№ 802
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110119536 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
15.01.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №19536 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е по повод на постъпила в законен срок искова молба от ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ..... Изп. директор, срещу Д. Г.
Н. във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните
суми: сума от 630,67 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна
енергия, /ТЕ/, за обект, находящ се в гр......, аб. №......, за отчетен период: 01.05.2019г.-
30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 13.02.2023г., до окончателното изплащане на вземането, сума от 129,12
лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 15.09.2020г.- 31.01.2023г., сума от
28,38 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода: 01.02.2020г.-
30.04.2021г. и сума от 6,86 лв., представляваща обезщетение за забава за периода:
05.03.2020г.- 31.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК по ч.гр.д. №7643/2023г. на СРС, 165 състав.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответницата, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че радиаторите в процесния имот са били
демонтирани. Посочва, че в жилището не постъпва отопление по съществуващите тръби.
Моли за отхвърляне на исковете.
Като трето лице- помагач, /ТЛП/, на страната на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, ...
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни.
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, /ЕС/, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за
съответния имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик
да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения
за ТЕ потребител. Видно от приложените към исковата молба и от представените от ТЛП
индивидуални справки за отопление, ответницата е посочена като абонат на ищеца. Налице
е и подписан отчет за отоплителен сезон 2020- 2021г. Не се оспорва от ответната страна, че е
титуляр на партидата за ТЕ за процесния имот. Доказателства за принадлежността на вещно
право върху имота не са налице по делото. Видно от приложени към исковата молба справка
от 28.01.1999г., /стр.17/ и писмо от МС до ищеца от 26.11.1998г., /стр.18/, горният абонатен
номер е за ведомствено жилище на МС. МС е вписан като собственик на имота и в
приложен списък на етажните собственици от 26.11.1998г., /стр.27/. С писмо от МС от
15.03.2018г., /стр.16/, до ищеца се посочва, че процесният имот не е част от ведомствения
жилищен фонд, управляван от администрацията на МС. В протокол на ОС на ЕС и списък
на етажните собственици от 06.10.2001г. ответната Д. Н.- Х, като избрано и упълномощено
от ЕС лице за сключване на договор за „топлинно счетоводство“ с конституираното по
делото ТЛП, е посочена като етажен собственик на процесния апартамент №50. С оглед на
горното настоящият съдебен състав намира за установено качеството „потребител на ТЕ“ на
ответника по делото за процесния период.
Съгласно заключението по СТЕ, в имота е начислявана ТЕ за сградна инсталация при
отопляем обем от 217 куб.м. и за битово- горещо водоснабдяване, /БГВ/, по данни на два
водомера за топла вода. Радиаторите в имота са демонтирани и ФДР не е начислявала ТЕ по
това перо. Във връзка с оспорване в открито съдебно заседание е поставена допълнителна
задача на вещото лице да се установи след оглед отоплява ли се имота чрез наличната
сградна инсталация. След извършване на оглед е установено, че поради демонтиране на
2
радиаторите в имота няма циркулация на топлоносител и тръбите на щранговете са студени
през отоплителния сезон- м.11.2023г., с което се доказва възражението на ответната страна.
Отдадената ТЕ от сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен
път, чрез предвидени в съответната методика математически формули. Начисляването й не е
самоцелно, а с оглед заплащане на отдадената от щранговете ТЕ във всеки самостоятелен
обект и недопускане на неоснователно обогатяване чрез използване на ТЕ от етажни
собственици. В случая е установено по делото, че в рамките на отоплителния сезон до
процесния имот не се доставя ТЕ по съществуващите щрангове за радиатори и щранг- лира
в мокрото помещение. Имотът е на последен етаж на жилищната сграда и е с демонтирани
радиатори. Това е случай, който не е уреден в нормативната уредба, поради което следва да
се приложи общият принцип, че при липсата на доставка на ТЕ до имота и съотв. липса на
потребление не се дължи заплащане на ТЕ, отдадена от сградната инсталация. В тежест на
ответната страна следва да се възложи единствено задължението за ТЕ за БГВ в общ размер
от 308,56 лв., за двата отоплителни сезона, съгласно приетото заключение по ССч.Е.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по
делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане
на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на
ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в
който случай задължението става изискуемо след покана, каквато нее налице, в какъвто
смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. При това положение искът за
мораторна лихва е изцяло неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към ФДР, поради което не може
да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на ТЛП по делото и
съответно възникването на право на регрес спрямо ответната страна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът иска присъждане на разноски за заплатени
държавни такси в двете производства, депозити за експертизи от общо 500 лв. и
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски
в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено делото, да
иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна
да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъди съответен размер на
разноски в полза на ищеца в размер общо за двете производства на 329,89 лв., както и за
исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. Следва да се възложи по
реда на чл.77 от ГПК допълнително в тежест на ищеца заплащането на разноски по
допълнението на СТЕ, доколкото е с оглед установяване основателността на претенцията
му.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. Г. Н., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от ....- Изп. директор, съществува вземане за сумата от общо 308,56 /триста и
осем лева и петдесет и шест стотинки/ лв., представляваща задължение за доставена
топлинна енергия, за обект, находящ се в гр........., аб. №......, за отчетен период: 01.05.2019г.-
3
30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 13.02.2023г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7643/2023г. на СРС, 165
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над уважения размер до пълно
предявения размер от 630,67 /шестстотин и тридесет лева и шестдесет и седем стотинки/
лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от ....- Изп. директор, срещу Д. Г. Н., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 129,12 /сто двадесет и девет
лева и дванадесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2020г.- 31.01.2023г., сума от 28,38 /двадесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/
лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.02.2020г.- 30.04.2021г. и
сума от 6,86 /шест лева и осемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 05.03.2020г.- 31.01.2023г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7643/2023г. на СРС, 165 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. Н., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ....,
ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ....- Изп. директор,
сума в размер общо на 329,89 /триста двадесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/
лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
ОСЪЖДА ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от
....- Изп. директор, на основание чл.77 от ГПК, да заплати в полза на Държавата, по сметка
на СРС, сума в размер на 198 /сто деветдесет и осем/ лв., представляваща възнаграждение
по допълнение към съдебно- техническа експертиза по делото.
Решението е постановено при участието на .., като трето лице- помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4