РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300503166 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на И. Х. Н. с ЕГН: **********
против Решение № 1644/30.09.2021 г. постановено по гр.д. № 11791/2020 г. на
Районен съд – Пловдив, V гр. състав , в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от нея против ЗАД „Асет иншурънс“ АД, ЕИК: *********, иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 4 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и в
частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея против ЗАД „Асет
иншурънс“ АД, ЕИК: *********, иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за разликата над присъдените 30 лв. до пълния предявен
размер от 35,80 лв., които суми представляват застрахователно обезщетение
за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, изразяващи
се във физически и психически болки и страдания, в резултат на настъпило
ПТП на 05.03.2020г. в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 40, при
което гражданската отговорност на виновния водач на МПС е била
застрахована при ответника ЗАД „Асет иншурънс“ АД.
Жалбоподателката поддържа, че в тези му части решението е
неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон и необосновано. Оплакванията са неправилно приложение на нормата
на чл. 52 от ЗЗД, като счита, че е нарушен критерият за справедливост при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди и същото не отговаря
1
на действително претърпените болки и страдания. Счита, че по делото е
доказано твърдението и, че в резултат на процесното произшествие е
получила увреждане на трети пръст на дясната ръка, поради което е изживяла
болки и страдания и същите са останали некомпенсирани с присъденото
обезщетение. По отношение на претенцията за обезщетяване на претърпени
имуществени вреди жалбата не съдържа конкретни оплаквания и има
бланкетен характер. Иска се отмяна на решението в тези обжалвани части и
постановяване на друго решение по същество, с което исковете да се уважат в
пълен размер. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Асет иншурънс“ АД оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение в
обжалваните части като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.
По същество:
Ищцата е основала иска си против ответника - застрахователно
дружество на твърдението, че към деня на произшествието е бил в договорно
правоотношение със собственика на увреждащия автомобил по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”. Предявеният иск намира основанието
си в нормата на чл. 432 ал.1 от КЗ, според която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по
основание и размер, като е направил и възражение, че ищцата е допринесла с
поведението си за вредоносния резултат. Пред въззивната инстанция
възражението за съпричиняване не се поддържа.
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната
жалба и в отговора към нея липсват оплаквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 477 КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
2
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание.
В случая пред настоящата инстанция спор по фактите няма, като не
се оспорват фактическите и правни изводи на районния съд, че на 05.03.2020
г. около 08.40 часа, ищцата е пресичала пешеходната пътека в северната
пътна лента на южното платно за движение на бул. „Княгиня Мария Луиза“,
до № 40 в гр. Пловдив, а в този момент водачът на увреждащия автомобил с
рег. № *** Б.Л. не е пропуснала ищцата да премине през пешеходната пътека,
като я е ударила. Не е спорно, че към датата на настъпване на ПТП –
05.03.2020г., е била налице валидна застраховка гражданската отговорност за
МПС с рег. № ***, която е основание за носене на отговорност от ответника -
застрахователно дружество.
Не се оспорват и установените от районния съд факти и правни
изводи досежно това, че вследствие на вредоносното събитие, на ищцата е
претърпяла следните увреждания: контузия на лявата раменна става, контузия
по окосмената част на главата в тилната област, без видими увреждания по
кожата, две охлузвания по предната повърхност на двете коленни стави.
С решението си районният съд е приел исковете за частично
основателни, като е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата
обезщетение в размер на 4000 лв. за претърпените от посочените увреждания
неимуществени вреди, както и 30 лв. за претърпените във връзка с тези
увреждания имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за издаване
на СМУ. Решението в тези му части не е обжалвано и е влязло в сила и като
такова на основание чл.297 ГПК е задължително за настоящия съд. Ето защо
следва да се приеме, че въпросът за това настъпило ли е произшествието,
неговият механизъм, участието на ищцата като пострадало лице, настъпилите
вреди – телесни увреждания и имуществени вреди, причинната връзка между
тях и произшествието, вината на водача на застрахованото МПС, наличието
на валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно
дружество по застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил, с
който е причинено произшествието, е решен между страните с влязло в сила
решение.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали в резултат на
процесното произшествие ищцата е получила увреждане на трети пръст на
дясната ръка, поради което е изживяла болки и страдания и дали всички
претърпени от нея болки и страдания са с такъв интензитет, обуславящ по-
висок размер на дължимото от ответника обезщетение.
3
Пред районния съд е прието заключението на вещите лица инж.
В.С., д-р М.Б. и д-р Д. М. по назначена комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза. Видно от заключението в медицинската му част,
описаните травматични увреждания на ищцата са довели до болка и
страдание, без разстройство на здравето, които са затихвали в хода на
оздравителния процес, който е продължил около 15- 20 дни. Изпитваните от
нея болки непосредствено след произшествието са били леки по интензитет.
Към момента на изготвяне на заключението ищцата е възстановила в пълен
обем движенията в лявата раменна става. Посочено е, че е налице остатъчна
болкова симптоматика, но че е възможно същата да се дължи на увреждане на
междупрешленните дискове, отбелязано като диагноза в приложените
амбулаторни листове. Експертите приемат, че ищцата би следвало да
изпълнява безпроблемно обичайните си ежедневни дейности.
В заключението е посочено, няма как да се твърди с категоричност,
че получените от ищцата увреждания на 3- ти пръст на дясната ръка са в
резултат на процесното ПТП. След извършения на 10.03.2020 г. преглед на
ищцата в УМБАЛ “Св. Георги“ ЕАД – Пловдив не е описана порезна рана в
областта на същата ръка, което да е довело и до последващо увреждане.
Такава констатация не е била налице и в СМУ, издадено на 12.03.2020 г.
Порезна рана на 3- ти пръст на дясната ръка за пръв път е била описана в
анамнезата от амбулаторен лист № 000682, издаден на 19.03.2020г., което е
девет дни след настъпване на процесното произшествие.
Предвид това заключение въззивният съд споделя изцяло извода,
направен в обжалваното решение, че увредата на 3 - ти пръст на дясната ръка
на ищцата не е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.
Правилен се явява и изводът, че дължимото се на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди следава да се определи по размер, който да съответства
на установените като претърпяни травматични увреждания - контузия на
лявата раменна става, контузия по окосмената част на главата в тилната
област, без видими увреждания по кожата, две охлузвания по предната
повърхност на двете коленни стави.
Предвид установените по делото факти съобразно заключението на
вещите лица, че пълният оздравителен период на ищцата е бил около 20 дни,
както и относно това, че непосредствено след произшествието ищцата е
изпитвала леки по интензитет болки, които изцяло са отшумяли, без да
настъпят усложнения във възстановителния процес, съдът приема за
справедлив приетия и от районния съд размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди - 4000 лв.
При тези данни съдът приема, че предявеният иск е основателен до
размера от 4000 лв., до който същият следва да се уважи, като сумата по
главницата се присъди ведно с обезщетение за забавеното и плащане в размер
на законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане. За
разликата над 4000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът е
4
неоснователен и следва да се отхвърли.
Въззивната жалба в частта и против първоинстанционното решение,
с което е отхвърлен частично иска на ищцата за присъждане на обезщетение
за претърпените от нея в резултат на произшествието имуществени вреди има
изцяло бланкетен характер. С решението си районният съд приема, че
присъденият размер на вредите от 30 лв. касае тези вреди, направени във
връзка с установените като претърпяни от ищцата телесни увреждания, а
останалата част от претенцията до пълния предявен размер на иска касае
вреди, направени във връзка с неустановеното като имащо причинна връзка с
произшествието увреждане на 3- ти пръст на дясната ръка. Предвид липсата
на конкретни оплаквания съдът споделя така направения правен извод и на
основание чл.272 ГПК препраща изцяло към мотивите на районния съд по
отношение на този иск. Следва да се приеме, че искът за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателен и доказан до
присъдения от РС размер от 30 лв., до който следва да се уважи, а до пълния
му предявен размер искът е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Предвид изложените мотиви съдът приема решението на районния
съд в обжалваните части, с които исковете са частично отхвърлени, за
правилно. Като такова същото ще се потвърди, а в тежест на
жалбоподателката и в полза на въззиваемото дружество ще се присъдят
разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, което
се определя на 360 лв.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1644/30.09.2021 г., постановено по
гр.д. № 11791/2020 г. на Районен съд – Пловдив, V гр.състав, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от И. Х. Н. с ЕГН: ********** против ЗАД
„Асет иншурънс“ АД, ЕИК: *********, иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 4 000 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв., както и в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от И. Х. Н. с ЕГН: ********** против ЗАД „Асет иншурънс“
АД, ЕИК: *********, иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
за разликата над присъдените 30 лв. до пълния предявен размер от 35,80 лв.,
които суми представляват застрахователно обезщетение за претърпените от
ищцата имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 05.03.2020г. в
гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 40, при което гражданската
отговорност на виновния водач на МПС е била застрахована при ответника
ЗАД „Асет иншурънс“ АД.
ОСЪЖДА И. Х. Н. с ЕГН: ********** от *** да заплати на ЗАД
5
„Асет иншурънс“ АД, ЕИК: *********, гр.София, р-н „Възраждане“, ул.“Шар
планина“ №35, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лв. – разноски по делото
за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6