Решение по дело №1040/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 451
Дата: 27 юли 2022 г. (в сила от 18 ноември 2022 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20221420101040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Враца, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Петрова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20221420101040 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от В. П. Г. с ЕГН ********** и адрес гр.
****, ул. „*******“ № 23Б, ет. **, ап. *** срещу М. К. А. с ЕГН ********** и адрес гр.
*****, ул. „******“ № ****, вх. **, ап. ** обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността (ЗС), във вр. чл. 228, чл. 234 и чл.
86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както следва: за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 200,38 лева – главница за неизплатени наемни плащания за
стопанската 2020-2021 г. по договор за пренаемане на земеделски земи от 30.06.2021 г.,
вписан под вх. рег. № 616/13.07.2020 г. в Служба по вписванията гр. Вълчедръм; за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 229,01 лева – главница за неизплатени
наемни плащания за стопанската 2021-2022 г. по договор за пренаемане на земеделски земи
от 30.06.2021 г., вписан под вх. рег. № 835/13.07.2021 г. в Служба по вписванията гр.
Вълчедръм, сумата 29,33 лева – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за
стопанската 2020-2021 г. за периода от 13.10.2020 г. до 24.03.2022 г. и сумата 12,09 лева –
мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за стопанската 2021-2022 г. за
периода от 16.09.2021 г. до 24.03.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници от
датата на подаването на исковата молба-25.03.2022 г. до изплащане на вземанията.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик по наследство на 1/20 идеална
част от земеделските имоти, посочени в двата договора за пренаемане на земеделски земи,
като по същите договори ответникът, който е и съсобственик на същите земеделски имоти, в
1
качеството на пренаемодател, е получил за двете процесни стопански години наемна цена от
70,00 лева на декар за стопанската 2020/2021 г., съответно от по 80,00 лева на декар за
стопанската 2021/2022 г. за тези земеделски имоти, както и че ответникът не е изплатил на
ищеца съответната на правата му в съсобствеността част от наемната цена за периода,
посочен в исковата молба.
Ответникът М. К. А. не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и оспорва както допустимостта, така
и основателността на исковете.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено
следното:
Установява се от представените решение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена
комисия гр. Вълчедръм по преписка, образувана по заявление с вх. № 6804/13.03.1992 г.,
решение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия гр. Вълчедръм по преписка,
образувана по заявление с вх. № 7602/20.03.1992 г., удостоверение с изх. № У-36/14.02.2022
г. за наследниците на Т.Н. Д., бивш жител на с. Септемврийци, община Вълчедръм,
удостоверение с изх. № У-35/14.02.2022 г. за наследниците на Т.М. Д., бивш жител на с.
Септемврийци, община Вълчедръм и удостоверение за идентичност на лице с различни
имена (л. 13 от делото), че ищецът В.Г. по силата на решения за възстановяване на правото
на собственост в стари реални граници по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (при което решенията на Поземлените комисии имат доказателственото
значение на констативни нотариални актове) и наследствено правоприемство е съсобственик
с дял в размер на 1/20 идеална част от правото на собственост върху процесните земеделски
имоти с обща площ 57252 кв.м., а именно: поземлен имот с идентификатор 16184.106.60 по
кадастралната карта на с. Септемврийци, община Вълчедръм, представляващ нива с площ
7300 кв.м., трета категория земя, поземлен имот с идентификатор 16184.106.80 по
кадастралната карта на с. Септемврийци, община Вълчедръм, представляващ нива с площ
46771 кв.м., трета категория земя и поземлен имот с идентификатор 16184.48.20 по
кадастралната карта на с. Септемврийци, община Вълчедръм, представляващ лозе с площ
3181 кв.м., трета категория земя, а третите по делото лица Евгени Георгиев Тодоров и
Любомир Георгиев Тодоров въз основа на същите правопораждащи факти са съсобственици
с дялове в размер на по 1/10 идеална част за всеки от тях от същите земеделски имоти.
Видно от представените скици (л. 14-16), с констативен нотариален акт, вписан в
Служба по вписванията гр. Лом с вх. № 8677 от 05.12.2014 г. ЕТ "М.А.-Юлстрейд-Юлиян
Кирилов" е признат за собственик на 1/10 идеална част от горепосочените имоти, а по
силата на договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт, вписан в
Служба по вписванията гр. Лом с вх. № 8679 от 05.12.2014 г. ЕТ "М.А.-Юлстрейд-Юлиян
Кирилов" е придобил правото на собственост върху още 1/10 идеална част от същите имоти.
С договор за наем на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията гр. Лом с вх.
рег. № 6221, акт 238, т. 14 от 03.08.2015 г. процесните земеделски земи с обща площ 57252
2
кв.м., задно с други земеделски земи, са отдадени под наем от ЕТ "М.А.-Юлстрейд-Юлиян
Кирилов" на ответника М. К. А. в качеството на физическо лице за 20 стопански години,
считано от 01.10.2015 г. до 01.10.2035 г., при наемна цена от 10 лева на декар, дължима сто
процента авансово.
С договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията гр.
Вълчедръм с рег. № 616 от 13.07.2020 г. процесните земеделски земи са преотдадени под
наем от ответника М. К. А. на третото за делото лице "Ки Ти Бо" ООД с ЕИК ********* за 1
стопанска година, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., при наемна цена от 70 лева на
декар, дължима сто процента авансово.
С договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията гр.
Вълчедръм с рег. № 835 от 13.07.2021 г. процесните земеделски земи са преотдадени под
наем от ответника М. К. А. на третото за делото лице "Ки Ти Бо" ООД с ЕИК ********* за 1
стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., при наемна цена от 80 лева на
декар, дължима сто процента авансово.
Видно от приложените на л. 21 и л. 23 платежни нареждания, ответникът М. К. А. е
получил от третото за делото лице "Ки Ти Бо" ООД плащания по двата договора за
преотдаване под наем в общ размер на 8 587,80 лева.
С предявените искове се претендира обезщетение за ползите, от които ищецът В.Г.
като съсобственик е лишен, съразмерно на частта си от съсобствените земеделски имоти,
които са били ползвани само от ответника, като последният е извличал ползи от тях под
формата на получавани наемни вноски по договори за преотдаване под наем, без същите да
са разпределяни между съсобствениците, което сочи именно на искове с правна
квалификация чл. 30, ал. 3 от ЗС.
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът
М.А., именно в качеството си на физическо лице-пренаемодател по договор за пренаемане
на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията гр. Вълчедръм с рег. № 616 от
13.07.2020 г. и договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията
гр. Вълчедръм с рег. № 835 от 13.07.2021 г., е ползвал процесните съсобствени имоти чрез
отдаването им под наем през процесния период (от 01.10.2020 г. до 10.10.2022 г.), получил е
по тези договори плащания в общ размер на 8 587,80 лева, като не са представени
доказателства ответникът да е заплащал на ищеца В.Г. припадащите му се части от
наемната цена на имотите.
В разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС е предвидено, че всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. При тълкуване на нормата се
установява, че същата се основава на принципа за забрана на неоснователното обогатяване в
отношенията между съсобствениците и е специална спрямо общата норма на чл. 59 от
ЗЗД. С нея е предвидено, че ако някой от съсобствениците сам е ползвал и получавал
приходи от ползването на имота, за него възниква задължение да обезщети останалите
съсобственици за онази част от ползите, които са съразмерни на притежаваните от тях части
3
от съсобствения имот. Понятието "ползи от общата вещ" по чл. 30, ал. 3 от ЗС е с по-широко
съдържание от понятието "използване на общата вещ", съдържащо се в разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от ЗС и включва не само прякото служене с общата вещ за задоволяване на лични и
семейни нужди, но и съответните квоти от получените от вещта плодове, както и
увеличенията на стойността вследствие на извършени подобрения. Съгласно нормативното
тълкуване на нормите на чл. 31, ал. 2 и чл. 93 от ЗС в Тълкувателно решение № 7/2012 г. на
ОСГК на Върховния касационен съд "лично ползване" по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е
всяко поведение на съсобственик, който възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират граждански
плодове. Това са хипотези, при които общата вещ се ползва пряко и непосредствено от
съсобственик или член на неговото семейство за задоволяване на лични или на семейството
му потребности, без зачитане на правата на другите съсобственици или когато, без да си
служи лично и непосредствено с вещта, съсобственикът, който има достъп до нея не допуска
другите съсобственици да си служат с нея или когато е допуснал на безвъзмездно основание
трето лице да ползва общата вещ. В посочените хипотези за основателността
на претенцията за обезщетение е необходимо писмено искане за обезщетение. Писмено
искане не е необходимо за основателността на претенцията по чл. 30, ал. 3 от ЗС за добивите
от общата вещ.
В случая ответникът е сключил договори за пренаемане на целите съсобствени имоти,
поради което за останалите съсобственици възникват права върху припадащите им се части
от наема, съобразно квотата им в съсобствеността, изразяващи се във вземане срещу
наемодателите, които упражняват като ползуватели правото на собственост на останалите
съсобственици, събиращи целия наем. В това му качество ответникът по делото дължи на
ищеца частите от наема, съответстващи на размера на притежаваните от ищеца идеални
части от имота. Вземането е изискуемо от деня на получаване на престацията (наема), като
в разглеждания случай наемът за двете процесни стопански години е получен от ответника
на 13.10.2020 г. (за първата стопанска година) и на 16.09.2021 г. (за втората стопанска
година).
Размерът на обезщетението следва да се определи в съответствие с полученото
наемно възнаграждение, като се съобрази делът на ищеца.
Съгласно представените приложените на л. 21 и л. 23 платежни нареждания, на
ищеца за стопанската 2020/2021 г. се дължи сумата 200,38 лева (1/20 от 4 007,64 лева), а за
стопанската 2021/2022 му се дължи сумата 229,01 лева (1/20 от 4580,16 лева).
От гореизложеното следва, че главните искове са изцяло основателни и доказани и
следва да бъдат уважени така, както са предявени.
Предявените акцесорни искове за мораторна лихва също следва да бъдат уважени
изцяло, като за установяване на размера им съдът използва безплатния програмен продукт за
изчисляване на законна лихва на адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
По разноските.
4
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в общ
размер на 426,06 лева, в това число сумата 111,00 лева-внесени държавни и банкови такси,
сумата 300,00 лева-платено адвокатско възнаграждение и сумата 15,06 лева-разходи за
куриерски услуги.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, във вр. чл. 228, чл. 234 и чл. 86 от ЗЗД М.
К. А. с ЕГН ********** и адрес гр. ****, ул. „***“ № ***, вх. **, ап.** да заплати на В. П.
Г. с ЕГН ********** и адрес гр. ***, ул. „*** **“ № **, ет.**, ап. ** сумата 200,38 лева
главница за неизплатени наемни плащания за стопанската 2020-2021 г. по договор за
пренаемане на земеделски земи от 30.06.2021 г., вписан под вх. рег. № 616/13.07.2020 г. в
Служба по вписванията гр. Вълчедръм, сумата 229,01 лева – главница за неизплатени
наемни плащания за стопанската 2021-2022 г. по договор за пренаемане на земеделски земи
от 30.06.2021 г., вписан под вх. рег. № 835/13.07.2021 г. в Служба по вписванията гр.
Вълчедръм, сумата 29,33 лева – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за
стопанската 2020-2021 г. за периода от 13.10.2020 г. до 24.03.2022 г. и сумата 12,09 лева
мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за стопанската 2021-2022 г. за
периода от 16.09.2021 г. до 24.03.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници от
25.03.2022 г. до изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. К. А. с ЕГН ********** и адрес гр.
***, ул. „***“ № **, вх.**, ап. ** да заплати на В. П. Г. с ЕГН ********** и адрес гр. ***,
ул. „*** № **, ет. **, ап. ** сумата 426,06 лева – разноски за държавни банкови такси,
адвокатско възнаграждение и куриерски услуги по гр. дело № 1040/2022г. на Врачански
районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5