О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Пловдив, 12.11.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
закрито съдебно заседание на дванадесети
ноември
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ЗАХОВА
като разгледа ЧНД № 2063 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 от НПК.
Образувано е по жалба на Ц.Т.К., Гл. юрисконсулт в ТД на НАП- гр.
Пловдив, действаща като пълномощник на Министъра на финансите, срещу постановление на Окръжна прокуратура –
Пловдив от 17.10.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по сл.д.
№ 168/2011 г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Пловдив. В жалбата се възразява
срещу приетото от прокурора прекратително основание- изтекла абсолютна давност
за наказателно преследване. Иска се отмяна на постановлението и връщане на
делото на прокурора за предприемане на действия по разследването.
Съдът констатира, че наказателното производство по делото е било
образувано на 25.11.2011 г. от Окръжна прокуратура- гр.Пловдив срещу Неизвестен извършител за
престъпление по чл.255 ал. 1 т. 1 и т. 7
от НК, изразяващи се в това, че “ през
2000 г. в гр. П. е избегнал плащането на
данъчни задължения в големи размери- около 11 000 лв., като не е подал ГДД
и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит“. Съобразно константната съдебна практика от посоченото престъпление е
възможно да бъдат причинени вреди на фиска, пострадал се явява Държавата. Жалбата,
подадена от процесуалния представител на Министъра на финансите, е допустима.
Пълномощникът е бил известен за постановлението за прекратяване на производството
на 21.10.2019 г. Депозираната на 28.10.2019 г. жалба е подадена в
преклузивния 7- дневен срок.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди
наличните по делото доказателства, изложеното в атакуваното пред съда
постановление и наведеното в жалбата намира,
че :
Постановлението на прокурора е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
За да прекрати наказателното производство,
прокурорът е възприел следната фактическата установеност на деянието:
„От органите на
приходите била извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства.
Била възложена ревизия за определяне на задълженията на лицето М.Е.К. по чл.48
от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. и по ДДС за периода от
01.02.2009г. до 31.07.2009г. Ревизионното производство приключило с издаването
на РА №*********/10.02.2011г., по който били установени задължения както
следва: данък по чл.48 от ЗДЦФЛ в размер на 3 657,04 лв. с прилежаща лихва в
размер на 295,72 лв. и Д ДС в размер на 7 432, 15 лв. и лихва в размер на 1 327,12
лв. или общо 12 712,03 лв.“
Описани са
обстоятелствата, наложили неколкократно спиране и възобновяване на
производството.
Възприетата от
прокурора фактическа установеност на извършеното е непълна, което налага извод
за необоснованост на постановлението в тази част. Липсва изложена теза относно
основните подлежащи на установяване факти по делото, вкл. кога е било реализирано престъплението, респ. какъв
е инкриминираният по делото период. Факти за това са отразени изключително
пестеливо в проверяваното постановление. Следва да се констатира непреодолимото
противоречие в прокурорската теза относно времето на инкриминираното събитие /
събития/. Наказателното производство е било образувано за престъпление,
реализирано през 2000 година. Това е
посочено както в постановлението за прекратяване на наказателното производство,
така и в постановлението за образуването му/ т. 1 л. 3 и 4 от дос. произв./. Отразено е в проверяваното постановление, че установяващата
престъплението данъчна ревизия е
обхващала периода 01.01.2009 г.- 31.12. 2009 г.
Приложените по делото документи сочат на
проверка от данъчните органи за данъчни събития, осъществени през 2009
г. Реализирането на престъплението през
2000 г. , както е посочено в акта за образуване на производството и за
прекратяването му е в противоречие както
с писмените доказателства, приложени по делото, така и с факта, че
проверяваното лице е родено през 1991 г.
Същото е възможен данъчен субект и в качеството му на малолетен / 9-
годишен към 2000 г./, но носител на
задълженията му като такъв е бил пълнолетен български гражданин, законово
овластен да действа от името на малолетния. Приложените по делото доказателства формират висок процент вероятност включените в предмета на разследване данъчни
събития да са настъпили през 2009 г. и
сочената година ? 2000“ да е израз на многократна техническа грешка от
прокурора. Но съдът не може да предполага този обективен признак на
престъплението- времето на извършването му. Основателността на наведеното в
жалбата възражение, че давността, съобр. данъчното законодателство касателно
датата, от която е дължим съответния данък, следва да тече след 2010 г., не може да бъде
проверена без да е налице яснота относно момента на довършване на престъпното
деяние - началният момент, от който почва да тече погасителната давност.
Мотивираността на постановлението за прекратяване на производството позволява
да се провери неговата правилност и
изложеният извод. Като задължителен реквизит за този акт на прокурора,
отсъствието му винаги е основание за отмяна. Липсата на мотиви ограничава
правото на защита на лицата, чиито интереси са засегнати от инкриминираното
деяние. Тази липса лишава съда от възможност да провери начина, по който прокурорът е формирал
вътрешното си убеждение.
Обжалваното постановление следва да бъде
отменено и делото върнато на Окръжна прокуратура- Пловдив. Ако счете, че са
събрани всички необходими и възможни
доказателства за фактите, включени в предмета на доказване, прокурорът следва с
аргументиран прокурорски акт да упражни измежду визираните в чл. 242 ал. 1 от НПК свои правомощия.
Воден от горното и на основание чл.243
ал. 6 т.3 НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив от
17.10.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 168/2011г.
по описа на Сектор „Икономическа полиция“
при ОД на МВР-Пловдив.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Пловдив, за
изпълнение на дадените указания.
Определението подлежи на протест и
обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и Окръжна прокуратура- Пловдив,
с частна жалба или протест, пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: