласно чл.
270, ал. 1 НПК това искане е основателно при промяна на
обстоятелствата, която промяна обосновава извод за отпадане на опасностите от
укриване или извършване на престъпление, послужили за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение или при наличие на други, нови обстоятелства, обуславящи
нейното изменение.
Настоящият
въззивен съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че към
момента е налице висока степен на вероятност подсъдимият да е съпричастен към
извършването на престъпленията, за които е привлечен към наказателна
отговорност. Това предположение се основава на събраните в производство
доказателствени източници, годността на които подлежи на преценка единствено от
съда, разглеждащ делото по същество и не може да бъде обсъждана в настоящото
частно производство. С оглед осигуряване както на минималния стандарт на чл. 5,
пар. 4 от ЕКЗПЧОС, така и обезпечаване на правото на подсъдимия по чл. 6, пар.
1 от Конвенцията за разглеждане на делото от безпристрастен съд при
произнасянето си по въпроса за наличие на обосновано предположение, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен, съдът не следва да
взима отношение по въпроса за вината, както и да се произнася с оценка за
годността на събрания доказателствен материал и неговата достатъчност.
Наведените в частната
жалба обстоятелства, с които се аргументира исканото изменение на мярката за
неотклонение, не са нови, а са били вече няколкократно проверявани от въззивния
съд по повод предходен съдебен контрол на мярката за неотклонение, изпълнявана
спрямо подсъдимия, като последното произнасяне е от 31.12.2019 г. по в. ч. н.
д. № 759/19 г.
Въззивната съдебна
инстанция е имала повод няколкократно да отбележи, при досегашния си контрол на
взетата мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия по реда на чл. 270 от НПК, че инкриминираните деяния – нанасяне на средна телесна повреда и
противозаконно лишаване от свобода в условията на домашно насилие, по начина по
който са осъществени се отличава със значително по-висока степен на обществена
опасност от сходни такива и разкриват повишената обществена опасност на
подсъдимия, въпреки необремененото му съдебно минало. По делото се съдържат
данни за проявена изобретателност и жестокост при причиняване на телесните
увреждания на пострадалата, системност на извършваните посегателства срещу
личността и повтарящи се унижения, и ограничаване на личните ѝ права.
Пострадалата е била лишена от свобода повече от две денонощия, което е било
съпроводено с физически страдания от причинените ѝ телесни увреждания.
Високата обществена опасност на деянието се разкрива и от данните, че телесни
увреждания спрямо пострадалата са нанасяни и в присъствието на малолетните им
деца. На следващо място, по делото се съдържат данни, че подсъдимият към
момента на инкриминираното деяние е употребявал наркотични вещества, амфетамини
и метамфетамини, което е довели до враждебност, жестокост, гняв, проява на
насилие и желание за наказание. Употребата на наркотични вещества би могла да
се поднови при промяна на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение.
Изложените характеристики на деянията, мотивират настоящия състав да приеме, че
втората алтернативно изискуема от закона предпоставка за налагане и
продължаване във времето на мярката за неотклонение „задържане под стража“, а
именно вероятност от извършване на престъпление от страна на подсъдимия, не е
преодоляна. Напротив, и към настоящия момент съществува реална опасност от
извършване на престъпление, чийто интензитет не е намалял въпреки изминалия
период на задържане на подсъдимия.
Продължителността на
задържането на подсъдимия под стража към момента е малко над 12 месеца, и в
двете фази на процеса (досъдебна и съдебна) и не надхвърля рамките на разумния
срок по смисъла на чл. 5 и 6 ЕКЗПЧОС и чл. 22 НПК, както с оглед на
предмета и тежестта на обвиненията, и сложността на делото, така и предвид
процесуалното му развитие, респективно не е довело до прекомерно накърняване на
правата на подсъдимия, или до несъразмерно ограничаване на личната му свобода. Районният
съд извършва своевременни процесуално-следствени действия както за пълното
изясняване на обективната истина по делото, така и за приключване на
производството именно в разумен срок, включително при спазване на законовите изисквания
за насрочване на следващото заседание по делото.
Не основателно е
възражението на защитника на подсъдимия, че наложената мярка за неотклонение на
подсъдимия е необоснована и неоснователна, с оглед на извършените до момента
множество съдебно-следствени действия. Мерките за неотклонение нямат за цел да
осигурят спокойно събиране на доказателства, а съгласно разпоредбата на чл. 57
от НПК да попречат на подсъдимия да се укрие или да извърши престъпление.
Обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан не е от естество да намали
интензитета на опасността подсъдимият да извърши престъпление, предвид
конкретните характеристики на деянията, за които е привлечен към наказателсна
отговорност.
Соченото наличие на
постоянен адрес на който живее подсъдимия не може да обоснове липсата на
опасност от укриване, предвид тежестта на престъпленията за които е привлечен
към наказателна отговорност.
Поради изложено,
въззивният съд намира, че наложената на подсъдимия М.Н. мярка за неотклонение „задържане
под стража“ към настоящия момент продължава да е законосъобразна и обоснована
мярка за процесуална принуда, с оглед постигане целите на наказателното
производство, водено срещу него. Контролираният акт на районния съд е правилен
и обоснован, и постановен изцяло в съответствие със събраните по делото
доказателства. Доколкото целите на мерките за неотклонение са изрично
регламентирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК и се свеждат до
обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното производство, при
спазване на разумни срокове за разглеждането на делата, както и до ограничаване
възможността подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление, отнесена към
конкретиката на настоящия случай, най-тежката мярка за неотклонение, наложена и
търпяна от подсъдимия, се явява съразмерна и пропорционална на преследваните
цели. Налице е основното изискване спрямо нейната законосъобразност, а именно
да не създава за подсъдимия повече ограничения от действително необходимите за
провеждането на ефективен наказателен процес. В този смисъл възраженията на
защитата се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
При тези аргументи
въззивният съд счита, че към настоящия момент не са налице нови обстоятелства
или изменение в съществуващите, които да представляват предпоставки по смисъла
на чл. 270 от НПК и да обуславят
необходимостта от изменение на наложената на подсъдимия мярка за неотклонение „задържане
под стража“ в по-лека. Атакуваното определение на РС-С. е правилно -
законосъобразно и обосновано, поради което не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. То следва да бъде потвърдено, а частната жалба - оставена
без уважение, като неоснователна
Воден от горното С. о. съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в съдебно заседание от 24.01.2020 г. по н. о.
х. д. № 524/2019 г. по описа на районен съд – С., с което е оставено без
уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия М.Л.Н. мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………........
(Пл.
П.)
ЧЛЕНОВЕ:
1:……………………
(Н. Н.)
2:…………….…..…
(Б. Г.)