№ 310
гр. Варна, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело №
20213100103110 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от В. Н. Н. против Варненски районен съд
с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени от ищеца болки и страдания в следствие даване от вещото лице Светлин
Върбанов на невярно заключение по СПЕ, в качеството му на вещо лице по НАХД №
2537/2019 г. по описа на ВРС, VІ състав, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2020 г.
до окончателното й изплащане.
Даването на невярно заключение като вещо лице пред съд или пред друг надлежен
орган на властта, независимо дали е съзнателно или по непредпазливост /чл. 291, ал. 1 и ал.
2 НК/, е въздигнато в престъпление от общ характер против правосъдието.
В съдебната практика и правната теория последователно и трайно е възприето
разбирането, според което съществуването и упражняването на правото на иск се обуславя
от наличието на определени процесуални предпоставки. Ликвидирането на спора и
отстраняването на негативното му въздействие върху възможността да бъде упражнено
съответното гражданско материално право от неговия носител представлява правният
интерес от воденето на установителния иск. Следователно, претенцията за вреди на ищеца е
обусловена от установяването на деяние, което Наказателент закон квалифицира като
престъпно. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила
присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението
по чл. 124, ал. 5 от ГПК, който е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а
именно наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване на
деянието, не може да бъде образувано и е прекратено на посочените основания, спряно или
тогава, когато извършителят му е останал неизвестен (в този смисъл: решение № 440/1961 г.
по гр.д. № 8487/60 г., III г.о., ВС, решение № 151 по гр.д. № 177/2008 г., II г.о., ВКС, както и
1
съображенията в определение № 50 по гр.д. № 3054/2016 г., IV г.о., ВКС, определение №
389 по гр.д. № 239/2002 г., IV г.о., ВКС и др.). Към настоящия момент не са налице и
процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК. Т.е
съществуването на претендираното от ищеца право е обусловено от установяването на
фактическия състав на престъплението по чл. 291 от НК, без обаче да е налице някоя от
предвидените в чл. 124, ал. 5 от ГПК хипотези, допускащи установяването на престъпно
обстоятелство по гражданскоправен ред /Определение № 362/05.10.2020 г. по гр.д. №
2507/2020 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г.о./. Няма данни, а и не са наведени твърдения срещу
извършителя на деянието /вещото лице/ да е образувано наказателно производство да
извършено престъпление по чл. 291 от НК.
За пълнота на изложеното следва да се добави, че съдът не се явява възложител на
работа по отношение на вещото лице по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Между последните
възниква единствено процесуална връзка по силата на ГПК, а не облигационна, трудова или
друга материално правна такава.
С оглед изложеното предявените искове от В. Н. Н. против В. Н. Н. против
Варненски районен съд с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са недопустими и
като такива производството по тях следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3110/2021 г. по описа на ВОС, ІХ състав,
като недопустимо, на основание чл. 130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2