№ 388
гр. Плевен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Н.В.Д.
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500529 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 44/21.04.2022г. по гр.д. № 602/2021г. на РС гр. Никопол
/НРС/ съдът е отхвърлил предявения от С. Н. Г., с ЕГН ********** от
гр.Плевен против „Ани-Деси 2000“ ЕООД гр.Кнежа, ЕИК ******** за сумата
от 4 875лв., с която ответника се е обогатил неоснователно, поради
неизплащане на устно уговорена рента извън сключения Договор по 25лв. за
стопанските 2017г./2018г., 2018г./2019г. и 2019г./2020г.
Осъдил на основание чл.78 ал.3 от ГПК С. Н. Г., с ЕГН ********** от
гр.Плевен ДА ЗАПЛАТИ на „Ани-Деси 2000“ЕООД гр.Кнежа, ЕИК:
********, представлявано от И.Г.С. сумата от 570лв., представляваща
деловодни разноски.
Осъдил С. Н. Г., с ЕГН ********** от гр.Плевен да заплати по сметка
на НРС сумата от 345,17лв., представляваща заплатено допълнително
възнаграждение на вещото лице, заплатена му от Бюджета на съда.
Постановил сумата от 345,17 лв., представляваща допълнителното
1
възнаграждение за вещо лице, съгласно одобрена от съда декларация да се
изплати от Бюджета на съда.
Недоволен от постановеното решение е останал С. Н. Г., който го
обжалва с искане да се отмени. Твърди, че има Договор за аренда с ответното
Дружество от 2012г. и договорка със С.С.И. за заплащане на средна рента за
землището на гр.Кнежа. В съдебно заседание той се отрекъл от тази уговорка.
Като излага доводи в подкрепа на оплакванията си в писмена защита,
моли въззивния съд да осъди ответното ЕООД да му изплати допълнителна
рента в размер на 4 832лв. за стопанските 2017г. – 2018г., 2018г. – 2019г. и
2019г. – 2020г. по чл.55 ЗЗД , основавайки се на средната рента, посочена от
ТСБ гр.Плевен и направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред НРС „Ани-
Деси 2000“ЕООД гр.Кнежа, ЕИК ******** чрез адв.Ч. изразяват становище,
че жалбата е неоснователна, а решението да се потвърди, като им се присъдят
разноски за ОС Плевен. Твърдят, че е сключен Договор за аренда на
земеделска земя в землището на гр.Искър от 18.10.2012г., вписан в СВ при
АВ гр.Кнежа, между ЕООД като арендатор и С. Н. Г. като арендодател, по
който всичко е платено като задължения от страна на Дружеството. Съдът е
допуснал свидетел и заключение на вещо лице, но от доказателствата по
делото не са установени други договорки между страните, различни от
изразените в Договора, включително и за размера на дължимата по Договора
аренда.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и следва да
бъде разгледана.
Обжалваното решение е недопустимо, т.к. при постановяването му РС
гр.Никопол е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до произнасяне по нередовна ИМ.
Същата е предявена в КРС на 07.09.2021г. за сумата от 4 875лв. за 65дка
2
по чл.55 ЗЗД. Твърденията са, че ищецът има сключен Договор за аренда с
ЕООД, при сключването на който се разбрали със С.С.И. в Договора да бъде
посочена рента от 40лв. на дка, като плащането ще бъде плаващо за всяка
година поотделно в зависимост от доходите – може да надвишава 40лв. или
да е под 40лв. Това не го посочили в Договора, но И. му дал дума. В устната
договорка се разбрали да му плаща такава рента, каквато плаща на
притежателите на земя в землището на гр.Кнежа. За 2013г. – 2014г. му
изплатил цялата рента за 65дка. За следващите три години плащал по
Удостоверение за наследници без съгласието на ищеца, умишлено с цел да се
обогати. Ищецът завел дело, при което стигнали до споразумение, но
пропуснал да предяви иск за допълнителна рента за трите години.
Искането е да му се плати допълнителната рента от 25лв. на дка за
65дка.
С разпореждане № 315/10.09.2021г. на КРС ИМ е оставена без
движение, като на ищеца в едноседмичен срок от съобщението му е указано
да отстрани нередовностите, посочени в мотивите на същото – от фактите и
обстоятелствата по ИМ и петитума не става ясно какъв иск е предявен – иск
за неоснователно обогатяване или осъдителен иск за частично арендно
плащане, коректно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска и
уточняване на периода, за който се претендира арендното плащане, за каква
площ земеделска земя и в какъв размер за съответната стопанска година, като
е уведомен че при неотстраняване в срок ИМ ще му бъде върната.
С молба от 27.09.2021г. ищецът е отговорил на указанията на съда, но
без правна помощ, което е довело до затвърждаване на констатираните
неясноти и противоречия – в ИМ е записал чл.55 ЗЗД – неоснователно
обогатяване, посочил стопанските години по периоди – за три години, площта
от 65дка, допълнителната рента за декар площ от 25лв. на дка или всичко
4 875лв. и искането му се основава на устна договорка между ищеца и С.С.И.,
която не е отразена писмено в Договора.
Едновременно с това ищецът е поискал отвод на съдията, което искане
довело до изпращане на делото за разглеждане от НРС.
С разпореждане № 744/17.11.2021г. на НРС ИМ е оставена без
движение, като на ищеца в едноседмичен срок от съобщението му е указано
да отстрани нередовностите, а именно: да уточни какъв иск е предявил - за
3
заплащане на недоизплатена цена по Договор за аренда или за сумата от
4 875лв., с която ЕООД са се обогатили неоснователно. Ако ищецът
претендира недоизплатена цена по Договор за аренда да посочи има ли
плащане по Договора и в какъв размер, а ако сумата се претендира като
неоснователно обогатяване да посочи на кое от трите основания, предвидени
от чл.55 ЗЗД се претендира такова: за връщане на получено без основание, с
оглед на неосъществено основание или на отпаднало основание, като
подробно посочи какво е получено при всяка от трите хипотези.
С уточнение от 07.12.2021г. – л.7 от делото на НРС, ищецът твърди че за
трите стопански години, но вече от 2017г. до 2020г. са му изплатени по 40лв.
на дка за 65дка, или общо по 2 600лв. за всяка. Претендира неизплатена
рента, договорена устно със С.С.И. в размер на рентата, която се плаща на
притежателите на земя в землището на гр.Кнежа, за която по неофициални
източници е узнал, че по години е плащана за 2017г. – 65лв., за 2018г. – 75лв.
и за 2019г. – 80лв. на дка. Претендира за трите години по 65лв. на дка или
неизплатена сума в размер на 25лв. на дка, общо 4 875лв.
В същото уточнение твърди, че искът му е по чл.55 ЗЗД защото ЕООД
са се обогатили от него неоснователно за 4 875лв. – неизпълнен устен
Договор.
След това уточнение НРС с разпореждане от 09.12.2021г. по чл.131 ГПК
приел, че ИМ е с правно основание чл.55 ЗЗД и изпратил същата на ЕООД за
отговор.
Видно от Отговора – л.14 – л.17 от делото на НРС, ЕООД твърдят че ИМ
не отговоря на изискванията на чл.127 ал.1, т.4 и т.5 ГПК.
Въпреки възражението, НРС с определение от 03.02.2022г. по чл.140 и
сл. ГПК възприел подхода да разгледа по същество предявената ИМ, като
счел че е предявен иск по чл.55 ЗЗД, указал на ищеца, че е в негова тежест да
докаже, че има сключен Договор за аренда с ответника, че имат допълнително
споразумение за заплащане на аренда за 65лв. на дка, а не по 40лв. и да
докаже, че ответника не му е изплатил цялата сума като е останала неплатена
сумата от 25лв. на дка за трите стопански години, с която ответника се е
обогатил неоснователно.
На ответното ЕООД указал, че в негова тежест е да докаже, че не е
4
налице неоснователно обогатяване, т.е. че е заплатил цялата договорена сума.
При условие, че по делото е безспорно и се установява от представения
заверен препис от Договор за аренда от 18.10.2021г. със срок на действие 10
години и начало от 01.10.2013г. – л.4 от делото на КРС, няма как при
действащ и към момента Договор да се разглежда ИМ по чл.55 ЗЗД във
връзка с този Договор – различни са източниците на облигационните
правоотношения, които са предмет на делото. В първия случай е неизпълнен
Договор – уговорка за арендно плащане, по – голямо от вписаната сума от
40лв. на дка годишно, а във втория – извъндоговорна отговорност за
неоснователно обогатяване, която при внимателния прочит на чл.55 ЗЗД не се
твърди в ИМ – съгласно чл.55 ЗЗД който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не
може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой
нравствен дълг. Следователно става дума за връщане на даденото, а ищецът
иска плащане на уговореното.
При тези противоречия в обстоятелствената Част на ИМ и между
твърденията и искането – петитума на ИМ още с оставяне без движение на
ИМ, както КРС така и НРС са дължали указанията към ищеца по чл.129 ал.2
ГПК – за възможността да ползва правна помощ ако има необходимост и
право на това, но не са предприели такива. Същият упорито не е отстранил
нередовностите на ИМ, а съдът е разгледал недопустима ИМ, вместо да върне
същата поради неотстраняване на нередовностите в определения срок и да
прекрати производството по делото. Настоящата инстанция не е в състояние
да стори това, позовавайки се на оставяне без движение на ИМ от страна на
КРС и НРС, защото не е приложена чл.129 ал.2 ГПК – не са дадени указания
до ищеца за възможността да ползва правна помощ ако има необходимост и
право на това.
Горното налага обезсилване на обжалваното Решение и връщане на
делото за ново разглеждане на НРС от друг състав с указания за оставяне на
ИМ без движение за отстраняване на противоречията между твърденията в
обстоятелствената Част и петитума на ИМ, ведно с указания за възможността
ищецът да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
Докато ищецът не приведе в съответствие твърденията си и
фактическите обстоятелства в ИМ, и петитума /исканията си/ по ИМ до съда,
5
и/или обратното, искът остава недопустим и такова се оказва и съдебното
решение, което обжалва ищеца пред ПлОС.
След като жалбата се явява основателна, но не по съображенията в нея,
то чл.81 ГПК изисква произнасяне за разноските ако има искане на страните
за това – в случая такова има от двете страни за разноските пред двете
инстанции, но делото не се решава по същество пред настоящата инстанция.
На същото следва да отговори НРС при новото разглеждане на делото, когато
страните ще получат отговори по съществото на делото и НРС ще следва да
се произнесе за всички разноски, направени по делото.
Предвид цената на иска и разпоредбата на чл.280 ал.3, т.1 ГПК
настоящото решение няма да подлежи на касационно обжалване.
При тези съображения и на основание чл.270 ал.3, предл.3 ГПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 44/21.04.2022г. по гр.д. № 602/2021г. на РС
гр.Никопол изцяло като недопустимо и
ВРЪЩА делото за произнасяне по предявения иск от друг състав на
първоинстанционния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на С. Н. Г. от гр.Плевен, ЕГН
********** и на „Ани-Деси 2000“ ЕООД гр.Кнежа, ЕИК ******** за
присъждане на деловодни разноски за двете инстанции, като неоснователни и
указва на НРС да се произнесе по същите при решаване на делото по
същество.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6