Р Е Ш Е Н И Е
№ 470 26.03.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 332 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.99б, ал.3 и чл.92, ал.14 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Съдът е сезиран с жалба, подадена от Ц.И.К.
***, против заповед № 160 от
29.01.2021 г. на кмета на Община Несебър, с която е заличена регистрацията по
настоящ адрес Ц.И.К. и И. С. К..
Жалбоподателката посочва, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на компетентност, нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и поради противоречие с целта на закона. Твърди, че заповедта е издадена при липса на мотиви, не е уведомена за започналото административно производство, не й е връчена заповедта, не са спазени разпоредбите на Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация. В подкрепа на твърденията си посочва, че регистрацията по настоящ адрес била извършена със съгласие на собственика на имота. Оспорва се фактическите констатации на административния орган в хода на извършената проверка. Иска отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведоменa, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, надлежно упълномощения процесуален представител, поддържа жалбата и иска оспореният административен акт да бъде отменен. Не претендира разноски.
Oтветникът, Кмет на Община Несебър, не изразява становище по съществото на спора. Представя административната преписка.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед №РД-09-4 от 08.01.20121г. на Областния управител на Област Бургас (л.11-13) е определена дата за провеждане на местен референдум за обособяване на община с център гр.Обзор, в следните населени места от община Несебър – гр.Обзор, с.Баня, с.Приселци, с.Раковсково, с.Емона, с.Паницово и с.Козница.
Със заповеди на кмета на Община Несебър (л.14-20) са определени избирателни секции на територията на общината за провеждане на местния референдум и общодостъпни места за обявяване на избирателните списъци.
В Община Несебър е постъпило
писмо вх.№ Н1-ГР-6252-001 от 12.01.2021г. от РУ Несебър, ОД МВР Бургас
(л.35-38), в което се съдържала информация за зачестили в последните 2-3 години
на регистрации на лица по настоящ адрес, на различни адреси в гр.Обзор, които
след приключване на летния туристически сезон, напускат населеното място, без
да заявят промяна в адресната регистрация. Посочват, че за периода 23.11.2020г.
- 07.01.2021г. били извършени няколко полицейски операции и проверка по адреси
във връзка с получената информация. По отношение на конкретния случай в писмото
е посочено (л.36-37), че лицата Ц.И.К. и И. С. К.,
регистрирани по настоящ адрес-*** не били установени на адреса. В писмено
сведение (л.39), собственикът на имота Желязко Неделчев Димитров посочил, че
същите никога не са пребивавали на адреса.
Със заповед № 76/22.01.2021г. на Кмета на Община Несебър(л.40), в мотивите на която е посочено, че се издава по повод постъпили искания от собственици на недвижими имоти на територията на община Несебър за заличаване на адресната регистрация по постоянен/настоящ адрес, тъй като не пребивават на посочените адреси, кметът на общината назначил комисия по чл.99б от ЗГР, която да извърши проверка относно адресната регистрация на лицата, посочени в сигнала на РУ Несебър.
На 26.01.2021г. комисията разгледала заявленията от собствениците на недвижимите имоти за заличаване на адресната регистрация на съответните лица и данните от писмо вх.№ Н1-ГР-6252-001 от 12.01.2021г. от РУ Несебър, ОД МВР Бургас. За работата на комисията бил съставен протокол (л.41-44), в който за адрес гр.Обзор, ул. Г.С.Раковски №13 е описано, че при направени полицейски проверки на адреса лицата Ц.И.К. и И. С. К., регистрирани по настоящ адрес не са открити. Според писмено обяснение на собственика на имота посочените лица никога не били пребивавали на адреса. След разглеждане на преписката и справка в НБД „Население“, комисията взела решение на основание чл.99, ал.1 от ЗГР и във връзка с чл.99б от ЗГР, да бъде заличена адресната регистрация по настоящ адрес на Ц.И.К. и И. С. К..
С процесната заповед, във връзка с постъпилия сигнал от РУ Несебър, констатациите и решението на назначената комисия, кметът на Община Несебър издал процесната заповед № 160 от 29.01.2021 г. на кмета на Община Несебър, с която заличил адресната регистрация по настоящ адрес на жалбоподателката и на И. С. К..
В настоящото производство, съгласно чл.168 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.
Видно от изложението в петитума на жалбата Ц.К. оспорва заповедта в цялост. Съдът съобрази, че макар материализирано в един административен акт, волеизявлението на административния орган засяга правната сфера и на И. С. К., за когото Ц.К. твърди, че е неин баща. Т.е. прекратява се адресната регистрация по настоящ адрес на две различни, пълнолетни, физически лица. По делото няма доказателства за учредяване на представителна власт от И. С. К. на Ц.И.К., въз основа на която последната да оспорва заповед № 160 от 29.01.2021 г. на кмета на Община Несебр от негово име. От друга страна самата жалба е изготвена и подписана единствено с подписа на Ц.И.К.. Пълномощното, с което К. е възложила представителна власт на процесуален представител (л.56), за представителство по настоящото дело също е подписано само от Ц.И.К.. Доколкото спорната заповед засяга права и законни интереси и на трето лице, независимо от евентуална роднинска връзка между двамата, а по делото не е налице изрично волеизявление на И. С. К. за провеждане на оспорване от негово име, съдът приема, че за Ц.И.К. не е налице правен интерес да оспорва заповедта в частта, с която се прекратява адресната регистрация по настоящ адрес на И. С. К.. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Липсата на правен интерес за жалбоподателката К. да оспорва заповедта в частта, която засяга правната сфера на И. С. К. обуславя недопустимост на производството, поради което жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане, а съдебното производството по отношение на съответната част от заповедта да се прекрати.В останалата част жалбата се явява подадена от лице, което е адресат на акта и за което същият е неблагоприятен в съответната част.
По делото не са налични доказателства относно връчването на заповедта лично на жалбоподателката К.. Според изрично вписване в самата заповед, същата следва да бъде публикувана на интернет страницата на общината. Публикуването е било извършено на 03.02.2021 г. с № 160 (http://obiavi-nessebarinfo.com/index.php). Жалбата е била входирана в деловодството на съда на 08.02.2021 г., изцяло в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Съгласно чл.99б, ал.3 от ЗГР, в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал.2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл.92 или на чл.99а, и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено „Гражданска регистрация и административно обслужване“ на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното им заличаване в регистъра на населението.
В конкретния случай, индивидуалният административен акт е издаден от В. Б.на основание заповед №1919/11.11.2019 г. (л.45). Тази заповед е издадена от кмета на Община Несебър – Н. Д. и с нея Б.е определен да замества кмета в случаите, в които последният не упражнява правомощията си, поради командировка, служебни ангажименти и/или пътувания, ползване на отпуск, болничен или поради други обективни причини. По делото е представено заявление от Николай Димитров – кмет на Община Несебър (л.46), с което същият сезира председателя на общинския съвет Несебър, че ще ползва 1 ден платен отпуск за 2020 г., на 29.01.2021 г. Посочил е, че за времето на отпуска ще бъде заместван именно от В. Б.– зам.кмет „Правно обслужване и общинска собственост“, съгласно заповед №1919/11.11.2019 г.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че процесният административен акт, в оспорената част, е издаден от надлежно оправомощено лице, което към момента на издаване е разполагало с необходимата материална и териториална компетентност.
Заповед № 160 от 29.01.2021 г. на кмета на Община Несебър, в частта, с която е заличена регистрацията по настоящ адрес на жалбоподателката е постановена при спазване изискванията за форма и съдържание на административния акт. Същата е мотивирана с установените факти, отразени в протокола за извършена проверка от 26.01.2021г. на комисията, назначена със заповед № 76/22.01.2021г. (л.27) на кмета на Община Несебър.
Съдът установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, свързани с обстоятелствата, които е длъжна да провери комисията и съответния съставен от нея протокол.
Извършването на проверка и издаването на заповед от
вида на процесната е уредено в глава IV,
раздел III от ЗГР. Видно от разпоредбата на чл.99б, ал.1
от ЗГР, при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до
орган по чл.92, ал.1 или до областния управител за нарушение на чл.92, чл.99,
ал.1 и 4 или чл.99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на
района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за
спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на
адрес. В състава на комисията се включват служители от съответната общинска
администрация, представители на съответната областна администрация, на
териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на
Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в
Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В случаите на
подадени писмен сигнал или искане на собственик на имот заповедта за определяне
на комисията се издава в тридневен срок от получаването им и се обявява на
таблото за обявления и на интернет страницата на общината. В случай, че кметът
не издаде заповедта в определения срок, тя се издава от областния управител. Ал.2
от същият текст определя, че проверката по ал.1 се извършва в 7-дневен срок от
издаване на заповедта за определянето на комисията. За резултатите от
проверката се съставя протокол. В разпоредбата на чл. 140а от НАРЕДБА № РД-02-20-9 от 21.05.2012
г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация са посочени
обстоятелствата, които следва да установи посочената комисия при извършване на
проверката по чл. 99б, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, а именно:
наличие на акт на органа по чл. 92, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация
за определяне на длъжностни лица, които да извършват адресна регистрация,
когато същата не се извършва от кмета; наличие на подадено от лицето заявление
за постоянен адрес или адресна карта за настоящ адрес; има ли приложено
нотариално заверено изрично пълномощно, когато заявлението за постоянен адрес
или адресна карта за настоящ адрес не са подадени лично от лицето, чиято
адресна регистрация е извършена; представени ли са документите по чл. 92, ал. 2
от Закона за гражданската регистрация и чл. 139, ал. 2 от наредбата; има ли
писмено съгласие от собственика на имота за адресни регистрации, извършени в
несобствено жилище; дали адресно регистрираното лице е в родство по права линия
със собственика или ползвателя на имота или е съпруг на някое от тези лица,
когато не са представени документите по чл. 92, ал. 2 и 3 от Закона за
гражданската регистрация; извършена ли е проверка чрез отделите "Местни
данъци и такси" на адресно регистрирани лица в случаите по чл. 92, ал. 5
от Закона за гражданската регистрация; наличие на декларация за удостоверяване
на фактическото съпружеско съжителство в случаите по чл. 92, ал. 6 от Закона за
гражданската регистрация; броя на адресно регистрираните лица на адреса на едно
жилище, включително и в случаите по чл. 92, ал. 8 от Закона за гражданската
регистрация;съхраняват ли се документите, представени за извършване на
адресните регистрации; има ли лица, адресно регистрирани по настоящ адрес,
които не живеят повече от 30 дни на заявения от тях адрес; дали постоянният
адрес, на който лицата са адресно регистрирани, може да изпълнява
предназначението по чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация; има ли лица, чиято адресна регистрация по
постоянен и/или настоящ адрес е извършена в хотел, мотел, почивен дом или друго
място за подслон преди повече от 4 месеца.
Анализът на посочените правни норми сочи, че за да започне проверка е необходимо на първо място писмен сигнал, така както е в настоящия случай (л.35-38). Съдът не констатира нарушение и при сроковете по чл.99б от ЗГР. Съставът на комисията (л.40) е съответен на разписания в чл.99б, ал.1 от закона. Видно от представения протокол, посочените обстоятелства не са установени от назначената комисия, поради което съдът счита, че по този начин комисията не е установила правнозначимите факти, с което е нарушен чл.35 от АПК и протоколът е съставен при съществени нарушения на правилата, визирани в чл.140а от НАРЕДБА № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация.
Действително по делото липсват доказателства за уведомяване на жалбоподателката по реда на чл.26 от АПК за започване на административното производство. В тази връзка, следва да се отбележи, че не всяко нарушение на изискванията за издаване на административен акт е съществено и води до неговата незаконосъобразност. Съществено е това нарушение, което би довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, а такова ограничаване ще е налице при нарушения, които биха могли да доведат до различни констатации на административния орган. В конкретния случай, такива съществени нарушения не се констатираха, защото по никакъв начин не се променя крайният извод за самоличността на жалбоподателката и адреса, на който е нейната адресна регистрация по настоящ адрес. Освен това К. е осъществила правото си на защита в пълен обем чрез жалба до съда, в която е изложила съображенията си за незаконосъобразност на административния акт. По изложените съображения неуведомяването на Ц.К. за началото на административното производство по издаване на заповед № 160 от 29.01.2021 г. на кмета на Община Несебър, макар да представлява нарушение на административнопроизводствените правила, не може да бъде квалифицирано като съществено, което да доведе до отмяна на това основание.
Относно съответствието с материалния закон:
Законът за гражданската регистрация, като специален закон, разграничава регистрацията на постоянен и настоящ адрес според това къде лицето живее и къде то получава кореспонденцията си. Съгласно чл.93, ал.1 от ЗГР, постоянният адрес е адресът, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а съгласно чл.93, ал.5 от ЗГР постоянният адрес е адресът за кореспонденция на лицето с органите на държавна и местна власт.
Настоящият адрес е различен от постоянния адрес. Настоящ, според чл.94, ал.1 от ЗГР е адресът, на който лицето живее. Той може да се установи чрез удостоверение въз основа на регистъра на населението, издадено от общинската администрация (чл.24, ал.2 от ЗГР).
Изводът, който се налага от посочените разпоредби е, че постоянният адрес е обусловен от избора на едно лице, къде да бъде вписано в регистрите на населението, като не е необходимо то да живее в това населено място. Местоживеенето му обаче следва да отговаря на неговия настоящ адрес.
В настоящия случай, кметът на Община Несебър е мотивирал заповедта с констатациите на комисията от извършената проверка по чл.99б от ЗГР, в хода на която лицата не били открити на адреса, а според сведение от собственика на имота, Ц.И.К. и И. С. К. никога не са пребивавали на адрес гр.Обзор, ул. „Г.С.Раковски“ №13 и желае същите да бъдат дерегистрирани. От друга страна по делото е установен постоянният адрес на жалбоподателката: гр.Бургас, к-с „Меден рудник“, бл.196, вх.1, ет.6, ап.21 (л.23). Жалбоподателката твърди, че пребивава с баща си на регистрирания настоящ адрес, както и, че регистрацията била извършена със съгласието на собственика на имота, но въпреки указаната от съда (л.48) доказателствена тежест, не ангажира никакви доказателства в тази насока. Обратно, в сигнала от ОД МВР Бургас, РУ Несебър до кмета на Община Бургас се сочи, че при няколко извършени проверки лицата Ц.И.К. и И. С. К. не били установени на адреса. Такива са констатациите и на назначената от кмета комисия. В този смисъл е и писменото сведение на собственика на имота Желязко Неделчев Димитров.
В издадената заповед е посочено правно основание за
издаването й - чл.99, ал.1 от ЗГР, който е сред основанията за извършване на
проверка, но не е сред основанията, дефинирани в закона за заличаване на
регистрацията по настоящ адрес. Разпоредбата на чл.99б, ал.3 от ЗГР предвижда
заличаване на всяка регистрация, направена в нарушение на изискванията по чл.92
или чл.99а от закона.
В разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗГР са посочени
положителните предпоставки, които следва да са осъществени, за да бъде извършена
адресна регистрация на адрес в страната, а именно лицата представят един от
следните документи: 1. документ за собственост; 2. документи за
ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на
социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните
институции; 3. други документи, доказващи собствеността или ползването
на имота. Според ал.3 на същата разпоредба за извършване на адресна регистрация
се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е
собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал.1, или
с нотариална заверка на подписа. Т.е. императивно изискване за извършване на
адресна регистрация е писменото съгласие на собственика на имота, когато лицето
не е собственик. Това изискване, по смисъла на чл.92, ал.5 от ЗГР отпада само
за лицата, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на
имота или са техни съпрузи. Разпоредбата на чл.99а от ЗГР предвижда, че на
адреса на едно жилище, не могат да се регистрират по постоянен и настоящ адрес
повече от двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното
жилище.
В конкретния случай, комисията назначена със заповед № 76/22.01.2021г. на Кмета на Община Несебър на 26.01.2021г.
е разгледала заявленията от
собствениците на недвижимите имоти за заличаване на адресната регистрация на
съответните лица и данните от писмо вх.№ Н1-ГР-6252-001 от 12.01.2021г. от РУ
Несебър, ОД МВР Бургас, но не е разгледала предпоставките за извършване на
регистрацията по настоящ адрес *** за Ц.И.К., визирани в чл.92 от ЗГР. В този смисъл
проверка от страна на органа по отношение на правнозначимите факти,
обсновававащи заличаване на регистрацията на предвидените в закона основания
–чл.92 и чл.99а от ЗГР не е извършена, а извършената проверка и направената
правна квалификация по чл.99, ал.1 от ЗГР не е основание за заличаване на
регистрация.
Предвид изложените съображения съдът приема, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, което е основание за оспорване по
чл.146, т.4 от АПК и следва да бъде отменена.
По изложените съображения и на основание чл.159, т.4 и чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.И.К.
***, против заповед № 160 от 29.01.2021 г. на кмета на Община Несебър, в
частта, с която е заличена регистрацията по настоящ адрес *** на И. С. К. и ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство в тази част.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС.
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 160 от 29.01.2021 г. на кмета на Община Несебър, в частта, с която на същата е заличена регистрацията по настоящ адрес *** на Ц.И.К..
На основание чл.92, ал.14 от ЗГР решението е окончателно.
СЪДИЯ: