Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-56 Година
2020, 10 април гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на седемнадесети февруари година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 164 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивните жалби, подадени от Община Бургас (вх.№
48504/30.10.2019 г. на БРС) и от „ПСТ ГРУП“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Подуене, ул.“Бесарабия“ № 114, в качеството
си на партньор в сдружение по ЗЗД „ПТС Бетон“ (вх.№ 51602/14.11.2019 г. на БРС),
против решение № 2407 от 08.10.2019 г. по гр.д.226/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд.
Община Бургас обжалва решението на БРС, В ЧАСТТА, с която
съдът е осъдил Общината да
заплати на Д.С.Г. от гр.***, сума в
размер 1052,40 лв, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по автомобил, марка „БМВ 320ТД Компакт“ с рег.№ А 9623 МХ от ПТП,
настъпило на 11.12.2018 г. поради попадане на превозното средство в дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 350 лв – съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения.
По-конкретно се твърди, че неправилно съдът е кредитирал представените Протокол
за ПТП, фактура № **********/12.12.2018 г. и касов бон от същата дата. Твърди
се, че съдът неправилно е изградил изводите си за механизма на настъпване на
ПТП само въз основа на протокола и на непоследователните показания на св.А.,
без да разпита съставителя на документа, тъй като протоколът за ПТП е официален
документ, но по отношение на механизма на настъпване на ПТП не се ползва с
обвързваща сила. По отношение на фактурата и касовия бон се твърди, че те са
частни документи и се ползват с доказателствена сила само относно авторството и
датата на съставяне. Излагат се твърдения, че заключението на САТЕ съще не е
следвало да се кредитира, тъй като вещото лице го е изготвило на база
представените писмени доказателства, които от своя страна не установяват нито
механизма на настъпване на ПТП, нито щетите по автомобила. Претендира се отмяна
на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Не
се сочат нови доказателства. Претендират се разноски.
Въззивникът “ПСТ Груп“ ЕАД – трето лице-помагач
по делото на страната на ответника Община Бургас, обжалва решението на БРС в
ЧАСТТА, с която е уважен предявеният обратен иск и дружеството е осъдено да заплати на ОБЩИНА
БУРГАС, сума в размер на 1052,40 лв, представляваща изплатено на Д.С.Г. обезщетение за настъпили имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на обратния иск на 05.03.2019 г., при условие, че Община
Бургас изпълни задължението си спрямо Д.С.Г.; и с което е осъдено да заплати на Община
Бургас, сума в размер на 150,00 лв, представляваща
направените по делото съдебни разноски. Твърди се, че са неправилни и
необосновани изводите на съда, че Община Бургас е възложила на ДЗЗД „ПТС Бетон“
извършването на ремонт на процесния участък от уличната мрежа на гр.Бургас.
Твърди се, че възлагането на ремонтни дейности по сключения между страните
договор се извършва с възлагателно писмо, съответно в случая такова възлагане
на извършването на ремонт няма. Сочи се още, че представения доклад за ремонтни
дейности не доказва наличието на възлагане на работата, тъй като не е обвързан
с възлагането. Твърди се, че изводът на съда за наличие на противоправно
поведение (действие или бездействие) от страна на ДЗЗД „ПТС Бетон“, респ. на
въззивното дружество, е бланкетен и необоснован. Сочи се, че по делото липсват
доказателства за наличие на връзка между настъпването на процесното ПТП и
договорните задължения на въззивника. Претендира се отмяна на решението на БРС
в обжалваната част и отхвърляне на обратния иск. Също не се сочат нови
доказателства. Претендират се разноски.
И двете въззивни жалби са подадени от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което са допустими.
Въззиваемият Д.Г. оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба на Община Бургас с писмен отговор в законовия
срок. Твърди се, че
първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а
правните му изводи са правилни и обосновани. В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца-въззиваем претендира се потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на съдебни разноски. Не ангажира нови доказателства. Няма претенции за разноски.
Въззивникът Община Бургас оспорва с писмен отговор в законовия срок и в съдебно заседание – чрез
процесуалния си представител, въззивната жалба на “ПСТ Груп“ ЕАД. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че липсата на възлагателно писмо не освобождава изпълнителя по договора от
задължението му да ежемесечно да представя на възложителя доклад за
необходимите ремонтни дейности, както и преди възлагателното писмо да изготвя
предварителна количествено-стойностна сметка. Сочи се, че при липсата на
каквото и да е уведомяване от „ПТС ГРУП“ ЕАД на Община Бургас за нуждата от
ремонт на процесния участък от уличната мрежа, не може да се приеме, че
дружеството се е освободило от поетите задължения по договора за поддръжка на
пътната настилка. Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната
от „ПТС ГРУП“ ЕАД част и присъждане на съдебни разноски. Също няма искания по
доказателствата.
С оглед
твърденията на страните е ангажираните от тях доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано
по исковата молба на въззиваемия Д.С.Г. от гр.*** за осъждане
на Община Бургас да му заплати сумата от 1052,40 лв, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил,
марка БМВ 320 ТД
Компакт с рег.№ А 9623 МХ
при ПТП, настъпило на 11.12.2018 г. поради попадане на автомобила в дупка на
пътното платно в
гр.Бургас, ж.к.Изгрев, на улицата покрай парк Велека. Твърди се, на описаната улица, при
разминаване с друг автомобил, движещ се в насрещното платно, автомобилът на ищеца пропаднал в
дупка, в резултат на което била увредена предна броня. Ищецът твърди, че не е имало обозначение за неравност на пътното платно, а
непосредствено след това мястото на инцидента е било посетено от служители на
ОД МВР Бургас, които съставили представения с исковата молба Протокол за ПТП. Ищецът твърди, че е заплатил
сумата от 1052,40 лв за подмяна и труд на предна броня, за което има издадена
фактура, също приложена с исковата молба. Излага твърдения, че ответната
Община, като
собственик на улицата, на която е настъпило ПТП, носи отговорност за
получените увреждания, тъй като
дължи осъществяване на изграждането, ремонта и поддръжката на общинските пътища
(чл.31, вр.чл.8, ал.3 от Закона за пътищата).
Ответната Община е оспорила иса като неоснователен. С
представения в срока по чл.131
от ГПК писмен отговор са изложени
твърдения, че не е установен механизмът на произшествието и
причинната връзка между него и
настъпилите по автомобила увреждания. Твърди се още, че ищецът с
поведението си е допринесъл за причиняването на вредите, тъй като скоростта на управление
на автомобила не е била съобразена с пътните условия. Претендира се отхвърляне
на иска. При условията
на евентуалност, Общината Бургас
е предявила обратен иск
срещу конституираното като трето
лице-помагач на ответната страна “ПСТ Груп“ ЕАД, за осъждането на дружеството да заплати
на Община Бургас сумата, за която е уважен предявения главен иск, ведно с
присъдените в полза на ищеца по главния иск разноски, както и заплатените от
Община Бургас държавни такси, направените разноски за производството и
юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че по силата на сключен договор от 19.06.2015 г., Община Бургас
е възложила на ДЗЗД „ПСТ БЕТОН“ гр.София (съдружник в което е “ПСТ Груп“
ЕАД), дейности
по строителство, ремонт и поддържане на улиците в града, вкл.на улицата, на
която се е случило процесното ПТП, поради което гражданското
дружество-изпълнител по договора, а поради солидарната отговорност на
съдружниците в него – и ответното дружество, отговаря за претърпяната загуба от
възложителя, която е последица от неизпълнението на задълженията по сключения
договор.
Ответникът по обратния иск е
депозирал отговор на исковата молба, с изразено становище за неоснователност на обратния
иск. Твърди се,
че процесният участък не
попада в предметния обхват на сключения с Община Бургас договор,
рег.№93-ОП-156(60)/19.06.2015 г., по който дружеството е изправна страна. Твърди още, че не е
доказан механизмът на произшествието,
действителната стойност на щетите, състоянието на автомобила преди ПТП.
Претендира за отхвърляне на главния иск, а при условията на евентуалност - и на
обратния иск.
Предявени са главен иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД, и обратен с правно
основание чл.79 от ЗЗД.
С обжалваното решение БРС е уважил изцяло и главния
иск, и обратния. Съдът е приел, че от доказания механизъм на произшествието се
доказва, че вредите на ищеца са произтекли от ПТП, предизвикано от необозначена
неравност на пътното платно на посочената в исковата молба улица – общинска
собственост, поради което ответната Община отговаря за тези вреди. Обратният
иск е уважен по съображения, че пътният участък, на който е настъпило
процесното ПТП е в обхвата на сключения между Община Бургас и ДЗЗД „ПСТ Бетон“
договор за поддръжка на общинските пътища, поради което третото лице помагач и
ответник по обратния иск, като съдружник в ДЗЗД „ПСТ Бетон“, следва да понесе
отговорност за настъпилите вреди.
При
извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо
място настоящият състав приема, че фактическата обстановка е установена от първоинстанционният
съд правилно и в пълнота, като изводите на съда съответстват на събраните по
делото доказателства.
Ето защо
съдът не споделя първото оплакване във въззивната жалба на Община Бургас – че
изводите на БРС са изградени без съдът да е събрал годни доказателства по
делото, и след като неправилно е кредитирал Протокола за ПТП и издадените от
„Инормс Вес“ ЕООД фактура и касов бон.
По
отношение на значението на Протокола за ПТП за изясняване механизма на
произшествието, съдът споделя съжденията на въззивната Община, че протоколът за
ПТП, като официален документ се ползва с материална доказателствена сила само
досежно настъпването на ПТП и участниците в него, и не се ползва с
доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП, доколкото в тази си част
има характера на свидетелстващ документ. В случая обаче съставителят на
протокола за ПТП е посетил мястото на произшествието и е отразил в протокола (в
нарочна скица), наличието на неравност на пътното платно, нейните размери,
местоположението на автомобила спрямо тази неравност, както и обстоятелството,
че водачът на автомобила не е употребил алкохол (съгласно отразеното в протокола).
Следва да се отбележи, че независимо от известното разминаване между отразеното
в протокола за ПТП и показанията на св.А. относно вида на пътната неравност
(според протокола за ПТП тава е „пропаднал участък от пътната настилка с
размери дължина около 3 м., широчина около 60 см, дълбочина 20 см“, а според
св.А. – „не беше рязано“, „образувана дупка от дъждовете … асфалта го нямаше,
просто беше изронен“, „дупката беше доста голяма – около 4 м.и влизаше в
платното над половин метър. Дълбока беше около 20 см“), по отношение на
наличието на неравност на пътното платно, както и нейните размери, отразеното в
протокола за ПТП изцяло съвпада с показанията на св.А.. Ето защо съдът приема
за доказан описаният в протокола за ПТП механизъм на настъпване на ПТП, след
като вещото лице по назначената САТЕ е изготвило заключението си на база така
събраните доказателства. Още повече, че според вещото лице, при посещението му
на място месеци по-късно, на това място личи възстановената част от пътната
настилка, която е в по-тъмен цвят.
С оглед
изложеното по-горе, съдът приема за неоснователно оплакването на въззивната
Община, че първоинстанционният съд не е мотивирал достатъчно решението си, като
не е посочил какво е било състоянието и натовареността на движението по пътното
платно, широчината на същото и пр. Съдът се е позовал на експертното
заключение, което от своя страна е компетентно и задълбочено, изготвено на база
събраните по делото доказателства.
По
отношение на вида и размера на щетите по автомобила съдът намира, че правилно
първоинстанционният съд е кредитирал изводите на вещото лице, изготвени на база
протокола за ПТП, посаканията на св.А., фактура № **********/12.12.2018 г. и касов бон от
същата дата.
На
следващо място съдът приема, че събраните доказателства са обсъдени от съда в
тяхната взаимовръзка, а решението е обосновано, поради което е неоснователно и
това оплакване на въззивната Община.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице
всички изисквани от чл.49 от ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността
на въззивната
община, поради което въззивната
жалба на Община Бургас е неоснователна и недоказана.
По
отношение на въззивната жалба на третото лице-помагач и ответника по обратния
иск, съдът намира следното:
Съдът намира
за неоснователно първото оплакване във въззивната жалба - за неправилни и
необосновани изводите на съда, че Община Бургас е възложила на ДЗЗД „ПТС Бетон“
извършването на ремонт на процесния участък от уличната мрежа на гр.Бургас.
Твърди се, че възлагането на ремонтни дейности по сключения между страните
договор се извършва с възлагателно писмо, съответно в случая такова възлагане
на извършването на ремонт няма. Твърди се още, че представения доклад за
ремонтни дейности не доказва наличието на възлагане на работата, тъй като не е
обвързан с възлагането.
Установява се
от представения Договор от 19.06.2015 г., сключен между Община Бургас, като
възложител и ДЗЗД „ПСТ Бетон“, като изпълнител, чийто съдружник с дял от 99,90%
е ответното дружество, Община Бургас е възложила на дружеството извършването на
дейности по строителство, ремонти поддържане на улиците, в т.ч. участъците от
РПМ, попадащи в регулацията на Община Бургас, пътни платна за главно движение,
разделителни ивици между платната за главно движение, платна за местно движение
/локални платна/, разделителни ивици между платната за главното и местното
движение, велосипедни алеи и тротоари и общинските пътища с техните съоръжения
на територията на Община Бургас, по обособена позиция 3: Център за
административни услуги „Изгрев“, включващ ж.к.“Изгрев“ и други, т.е. пътният
участък, на който е настъпило ПТП е включен в обхвата на договора.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба, че поддръжка и ремонт на процесната улица
не е възложено на изпълнителя по договора, тъй като възлагането на ремонтни
дейности по сключения между страните договор се извършва с възлагателно писмо, а
в случая такова възлагане за извършване на ремонт няма. Действително, съгласно
т.ІV.3.1, възложителят се задължава да уведомява писмено изпълнителя за дейностите
и СМР, които трябва да бъдат извършени по договора чрез възлагателно писмо, а в
случаите на неотложни и аварийни дейности и СМР – да уведоми изпълнителя, без
да е необходимо възлагателно писмо (т.ІV.3.2). Вярно е и, че по делото няма
представено такова възлагателно писмо. Съгласно т.V.15 и т.V.16 от договора,
възлагането на извършване на ремонт се предхожда от представен доклад от
изпълнителя в началото на месеца за необходимите ремонтни дейности, след
извършен от изпълнителя всеки първи понеделник на месеца обход на района;
предварително съгласуване и степенуване по важност на необходимите ремонти;
както и от изготвяне предварително на предварителна количествено-стойностна
сметка. По делото няма данни изпълнителят по договора да е извършил обход, и да
е искал съгласуване на наличната неравност на пътното платно, за да може да се
освободи от отговорност по договора, твърдейки, че този участък, според
възложителя, не е с достатъчна степен на важност, съответно не му се следва
ремонт в текущия месец.
Ето защо
съдът приема, че след като страните по договора са договорили поддържането на
процесния пътен участък, а възложителят е осъден да заплати на ищеца
обезщетение за настъпили поради лоша поддръжка на участъка вреди, ответникът по
обратния иск, като съдружник в ДЗЗД „ПСТ Бетон“ – изпълнител по договора,
следва да понесе отговорност за настъпилите вреди, като възстанови на Община
Бургас изплатената от нея сума.
Неоснователно
е оплакването, че изводът на първоинстанционният съд за наличие на противоправно
поведение (действие или бездействие) от страна на ДЗЗД „ПТС Бетон“, респ. на
въззивното дружество, е бланкетен и необоснован, както и, че по делото липсват
доказателства за наличие на връзка между настъпването на процесното ПТП и
договорните задължения на въззивника. Както се посочи по-горе, механизмът на
произшествието е установен от заключението на вещото лице по САТЕ, изготвено на
база събраните доказателства. Установено е от експертното заключение, че при
действителните размери на МПС и ширината на пътното платно и наличието на
автомобил, движещ се в насрещната лента за движение, възможността за избор на
съобразена скорост за безаварийно преминаване през участъка на ПТП е пряко
свързана с видимостта. Вещото лице е посочило, че тази необезопасена дупка,
като опасност на пътя, под нивото на асфалтовото покритие, създава условия за
ограничаване на видимостта под тази равнина. Експертът е направил извод, че
наличието на препятствие под нивото на пътното платно може да изненада водача
при движение и същият да навлезе в него с автомобила и в резултат на удара, да
се получи увреждането. Посочено е още, че при движение със скорост 40 км/ч,
(при разрешена скорост в участъка 50 км/ч), да настъпи констатираното увреждане
на автомобила.
При така
възприетата и обсъдена от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
правилни и обосновани са, според настоящия състав, изводите на съда, че
механизмът на произшествието е пряко свързан с неизпълнение от страна на
изпълнителя по договора, на задълженията му да поддържат в изправност пътното
платно, съотв.основателна е претенцията за осъждане на третото лице – помагач
да заплати на ищеца по обратния иск сумата, която Община Бургас, като
възложител по договора, би заплатил на увреденото лице - ищеца.
По
изложените съображения съдът намира за неоснователна и недоказана и подадената
от третото лице-помагач и ответник по обратния иск, въззивна жалба.
Поради
съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които съдът
препраща на основание чл.272 ГПК.
При така
постановения резултат, въззивникът „ПСТ ГРУП“ ЕАД следва
да заплати на въззивника Община Бургас, направените от нея съдебни разноски в
настоящото производство – 25 лв за заплатена държавна такса и 300 лв за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2407 от 08.10.2019 г. по гр.д.226/2019 г. по
описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „ПСТ ГРУП“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Подуене, ул.“Бесарабия“ № 114, да заплати на Община Бургас
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер на общо 325 лв
(триста двадесет и пет лева).
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.