Р Е
Ш Е Н
И Е №200
гр.Шумен 23.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на единадесети октомври, две
хиляди и осемнадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Ралица Хаджииванова
2. Мирослав
Маринов
при секретаря Жанета Дучева като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№233 по описа за
2018г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №111/18.04.2018г. по гр.д.№260/2018г. по описа за 2018г. на НПРС ,съдът е отхвърлил
иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД,предявен от ППК „Балкан“ с ЕИК със седалище и адрес в с. Г., обл. Ш., представлявана от Председателя на УС П.К.П., с пълномощник по делото адв. В.П. ***, офис , срещу „АВГУСТА АГРО“ ЕООД с ЕИК със
седалище и адрес: гр. К-, обл. Ш., ул.“П.Я.“ №., представлявано от Управителя П.Т.за осъждане на ответника да изгради нов колиен кантар в Поземлен имот с идентификатор 17573.40.213
с площ 2 235 кв.м.,прилежаща
земя към селскостопански обект „Колиен кантар“ в стопански двор с.Г.,общ. Ш. обл. Ш., в границите на урбанизираните
територии/населени места/ ,при съседи:17573.40.3,
17573.40.74, 17573.40.208 и 17573.40.177. и учреди
в полза на ищеца безвъзмездно право на ползване
на същия /на основание сключен
помежду им Договор от 19.09.2012г.,с нотариална заверка на подписите на
страните с рег.№95*/19.09.2012г.при Нотариус с рег.№на НК ./, осъдил
е ищеца ППК „Балкан“ с ЕИК със седалище и адрес в с. Г., обл. Ш., представлявана от Председателя на УС П.К.П., с пълномощник по делото адв.
В.П. ***, офис , да заплати на ответника
„АВГУСТА АГРО“ ЕООД с ЕИК със седалище
и адрес: гр. К-, обл. Ш., ул.“П.Я.“ №., представлявано от Управителя П.Т.направените по делото разноски
в размер на 600.00лв.
Решението е обжалвано от ищеца ППК „Балкан“, действаща ,чрез пълномощника си адв. В.П. от
ШАК , като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено и вместо това съдът да постанови ново с
което да уважи искът му.
Въззиваемата страна „Августа – Агро” ЕООД гр.Ш., действаща ,чрез пълномощника си адв.Е.Х. от ШАК оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и
събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна : Видно от Договор
от 19.09.2012г.,сключен в гр.Ш.между
П.Г.Т.,в качеството си на управител
на „Августа –Агро“ ЕООД със седалище
и адрес на управление:гр.К-,ул.“..“№.,вписано в търговския регистър при АВ под ЕИК ,в качеството си на
собственик на КОЛИЕН КАНТАР
с идентификатор №17573.40.213.1 с площ
от 21 кв.м.,попадащ в поземлен имот №17573.40.213 по кадастралната карта на с.Г.
,общ. Ш ,обл.Ш и П.К.П. ,в качеството
си на председател
на Производствено-потребителна
кооперация „Балкан“,със седалище и адрес на управление:с.Г.,ул.“„№,вписана в търговския регистър при АВ под ЕИК *********,в качеството си на
ползвател и на основание Протокол на УС на ППК „Балкан“от
06.09.2012г., „Августа-Агро“ЕООД
е учредило в полза
на Производствено-потребителна
кооперация „Балкан“ безвъзмездно право на ползване на
съоръжение –колиен кантар до сключване
на договор за безсрочно и безвъзмездно ползване на нов кантар,който
ще бъде поставен
в същото дворно място за сметка
на Учредителя.Учредителят се е задължил да
не разрушава съществуващия кантар,докато не въведе в експлоатация
новия и не сключи договор при условията на
т.1. Страните са се договорили да
ползват съвместно кантара,като при възникнали повреди,виновната страна поема всички
разходи по ремонта. Договорът е с нотариална заверка на подписите на
страните с рег.№*95/19.09.2012г.при Нотариус с рег.№на НК . С договор за покупко-продажба
на недвижими имоти №Ш-490/15.05.2014г.,сключен между
Министерство на земеделието и храните –Министър проф.д.с.н.Д.Ф.Г.,представляван
от Б.Ф.А.- Директор на Областна дирекция
„Земеделие“Шумен „ /продавач/
и „Августа Агро“ЕООД гр.Ш.,представлявано от П.Г.Т. – управител /купувач/ е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,представляващ
Поземлен имот с идентификатор 17573.40.213 с площ
2 235 кв.м., прилежаща земя
към селскостопански обект „Колиен кантар“ в стопански двор с.Г.,общ. Ш. обл. Ш., в границите на урбанизираните
територии /населени места/ , при съседи:17573.40.3, 17573.40.74, 17573.40.208 и 17573.40.177 за сумата в размер
на 4 420.00лв.Договорът за
покупко-продажба е вписан в
Службата по вписвания гр.Шумен с вх.рег.№.333/19.05.2014г.,акт
№*том * дело №*/14г. Ищецът ППК „Балкан“
е отправил до ответника „Августа Агро“ЕООД нотариална покана,връчена на представителя на дружеството на 09.05.2017г.,да се яви на
18.05.2017г.в пред нотариус,и
да заяви кога и по какъв
начин ще изпълни задължението си по договора.От показанията на разпитаните свидетели пред НПРС
се установява ,че кантара предмет на
договора от 19.09.2012г. бил вече
разрушен и не съществувал . Разрушеният кантар бил много стар , малък с неподдържана
сграда и не можел да се ползва за големите камиони.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните
правни изводи : Ищецът твърди в исковата си молба ,че по силата на договора от
19.09.2012г. ответникът се е задължил спрямо ищеца да изгради нов колиен кантар в Поземлен имот с идентификатор 17573.40.213 и след това да
учреди в полза на ищеца безвъзмездно
право на ползване на същия, поради което съдът приема ,че е сезиран с два
иска . Първият с правно основание чл.79
ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение – „да изгради
нов колиен кантар” и вторият
с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД относно уговореното в договора бъдещо
сключване на договор за учредяване на безсрочно и безвъзмездно право на
ползване върху
новият колиен кантар. Съдът приема , че се касае
именно за предварителен договор , а не за окончателен защото се касае за бъдеща
вещ , която не съществува към датата на подписване на договора , като и самите страни са се договорили да сключат договора в бъдещето
след изграждането и поставянето на веща.
По отношение на иска с правно
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД : Посоченият в договора за продажбата на закупеният
от ответника колиен кантар има идентификатор и
на осн.чл.26 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за
кадастъра и имотния регистър същият представява недвижим имот. Това следва и от чл.110 ал.1 от ЗС
предвид факта ,че този вид кантар е вещ която е трайно прикрепена към земята
съобразно и начина и на ползване. На осн.чл.18 от Закона за задълженията и договорите договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване
на други вещни права върху
недвижими имоти трябва да бъдат
извършени с нотариален акт. Тази форма
не е спазена ,поради което и в полза на ищеца не е налице вещно право на
ползване върху соченият в договора от 19.09.2012г. колиен
кантар. Също така към датата на завеждане на исковата молба веща вече не
съществува ,тъй като е разрушена ,поради което и правото на ползване е погасено
на осн.чл.59 ал.3 от ЗС.
В т.1 от договора от
19.09.2012г. е посочено ,че в дворното место ще бъде поставен нов кантар за
сметка на учредителя , но не е посочено ,че това е задължение, което ответникът
е поел в полза на ищеца и поради това и съдът счита ,че не е налице поето
задължение от ответника в полза на ищеца за изграждането на нов кантар ,което
да поражда правото на ищеца да иска реалното изпълнение на такова задължение.
На следващо место даже и да се приеме ,че ответникът е поел такова задължение в
полза на ищеца то в договора не е уговорено насрещно задължение в тежест на
ищеца по делото ,поради което и поетото евентуално задължение от ответника в
договора е безвъзмездно. В случая се касае до изграждането и поставянето на вещ ,но между страните не е налице сключен
договор за изработка ,тъй като същият е възмезден, а в случая липсва уговорена
между страните в договора насрещна престация .
Предвид безвъзмездният характер на договора и евентуално поетото обещанието да
се даде нещо в полза на ищеца то съдът счита, че се касае за договор за дарение на колиен кантар . Но на осн.чл.226 ал.1 от ЗЗД обещанието за
дарение не произвежда действие , а на осн.чл.226 ал.2 от ЗЗД дарението , доколкото се отнася за бъдещо имущество е нищожно.
Следователно предвид гореизложеното в полза на ищеца не е налице правото да
иска реално изпълнение на тази договорна клауза от ответника ,тъй като същата е
нищожна и няма правно действие и не поражда валидно задължение за ответника да
изпълни претендираното от ищеца изграждане на нов колиен кантар
за сметка на ответника.
Поради това и искът по чл.79
ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение на договорната клауза по т.1 от договора да се изгради нов колиен
кантар е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание
чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Предявеният
конститутивен иск е с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С такъв иск ищецът цели постигане на транслативния
ефект на сключен между него и ответника валиден предварителен договор. Този договор създава облигационна връзка между
страните, по силата на която е постигнато съгласие
за сключването на окончателен договор.
За успешното провеждане на конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1. Че между страните е сключен валиден предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД; 2. Че предмет на същия е учредяване на право на ползване върху конкретно определен обект; 3. Че ищецът е изправна страна по договора, т.е. изпълнил е поетите с него задължения, както и 4. Че към датата на приключване на устните състезания са налице условията за валидното прехвърляне на имота, в това число, че ответникът се явява собственик на имота.
Ппредмет на предварителен
договор между страните могат да са и ограничени вещни права , а също
така и бъдещи вещи , както е в случая. Установи се по делото ,че съществувалият в
дворното место колиен кантар е разрушен ,като не е
спорно между страните , че нов колиен кантар не е
изграден в имота. Следователно към настоящият момент не е налице вещ върху
която може да се учреди правото на ползване от страна на ответника и искът е
преждевременно предявен и като такъв неоснователен. Също така в решението си
съдът трябва да възпроизведе клаузите на окончателният договор и да даде пълно
описание на неговият предмет . Но
страните не са уговорили в договора какъв точно кантар ще се изгради ,като не
са посочени никакви технически характеристики и параметри , като тонаж , квадратура и др. на този кантар, поради което и съдът счита,
че това води до невъзможност да се изпълни договора от ответника в тази му
част, както и съответно и съдът да постанови решение по
чл.19 ал.3 от ЗЗД .
Предвид гореизложеното искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Ето защо решението на НПРС е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид изхода от спора на въззиваемата страна на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК й се следват разноски за настоящата съдебна инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №111/18.04.2018г. по гр.д.№260/2018г. по описа на НПРС.
ОСЪЖДА ППК „Балкан“ с ЕИК със седалище и адрес в с. Г., обл. Ш., представлявана от председателя на УС П.К.П. да
заплати на „АВГУСТА АГРО“ ЕООД с ЕИК със седалище и адрес: гр. К-, обл. Ш., ул.“П.Я.“ №., представлявано от управителя П.Т.направените по
делото разноски в размер на 600.00лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: Членове:1. 2.