№ 15..
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110121608 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от О. П. И., ЕГН
**********, с адрес ...., чрез адв. М. М.- САК, със съдебен адрес ..., против ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от Х.М., П.В. и В.Т.- управители, с която
е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124
ГПК за установяване недължимост на вземания по изпълнителен лист от 30.08.2010 г.,
издаден по ч.гр.д. № 20136/2010 г. по описа на СРС, 72-и състав, за следните суми- сумата от
471,12 лв., представляваща главница, и мораторна неустойка в размер на 85,06 лв.,
натрупана за периода от 05.05.2008 г. до 23.03.2010 г., ведно със законна лихва от 30.04.2010
г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 25 лв.- разноски по делото,
и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца било образувано ч.гр.д. №
20136/2010 г. по описа на СРС, 72-и състав, по който бил издаден изпълнителен лист за
процесните суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на ... било
образувано изпълнително дело № 2011..0402155 по описа на ЧСИ М.М., рег. № .. на КЧСИ.
Посочва, че с договор за цесия от 23.02.2015 г. били прехвърлени вземанията по процесния
изпълнителен лист в полза на ответното дружество. Поддържа, че на 20.05.2015 г. била
депозирана молба от ответника за конституирането му като взискател по изпълнителното
дело, като същата била уважена. Твърди, че след 20.05.2015 г. не били предприемани
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, с оглед което поддържа, че към
20.05.2020 г. е настъпила погасителна давност. Посочва, че поради изтичане на период по-
дълъг от две години, в който не са били предприети изпълнителни действия, изпълнителното
дело е било прекратено по силата на закона, с оглед което всички предприети действия след
20.05.2017 г. се явяват незаконосъобразни и не са произвели действие. Моли за уважаване на
иска. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът представя писмен документ, който моли да бъде
приобщени към доказателствения материал по делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
1
В срока по чл. 131 ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си юрк. Е.Л., с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага,
че на 11.04.2008 г. между ищеца и ... / със сегашно наименование ../ бил сключен договор за
кредит № **********. Впоследствие .. / с предишно наименование .../ прехвърлило
вземанията по договора си с ищеца на ответника чрез договор за цесия, сключен на
23.02.2015 г. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, с оглед
което бил осъден да заплати процесните суми, за което бил издаден изпълнителен лист. Въз
основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
2011..0402155 по описа на ЧСИ М.М., рег. № .. на КЧСИ. Поддържа, че образуването на
изпълнителното дело давността е била прекъсната и е започнала да тече наново. Счита, че до
постановяване на Тълкувателното решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС е действало Постановление № 3/1980 г., поради което не е текла
погасителна давност за този период. Поддържа, че след 26.06.2015 г. давността е била
прекъсвана многократно, доколкото били предприети следните изпълнителни действия- на
08.10.2018 г. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в ...; през м. 09.2018 г.
бил наложен запор на банкови сметки; през м. 11.2019 г. била депозирана молба за налагане
на запор върху банкови сметки; на 25.02.2019 г. бил наложен запор на дяловете на длъжника
в ...; на 13.12.2022 г. била депозирана молба за запор на банкови сметки. Твърди, че
перемпцията не заличава ефекта от предприетите принудителни действия. Сочи, че само по
себе си искането за извършване на действие по събиране на вземането също прекъсва
давността. Поради изложеното оспорва да е изтекла погасителната давност относно
вземанията по процесния изпълнителен лист. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ответното
дружество депозира писмено становище, с което поддържа възраженията, направени в
отговора на исковата молба.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение от 10.05.2010 г., издадена по частно гражданско дело №
20136 по описа за 2010 г. на Софийски районен съд, 72-ри състав, О. П. И., ЕГН **********
е осъден да заплати на ... сумата от 417,12 лв. – главница, ведно със законната лихва от
30.04.2010 г. до окончателното изплащане и сумата от 85,06 лв. – мораторна неустойка за
периода от 05.05.2008 г. до 23.03.2010 г., както и разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 125 лв. Заповедта за изпълнение е влязла в
сила 07.08.2010 г. и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 30.08.2010 г.
По молба на ... от 15.09.2011 г. и въз основа на посочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 2155 по описа за 2011 г. на Частен съдебен изпълнител
М.М., рег. .. и район на действие – Софийски градски съд. На 20.05.2015 г. като взискател по
делото е конституирано ищцовото дружество ..., което е придобило вземането, предмет на
изпълнителното дело, въз основа на договор за цесия от 23.02.2015 г. На 11.10.2018 г. е
наложен запор на банковата сметка на О. И., открита в .... На 07.03.2019 г. е наложен запор
на дружествените дялове на ищеца в ..., ЕИК ....
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане. О. И. е длъжник по
частно гражданско дело № 20136 по описа за 2010 г. на Софийски районен съд, 72-ри състав
и по изпълнително дело № 2155 по описа за 2011 г. на Частен съдебен изпълнител М.М., рег.
№ .. и район на действие – Софийски градски съд. В този смисъл, правната му сфера се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
2
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или
неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да
конкретизира (в този смисъл Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3172/2018 г., IV г. о., ГК; определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016
г., I т. о., ТК; ).
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Давностният срок, с изтичането на който се погасява вземането на ответното
дружество към длъжника е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение
произтича от установителното им действие, предвидено с чл. 424 от ГПК, което е
аналогично на последиците от силата на пресъдено нещо на съдебните решения (в тази
насока решение № 476 от 22.07.2021 г. на САС по в. т. д. № 2250/2020 г.). Този срок започва
да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 07.08.2010 г. Давност е
текла в периода от 08.08.2010 г. до датата на образуване на изпълнителното производство
15.09.2011 г. От момента на образуването на изпълнителното дело – 15.09.2011 г. до
26.06.2015 г. погасителната давност е спряна на основание чл. 115 ал. 1 б. „ж“ от ЗЗД и с
оглед задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3 от 1980 г., действало до 26.06.2015 г.,
когато е обявено за изгубило значение с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС (в тази насока са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС). Погасителният давностен срок е започнал да тече
отново на 27.06.2015 г. На 11.10.2018 г. и на 07.03.2019 г. са предприети действия по
принудително изпълнение, с които давностния срок е прекъснат (запор на банков сметка и
запор на дружествени дялове), след което е започнал да тече нов петгодишен давностен
срок. Следователно процесно вземането би било погасено по давност с изтичането на
петгодишен давностен срок, считано от датата на последното валидно извършено действие
по принудително изпълнение – 07.03.2019 г. (датата на вписване на запора на дружествите
дялове в Търговския регистър). Считано от тази дата до датата на приключване на устните
състезания по делото не е изтекъл срока по чл. 110 от ЗЗД. При изчисляване на давностния
срок, следва да бъдат взети предвид дните, в които давността е спряла да тече по силата на
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, а
именно за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове с изтичането, на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. В този случай давностните срокове са спрели да текат за периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. включително, т.е. към давностния срок следва да се „прибавят“
69 дни.
По гореизложените съображения съдът счита, че петгодишният давностен срок не е
изтекъл, поради което отрицателния установителен иск е неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
(столева).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. П. И., ЕГН **********, с адрес .... против ..., ЕИК ...,
3
седалище и адрес на управление ..., представлявано от управителите Х.М., П.В. и В.Т. иск за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по
изпълнителен лист от 30.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 20136/2010 г. по описа на СРС, 72-и
състав, а именно: сумата от 471,12 лв., представляваща главница, и мораторна неустойка в
размер на 85,06 лв., натрупана за периода от 05.05.2008 г. до 23.03.2010 г., ведно със законна
лихва от 30.04.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 25 лв.-
разноски по делото за държавна такса, и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА О. П. И., ЕГН **********, с адрес .... да заплати на ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление ..., представлявано от управителите Х.М., П.В. и В.Т. сумата от 100 лв.
(сто лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4