РЕШЕНИЕ
№ 154
гр.Поморие,
27.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска
колегия, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина
Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 247 по
описа за 2018 г. и за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е
образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”
гр.Поморие, представлявана от управителя на ЕС М.Ч., против А.В.М., гражданин на Руската Федерация, с
адрес в гр. Поморие.
Ищцовата ЕС твърди, че на 12.11.2014 г. е проведено общо
събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти (СОС) в процесната ЕС, на което с решение по т.2 от
дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите
части на комплекса за
Сочи, че ответникът е
собственик на СОС в процесната ЕС – апартамент № 357 и като такъв е бил длъжен
да изпълни решението на ОС на ЕС за заплащане на разходите за управление и
поддръжка за
Ответникът не изпълнил
това си задължение, поради което ищцовата ЕС подала заявление по чл.410 ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр.дело №
819/2017 г., по описа на РС – Поморие и издадена заповед за изпълнение №
463/13.12.2017 г., за вземане на ищцовата ЕС в размер 1 085.89 лв., основано на влязлото в сила
решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол от ОС от
12.11.2014 г., представляващо такса за поддържане и управление за
Заповедта била връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и с оглед указанията
на заповедния съд, заявителят предявява настоящия иск с правно
основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, за установяване
на вземането си.
Претендира и
направените разноски в заповедното производство, а така също и тези по
настоящото дело.
Исковата молба е
приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответника, който не
е открит на посочения по делото адрес, същият, заявен от ответника като адрес
за кореспонденция с всички държавни институции по реда на Закона за регистър
Булстат, съответно адрес за връчване на чужденец по смисъла на чл.53 ГПК,
поради което съдът е разпоредил връчване на съдебните книжа на този адрес по
реда на чл.47 ГПК.
Съобщението до ответника
е редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание на
чл.47, ал.6 ГПК, на ответника е назначен особен представител – адв.П.А., който оспорва иска като недопустим и
неоснователен.
В съдебно заседание
ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С.С., който поддържа
исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от назначения му особен представител, който поддържа
изложено в отговора становище за неоснователност на претенцията.
За да разреши спора съдът се запозна подробно със
становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото
доказателства, и като съобрази относимите законови
разпоредби, прие следното:
По допустимостта на иска.
По делото е приложено ч.гр.дело № 819/2017 г., по
описа на РС – Поморие, образувано по заявление от ищцовата ЕС против ответника,
в производството по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 463/13.12.2017 г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане № 437/19.03.2018 г., заповедният
съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщението с указанията на съда е получено от
заявителя на 27.03.2018 г.
На 24.04.2018, г., в срока по чл.415, ал.4 ГПК,
ищцовата ЕС е предявила против ответника настоящия иск, който е допустим и като
такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен
интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по
заповедта за изпълнение, която е връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК.
По съществото на иска.
Представен е препис от протокол от ОС на собствениците
на СОС в комплекс „Феста апартмънтс
Поморие” („Феста Поморие ризорт”),
проведено на 12.11.2014 г., от който се установява, че с решение по т.1 от
дневния ред е избран управителен съвет на ЕС в състав М.П.Ч., З. Г. К. и С. В.,
а по т.2 от дневния ред ОС е приело решение, с което е утвърдена годишната
такса за управление и поддръжка в размер на 9 евро /кв. м. без ДДС. С решение
по т.4 от дневния ред е определен срок на неплатилите собственици да заплатят
старите си просрочени задължения до 31.12.2014 г.
Представен е списък на собствениците на СОС в ЕС, в
който е отбелязан като собствен на ответника обект 357 (л.20 от ч.гр.дело №
819/2017 г.).
Представен е препис от протокол от 12.11.2014 г.,
подписан от М.Ч., З.К. и Д. Р., удостоверяващ, че на информационното табло на
комплекса са изложени протокола от ОС от 12.11.2014 г. и правилникът за
вътрешния ред в комплекса.
Установява се от представения препис от нотариален акт
№ 80/02.02.2009 г., нот. дело № 78/2009 г. по описа
на нотариус Гергана Недина, с район на действие – района на РС – Поморие, че
ответникът е собственик на апартамент 357 в процесния комплекс, който е с площ 65.67
кв.м., ведно с
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
В производството по чл.422 ГПК следва да се установи
съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца, към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът заявява като основание на вземането си решение
на ОС на ЕС, прието на 12.11.2014 г., поради което за да установи вземането си
следва да докаже, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба СОС,
находящ се в сграда в режим на ЕС, че ОС на ЕС е взело решение, с което е
определена такса за поддръжка и управление на общите части на ЕС, в сочените в
исковата молба размери и че взетото решение подлежи на изпълнение съобразно
чл.38 ЗУЕС.
Установява се от доказателствата по делото, че
ответникът е собственик на процесния СОС с обща площ 97.35 кв.м. (65.67 кв.м. +
31.68 и.ч. от общите части).
Ответникът е собственик и на друг СОС в комплекса,
видно от представения от особения представител нот.акт
№ 142/04.10.2016 г., нот.дело № 664/2016 г., но
същият е придобит след процесния период, за който се търси заплащане на такса
за поддръжка и управление.
От представения протокол от 12.11.2014 г. се
установява, че на същата дата е проведено ОС на ЕС, в която се намира СОС на
ответника, по т.2 от дневния ред на което е прието решение, с което е определен
размер от 9 евро /кв. м. на годишната такса за управление и поддръжка за
Протоколът от ОС е бил оповестен на 12.11.2014 г.
От доказателствата по делото не се установява
съдържанието на протокола да е оспорено от ответника или от друг собственик по
реда и в сроковете по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, поради което възможността да се
оспорва съдържанието на протокола в настоящото производство е преклудирана.
Не се установява решенията на ОС, проведено на
12.11.2014 г. да са оспорени по реда и в сроковете по чл.40 ЗУЕС от ответника
или от друг собственик и същите да са отменени от съда, а в настоящото
производство е недопустимо да се навеждат доводи за незаконосъобразност,
респ.нищожност на приетите решения.
Предвид изложеното съдът прие, че решенията на общото
събрание на процесната ЕС от 12.11.2014 г., обективирани в протокол от същата
дата са влезли в сила и са станали задължителни за всички собственици на СОС в
ЕС, включително и за ответника.
Изрично в горепосочения смисъл Решение № VІ-82/10.08.2017 г. по в. гр. д. №
794/2017 г. и Решение № І-81/05.10.2017 г. по в. гр. д. №
797/2017 г., двете на ОС – Бургас.
На основание влязлото в сила решение по т.2 от дневния
ред на ОС ответникът дължи такса за управление и поддръжка за
Предвид изложеното искът за установяване на вземането
на ищеца за главницата се явява установен по основание и като такъв следва да
бъде уважен до предявения размер от 1 085.89 лв.
По отношение на вземането за лихви съдът намира
следното.
Решението на ОС по т.4 от дневния ред касае задължения
на собствениците в ЕС, което са стари, т.е. възникнали преди процесното ОС,
поради което определения с това решение срок за заплащането им – 31.12.2014 г.,
не касае срока за заплащане на задълженията, възникнали с решенията от
12.11.2014 г., които подлежат на заплащане в срока по чл.38, ал.1, изр.2 от ЗУЕС, 14-дневен от оповестяването, тъй като с решението не е определен срок за
изпълнение.
Предвид изложеното ответникът е изпаднал в забава на
26.11.2017 г., ето защо и с оглед основателността на иска за установяване на
вземането за главницата, искът за установяване на обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва върху нея е основателен и
следва да се уважи така както е предявен за размера от 316.09 лв., за период от
20.01.2015 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.12.2017 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до
окончателното ѝ изплащане.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в
общ размер 778 лв., от които заплатената държавна такса за образуване и водене
на делото в размер 71.97 лв., 328 лв., заплатен депозит за възнаграждение на
особения представител и 360 лв., адвокатско възнаграждение.
Ищецът е направил и
искане за присъждане на разноските, направени от него в заповедното
производство, което предвид установяването на вземанията му е основателно, ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските му по
заповедното производство в размер 28.03
лв., представляващи заплатена държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Районен съд –
Поморие
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.В.М.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***, БУЛСТАТ *********, с адрес ***,
представляван по делото от особен представител – адв.П.А.,
че дължи на Етажна
собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014
г., с адрес гр. Поморие, ул. „Княз
Борис І”, № 211, представлявана от управителя М.П.Ч., сумата 1 085.89 лв. (хиляда и осемдесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки), представляваща такса за поддръжка и управление за
ОСЪЖДА А.В.М., гражданин на Руската Федерация, роден на ***,
БУЛСТАТ *********, с адрес ***, представляван по делото от особен представител
– адв.П.А., да заплати на Етажна собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”,
с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М.П.Ч., сума в размер 778 лв. (седемстотин седемдесет и осем
лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА А.В.М.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***, БУЛСТАТ *********, с адрес ***,
представляван по делото от особен представител – адв.П.А.,
да заплати на Етажна собственост на
комплекс „Феста апартмънтс
Поморие”, с код по БУЛСТАТ
ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр.
Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М.П.Ч., сума в размер 28.03 лв. (двадесет и осем лева и три
стотинки), представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 819/2017
г., по описа на РС – Поморие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :