Разпореждане по дело №226/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5843
Дата: 15 декември 2015 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20151200100226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 1858

Номер

1858

Година

16.5.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

01.29

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Лилия Масева

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Лилия Масева

дело

номер

20111200100352

по описа за

2011

година

Намери за установено следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от ЮРОБАНК И ЕФ Д. БЪЛГАРИЯ с ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление гр.С.,п.к. 1048, район „Средец”,бУ. „Цар Освободител” 14 представлявано от А. Х. – Член на УС и Изпълнителен директор на „Юробанк и Еф Д. България” и Петя Н. Д., ЕГН * – Член на УС и Изпълнителен директор на „Юробанк и Еф Д. България” , чрез пълномощника си адвокат К. Г. М.,съдебен адрес: гр.С., 1303, район Триадица, У. “. У. №.Б,бл.4,.5 срещу А. П. П., ЕГН *,адрес: с.Д.,община Р. и “. П. – Д., ЕИК *********,адрес:с.Д.,община Р.. Цената на иска е 277 595.50 лева /двеста седемдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и пет лева и петдесет стотинки/.Посоченото правно основание на предявеният иск е чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. 415,ал.1 от ГПК относно подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение по ЧГД №*1567 по описа на Районен съд – гр.Разлог. В исковата молба се твърди, че на основание Заявление от “. и Еф Д. България” по чл. 417 от ГПК, РС – гр. Р. по ЧГД № *1567 са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжниците А. П. П. и “. Попова – Д..Сочи се, че ответниците по иска са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и на основание чл.422,ал.1 от ГПК за тях е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането им. В исковата молба се сочи още, че А. П. П. и “. П. – Д. са ползвали банков кредит с разрешен лимит от 300 000лв. съгласно Договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ” №ВL12406 от 08.02.2008г., сключен с „Юробанк и Еф Д. България” .Твърди се, че кредитополучателят е усвоил сумата по кредита в пълен размер като е допуснал просрочие наповече от една вноска.Поради допуснати просрочия с Анекс 1 от 12.06.2009г. банката, кредитополучателят и съдлъжникът са се споразумели за въвеждане на облекчен режим на погасяване за 12 /дванадесет/ месеца.Кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви на 21.01.2010г. (по време на периода на облекчено погасяване).От тази дата кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение плащането на дължимите месечни погасителни вноски за договорна лихва, а от 21.06.2010г. (веднага след изтичане на периода на облекчено погасяване) и за главницата.На основание чл.26, б. „г” и чл.27 б. „в” с уведомителни писма “. и Еф Д. България” е съобщило на длъжниците,че считано от 28.07.2010г. предоставения и усвоен банков кредит е обявен за предсрочно изискуем като едновременно с това е даден седемдневен срок за доброволно плащане на дълга.Уведомителните писма до длъжниците са достигнали до посочения в договора адрес, поради което на основние чл. 32 от договора за кредит, същите следва да се считат за уведомени,тъй като не са посочили друг адрес. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, ответниците дължат и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и платен адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице. Прави се искане за призоваване на съд на ответника и ищеца, и след като се установи основателността на исковата молба, да се постанови решение,с което да се признае за установено, че “. и Еф Д. България” има срещу ответника валидно и изискуемо вземане в размер на:

1) Сумата от 247 232.81лева, представляваща дължимата главница по предоставения кредит за периода от 21.06.2010г. до 04.10.2010г.;

2) Сумата от 30 121.75 лева за периода от 21.01.2010г. до 04.10.2010г., представляваща договорна лихва;

3) Сумата 241.12 лева за периода до 04.10.2010г., представляваща дължими такси по договора;

4) Законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.

Направено е искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, която да установи какъв е размерът на дължимата главница, договорната лихва и такса, описани в исковата преренция въз основа приложените документи и счетоводството на ищеца. Направена е искане и за присъждане на ищеца направените разходи за съдебни разноски за държавна такса в размер на 5 551.91 лева и адвокатски хонорар 7 202.30 лева. Представят се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от А. П. П., ЕГН *, Й. Б. П. – представляваща “. П. – Д., ЕИК101136698, адрес:с.Д., община Р. към гр.д. № 352/2001г. на БОС. С подадения отговор ответниците поддържат, че исковата молба е нередовно, тъй като обстоятелствената част на исковата молба, както и самият петитум, няма отразяване на сумите за лихви как са изчислени – като договорена лихва по договора за банков кредит или като наказателна такава /отново договорена по договора за кредит/, което препятства правото ни на защита и подаването на адекватен отговор на исковата молба.А освен това се твърди, че не е посочено и как е формиран периодът, за който се претендира лихвата.Предмет на исковата молба са суми за разноски, за които обаче липсва посочване в обстоятелствената част на исковата молба от какво произтичат тези разноски и в каква връзка са направени, което препятства правото на защита на ответниците. На следващо място ответниците заявяват, че оспорват представения иск по размер, като твърдят,че претендираната от ищеца сума не е дължима от същите по договора за банков кредит: Ответниците оспорват твърденията в исковата молба, че са усвоили пълният размер на отпуснатия им кредит от 300 000 лв., тъй като според тях това не отговаря на обективната истина. Действително първоначално одобрените суми били в този размер, но от същите в срока по чл.2 ал.3 от договора за банков кредит,ответниците са усвоили много по – малък размер. Предвид това дължимата от същите главница по договора никога не е била в размер на 300 000лв., а по – малко.За погасяване на същата са правили вноски, поради което и дължимата сума не е в размерите, посочени в исковата молба. Предвид по – малко усвоеният размер на главницата, дължимите се суми за лихви също са в размер, който е различен от претендирания от ищеца по размер.Същевременно претендираните лихви не са изчислени съобразно клаузите на договора за банков кредит, а банката е начислила лихви, каквито не са били договаряни и то за период , за който същите не са дължими. Не са направени разноски от страна на банката, които с договора за банков кредит да бъдат вменени за заплащане на ответниците. Ответниците оспорват доводите на ищеца, че същитят надлежно ги е уведомил за възникването на предсрочна изискуемост на предоставеният им кредит. Както към момента на подписване на договора с банката, така и към настоящия момент, те не са променяли адреса, на които са живеели и той е в с. Д..Ето защо налице е ненадлежно уведомяване за предсрочната изискуемост, като рефлектира и върху претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираната главница, както и на други наказателни лихви и разноски, които кредиторът е начислил върху главницата. Ответниците правят възражение за нищожност на договора за банков кредит в частта му по чл.7 ал.1, в която се сочи, че обезпечението на договора е под формата на ипотека: В договора за банков кредит, в цитираната клауза е отразено, че обезпечението следва да обхване всички бъдещи подобрения и приращения върху УПИ ХVI-250, кв. 29 по плана на с. Д.. Според ответниците в тази си част договора е нищожен на основание чл.26 ал 2 ЗЗД – поради липса на предмет, тъй като към момента на сключване на договора описаните в него бъдещи подобрения и приращения не са съществували реално, поединично и не са принадлежали на лицата, които са договорили обезпечаването на кредита да стане чрез ипотека върху тях. Същевременно чл. 7 ал. 1 от договора за банков кредит е нищожен и на основание чл.26 ал.2 предл. Второ ЗЗД – поради липса на съгласие. Както към момента на сключване на договора за банков кредит, така и към настоящия момент, собственици при режим на СИО на УПИ ХVI-250, кв 29 по плана на с Д. и на всичко построено в него, са физическите лица А. и Йорданка Попови. Последната обаче не е страна по договора за банков кредит, поради което от нея липсва съгласие за обезпечаване на кредита чрез ипотекиране на собстнети е недвижим имот. Страна по договора е само и единствено , който е различен правен субект от физическото лице, което упражнява търговска дейстност. Предвид всичко изказано, ответниците молят с крайният си съдебен акт да се прогласи нищожността на чл.7 ал.1 от договор за банков кредит с ищеца от 08.02.2008г. Ответниците ангажират доказателства във връзка със защитната си теза в процеса.

В съдебно заседание, редовно и свовременно призовано, ищцовото дружество се представлява от процесуален представител. Поддържа се исковата претенция изцяло, в размера за който е предявена.

Ответниците - редовно и своевременно призовани в о.с.з. се представляват от адвокат. Исковата претенция се оспорва изцяло като неоснователна.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищцовото дружество твърди, че ответниците му дължат сума, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Претенциите са допустими и трябва да бъдат разгледани по същество. Доказателствената тежест се разпределя по следния начин – доказателствената тежест е изцяло на ищеца в процеса, който следва да докаже възникването на спорното право, както и че е предоставил на ответниците съответните суми с посочения в исковата молба размер. Ищецът следва да докаже и успешно проведено заповедно производство за процесното вземане по отношение и на двамата ответници. В случай и ако ответната страна твърди плащане, нейна е доказателствената тежест да докаже това плащане.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение за уважаване на исковете. Безспорно е установено по делото, че страните са се намирали в облигационни отношения, регулиращи се от сключеният по между им договор за кредит. Представен е процесния писмен договор за кредит – продукт „Бизнес помещения” BL12406, подписан от страните по делото, обективиращ отпускането на паричната сума. Видно е от доказателствения материал, че поради допуснати просрочия, с Анекс 1 от 12.06.2009г. банката, кредитополучателя и съдлъжника са се споразумели за въвеждане на облекчен режим на погасяване за 12 месеца, но поради допуснато просрочие месечни вноски кредита се е превърнал в предсрочно изискуем. Видно е от събрания доказателствен материал, че банката ищец е инициирала и заповедно производство въз основа на заявление по чл. 417 ГПК пред Районен съд гр. Разлог, като по ч. гр. дело № 1567/2010 г. на РС Разлог са издадени съответните заповеди за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците А. П. П., ЕГН *,адрес: с.Д.,община Р. и “. П. – Д., ЕИК *********..

В тежест на ответниците в процеса е да докажат обратното, т.е. че е налице плащане на дължимото. Такова доказване не се проведе по делото, дори напротив твърденията в исковата молба се установяват в процеса и намират опора в събрания доказателствен материал по делото. С оглед заключението на в.л. по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза категорично се установява, че размерът на усвоения кредит е на стойност 254 588.06 лв. От усвоения кредит е погасена сума в размер на 7 355.25 лева, като общия размер на непогасената част от усвоения кредит е в размер на 247 232.81 лева. За периода на облекченото погасяване 21.06.2009г. – 21.05.2010г., съгласно погасителния план са дължими само лихвени плащания, които са в размер на 30 780.48лева, а получените такива от длъжника са в размер на 11 097.71лв. Остатъкът от дължимите лихвени плащания от страна на кредитополучателя са в размер на 19 682.77 лв. За периода 21.06.2010г. – 04.10.2010г. остатъка на задължението за лихвени плащания е в размер на 10 341.81лв., а общо дължимата незаплатена лихва от страна на лицето по кредита към 04.10.2010г. е в размер на 30 121.88 лева, като е отчетено в експертното заключение, че са внесени от лицето в размер на 3 550.88 лева и остатъка за плащане на дължимите лихви е в размер на 27 654.71 лева. Установен е и размера на дължимите такси по договора – 241.12лв. Доколкото кредитът е предсрочно изискуем дължима е цялата неиздължена част от главницата, която според заключението на в.л. е в размер на 247 232.81 лева. В този смисъл ищецът е изпълнил задълженията си по договор за банков кредит за строеж на недвижим имот с цел развитие на туризъм от 08.02.2008г., като е превел и предоставил на ответника-кредитополучател сумата, необходима за построяването на недвижим имот, без последния да е изпълнил задължението за връщане на дължимото, съобразно сключеният помежду им договор за кредит.

С оглед на гореизложението предявената искова претенция се явява доказана и основателна, и като такава следва да бъде уважена като вземането на “. и Еф Д. България” бъде признато за безспорно установено в размерите посочени от в.л, като се отчете факта на внесената сума в размер на 3 550.88 лева, в следствие на което остатъка от дължимите лихви за плащане от страна на кредитополучателя са в размер на 27 654.71лв. за периода 21.01.2010г. до 04.10.2010г. За разликата над уважения размер и до претендирания такъв от 30 121.75лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена,като недоказана.

Ответниците не са оспорили автентичността на положените от самите тях подписи върху договора за банков кредит , поради което възражението им за нищожност на договора за поръчителство поради липса на съгласие е неоснователно. Изложените съображения в тази насока касаят единствено обезпечаването на вземането на банката, а не валидността на самия договор. По идентичен начин стои и въпроса по отношение възражението за нищожност на договора, поради липса на предмет, в частта му по чл. 7, ал. 1, доколкото това отново касае договореното обезпечаване на кредите, но не и валидността на самия договор за кредит.

Предвид изложеното дотук, като дължими от ответника на ищеца, следва да бъдат признати и направените от ищеца, разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете, в размер на сумата от 9 339.32 лв. Безспорно настоящият състав на съда, разглеждащ спора по чл. 422, ал. 1 ГПК, може и следва да се произнесе по въпроса за разноските, в зависимост от изхода по делото- Определение № 417 от 03.06.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 315/ 2011г., І т. о.

С оглед цялостния изход на спора, на ищеца, се следват и сторените по настоящото производство разноски за внесена държавна такса, за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещото лице, в размер на 12 789.54 лв., съобразно уважената част от исковете. Ответникът, макар и да има право на разноски, предвид изхода на спора, нито е направил такова искане за присъждане, нито е сторил такива, поради което такива не следва служебно да му бъдат присъждани.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че А. П. П., ЕГН *,адрес: с.Д.,община Р. и “. П.– Д., ЕИК *********,адрес:с.Д.,община Р. дължат на “. и Еф Д. България” паричните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по частно гражданско дело № 1567/2010 г. на Районен съд гр.Р., а именно:

- сумата от 247 232.81лв., представляваща дължима главница по предоставен кредит за периода от 21. 06. 2010 г. до 04. 10. 2010 г., сумата от 27 654.71лв. представляваща договорена лихва за периода 21.01.2010г. до 04.10.2010г., както и сумата от 241.12 лв., представляващи дължими такси по договора за периода от 08. 02. 2008 г. до 04.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2010г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 9 339.32 лева - сторени разноски в заповедното производство.

КАТО ИСКОВЕТЕ в останалите им части, за признаването за установено, че ответникът, дължи на ищеца, разликата, над горните суми, до пълните предявени размери, както следва : от 30 121.75 лева - представляваща договорна лихва за периода от 21.01.2010г. до 04.10.2010г., и от9 423.06 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски, ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН *,адрес: с.Д.,община Р. и „Й. П. – Д., ЕИК *********,адрес:с.Д.,община Р. ДА ЗАПЛАТЯТ на “. и Еф Д. България” сумата от 12 789.54 лв., представляваща сторени по настоящето дело разноски, съобразно уважената част исковете за внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице.

На страните да се връчат копия от решението, което подлежи на обжалване пред САС, чрез Окръжен съд Б., с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: