РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1806
гр. Пловдив, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1026
по описа за 2023 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена С.Е.М., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 15 000,00 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се
в „изключителни физически и душевни болки и страдания, психически дискомфорт, унижение,
тревожност, усещане за малоценност и понижено самочувствие“ в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в Затвора гр. Пловдив за периода от 16.07.2021 г. до 18.04.2023 г. датата на подаване на исковата молба, изразяващи се в нарушаване на:
- правото му на минимална жилищна
площ и на необходими хигиенно-битови условия - липса на достатъчно
светилна, свеж въздух, отопление, санитарен възел и течаща топла вода в стаите,
- правото му на престой на открито;
- правото му на медицинско
обслужване – имал силни болки и абсцес, но освен аналгин никаква друга медицинска
помощ не получил със седмици;
- правото му на достатъчна и
качествена безплатна храна – ищецът бил мюсюлманин и не можел да ползва
храната в стола, поради което карал родителите и жена му да му готвят и носят
храна ежедневно, което било стресиращо и за него, и за семейството му;
- правото му на подходяща работа
- ищецът нямал право да избира какво да работи и бил принуден да работи каквото
има, заради възможността да намали присъдата си;
- правото му на творчески и културни
дейности и развитие на физическа култура;
- правото му на свиждане - не се
спазвали правилата за свиждане;
- налагане на дисциплинарни
наказания – ищецът бил наказан без да има никаква вина, което сега щяло да
се отрази на смяната на режима му и правото му за условно предсрочно
освобождаване (УПО) по чл. 72 от НК, с което се твърди нарушаване на правата му по чл. 3 от ЗИНЗС.
Претендира се присъждане на законната лихва върху уважената цена на иска от
момента на увреждането до окончателно им изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Претендира се и присъждане на разноските по делото.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Сочи се, че ищеца
търпи наказание „лишаване от свобода“ при условия, не по-различни от условията
на останалите осъдени на лишаване от свобода в Затвора Пловдив през същия
период. Поддържа се, че ответната администрация е изпълнила своите задължения и
не са налице незаконосъобразни действия, насочени персонално към ищеца.
Претендира присъждане на съответното юрисконсулско възнаграждение.
4. Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на предявените
искове, като счита също така, че претендираният размер е прекомерно завишен и
моли същият да бъде определен по справедливост.
ІI. За фактите:
5. От данните по делото (справка от Началника на Затвора Пловдив от 07.06.2023
г. – лист 43) се установява, че С.Е.М. *** от Областно звено „Следствени арести” Пловдив
на 19.07.2021 г. и е настанен в „РЦ“ (разпределителен център) в приемно отделение,
където пребивава до 23.07.2021 г., когато е разпределен в 82-ра стая на 2-ри
пост.
Сочи се, че стая „РЦ" е с площ от 27,04 м². (без площта на санитарния възел) и разполага с
два прозореца с размери 0,49 м. х 1,2 м. и 1 м. х 1,2 м. Санитарният възел е с
площ 2,66 м². и разполага с един прозорец с размери 0,34 м. х 1,2 м. Санитарният
възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за
вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна
светлина. Отоплява се с „централно" парно отопление. Санитарната обработка
против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна
лицензирана фирма. Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята
през описвания период и с какви размери са били. При постъпването в затвора на
всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално
бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да ползват и лично спално
бельо. Хигиената на спалните помещения, включинтелно и на спалното бельо е
задължение на самите лишени от свобода. Има осигурени достатъчно хигиенни и
почистващи материали, които се предоставят на лишените от свобода при
поискване.
С.Е.М. е пребивавал съвместно с други лишени от
свобода, както следва: на 19.07.2021. - общо 4 човека ; на 20.07.2021 – общо 4 човека; 21.07.2021 – общо 6 човека; на
22.07.2021 – общо 6 човека. Тоест, през изброените дни, всеки от настанените
във въпросното помещение е разполагал с чиста жилищна площ от 6,76 м² през първите два дни и от 4,50 м² през останалите дни.
6. От Затвора - Пловдив са
представени Становище от 29.05.2023 г. (л. 45) на инспектор „СДВР“, ; Становище от 30.05.2023 г. на началник сектор „Финанси,
логистика и капиталови разходи” (л. 52); Становище от 06.06.2023 г. на фелдшер Ангел Гатев и Здравен картон (л. 63 и сл.); Становище от
10.07.2023 г. на началник сектор „ФЛКР“ (л.101); Справка от 11.07.2023 г. от инспектор „СДВР“ (л. 116); График за
разпределение на времето на лишени от свобода от ІІ-ри пост (л. 49); Заповед № 875 от
01.07.2013 г. на Началник Затвора за утвърждаване на работно време на
работещите лишени от свобода (л. 50); Седмичен график на служебната пералня(л. 51); дневни листи за
получени и вложени в приготовлението на храната продукти (л. 10) и Таблица № 2 за
състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от
свобода (л. 102); Приемо-предавателни протоколи за извършена работа съставени между Затвора
Пловдив и „Фаворит ДДД сървиз“ ООД, Варна (л. 19 и л. 103); График за разпределение на времето на лишените от
свобода от ІІ пост., се установява следното:
6.1. През периода от 23.07.2021 г. до 18.04.2023 г., лишения от свобода С.М. е бил настанен в
следните спални помещения:
|
Пост |
Период |
Фактически настанени л. св.
в стаята |
Капацитет за
настаняване в стаята |
|
|
Помещение |
от |
до |
|
|
|
Пост № 2, стая № 82 |
23.07.2021 |
06.08.2021 |
14 |
14 |
|
|
06.08.2021 |
13.08.2021 |
12 |
14 |
|
|
13.08.2021 |
19.10.2021 |
14 |
14 |
|
|
19.10.2021 |
23.11.2021 |
15 |
14 |
|
|
23.11.2021 |
26.11.2021 |
14 |
14 |
|
|
26.11.2021 |
30.11.2021 |
13 |
14 |
|
|
30.11.2021 |
30.12.2021 |
14 |
14 |
|
|
30.12.2021 |
14.01.2022 |
15 |
14 |
|
|
14.01.2022 |
21.01.2022 |
14 |
14 |
|
|
21.01.2022 |
28.01.2022 |
15 |
14 |
|
|
28.01.2022 |
04.02.2022 |
13 |
14 |
|
Пост № 2, стая № 78 |
04.02.2022 |
13.05.2022 |
2 |
2 |
|
Пост № 2, стая № 73 |
13.05.2022 |
03.06.2022 |
8 |
6 |
|
|
03.06.2022 |
14.06.2022 |
7 |
6 |
|
|
14.06.2022 |
17.06.2022 |
8 |
6 |
|
|
17.06.2022 |
24.06.2022 |
5 |
6 |
|
|
24.06.2022 |
30.06.2022 |
6 |
6 |
|
|
30.06.2022 |
08.07.2022 |
5 |
6 |
|
|
08.07.2022 |
20.09.2022 |
6 |
6 |
|
|
20.09.2022 |
14.10.2022 |
5 |
6 |
|
|
14.10.2022 |
11.11.2022 |
6 |
6 |
|
|
11.11.2022 |
30.12.2022 |
5 |
6 |
|
|
30.12.2022 |
01.01.2023 |
6 |
6 |
|
|
01.01.2023 |
06.01.2022 |
5 |
6 |
|
|
06.01.2022 |
17.02.2023 |
6 |
6 |
|
|
17.02.2023 |
02.03.2023 |
5 |
6 |
|
|
02.03.2023 |
28.03.2023 |
4 |
6 |
|
|
28.03.2023 |
18.04.2023 |
6 |
6 |
Данните за въпросните спални помещения са следните :
|
Пост и |
Площ м² |
Площ сан. |
Брой прозорци |
Размер |
Размери на |
|
помещение |
без сан. възел |
възел м² |
в спалното помещение |
на прозорците |
прозорци те в сан. възел |
|
Пост № 2, |
27,50 |
4,81 |
2 |
0,55x1,17 |
0,30x1,17 |
|
стая № 73 |
|
|
|
1,00x1,17 |
|
|
Пост № 2, |
10,30 |
3,67 |
1 |
0,95x1,20 |
Отдушник |
|
стая № 78 |
|
|
|
|
|
|
Пост № 2, |
26,09 |
2,71 |
2 |
0,65x1,15 |
0,40x1,17 |
|
стая № 82 |
|
|
|
1,20x1,20 |
|
6.2.
Описаните данни, позволяват да се
направят следните фактически констатации :
В
периодите през които в стая № 82 са били настанени 12 лишени от свобода, всеки от тях е
разполагал с чиста жилищна площ от 2,17 м². В периодите през които в стая № 82 са
били настанени 13 лишени от свобода, всеки от тях е разполагал с чиста жилищна
площ от 2,00 м². В периодите през които в стая № 82 са били настанени 14
лишени от свобода, всеки от тях е разполагал с чиста жилищна площ от 1,86
м². В периодите през които в стая № 82 са били настанени 15 лишени от
свобода, всеки от тях е разполагал с чиста жилищна площ от 1,74 м².
В периодите
през които в стая № 78 са били настанени 2 лишени от свобода, всеки от тях е
разполагал с чиста жилищна площ от 5,15 м².
В периодите
през които в стая № 73 са били настанени 4 лишени от свобода, всеки от тях е
разполагал с чиста жилищна площ от 6,87 м². В периодите през които в стая
№ 73 са били настанени 5 лишени от свобода, всеки от тях е разполагал с чиста
жилищна площ от 5,50 м². В периодите през които в стая № 73 са били
настанени 6 лишени от свобода, всеки от тях е разполагал с чиста жилищна площ
от 4,58 м². В периодите през които в стая № 73 са били настанени 7 лишени
от свобода, всеки от тях е разполагал с чиста жилищна площ от 3,93 м². В
периодите през които в стая № 73 са били настанени 8 лишени от свобода, всеки
от тях е разполагал с чиста жилищна площ от 3,44 м².
Това ще рече,
че в периодите от 23.07.2021 г. до 04.02.2022 г., тоест за 197 дни и от 13.05.2022 г. до 17.06.2022 г., тоест за 36
дни или общо през 233 дни от периода през който М. е
изтърпявал наложеното му наказание в Затвора Пловдив, не му е била осигурена
чиста жилищна площ от не по-малко от 4,00 м².
6.3. В периода 02.06.2021г. 18.07.2021г.,
на спално помещение №82 е извършен основен ремонт и лишеният от свобода С.М. е
настанен там няколко дни след привършване на ремонта. Последващите премествания
по стаи са по желание на самия лишен от свобода.
Всяко спално
помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените
лишени от свобода. Техните размери са следните: леглата са 90x180 см. и
шкафовете са с размери 45x50 см. Всяко помещение е с течаща вода и санитарен
възел. В спалното помещение лишените от свобода имат неограничен достъп до
санитарен възел с постоянно течаща вода. Затвора Пловдив се отоплява с
централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от
свобода, настанени в стаята. Във всяка стая има толкова легла и дюшеци, колкото
лишени от свобода са настанени в помещението и следователно варират според броя
лишени от свобода в стаята.
С постъпването си в затвора на всеки
лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от
страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко комплекта са му
необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки
спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни.
Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора,
ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.
През исковия период от време, в Затвора
Пловдив не са правени основни ремонти на стаите в които е пребивавал М., но са
извършвани текущи ремонти като своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване
на течове, смяна на осветителните тела, подмяна на счупени прозорци. През
2017г. е извършено боядисване на общите помещения. Дограмата е подменена с нова
- ПВЦ. Поставен е гранитогрес в общите умивални. Банята е обща. Пода е с
мозайка, а стените са с фаянсови плочи. В банята има обособена съблекалня за
преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по
карето. Тя се ползва от лишените от свобода по утвърден график. Всички работещи
лишени от свобода се къпят отделно и имат осигурена възможност всеки работен ден
да използват баня след приключване па работния лен. М. работи и ползва баня
всеки лен. Затоплянето на водата за баня става е водогреен котел. От месец
февруари, след настъпил пожар, затоплянето на водата става е пет 200 литрови
електрически бойлера.
Във всяко
спално помещение има течаща вода и санитарен възел, като лишените от свобода
имат неограничен достъп до тях. Освен това, имат право да притежават
нагреватели с които могат да си топлят вола. Санитарните възли са плътно
преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Сградата на Затвора
Пловдив се отоплява е централно парно. Спалните помещения в затвора са добре
осветени и с отварящи се прозорци за естествена вентилация. Проветряването на
помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята, поради
което не би следвало да има мухъл.
С постъпването
си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и
завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко
комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават спално
бельо и одеяла и от своите близки. Прането става по усмотрение на самия лишен
от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от
близките. Прането в пералнята става по утвърден графики и по молба от лишения
от свобода. Когато дрехите се перат в пералнята, те се сушат в сушилната машина,
а когато се перат от лишения от свобода има пригодени простори в общото
помещение на поста или отвън на карето.
Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ сключва централен договор за дезинфекция,
дезинсекция и дератизация обработки на всички помещения в затворите и
общежитията към тях. Има утвърден график по който се извършва дезинсекция и
дератизация на помещенията в затвора.
Включването на
лишените от свобода във вегетарианска или мюсюлманска диета става с молба на
лишения от свобода, а включването в диетичен режим за хранене по медицински
причини става по желание на лишения от свобода и с медицинска бележка издадена
от лекаря на затвора.
6.4. Във връзка с така заявените твърдения,
от страна на ответната администрация се представиха :
- Приемо-предавателни протоколи,
съставени между Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и
„Фаворит
ДДД сървиз“ ООД, Варна, за извършени от изпълнителя дезинфекции, дезинсекции и
дератизации относно хлебарки, мравки,
дървеници, бълхи, сив плъх, домашна мишка,
от 15.06.2021 г., 11.08.2021г., 15.09.2021 г., 10.11.2021
г., 09.12.2021 г., 09.02.2022 г.,
16.03.2022 г., 10.05.2022 г., 09.06.2022 г., 10.08.2022 г., 11.09.2022
г., 10.11. 2022 г., 12.01.2023 г., 04.02.2023 г.;
- График за разпределение на времето на
лишените от свобода от ІІ-ри пост, от който е видно, че е предвиден ежедневен
едночасов престой на открито, ползване на баня в понеделник и сряда, библиотека
в сряда, лекар в четвъртък;
- Седмичен график на служебната
пералня в Затвора Пловдив, съобразно който за всеки ден от седмицата са
разпределени, възможностите за пране на служебни и лични дрехи и на спално
бельо;
- Дневни листи за получени и вложени в
приготовлението на храната продукти за лишените от свобода и дневни менюта с
посочени вид, грамаж и калории на храната. В същите е предвидено меню за
мюсюлмани и меню за вегетарианци. Приложена е също така Таблица № 2 за състава
на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти за един лишен от свобода
6.5. От постъпването си в затвора С.М. е назначаван на работа както следва :
- със Заповед № 229 от 07.12.2021 г., в периода от 08.12.2021 г. до 28.01.2022
г., Затвор Пловдив, като ученик +работа като „Ръчник в "Обособено
производство" към ДП ФЗД-ТП Пловдив на 5-дневна работна седмица, 4-часов
работен ден, с почивен ден-събота и неделя, за срок от един месец на доброволен
труд с цел обучение, с един месец изпитателен срок, като след изтичане на срока
минава на заплащане в зависимост от заработката;
- със Заповед № 1811 от
22.07.2022г., в периода от същата дата
до 20.02.2023 г., като „Чистач“ в източна столова към домакинския щат на
Затвора Пловдив, при условията на 6-дневна работна седмица, 4-часов работен
ден, почивен ден неделя, с един месец изпитателен срок;
-със Заповед № 1206 от 19.05.2023 г., за периода от 22.05.2023 г. до
момента, като „Ръчник“ в "Обособено производство" към ДП ФЗД - ТП
Пловдив, на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, почивен ден -
неделя, за срок от един месец на доброволен труд с цел обучение, с един месец
изпитателен срок, като след изтичане на срока минава на заплащане в зависимост
от заработката
Посочено в справката е, че всички работещи лишени от свобода имат осигурена
възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния
ден. За неработещите лишени от свобода е осигурена възможност да използват баня
два пъти седмично по утвърден от Началника на затвора график.
Със Заповед № 875 от 01.07.2013 г. на Началник Затвора е утвърдено на
работно време на работещите лишени от свобода от понеделник до петък от 08:00
часа до 16:30 часа, с три дневни почивки, едната от които обедна с
продължителност 1 час.
6.6. За периода на изтърпяване на присъдата, М. е наказван както следва:
- Със Заповед № 428 от
17.02.2023 г. на „Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца.
Нарушението е, че на 01.01.2023 г. в 12:00 часа, М. не е спазил реда и
дисциплината, като е влязъл в чужда стая;
- Със Заповед № 2438 от
21.09.2022 г., на „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената за срок от 7 дни“. Нарушението е, че на 14.09.2022 г., М. е използвал
самоделен бързовар.
6.7. Според представената Медицинска справка рег. № 4011 от 29.05.2023 г., М. е
в добро здравословно състояние, преминал е през профилактични прегледи, като
при него е установено, че е положителен за Хепатит С. Няма отбелязани
оплаквания. От м. септември 2022 г. е изготвен медицински картон. Има
констатирано посещение в стоматологичен кабинет. Приложени са Здравен картон на
М., в който е отразен преглед при постъпване в затвора на 09.07.2021 г.; Резултати
от лабораторно изследване от 26.11.2021 г. и от. 17.03.2023 г., като всички
показатели са в рамките на референтните стойности; Амбулаторен лист от
07.03.2023 г., в който е отразено, че М.
е добро общо състояние, с чиста кожа и лигавици, ясни сърдечни тонове, дишане с
нормална честота и ритъм, слезка и черен дроб не се палпират, щитовидна жлеза –
неувеличена, периферни вени – неувеличени. Отразени са посещенията на М. при
лекар.
7. Като свидетели по делото са разпитани:
7.1. И.С.И., който твърди да познава ищеца М., от както е бил преместен в килия 82,
тоест от преди повече от две години и половина. Свидетеля сочи, че в килия 82 направили ремонт „сега“,
защото паднали гипсовите орнаменти, но преди ремонта тя била „много зле“.
Твърди, в тази килия да са обитавали между 22-ма и 30 човека. Било е твърде тясно,
нямало е място за движение. Имало е много дървеници, хлебарки, това били „домашни
любимци“. Режима на осветление се изразявал в това, че в десет часа го
изгасвали и сутрин в шест часа го пускали. През февруари месец изгоряло котелното и след това
нямало друго отопление в килиите. И. твърди, че в килия 78 е направен теракота
и там условията са добри, но в килия 73-та условията били много лоши и трябвало да
правят ремонт там. Знае, че ищеца учил и
отрядните им давали да пишат. Свидетеля сочи, че има общо помещение, където изпират
и простират дрехите си. Когато работещите минавали през банята и се перели, за тях
не оставало много място те си направили място да простират в килиите. Ползването
на банята ставало по график. Твърди също така, че „… На поста има график.
Понеделник и сряда ползваме банята, а работещите след като свършат работа ходят
на баня и не се застъпваме на банята….“. Сочи още, че има мюсюлманска храна,
има и християнска храна, М. не се е оплаквал пред него за храната. Не зная дали
са носили храна на ищеца. Престоят на открито бил по график, като „всеки
който желае излиза на каре“. И. не знае, М. да е имал заболявания.
7.2. В.С.Б., който твърди да познавам М., откакто е влезнал в затвора, но не са били
задно в една килия и не знае в коя килия е пребивавал ищеца, след което твърди,
че „… Много пъти съм влизал в килията на С.. Той беше само в една килия.
Условията в неговата килия бяха много лоши, няма нито топла вода, нито е
измазано вътре в самата килия, пада мазилката. Има хлебарки и дървеници,
колкото искаш. Идват понякога да пръскат, но то почти е вода, нищо не мирише
вътре и няма никакъв ефект от пръскането…. С. каза, че много го хапели
буболечките, не можел да спи. С. говореше много пъти с мен, че храната не е
хубава за ядене…“. Б. също счита, че храната не е хубава. Не знае дали М.
има заболявания. Свидетеля твърди, че има перално помещение където перат и
простират, но „…няма човек, който да пере…“. След това заявява, че „ ….От
много време няма никаква пералня, пералнята от много време не работи…“. Б.
заявява, че няма график за банята и се къпят, когато искат.
ІІІ. За правото:
8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
9. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража,
обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение
и статус, е административна по своето естество.
10. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е от
фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това
разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът
действително, фактически е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под
стража" или пък наказание "лишаване от свобода" в някое от
специализираните за това места.
11. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
12. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме следното:
12.1. Помещенията, които
е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“
през процесните периоди в Затвора гр. Пловдив, са разполагали със санитарен
възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за
лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване
чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно
парно в Затвора Пловдив.
Изложеното налага да се приеме, че в случая не се
констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на М. са били
осигурени пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Ползването на баня се осъществява по утвърден график два
пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода. Отделно
от това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден.
12.2. Що се отнася до хигиената в Затвора – Пловдив, от
приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните
помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как
отговорността на ответника да бъде ангажирана за евентуалните лоши хигиенни
условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
12.3. За част от процесния период( с изключение на посочените
в т. 12.2. от настоящото решение 233 дни), не се установява нарушение на чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно М. да е обитавал помещения, в които минималната
жилищна площ в стаята за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е
по-малка от 4,00 м². Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора
Пловдив, са описани подробно в т. 12.1. и т. 12.2 от настоящото решение, поради
което няма да бъдат преповтаряни.
12.4. Напълно недоказани
останаха твърденията в исковата молба за това, че не винаги имало топла вода в
банята. Такива данни не могат да бъдат извлечени включително и от показанията
на разпитаните по делото свидетели. Впрочем в тази насока ищецът не е ангажирал
никакви други доказателства.
Никакви
доказателства не са ангажирани от страна на ищеца и относно оплакванията за
лошото качество на храната в Затвора Пловдив. Напротив, установява се от
приложените от ответника дневни листи за получени и вложени продукти, че практически
храната, предоставяна в Затвора Пловдив е била съответна на утвърдените за това
таблици досежно нейното количество и калориен състав – нещо повече през по-голямата част от
случаите дневният обем на калории в предоставената храна е надхвърлял броя калории
в състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен
от свобода възрастен, утвърден с ноторно известните Таблица № 1 и заменителна
таблица на Министъра на правосъдието от 2622 калории дневно.
Правото на
лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в чл. 84, ал. 2 т. 1
от ЗИНЗС. В посочената разпоредба ясно е указано, че лишените от свобода имат
право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно
таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да
се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие,
свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да
се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената
такава, която да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените
таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни
хипотези.
Не се установи по
делото, ищеца да е бил лишаван и от специфична във връзка с твърдяното от него
вероизповедание храна. Обратно, от представените по делото дневни листи за
получени и вложени в приготовлението на храната продукти за лишените от свобода
и дневни менюта с посочени вид, грамаж и калории на храната е видно, че в
същите е предвидено меню за мюсюлмани и меню за вегетарианци.
12.5 С оглед обсъжданите факти и обстоятелствата при които са проявени, следва
да се посочи, че презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на
неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения
по чл. 3 от ЗИНЗС, които на общо основание подлежат на доказване. Ето защо при
липса на доказателства ангажирани от страна на ищеца по отношение на коментираните
нарушения спрямо личността му, твърденията в горния смисъл се явяват
неоснователни.
Все в тази насока
е необходимо да се добави, че според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на
неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните
факти. Приложението на тази процесуална презумпция налага наличието на
позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по
изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна
страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по
делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира проявлението
или липсата на определен факт с правно значение.
Трябва обаче да
се съобрази, че предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни
лица, се извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при
невярно удостоверени факти и обстоятелства. В тази насока, според чл. 311 от НК, ал. 1 от Наказателния кодекс,
длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в
който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван
тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва
с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Това налага да се приеме, че удостоверените от
длъжностните лица в Затвора Пазарджик, факти и обстоятелства са истинни до
установяване на противното, посредством надлежно събрани в производството
доказателства. Такива както нееднократно се посочи, по делото не се заявиха и
не се представиха. Показанията на свидетелите И. и Б., в основната си част,
съдържат твърдения относно това, че понастоящем условията в стаи 82 и 78 са
добри, че на ищеца се предоставя възможност да учи, свободно ползват банята, бе
има „.. има мюсюлманска храна, има и християнска храна…“, че е
осигуряван престой на открито, които всъщност потвърждават данните посочени в
представените от администрацията документи.
Относно
показанията на свидетеля Б., трябва да се отбележат, честите противоречия в
твърдените данни и явното обстоятелство, че те всъщност съставляват твърдения
за това, което М. е казвал на Б..
12.6. По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че през целия
коментиран период не му е осигурявана подходяща работа и престой на открито
(т.нар. „каре“), е необходимо да се съобрази следното:
Участието в трудова дейност на лишените от свобода има
изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден
на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането
на извънреден труд, условията за
работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (чл.
79, чл. 175 ал. 2 ЗИНЗС, чл. 59-61, чл. 172, чл. 174 ППЗИНЗС). Това налага да
се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода е различен от този
на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС, по време на работа на
лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията
работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени
от свобода (неработещите) на т.нар. в исковата молба „разходка на каре“ или
престой на открито. За сметка на това пък на работещите лишени от свобода се
осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита
за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни
лишаване от свобода (чл. 41, ал. 3 НК). При това положение, не може да се
приеме, че с назначаването на работа (от която ищецът е можел
да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, още повече, че започването на работа е по желание на
съответния лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС).
Какво разбира
ищецът под „подходяща работа“ от съдържанието на исковата молба не може да бъде
установено. Независимо от това съдът намира за нужно да добави, че в случая не
се установява от страна на администрацията на Затвора Пловдив да са извършени
каквито и да било действия и/или бездействия, с които по някакъв начин да е
накърнено конституционно установеното право на труд на М. регламентирано в чл.
48, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ). Показателен в тази
насока е фактът, че същият е бил назначен като „Ръчник в "Обособено
производство" към ДП ФЗД-ТП Пловдив, съответно като „Чистач“ в източна
столова към домакинския щат на Затвора Пловдив. Всеки гражданин свободно избира своята професия и място
на работа (вкл. и лишения от свобода, доколкото границите на този
избор е съвместим с изтърпяваното наказание), като никой не
може да бъде заставян да извършва принудителен труд (чл.
48, ал. 3 и ал. 4 от КРБ). По делото не се твърди и не се установява М. да е бил
принуждаван, против неговата воля да полага труд като „Ръчник в "Обособено
производство", съответно като „Чистач“ в източна столова.
Тези съображения обосновават извод за неоснователност на
коментираните твърдения на ищеца.
12.7. Недоказано и
неоснователно е и твърдението на ищеца нарушаване на правото му на правото му
на творчески и културни дейности и развитие на физическа култура, както и правото
му на свиждане. По делото не се заявиха и не се установиха, каквито и да е
конкретни факти в тази насока. Обратно, свидетеля И. заяви, че на М. са
осигурявани всички възможности да учи.
12.8. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и
твърдението на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници и хлебарки през
исковия период доколкото от
страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени
дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи. В тази връзка,
както вече бе казано, са представени множество Протокола за извършени услуги подробно
описани в т. 12.4. от настоящото решение, в които са описани размерът на
третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу
какви вредители, имената на лицето извършил описаните в протокола дейности и
имената на лицето приемащо протокола.
Този извод отново не се промяна от показанията на разпитаните
по делото свидетели, доколкото тези показания са твърде общи, не съответстват
на събраните по делото писмени доказателства (в частност
цитираните по-горе Протоколи за извършени услуги), поради което същите
не могат да обосноват поставяне на ищеца в неблагоприятни условия по смисъл на
чл. 3 от ЗИНЗС, още повече, че от страна на администрацията на ответника са
предприети необходимите действия по дезинсекция и
дератизация, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
12.9. Неоснователни се
явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на медицинско обслужване.
Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване
на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е
регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от
момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с
непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния
бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.
Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) всеки
български гражданин (в т.ч. и всеки лишени от свобода) има право на достъпна
медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното
осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане
на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с
приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество,
последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане
правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ).
Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода
е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба
№ 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата
за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се
създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни
за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода
се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно
лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС).
В чл. 115, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от
свобода се преместват за лечение в специализираните болници за активно лечение
в местата за лишаване от свобода със заповед на главния директор на ГДИН по
предложение на началника на затвора и лекарско предписание.
В ал. 2 на същия член от правилника е предвидена и
възможност лишените от свобода да се изпращат за лечение в лечебни заведения
извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на
директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от
свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от
съответното място за лишаване от свобода.
Така цитираната законова уредба налага да се приеме, че
за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с
осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от
страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния
лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез
медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити
към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава (отново в
медицинските центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към
местата за лишаване от свобода) да е осъществена в нарушение на принципите
възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ.
Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха
подобни хипотези.
От приложените по делото писмени доказателства, подробно
описани в т. 12.7., представляващи част от медицинското досие на ищеца, се
установява, че в рамките на процесния период на М. са извършвани необходимите
изследвания и прегледи, включително и от лекари по дентална медицина.
Липсват каквито и да било данни от страна на ищеца да са
подавани молби за посещение при лекар и/или зъболекар, на които да му е било
отказано. Такива твърдения липсват и в показанията на свидетелите И. и Б..
Изложеното до тук, дава основание да са приеме че
медицинската помощ осигурена от ответника и оказана на ищеца през процесния
период от време е осъществена в
съответствие с принципите залегнали в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ на своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ, на равнопоставеност при оказване
на медицинската помощ, на сътрудничество, последователност и координираност на
дейностите между лечебните заведения и на зачитане правата на пациента.
12.10. Неоснователно се явява и твърдението на ищеца, че нему
са налагани дисциплинарни наказания без да е бил виновен. Както се посочи в т.
12.6 от настоящото решение, спрямо М. са налагани две дисциплинарни наказания
съответно със Заповед № 428 от 17.02.2023 г. - „Лишаване от хранителна пратка
за срок до три месеца“ и със Заповед № 2438 от 21.09.2022 г., на „извънредно
дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“. При
липсата на каквито и да е други данни по делото, следва да се приеме, че
дисциплинарната в двата случая е осъществена въз основа на влезли в сила актове
на дисциплинарно наказващия орган. Това изключва възможността, в хода на
настоящото производство да се обсъжда с тяхната материална законосъобразност.
При положение, че М. е считал, че са му наложени наказания, без да е бил
виновен за съответните дисциплинарни нарушения, то той е разполагал с пълното
право да оспорва двете заповеди. Това обаче, нито се твърди, нито се установява
по делото.
12.11. При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, както вече бе казано, е само за настъпването на
неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения
по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се
приеме, че условията обсъдени до тук, в които М. е изтърпявал наказанието
лишаване от свобода в Затвора Пловдив не могат да се квалифицира като
неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат
като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание"
(в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United
Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални
последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само
действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на
едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство.
Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на
страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране
или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат
да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от
свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително
отнасяне.
13. Установи се
обаче, че в периодите от 23.07.2021 г. до 04.02.2022 г., тоест за 197 дни
и от 13.05.2022 г. до 17.06.2022 г.,
тоест за 36 дни или общо през 233 дни от периода през който М. е
изтърпявал наложеното му наказание в Затвора Пловдив, не му е била осигурена
чиста жилищна площ от не по-малко от 4,00 м². (т.
12.2. по-горе).
Този факт (на
обитаване на пренаселени килии) е достатъчен, за
да се приеме, че в рамките на исковия период, в продължение на посочените 233
дни, администрацията е поставила М. в неблагоприятни
условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл.
284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрациите на
Затвора гр. Пловдив на нормативно установени задължения да осигурят на
изтърпяващия наказание лишаване от свобода М. минимално необходима жилищна площ.
Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, както и продължителна изолация без възможност за
общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лице от основните
жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е
дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане
(ЗСП), според която, „Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло
и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната.
В тази насока, според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното
подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в
натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато
това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Тоест,
държавата компенсира посредством предоставяне на социални помощи, тези
граждани, които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности.
Несъмнено е в този контекст, че граждани, които живеят в условията на липса в
по-голяма или в по-малка степен на задоволяване на основните жизнени
потребности, изпитват не само чисто физическо неудобство, но и негативни
психически състояния, подобни на тези, описани от М. в обстоятелствената част
на исковата молба. Казано с други думи, физическото и психическото състояние на
лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на които от страна на
администрацията не е осигурено задоволяване на основните жизнени потребности и
гражданите, които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности,
се намират в едно и също социално положение, доколкото изпитват подобни
физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство, разгледано в
контекста на конституционно установения принцип за това, че всички хора са
равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от свобода,
изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени потребности,
следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят в условията
на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да се формира
извод, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са им
осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират гражданите, които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или
семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран
минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е
гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на
Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл не живеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти, хипотези на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция
ДВ, бр. 64 от 2021 г.) според която,
диференцираният минимален доход се определя, както следва: за лице до 65
години, живеещо само - 80 на сто от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП(редакция
ДВ, бр. 98 от 2020 г.) според която, право на месечна целева помощ за заплащане
на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната заповед е на
тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от диференцирания
минимален доход.
За процесните 2021 г. и 2022 г., с Постановление № 305
на МС от 19.12.2017 г. е определен месечен гарантиран минимален доход в
размер на 75 лв. При това положение дефиринцирания минимален доход по чл. 9,
ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) е в размер на 60 лв., а
дохода по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер на 150,00 лв. Тоест дневния доход,
който следва да бъде приет като необходим за задоволяване на основните жизнени
потребности е 5,00 лв. За общо 233-те
дни на исковия период описан в т. 12.2 от настоящото решение, обезщетението
възлиза на сумата от 1165,00 лв.
14. Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 17.06.2022 г. – датата на преустановяване на незаконните действия на
административните органи (от 15.06.2022 г. ищецът не е бил в пренаселено спално
помещение), която в случая следва да се приеме като дата до окончателното изплащане
на сумата. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, според
което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи -
от момента на преустановяването им.
От така определените моменти на изискуемост, започва да
тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
15. В останалата си част, исковата претенция остана
недоказана, поради което ще следва да бъдат отхвърлена.
ІV. За разноските:
16. С оглед изхода
на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в производството разноски. Те се констатираха в
размер на 10 лв. – заплатената държавна такса.
17. С оглед изхода на спора, на основани чл.
286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл.
7, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 135,92 лв.,
съразмерно уважената част от иска.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на С.Е.М., с ЕГН **********,***,
обезщетение в размер на 1165,00 лв., ведно със законовата лихва върху
тази сума, считано от 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени
вреди в периода от 23.07.2021 г. до 04.02.2022 г. вкл. и от 13.05.2022 г.
до 17.06.2022 г. вкл., или общо 233 дни, изразяващи се във „физически и психически
болки и страдания, стрес, страх и унижение, негативни чувства и преживявания,
емоционален дискомфорт“, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 15000,00 лв. и за
останалите периоди от 16.07.2021 г. до 22.07.2021 г. вкл.; от 05.02.2022 г. до
12.05.2022 г., вкл. и от 18.06.2022 г. до 18.04.2023 г. вкл.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието,
гр. София, да заплати в полза на С.Е.М., с ЕГН **********,***, сумата от 10
лв., представляваща сторените в производството разноски за заплащане на
държавна такса.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати в полза на В.Л.С., ЕГН **********,
адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес ***, сумата от 135,92 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм.
дело № 1026 по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив, съразмерно
уважената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: