Р Е Ш Е Н И Е
№ 260141 08.06.2021г. град
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на пети май двехиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар: Кристина Стоева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД 288 по описа на Районен съд - Хасково
за 2021 г.
Обжалвано е Наказателно постановление № 1970-2324 от 21.12.2020 г., на Директор на ОД МВР-Хасково с което на Х.Т.С. *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ .
Жалбата е подадена от Х.Т.С. , която намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита ,че деянието съставлявало маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК . Моли съдът да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява от упълномощен защитник.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2020 г. свидетелите Д.А.А. и Д.И.Ш. изпълнявали служебните се задължения ,като полицейски служители в РУ-Хасково.Намирали се на ул.“Сан Стефано“ в гр. Хасково и извършвали контрол по спазване на въведените в страната противоепидемични мерки. Това се налагало, поради обявеното в страната към този момент извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 . По този повод и били въведени и противоепидемични мерки, една от които задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Извършвайки обход на 11.12.2020 г., около 13:15 часа, полицейските служители установили лице , впоследствие индивидуализирано като жалбоподателката Х.С. на открито обществено място при струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа дистанция ,което било без поставена защитна маска или друго средство покриващо носа и устата . На място, на същата дата- 11.12.2020 г. на жалбоподателката бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение№1970-2324 от 14.12.2020 г. по чл. 209а ал.1 от ЗЗ и т.8 от Заповед № РД-01-675/2020 г., който тя подписала . На 21.12.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателката било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Д.А. и Д.Ш. кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото. При анализа на гласните доказателства съдът възприе изцяло показанията на свидетелите по акта , които са очевидци, извършили проверката и установили жалбоподателката на открито обществено място ,без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата .
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
При издаването на акта за установяване на административно нарушение и на атакуваното наказателно постановление съдът констатира допуснати редица съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство.На жалбоподателката е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и Заповед № РД-01-675/2020 г. на министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието предвижда, че се наказва с глоба от 300 до 1000 лева лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗ. От друга страна в чл. 63, ал. 4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Същевременно от тяхната словесна редакция е видно, че същите са бланкетни, като за съдържанието на конкретната нарушена противоепидемична мярка препращат към съответната заповед на министъра на здравеопазването, която съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ представлява общ административен акт и подлежи на предварително изпълнение.
В конкретния случай приложимата заповед е надлежно очертана, както в АУАН, така и в НП, а именно Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, като въведената с т. 8 от нея противоепидемична мярка изцяло съответства на установената по делото фактическа обстановка.
За да е спазен принципът за законоустановеност на административното нарушение и на административната санкция съставът на дадено административно нарушение и предвижданата за него санкция да са предвидени в нормативен акт.
В АУАН е посочена като нарушена
разпоредбата на чл.
209, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗЗ, която е неотносима към настоящия
случай, доколкото визира неизпълнение на задължение за поставяне защитна маска или друго средство покриващо
носа и устата. В НП също е посочена
ненадлежна правна квалификация на нарушението посредством позоваването на
разпоредбата на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗЗ.Това е така,защото въвеждането на противоепидемичните мерки
е регламентирано в чл.
63, ал. 4, ал.
7 и чл.
63а ал. 1 и ал.
2 от ЗЗ, а не в посочения чл.
63, ал. 1 от ЗЗ, който предвижда единствено, че при непосредствена опасност
за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.Посочването на правилната правна квалификация на
нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране правото на
санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено административно
наказание. Констатираното от съда нарушение на процесуалните правила е
съществено, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя - да разбере в
какво точно деяние е обвинен и да реши как да се защитава срещу него и
представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва
да бъде отменено.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1970-2324 от 21.12.2020 г., издадено от Директор на ОД на МВР-Хасково .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия: