Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В
въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина
Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в.
гр.
д. № 3101 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С
решение № 994/05.01.2020 г. по гр. д. № 41847/2016 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), I ГО, 27 състав, са осъдени на основание чл.
150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 32 СК и чл. 86 ЗЗД М.М.А. и М.А. да заплатят солидарно
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3284,67 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м. 06.2013 г. - м. 04.2015 г. за имот в
гр. София, ж. к. „*********ап. № ****сумата от 551 лв., представляваща лихва за
забава върху сумата за топлинна енергия за периода 31.07.2013 г. - 29.06.2016
г., сумата от 84,36 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода
м. 06. 2013 г. - м. 04.2015 г., както и сумата от 16,03 лв., представляваща
лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 31.07.2013 г. -
29.06.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху главниците в размер на
законната лихва, считано от 26.07.2016 г. до окончателното изплащане на
вземанията, като са отхвърлени исковете за топлинна енергия за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 3692,18 лв., както и искът за
лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 617,45 лв. Ответниците са осъдени на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да заплатят на ищеца разноски по делото в размер на
788 лв.
Решението е постановено при участието на „С.-Е.“ ООД - трето лице - помагач
на страната на ищеца.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответниците
М.А. и М.М.А., чрез назначения им особен представител адвокат Т.Й., срещу
решението в частите, с които са уважени предявените искове, с доводи за
недопустимост, неправилност и необоснованост. Твърди се, че не е доказано
обстоятелството, че ответниците са съпрузи. Ищецът не е навел подобни твърдения
в исковата молба, липсват доказателства за установяване на съсобствеността по
отношение на процесния имот, а също и такива, обуславящи солидарност на
задължението. Приложените към исковата молба доказателства са незаверени
преписи, като предвид липсата на заверка по чл. 183 ГПК не представляват годно
доказателство за твърдените от ищеца факти и съдът е следвало да ги изключи от
доказателствата по делото. Не е доказано и качеството на собственици на
ответниците на процесния имот, съответно на клиенти на топлинна енергия. В тази
връзка се сочи, че М.А. не фигурира в нотариалния акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 164, дело № 139 от 2002 г., не е установено и че посоченият в
нотариалния акт купувач - М.М. П., ЕГН ********** (от която е подадено и
заявлението за откриване на партида), е едно и също лице с ответницата М.М.А.,
с посочен в исковата молба ЕГН **********. Не е установена връзката на М.А. с
процесния имот. Излагат се и твърдения, че съдът неправилно е кредитирал
изготвената съдебно – техническа експертиза, без да изследва възражението на
ответниците, че не е възможно натрупването на такова потребление. Експертизата
е изготвена изцяло въз основа на документи, които са били оспорени от
ответниците, поради което решението е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. В исковата молба липсва и разбивка на сумата от 3776,54
лв. – главница за топлинна енергия, като не става ясно и за какъв вид топлинна
енергия. Не е доказано, че ответниците са били уведомени за процесните
задължения. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне
на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД и от третото лице – помагач на
страната на ищеца „С.-Е.“ ООД.
Първоинстанционното решение в частите, с
които са отхвърлени предявените искове до посочените по - горе размери не е
обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и доводите на насрещната страна, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че
решението е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По правилността на решението в обжалваните
части с оглед конкретните оплаквания на въззивниците съдът приема следното:
Предявени
са за разглеждане кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответниците М.М.А. и М.А. да
заплатят на ищеца в условията на солидарност следните суми: 3692,18 лв. –
главница за топлинна енергия, доставена до ап. № ****в гр. София, община
Слатина, ж. к. „*********за периода м. 06.2013 г. – м. 04.2015 г., 617,45 лв. –
лихва за забава в плащане на главницата за топлинна енергия за периода
31.07.2013 г. – 29.06.2016 г., 84,36 лв. – цена за услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода м. 06.2013 г. – м. 04.2015 г., 16,03 лв. – лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2013 г. –
29.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 26.07.2016 г. до окончателното плащане.
За да се уважи искът за вземане на ищеца
за стойността на доставената топлинна енергия по делото следва да се установи,
че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия
срещу задължение на последните да заплащат стойността ѝ, както и че
ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г., отм.),
поради което и за ответниците е възникнало задължение за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, по иска за заплащане на
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия - че е била
извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на
ответниците; че те са поели задължение да заплатят тази сума на ищеца;
договорения размер на възнаграждението. По отношение на акцесорните искове за
обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да установи, че
главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост,
както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми. В
тежест на ответниците е да докажат
положителния факт на плащането.
На първо място следва да се посочи, че
приложените към исковата молба доказателства са надлежно заверени съобразно
изискването на чл. 183 ГПК, съответно са годно доказателство за твърдените от
ищеца факти и оплакванията на въззивниците, че съдът е следвало да ги изключи
от доказателствата по делото, са неоснователни.
Неоснователно е и оплакването за
нередовност на исковата молба, подкрепено
с довода, че ищецът не е изложил обстоятелствата, на които основава
претенцията си, тъй като не е посочил дали потребената топлинна енергия
е за отопление на имота, БГВ или за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, количеството й и продажната й цена (липсва разбивка
на сумата от 3776,54 лв.). Ищецът е изложил
фактически твърдения относно обстоятелствата, на които основава претенцията си,
като за индивидуализацията на вземането за стойността на потребената топлинна енергия
не се налага изрично посочване каква част
от вземането е за потребена топлинна енергия
за отопление на имота, за БГВ и такава, отдадена от сградната инсталация,
поради което не е налице нередовност на исковата молба, а стойността и вида на
доставената топлинна енергия е установена с експертно заключение, неоспорено от
страните.
Пред въззивната инстанция не е спорно, а
се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира,
е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Въззивният съд намира за неоснователно
оплакването, че съдът неправилно е приел, че въззивниците са собственици на
процесния имот, съответно клиенти на доставената до него топлинна енергия. Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
отм.) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ)
и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по
ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2/17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
След така направените принципни
разяснения, въззивният съд приема, че ответниците имат
качеството на клиенти на топлинна енергия, доставяна до процесния имот през
процесния период. Следва да се посочи, че с отговора на исковата молба не е
оспорено, че процесният имот е съсобствен между ответниците, качеството на
ответниците на клиенти на топлинна
енергия за процесния период, както и че същите са солидарно отговорни за
заплащане на процесните задължения. За установяване на тези факти по делото са
приети: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 164, том I,
рег. № 2021, дело № 139 от 11.07.2002 г., с който П.Р.С.е продал на М.М. П.
процесния апартамент № ****заедно с прилежащо избено помещение и съответни
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
заявление – декларация от М.М. П., ЕГН **********, от 11.05.2004 г. до „Т.С.“
ЕАД, носещо подпис за ответницата, с искане за откриване на партида на адреса
на процесния топлоснабден имот, с посочване, че семейството на заявителя се
състои от 4 члена, Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот от 21.12.2012 г., том II, рег. № 14568, дело № 203,
по силата на който за обезпечаване на отпуснат заем в полза на М.А., М.М.А.,
ЕГН ********** и М.А., ЕГН **********, постоянно пребиваващ в Република
България чужденец, са учредили в полза на Д.В.Т.договорна ипотека върху
процесния имот, като е отбелязано, че той е придобит по покупко-продажба, в
режим на съпружеска имуществена общност, Протокол от общо събрание на етажната
собственост на адрес: гр. София, ж. к. „Слатина“, ********от 20.09.2002 г., с
приложен към него списък на етажните собственици, в който срещу ап. № 116 е
записана М. П., за която е положен подпис, неоспорен по делото, писмо от ЧСИС..Я.,
рег. № 844 на КЧСИ, до Служба по вписвания при Агенция по вписвания, гр. София,
за вписване на възбрана във връзка с изпълнително дело № 20128440400774 върху
собствения на длъжника М.А. имот с адрес: ***, до размера на ½ идеална
част от процесния имот, които писмени доказателства безспорно установяват, че
имотът е съсобствен между ответниците. Видно от приложените справки от
Национална база данни „Население“ за М.А., ЕГН ********** и М.М.А., ЕГН **********,
с предишно име М.М. П., а от 29.12.2005 г. – А., и двамата ответници са с
постоянен и настоящ адрес ***. По делото няма данни впоследствие правото на собственост да
е било прехвърлено или да е било учредено вещно право на ползване на друго лице, като
доказателствената тежест за това е била на ответниците. Не се твърди и не
се установява през процесния период трето лице да е било в облигационни
правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия, изключващи
правоотношението между ищеца и собствениците на имота за процесния период.
Както се посочи, договорът
с топлофикационното дружество възниква по силата на закона, при наличие
качеството на собственици на ответниците, а общите условия (от 2008 г. и
от 2014 г.) уреждат съдържанието на това правоотношение, без да е необходимо
изрично изявление на ответниците, включително и относно приемането на Общите
условия. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите (клиентите), които не са
съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответниците не твърдят и не се установява да са упражнили това
право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. и от 2014 г., поради
което настоящият съдебен състав намира, че са
ги приели.
Изложените обстоятелства обосновават извод, че за исковия период между страните
е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот и отговорността на
ответниците към ищеца за заплащането на топлинната енергия може да се ангажира.
Относно възраженията за липса на
идентичност в имената и ЕГН на ответницата, както и липса на доказателства
ответниците да са съпрузи, въззивният съд приема, че същите са заявени за първи
път едва пред въззивната инстанция, поради което са преклудирани. Независимо от
това, оплакванията са и неоснователни. Исковата молба е подадена срещу М.М.А.,
ЕГН **********, а пред първоинстанционния съд са събрани доказателства, че
ответницата, която е собственик на топлоснабдения имот е М.М. П., ЕГН **********. На първо място, видно от
представената справка от национална база данни „Население“, М.М. П. и М.М.А. са
едно и също лице, като промяната във фамилията се дължи на промяна в
гражданското състояние на ответницата. Поради това, въззивният съд приема, че
всички приети доказателства касаят именно ответницата М.А. (с предишна фамилия П.),
доказателства, които да водят до друг извод не са събрани по делото, а напротив
– М.А. е с вписан постоянен и настоящ адрес именно адреса на топлоснабдения
имот. Относно единния граждански номер на ответницата М.А., съдът приема, че в
исковата молба е допусната техническа грешка, която обаче не води нито до
нередовност на исковата молба, нито до недопустимост, евентуално до
неоснователност на исковете срещу сочения ответник. Изискване за посочване на
ЕГН на ответника не се съдържа в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК, касаеща
реквизитите за редовност на исковата молба, а никоя от страните по спора не
твърди в жилището да живее друго лице с
тези имена, но с различно от посоченото в писмените доказателства ЕГН: **********, което безспорно е на М. П. (сега А.). Предвид тези
данни, съдът намира, че именно ответницата М.А., ЕГН: **********
е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове. Доколкото
техническата грешка в изписване на ЕГН на ответницата е пренесена и в диспозитива
на съдебното решение (но при безспорно приетото от СРС, че М.А. е собственик на
имота, съответно клиент на топлинна енергия), то същата подлежи на отстраняване
по реда на чл. 247 ГПК. От приетия нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека, в който процесният имот е вписан като придобит при условията на
съпружеска имуществена общност, както и от смяната във фамилното име на
ответницата М. П. на А., въззивният съд приема, че изводът на районната
инстанция, че ответниците са съпрузи и отговарят солидарно за заплащане на
доставената до имота през процесния период топлинна енергия е верен. Доказателства
в противна насока не са събрани по делото, поради което и в тази част
оплакванията на въззивниците са неоснователни.
От приетото в хода на
първоинстанционното производство заключение на
съдебно - техническата експертиза (СТЕ) (изготвена
въз основа на доказателствата по делото,
както и въз основа на допълнително
изискани от вещото лице такива от „Т.С.“ ЕАД, от „МХ Елвеко“ ООД
и от ТР „Изток“) се установява, че според главните отчети и изравнителните
сметки на фирмата за дялово разпределение (ФДР) за процесния период и в процесния
имот абонатът заплаща топлинна енергия за отопление на имот за 4 бр.
радиатори с индивидуален разпределител на разходите (ИРРО) за отопление и за 1 бр.
щранг-лира без ИРРО в банята с мощност 322 W, както и топлинна
енергия за
сградна инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Топлинната
енергия за БГВ се начислява по показанията на 2 бр. водомера за топла вода в
имота, за процесния период абонатът е осигурил достъп за проверка и отчет на
ИРРО и водомерите и главните отчети са подписани на 24.04.2014 г. и на
09.05.2015 г. Пълният отопляем обем на
имота по проект е 196,47 куб. м., съобразно Акт за разпределение на кубатурата
в жилищна сграда. Сумите за сградна инсталация на абоната са начислени от ФДР
за отопляем обем 196 куб. м. Изчисленията на вещото лице съобразно действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката съвпадат с отразеното в
изравнителните сметки на ФДР. Технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна
енергия и са били за сметка на ищеца
„Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната уредба. За процесния период топломерът в
абонатната станция е преминал метрологична проверка на 18.09.2012 г., на 15.09.2014 г. и на 13.08.2016 г., със
заключение за съответствие с одобрения тип. В заключението е посочено, че общо
дължимата от ответниците сума е в размер на 3284,67 лв., след приспадане на
сумите по изравнителните сметки. Сумите за топлинна енергия за имота са
начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката – Наредба № 16-334/06.04.2007 г., в сила от м. 10.2006 г. и измененията
в сила от 01.06.2014 г.
От заключението на СТЕ, което
въззивният съд кредитира като обективно дадено и неопровергано от други
доказателства по делото, се установяват количеството и стойността на доставената до имота на ответниците топлинна енергия. Във връзка с оплакванията на въззивниците следва да се посочи, че
действително съдът не би могъл да основе решението си на едностранно съставените от ищеца
частни документи – в случая въз основа на приетото извлечение от сметки, което е
своевременно оспорено. По делото обаче са представени и приети като писмени
доказателства и документи, касаещи отчитането на топлинната енергия за
процесния период, носещи подпис за М. П. и неоспорени от ответниците, както и
такива, касаещи разпределението на топлинната енергия (изравнителни сметки) за
имота през процесния период, представени от страна на третото лице помагач, от които в съвкупност със заключението
на вещото лице, работило не само въз
основа на документи
на ищеца,
но и с лично проверените в съответния топлофикационен район документи за процесния имот, може да бъде
направена преценка, че исковете за главници са доказани по основание и до
приетите от СРС размери. Вещото лице е установило количеството топлинна енергия,
доставена до имота през процесния период, стойността й, и че измерванията в
абонатната станция, начисленията по фактури, изравнителните сметки и
остойностяване на потребената топлинна енергия,
са в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба. По
делото не са ангажирани доказателства, че количеството топлинна енергия не е
доставено до имота, че не е възможно натрупването на такова потребление или че
е доставено по-малко количество топлинна енергия, в какъвто смисъл са
оплакванията на въззивниците, а в тежест на последните е било да докажат
възраженията си – чл. 154, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното, въззивният съд
приема, че не е налице твърдяното нарушение на
процесуалните правила от първоинстанционния съд при обосноваване на изводите си на
база изгответната експертиза. На първо място същата не е оспорена от ответниците,
а на следващо място не са ангажирани
доказателства, които да разколебават заключението на
вещото лице.
С оглед експертното заключение, правилно първоинстанционният съд е
приел, че исковете за главница за топлинна енергия са основателни за сумата от
3284,67 лв., съответно за главница за дялово разпределение на топлинна енергия
– за сумата от 84,36 лв., като е приел, че възражението за погасителна давност
е неоснователно. По отношение размера, до който са уважени исковете за главници
и изводите относно възражението за погасителна давност във въззивната жалба не
са изложени конкретни оплаквания, поради което по тези въпроси въззивният съд
споделя правните изводи на районната инстанция и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. В допълнение на заявеното от процесуалния представител на
ответниците в съдебно заседание, че давността не била изчислена правилно,
следва да се посочи, че в съответствие с материалния закон и уредбата на отношенията
относно настъпване на изискуемостта на съответните месечни вземания за цената
на доставената топлинна енергия, СРС е приел, че възражението за давност е
неоснователно, тъй като исковата молба е подадена на 26.07.2016 г., а процесният
период е м. 06.2013 г. – м. 04.2015 г.
По отношение на лихвата за забава върху
главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение във въззивната жалба липсват конкретно
изложени оплаквания, поради което
съобразно чл. 269 ГПК
въпросите относно
изпадането в забава на длъжниците за заплащане на сумите за топлинна енергия и
за дялово разпределение при действащите през процесния период Общи условия и
размера на лихвата за забава, са извън предмета на
въззивната проверка и решението на СРС следва да бъде потвърдено и в частите, с
които са уважени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, без въззивният съд да излага
съображения по правилността на решението в тези части.
Ето защо с оглед предмета на проверка,
въведен с въззивната жалба и липсата на
други заявени относими към предмета на делото оплаквания,
въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, разноски на
въззивниците не се дължат.
Въззиваемият е заявил претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
с молба от 26.04.2021 г. Освен подаването на тази молба, упълномощеният от
въззиваемия юрисконсулт не е извършил други процесуални действия - не е подал
отговор на въззивната жалба, не се е явил в открито съдебно заседание и не е
взел становище по жалбата. Поради това въззивният съд намира, че не е налице
основание по чл. 78, ал. 8 ГПК
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в
полза на „Т.С.“ ЕАД и искането за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. В полза на „Т.С.“ ЕАД
следва да се присъди сумата от 200 лв. – заплатен депозит за особен
представител на ответниците във въззивното производство. На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК последните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС
държавна такса за разглеждане на въззивната жалба в размер на 78,72 лв.
С оглед изложените съображения за идентичност
на лицата М.М. П. и М.М.А. и предвид събраните по делото доказателства, въз
основа на които СРС е постановил решението си, въззивният съд намира, че делото следва да бъде върнато на районния съд с указание за преценка за
провеждане на процедура по реда на чл. 247 ГПК
относно изписване на ЕГН на ответницата М.М.А..
На основание чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК, с оглед цената на предявените искове, настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 994/05.01.2020 г. по гр. д. № 41847/2016 г. на Софийски районен съд,
I ГО, 27 състав, в обжалваната част, с която са осъдени на основание чл.
150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 32 СК и чл. 86 ЗЗД М.М.А. и М.А. да заплатят солидарно
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3284,67 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м. 06. 2013 г. - м. 04.2015 г. за имот
в гр. София, ж. к. „*********ап. № ****сумата от 551 лв., представляваща лихва
за забава върху сумата за топлинна енергия за периода 31.07.2013 г. -
29.06.2016 г., сумата от 84,36 лв., представляваща сума за дялово разпределение
за периода м. 06.2013 г. - м. 04.2015 г., както и сумата от 16,03 лв.,
представляваща лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за
периода 31.07.2013 г. - 29.06.2016 г.,
ведно с обезщетение за забава върху главниците в размер на законната лихва,
считано от 26.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземанията, както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да заплатят на ищеца разноски по делото в
размер на 788 лв.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН: ********** и М.А., ЕГН: **********, двамата с адрес:
гр. София, ж. к. „*********ап. № ****да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл.
273 ГПК сумата от 200 лв. (двеста лева) – депозит за особен представител.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН: ********** и М.А., ЕГН: **********, двамата с адрес:
гр. София, ж. к. „*********ап. № ****да заплатят в полза на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 78,72 лв.
(седемдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки) – държавна такса за
разглеждане на въззивната жалба.
ВРЪЩА делото на
Софийски районен съд, I ГО, 27 - и състав, за преценка за провеждане на процедура по чл. 247 ГПК
по поправка на
очевидна фактическа
грешка при изписване на ЕГН на ответницата М.А.,
съобразно мотивите на решението.
Решението в отхвърлителната част е влязло
в сила.
Решението е постановено при участието на „С.-Е.“ ООД - трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.