МОТИВИ към присъда по НОХД № 5469/2016 г. по описа на
СГС, НО, 1 състав
Софийска Градска прокуратура е повдигнала
против Б.М.Д. обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 1,
предл. 1, вр. ал. 1, предл. 4,
алт. 1 НК за
това, че на 09.03.2012 г. в гр. С., ж.к. „*******“, бл*********без надлежно
разрешително съгласно ЗКНВП държал с цел разпространение рисково наркотично
вещество в големи размери- гама-Бутиролактон /GBL/, а именно:
-пластмасова туба, условно номерирана с № 2,
съдържащата гама-Бутиролактон /GBL/ като съдържанието на гама-Бутиролактон
/GBL/ в обекта е 99.9%, с нето тегло 3.139 кг., на стойност 1 569.50 лева,
-пластмасова туба, условно номерирана с № 3,
съдържаща гама-Бутиролактон /GBL/, като съдържанието на гама-Бутиролактон /GBL/
в обекта е 99.9 %, с нето тегло 29.6 кг., на стойност 14 800 лева,
-пластмасова туба, условно номерирана с № 4, съдържаща
гама-Бутиролактон /GBL/, като съдържанието на гама-Бутиролактон /GBL/ в обекта
е 99.9 %, с нето тегло 29.6 кг., на стойност 14 800 лева,
-пластмасова туба, условно номерирана с № 5, съдържаща
гама-Бутиролактон /GBL/, като съдържанието на гама-Бутиролактон /GBL/ в обекта
е 99.9 %, с нето тегло 0.260 кг., на стойност 130,00 лева, като общото тегло на
гама-Бутиролактон /GBL/ е 62.599 кг., всичко на обща стойност 31 299.50 лева,
като гама - Бутиролактонът /GBL/ е поставен под контрол съгласно чл. 3, ал. 2, т. З, от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите,
Списък III – „Рискови вещества от Приложение 3 към чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични“.
В съдебно заседание представителят на СГП
поддържа обвинението по отношение на подсъдимия Д.. Анализирайки събраните по
делото доказателства, счита за установено по категоричен начин, че търгуваното
от подсъдимия вещество е включено в Списък III за рискови вещества по Приложение 3 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията, а подсъдимия Д. го е закупувал в големи количества,
разфасовал го е в по-малки количества и го е продавал чрез интернет. По
отношение на субективната страна на деянието посочва, че от показанията на
свидетеля П. и приобщената по делото разпечатка на кореспонденция в скайп между
подсъдимия и неустановено в хода на делото лице, се установява знанието му
относно предназначението на веществото, с което търгувал.
Прокурорът пледира подсъдимият Д. да бъде признат
за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като му
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да
бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години.
Процесуалният представител на подсъдимия Д., адвокат
Л., счита обвинението за недоказано по безспорен и категоричен начин. Защитата
намира, че у подсъдимия Д. липсва умисъл за противоправни действия, доколкото
подсъдимият е регистрирал търговско дружество, закупил е продукта официално,
изписал е наименованието му на етикета и не е крил, че продава именно това
вещество. Посочва, че виновникът следва да се търси в търговското дружество,
което е продало на подсъдимия процесното вещество, без да го информира за
специфичния законов режим, на който е подложено то. Моли съда на основание чл.
304 от НПК да постанови оправдателна присъда и да признае подсъдимия за
невиновен.
Подсъдимият Д. поддържа казаното от защитата,
като добавя, че е несправедливо да се търси отговорност от него, а не от
фирмата, продала му веществото.
В своята последна дума на основание чл. 297, ал.1 НПК подсъдимият Д. иска от съда честен поглед и заявява, че е невинен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателствени материали по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Б.М.Д. е на 42 години, роден е на
*** ***, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, със средно
специално образование, безработен, с постоянен адрес ***5 и с настоящ адрес ***,
с ЕГН **********.
През 2011 г. подсъдимият Д. решил да започне
собствен бизнес, който да извършва посредством електронна търговия чрез предлагане
на продукти на интернет сайт, поради което проучил пазара и се насочил към
вещества необходими за производство на почистващи препарати, в частност към
веществото гама - Бутиролактон /GBL/, за което се информирал, че има висока
ефективност в почистването на силно омазнени повърхности.
На 11.07.2011 г. подсъдимият Д. регистрирал
търговско дружество с фирма „Х.Д.“ ООД, а след то***а регистрирал домейн с
адрес www.gbl-totalcleaner.eu,
осигуряващ възможност за онлайн плащания, ангажирал уеб хостинг за една година
с цел рекламиране на продукта и открил банкова сметка в „У.Б.“ АД на името на
регистрираното от него търговско дружество.
Подсъдимият Д., в качеството си на управител
на „Х.Д.“ ООД, през лятото на 2011 г. влязъл в контакт с представител на
търговско дружество „М.Б.“ ЕАД, дъщерно дружество на Merck KGaA- регистрирано и действащо във Федерална Република
Германия, което произвеждало и предлагало за продажба веществото гама -
Бутиролактон /GBL/ в България. Посоченото вещество било вписано в портфолиото и
асортимента от продукти предлаган за продажба от „М.Б.“ ЕАД в
периода от 12.01.2010 г. до 31.10.2011 г. Предлаганото за продажба от „М.Б.“ ЕАД, вещество гама-Бутиролактон (GBL), било внесено на територията на Република България от
Германия, като превозвачът се избирал от централата на M.KGaA Германия. Така, в периода от 12.01.2010 г. до
31.10.2011 г. от превозвача S. Germany било внесено инкриминираното веществото гама-Бутиролактон (GBL) с 3 /три/ броя фактури – **********/12.01.2010 г.; **********/02.03.2010
г. и **********/12.01.2010
г. От превозвача DB Dachser Germany в същия период било внесено инкриминираното веществото
гама-Бутиролактон (GBL) с 6 /шест/ броя фактури – **********/29.11.2010 г.; **********/28.02.2011 г.; **********/12.08.2011
г.; **********/22.08.2011 г.; **********/19.09.2011 г. и **********/31.10.2011
г.
По отношение на инкриминираното веществото
гама-Бутиролактон (GBL) в информационната система на
Агенция „Митници“ липсва регистриран внос на територията на Република България
в периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г.
С фактура №11862/25.07.2011г. на стойност
3813,08 лева и фактура № 13619/25.10.2011г. на стойност 5332,80 лева, подсъдимият Д. закупил от „М.Б.“ ЕАД общо
количество от 295 литра от инкриминираното вещество гама-Бутиролактон за синтез.
При закупуване на инкриминираното вещество гама-Бутиролактон за синтез на подсъдимия
Д. били дадени от продавача „М.Б.“ ЕАД, следните писмени документи - информационен
лист за безопасност според Регулация (ЕО) № 1907/2006 /пререаботено издание от
07.09.2011 г./ с каталожен номер 801661 с наименование на продукта гама-Бутиролактон
за синтез; сертификат от анализ на партида 8.01661.9025 за продукта гама-Бутиролактон
за синтез и 2 /два/ броя експедиционни бележки номер 20114787/22.08.2011 г. и
20116567/09.11.2011 г.
Подсъдимият Д. поръчал да бъдат изработени
картонени кутии, флакони и капачки от „ИТД” ЕООД, фолио от „Екстрапак”, поръчал
изработката и закупил етикети от „Б.”, както и хартиени етикети изпращач –
получател, като поръчаното голямо количество от веществото било прехвърляно в
по-малки разфасовки от 500 мл., 1000 мл. или 2000 мл. и продавано чрез интернет
на крайни потребители в цяла Европа, като подсъдимият получавал заявките по
пощата или чрез SMS, а продукта изпращал чрез
куриерски фирми между които и фирма „А.“.
За счетоводното обслужване на дейността на
дружеството, което подсъдимият Д. регистрирал, последният се обърнал към
услугите на свидетелката Х. — счетоводител, която обслужвала дружеството в
периода от месец август 2011 г. до месец април 2012 г.
На 07.03.2012 г. в склад на куриерска фирма „А.“,
находящ се в гр. С., ул. „**********, свидетелите Г.Б. и М.М. – служители в
отдел „Борба с наркотрафика“ на Агенция „Митници“, Митница „Аерогара С.“ извършили
проверка на случаен принцип на пратки предназначени за износ от фирмата.
Двамата свидетели селектирали около десет броя от пратките на „Х.Д.“ ООД до
различни физически лица в Германия. При отварянето на пратките от митническите
служители при ТМУ „Аерогара С.“ било установено, че същите съдържат фабрично
запечатани пластмасови шишета с фабрично изготвен и залепен етикет на тях с
надпис „Total
cleaner 100% pure gamma butyrolaktone“
или почистващ препарат и съдържащи бяла прозрачна
течност. Надписите изписани върху етикетите съответствали на характеристиките и
спецификацията на веществото, съобразно предоставената за инкриминираното
вещество информация от „М.Б.“ ЕАД. Свидетелят Б. се усъмнил в съдържанието на
шишетата, които били опаковани като за изпращане до различни лица в страни от
Европейския съюз.
С протокол за вземане на проба от 08.03.2012
г. свидетелят Б. в присъствието на свидетеля М. взел представителна проба от
съдържанието на пластмасовите шишета и същата била предоставена за изследване в
Централна митническа лаборатория. На същата дата свидетелят Б. изготвил заявка
за анализ/експертиза с рег. №66010313/08.03.2012 г., с която изпратил за
изследване взетата представителна проба. След като от лабораторията пристигнал резултата
от изследването на представителната проба, който сочел, че изследваното
вещество е „гама-Бутиролактон“ (GBL), била
съставена и докладна записка от свидетелите Б. и М..
На 09.03.2012 г. е извършено процесуално
следственото действие оглед на
местопроизшествие, за което е изготвен протокол, при което действие по
разследването от жилище обитавано от подсъдимия Д.,***, са намерени множество
картонени опаковки, служещи за опаковане на куриерски пратки, самозалепващи се
блистери с етикети с надпис „Total cleaner“,
бели капачки с винт и пръстен, пластмасови бутилки без етикети, две пълни пластмасови
туби, съдържащи „гама-бутиролактон“ (GBL) с
чистота 99.9%, с нето тегло от 29,6 кг всяка, пластмасова туба съдържаща
„гама-бутиролактон“ (GBL) с чистота
99.9%, с нето тегло от 3.139 кг и пластмасова туба съдържаща
„гама-бутиролактон“ (GBL) с чистота
99.9%, с нето тегло от 0.260 кг.
С протокол за доброволно предаване от 09.03.2012
г. подсъдимият Б.Д. е предал доброволно на разследващите органи, така
намерените в жилището предмети и вещества, за нуждите на воденото досъдебно
производство.
На 19.03.2012 г. е извършено процесуално
следственото действие оглед на веществени доказателства, за което са изготвени
протоколи. При тези действия по разследването е извършен оглед на веществата и
предметите иззети от склада на куриерска фирма, а именно на пощенски пратки с
товарителници и от жилището на подсъдимия Д., които са предадени доброволно от
него. В протокола за оглед на веществени доказателства е вписано, че на
лицевата страна и гърба на пластмасовите бутилки, които са били намерени във
фабрично изготвени картонени опаковки, са поставени фабрично изработени етикети.
Поставеният на лицевата страна етикет е с изписан текст с щампа на латински
език „TOTAL
CLEANER”, а под този надпис е изписан
текст с бели латински букви „100 % pure gamma butyrolactone”. На
следващо място в протокола за оглед на веществени доказателства вписано като установено
от вещото лице в присъствието на две поемни лица, че на поставения етикет на гърба
на пластмасовите бутилки е поставен знак за предупреждение и надпис под него с
латински букви „gamma butyrolactone“. Под така изписания
текст на латински език, вещото лице е установило и надписи на български,
английски и немски език, които са свързани с предупреждение за евентуалните
вредни последици от използването на съдържанието на течността в пластмасовите
бутилки, а именно: „R22 Вреден при поглъщане, R36 Дразни очите, S26 При контакт с очите веднага да се изплакнат обилно
с вода и да се потърси медицинска помощ, S36 Да се носи подходящо защитно облекло, S39 Да се носят предпазни средства за очите и лицето.“
На поставените на гърба етикети е констатирано, че е
изписана и следната информация с латински букви – „HIPO-DEMI LTD, Sofia,
Bulgaria”, “www.gbl-totallcleaner.com“ и „e-mail: ********@****************.***”.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство физико-химична експертиза, която е приета от съда в
хода на съдебното следствие се установява, че при проведеното експертно
изследване на представените за анализ 18 броя обекти са напълно идентични по
съдържание и са идентифицирани като чисто вещество „гама- бутиролактон“ (GBL). Експертите са посочили, че това вещество присъства
в Списък III на рискови вещества от
Приложение 1 към чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични /НРКРВН/. Вещото лице е посочило, че нето теглото
на представените за изследване 18 броя обекти е 8,08 кг. В хода на съдебното следствие
вещото лице поддържа своето заключение и посочва, че изследваното от нея
вещество е „гама- бутиролактон“. Същото има голям брой наименования, но тя е
работила с наименованието, което е посочено за него в Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. Вещото лице посочва,
че веществото е наркотично, има приложение като разтворител в препарати за
почистване, но заявява, че не може да каже, в какво количество това вещество е
вредно. На последно място вещото лице посочва, че липсва унифицирано европейско
законодателство в областта на наркотиците, поради което всяка държава има свои
списъци на наркотичните вещества, които следи, наблюдава и контролира.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство комплексна съдебно-икономическа и медицинска
експертиза, която не е оспорена от страните и е приета от съда се установява,
че към датата на деянието стойността на обектите е с общо тегло 62,599
килограма е в размер на 31299,50 лева. От заключението на изготвената
допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от
05.10.2011 г. до 02.03.2012 г. подсъдимият Д. е изпратил чрез „Б.П.“ ЕАД и
куриерски фирма „А.“ общо 160 пратки, съдържащи различни количество от
веществото, стойността на които възлиза на 60 240,00 лева. Разпитана в
хода на съдебното следствие, вещото лице Ш. дава подробно обяснение за начина
на определяне на цената, като уточнява, че на българския пазар съществува само
едно търговско дружество, предлагащо за продажба процесното вещество и то
единствено за научни изследвания.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка, съдът прие
за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства и писмени доказателства, а именно: обясненията на
подсъдимия Б.Д., показанията на свидетелите Г.Б. (включително дадените от него
показания в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК), М.М. (включително дадените от него в хода на
досъдебното производство показания, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК), К.Х. (включително дадените от нея в хода на
досъдебното производство показания, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК), М.С., А.П. (включително дадените от него в хода на
досъдебното производство показания, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК); заключението по изготвената комплексна
съдебно-икономическа и медицинска експертиза – л. 117-119, том I от ДП; заключението по изготвената допълнителна
съдебно-икономическа експертиза – л. 108-110, том I от ДП; заключението по изготвената физико-химична
експертиза – л.100-106, том I от ДП; писмо
от „М.Б.“ ЕАД с изх. № 0359/31.03.2017г., ведно с приложения към него – л.
75-93; 9 бр. инвойс фактури, с които е доставено веществото на територията на
България; спецификация за веществото гама-бутиролактон за синтез каталожен №
801661; информационен лист за безопасност според регулация /ЕО/ №1907/2006г.;
заявка за 220 кг. гама-бутиролактон за синтез от 25.10.2011г. от „Х.Д.“ до „М.Б.“
ЕАД; проформа фактура за продадена продукция, стоки или услуги от дата
25.07.2011г. № ********** с получател „Х.Д.“ ООД на стойност 3177,57 лв.;
проформа фактура за продадена продукция, стоки или услуги от дата 25.10.2011г.
№ ********** с получател „Х.Д.“ ООД на стойност 4444 лв.; справка за съдимост
на подсъдимия Д.; протокол за оглед на местопроизшествие от 09.03.2012г. –
л.42-46, т.I и изготвен албум към него от
досъдебното производство; протокол за доброволно предаване – л.47-48, т.I от досъдебното производство; протоколи за оглед на ВД
– л.53-95 от досъдебното производство, писмени документи изхождащи от „М.Б.“
ЕАД, които са приети като доказателства по делото в хода на съдебното
следствие, справка от Агенция „Митници“ приета, като писмено доказателство по
делото в хода на съдебното следствие, както и всички представени, приложени и
приети в хода на съдебното производство писмени доказателства по делото.
По фактите няма спор, същите се
установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните и приобщени по делото гласни
и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и средства за тяхната
проверка. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на разпитаните
по делото свидетели Б., М., Х., С. и П. по своето същество са еднопосочни. Чрез
тях се установяват основните и значими за правилното изясняване на предмета на
делото факти и обстоятелства, които подлежат на доказване, а именно: държал ли
е подсъдимия Д. инкриминираното рисково наркотично вещество – гама-Бутиролактон
и това държане свързано ли е с предвидената специална цел - неговото разпространение,
без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП. С оглед правилното решаване на делото
е необходимо при оценката на събраните по делото доказателства, да се отговори
и на въпроса, как и по какъв начин подсъдимия Д. е придобил инкриминираното по
делото, рисково наркотично вещество, защото отговора на този въпрос би
допринесъл за установяване и изясняване на субективната страна на
престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност. Съдът
намери показанията на посочените свидетели на свой ред за логични и
последователни, т.к. същите не остават изолирани, а напротив, те са в корелация
помежду си, подкрепят се от събраните и приобщени към доказателствената
съвкупност писмени доказателствени средства, писмени доказателства и средства
за тяхната проверка, а също така и взаимно се допълват. Що се отнася до
обясненията на подсъдимия Д., съдът подходи изключително внимателно
преценявайки тяхната двойствена природа, защото от една страна същите
представляват средство за защита, с цел изграждане на защитна версия за
случилото се, а от друга страна представляват и важен доказателствен източник,
предвид обстоятелството, че подсъдимия като участник в инкриминираното деяние е
възприел лично и непосредствено факти и обстоятелства, които са от значение за
предмета на доказване по делото, както и за неговото правилно решаване. При
това положение, съдът обсъди обясненията на подсъдимия Д. заедно и поотделно с
останалия събран и относим доказателствен материал по делото, съобразявайки
законоустановеното за това изискване, поставено от законодателя с разпоредбата
на чл.305, ал.3 НПК. Показанията на разпитаните по делото свидетели и дадените
от подсъдимия Д. обяснения са непротиворечиви, вътрешно непротиворечащи си и
съответни на писмени доказателствени средства и писмени доказателства, поради
което съдът не намери основание за дискредитиране на някои от тях.
При извършената преценка на
доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия Д., съдът отчете
значението на данните изнесени в показанията на свидетелката М.С., поради
обстоятелствата, че тази свидетелка не само, че не се намира в никакви
отношения с подсъдимия, но и същата независимо от служебното си качество на
регионален мениджър на търговското дружество „М.Б.“ ЕАД за Източна Европа и
Русия, не е имала никакъв личен контакт с подсъдимия Д., поради което тя не
може да се счете за заинтересована от изхода на делото. От друга страна, тази
свидетелка чрез своите показания изнася добросъвестно данни, както за търговската
дейност на търговското дружество „М.Б.“ ЕАД, така и за обстоятелства свързани с
непроявената активност от страна на търговското дружество да проучи своите
клиенти, при заявено от тях желание да закупят определен предлаган продукт.
Така изнесените твърдения в нейните показания от своя страна водят до извода, че
е липсвал на завишен контрол от страна на дружеството към необходимостта от
проучване на своите клиенти, което на практика позволява да се придобият държат различни продукти от различни лица,
независимо дали за това държане е необходимо надлежно разрешително или не е
необходимо. Действително, като регионален мениджър, тази свидетелка се е
намирала в търговски отношения с подсъдимия, в качеството му на управляващ и
представляващ на „Х.Д.“ ЕООД, но тези отношения не са базирани на лични техни
контакти, а единствено и само биха се определили като косвени, опосредени чрез
служители на търговското дружество „М.Б.“ ЕАД, доколкото подсъдимия е бил
клиент на търговското дружество, а свидетелката негов регионален мениджър. Ето
защо преценени показанията на свидетелката С. и на тази основа, не могат бъда
определени като заинтересовани. От друга страна
и независимо от тези данни, трябва да се посочи, че в нейните показания
не се наблюдава предубеденост или целенасочено желание да подпомогне защитната
версия на подсъдимия Д., съобразно повдигнатото му обвинение. Що се отнася до
показанията на свидетелите Б. и М., то същите отново не могат да бъдат счетени
и възприети като заинтересовани от настоящия съд, независимо, че тези свидетели
са служители в Агенция „Митници“, отдел „Борба с наркотрафика“, Митница
„Аерогара С.“. Това е така, защото в изпълнение на свои служебни задължения,
двамата свидетели са извършили проверка на пратки складирани в склад на
куриерска фирма „Араменк“, които пратки са предназначени за износ от тази
куриерска фирма. Така, в хода на извършваната от тях проверка в склада на
дружеството, двамата свидетели са установили пратки, съдържащи пластмасови
шишета с прозрачна течност, която течност ги е усъмнила предвид нейната
консистенция и цвят, поради което са преценили, че следва течността да бъде
подложена на проверка чрез химическо изследване. Показанията на двамата
свидетели Б. и М. на свой ред са в корелация и с данните съдържащи се в
заключенията на допуснатите и назначени в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно икономическа и медицинска експертиза и допълнителната
такава, както и на физико химичната експертиза. Съдът на свой ред намери за
обективни и показанията на свидетелката Х., която в инкриминирания период е
осъществявала счетоводната дейност на „Х.Д.“ ЕООД, като е водила месечно
счетоводство за извършваната от подсъдимия чрез това дружество търговска
дейност с почистващи препарати /търговия по електронен път/ или от началото на
неговата търговска регистрация. В съдържанието на показанията на свидетелката Х.
не се наблюдава, каквато и да е заинтересованост от изхода на делото или
желание да допринесе за възможно благоприятен за подсъдимия изход от делото,
поради което съдът се довери и на тези показания като обективни, пълни,
добросъвестно дадени, логични и последователни и кореспондиращи на възприетата
по делото фактическа обстановка от настоящия съд. На последно място, съдът не
намери основание да изключи от доказателствената съвкупност показанията на
свидетеля П., защото дадените от този свидетел показания не само остават извън
значимите за предмета на доказване фактически обстоятелства, които следва да
бъдат изяснени и които са от значение за правилното решаване на делото, но същите
са изолирани и в своята същност единствено установяват, че подсъдимия Д. е
извършвал търговска дейност, каквато на практика не е забранена за извършване
на територията на Република България, а също, че и свидетелят П. е ползвал
услугите на куриерска фирма „А.“, защото е предлагала най-изгодни цени. Чрез
показанията на свидетелят П., макар да се установи, че подсъдимия Д. е
извършвал търговска дейност чрез предлагане на различни продукти за продажба на
електронни сайтове, то чрез същите не само не се установи, какви точно продукти
са били предлагани за продажба, но и не се установи, че именно инкриминираното
рисково наркотично вещество е било предлагано за продажба на електронни сайтове.
По делото безспорно се установи, че към
инкриминираната по делото дата 09.03.2012 г., подсъдимият Д. е бил управител и
едноличен собственик на капитала на търговско дружество „Х.Д.“ ЕООД, което е с
предмет на дейност търговия с почистващи препарати и други. Това обстоятелство
се установява, неминуемо от писмените доказателства изхождащи от Агенция по
вписванията, които са приети и приложени по делото и касаят регистрацията на
търговското дружество още на 12.07.2011 г. Така установеното обстоятелство,
касаещо регистрирането на търговско дружество от подсъдимия Д., предвид посочената
дейност в предмета на това дружество не води до извода, че подсъдимия е целял
да извършва чрез регистрираното дружество противозаконна дейност, защото всеки
български гражданин би могъл да регистрира при желание търговско дружество, при
наличие на условията за това, чрез което да осъществява незабранена от закона
дейност. Установените обстоятелства съдържащи се в писмените доказателства за
регистрация на търговското дружество, кореспондират и на данните в показанията
на свидетелката Х., която в качеството си на счетоводител е обслужвала
счетоводно търговско дружество „Х.Д.“ ЕООД и е осчетоводила закупените стоки - с
фактури от „М.Б.“ ЕАД, с фактури издавани от други търговски дружества, от
които „Х.Д.“ ЕООД е закупувало материали необходими за извършване на търговската
си дейност, както и на счетоводни документи издавани от куриерски фирми, чрез
които са изпращани пратки до клиенти на дружеството. Свидетелката Х. в своите
показания добросъвестно, точно и ясно изнася данни за същността на търговската
дейност осъществявана от подсъдимия Д., чрез управляваното от него търговско
дружество „Х.Д.“ ЕООД. Показанията на свидетелката Х. в тази насока са подробни
кореспондират с показанията на свидетелите Б. и М., както и с обясненията на
подсъдимия Д. и не на последно място с писмените доказателствени средства
изразяващи се в изготвените за тяхното провеждане, процесуални действия. Така
от показанията на свидетелката Х. и протоколите за оглед на местопроизшествие, за
доброволно предаване и за оглед на веществени доказателства се установява
безспорно, че подсъдимия Д. е закупувал големи количества от инкриминираното
вещество от фирма „М.Б.“ ЕАД, след което го е разфасовал в по-малки опаковки,
представляващи пластмасови шишета с различна вместимост, поставял е фабрично
отпечатани етикети на същите и фабрично изработени капачки, след което ги е
опаковал и предавал на куриерска фирма „А.“ за износ. Ето защо съдът се довери
изцяло на показанията на свидетелката Х., т.к. в същите липсва елемент на заинтересованост, а именно, че тя е
осчетоводявала цялата извършвана търговска дейност на „Х.Д.“ ЕООД, упражнявана
от подсъдимия Д..
Установи се по безспорен и категоричен
начин по делото, че подсъдимия Д. е закупувал продаваното от него вещество –
гама-Бутиролактон от търговското дружество „М.Б.“ ЕАД, което дружество е
представител на химико фармацефтичния концерн „Мерк“, което е германско търговско
дружество. Установи се по делото, чрез показанията на свидетелката С., както и
от представените писмени документи от „М.Б.“ ЕАД, които са приети като писмени
доказателства по делото, че инкриминираното по делото рисково наркотично вещество
гама-Бутиролактон е било предлагано на българския пазар от 12.01.2010 година на
клиенти на „М.Б.“ ЕАД. Установи се също така по делото, че инкриминираното рисково
наркотично вещество гама-Бутиролактон е било внасяно на територията на
Република България и е предлагано за продажба на български клиенти в периода от
12.01.2010 г. до 31.10.2011 г. от търговското дружество „М.Б.“ ЕАД. Установи се
по делото, че процесното рисково наркотично вещество гама-Бутиролактон е било
предмет на свободна продажба от търговското дружество „М.Б.“ ЕАД и е било
включено в номенклатурата на портфолиото на посоченото дружество. Също така се
установи, че инкриминираното рисково наркотично вещество не е било обект на митнически
контрол и не е било под регламентиран митнически режим в периода от 12.01.2010
г. до 31.10.2011 г., поради обстоятелството, че същото е било предмет на
вътрешно общностен внос от Германия, която е страна членка на Европейския съюз,
поради което не е било необходимо деклариране от страна на „М.Б.“ ЕАД пред
Агенция „Митници“. Това обстоятелство се изясни несъмнено чрез представената по
делото справка от Агенция „Митници“, която е изискана в хода на съдебното
следствие и от съдържанието на която се установи, че в периода от 12.01.2010 г.
до 31.10.2011 г., не е наличен регистриран митнически внос на територията на
Република България на веществото гама-Бутиролактон. Независимо от тази данни,
по делото са налични фактури за осъществен внос на процесното вещество в
Република България от „М.Б.“ ЕАД - № **********/12.01.2010 г.;
**********/02.03.2010 г.; **********/26.07.2010 г.; **********/29.11.2010 г.;
**********/28.02.2011 г.; **********/12.08.2011 г.; **********/22.08.2011 г.;
**********/19.09.2011 г.; **********/31.10.2011 г. От същите се установява, че
процесното вещество е било предмет на внос от „М.Б.“ ЕАД в периода от
12.01.2010 г. до 31.10.2011 г. Превозено е до Република България от немските
фирми „Шенкер“ - Германия и „Дахсер“ – Германия и е било придружено с издадени
сертификати от немския концерн „Мерк“, касаещи неговата спецификация.
Особено важна в случая е информацията
съдържаща се и в писмо на „М.Б.“ ЕАД с изх. № 0359/31.03.2017 г., от която се установи,
че в периода от 12.01.2010 г. до 31.10.2011 г.
инкриминираното по делото рисково наркотично вещество гама-Бутиролактон
е било предмет на продажба към общо 4 /четири/ търговски дружества, които са
със седалище на територията на четири различни населени места на територията на
Република България, това са – „М.“ ООД гр. Пловдив, „Т.ДД“ ЕООД гр.Стара
Загора, „Х.“ ООД гр.Димитровград и „Х.Д.“ ЕООД гр.С.. В тази насока обективни и
достоверни се явяват показанията на свидетелката С., която посочва, че
процесното вещество е било предмет на продажба към различни търговски дружества
на територията на Република България при спазване на утвърдена за това
търговска практика в самото дружество. Така логично и последователно
свидетелката С. посочва, че след направено запитване от страна „Х.Д.“ ЕООД е
изготвена оферта за предлаганото вещество гама-Бутиролактон. Едва след
запитването подсъдимия Д. е посетил офиса на дружеството, където се е запознал
с цялата налична спецификация за инкриминираното вещество, която го е
придружавала при вноса в Република България от Германия, след което е извършена
и продажбата на това вещество на „Х.Д.“ ЕООД. За извършената продажба се
установи, че на „Х.Д.“ ЕООД са издадени две фактури и фискални бонове, които от
своя страна са били и осчетоводени от свидетелката Х. в счетоводството на
посоченото дружество.
Съдът изцяло се довери и на показанията
на свидетелите Б. и М., от които се установи, че те са извършили проверка в
склад на фирма „А.“, която с оглед извършваната куриерска дейност е приемала
пратките от подсъдимия Д., в качеството му на управител на „Х.Д.“ ЕООД, след
което ги е експедирала до адресата на пратките. Действително, двамата свидетели
са служители в „Агенция“ Митници Аерогара С., в отдел „Борба с наркотиците“, но
това обстоятелство не прави техните показания заинтересовани или недостоверни,
т.к. двамата свидетели на случаен принцип са отделили процесните пратки, не са
познавали нито търговското дружество изпращач, нито неговия управител, така че,
в рамките на изпълнение на служебните си задължения и възоснова на придобития професионален
опит за откриване на предмети и вещества, чието държане и пренос през граница е
забранено, са установили процесните пратки, в които при отварянето са
установили пластмасови шишета пълни с безцветна течност. Показанията на двамата
свидетели са достоверни в случая и поради обстоятелството, че същите
добросъвестно и независимо един от друг разказват еднопосочно за установената
практика в тяхната работа, поради което техните показания не могат да бъдат дискредитира
само и единствено, поради факта, че са служители на контролния орган. На
следващо място двамата свидетели добросъвестно, логично, подробно и еднопосочно
посочват и начина, по който се взема представителна проба за изследване, начина
по който се изпраща същата за изследване в Централна митническа лаборатория,
както и начина по който се получават резултатите от изследването. Показанията
на двамата свидетели, с оглед получения резултат при изследване на
представителната проба в Централна митническа лаборатория отново не търпят
укор, защото се установява, че действително при анализа се установява, че изследваното
вещество представлява рисковото наркотично или това е рисковото наркотично
вещество гама-Бутиролактон. Тук е мястото да се посочат отново данните в
обясненията на подсъдимия Д., от които се установи, а и той самия не отрича, че
действително изследваното вещество в Централна митническа лаборатория е
гама-Бутиролактон и същото е закупеното от управляваната и представлявана от
него фирма „Х.Д.“ ЕООД от продавача му - „М.Б.“ ЕАД.
Съдът не намери основания да изключи от
доказателствената съвкупност и обясненията на подсъдимия Д., т.к. същите звучат
житейски логично, подробни са, последователни са, не се забелязва в тях желание
да бъдат представени или преиначени от подсъдимия фактите и обстоятелствата, установените
от съда чрез възприетата фактическа обстановка. Напротив, този подсъдим съвсем
добросъвестно разказва за желанието си да упражнява търговска дейност, поради
което е регистрирал търговско дружество, чиято регистрация по време съвпада с
периода, в който същия е закупил инкриминираното вещество от неговия вносител
на територията на Република България, а след това и в съответствие със своите
намерения е опаковал закупеното количество от веществото – гама-Бутиролактон в
различни по количество пластмасови шишета и го е предложил за продажба на
електронен сайт. Обясненията на подсъдимия Д. кореспондират не само с
показанията на свидетелката Х., но и с данните материализирани в съставените в
хода на досъдебното производство протоколи от разследващия орган за извършените
процесуално следствени действия. Така на първо място чрез събраните по делото
доказателства се установи, че подсъдимия Д. не само е закупил пластмасовите
шишета, в които е разфасовал закупеното от „М.Б.“ ЕАД количество от
инкриминираното вещество, но също така е поръчал фабричната изработка и
отпечатване на етикетите, капачките и картонените кутии. Отново в съответствие
със събраните по делото писмени доказателства се установи, че на етикетите поставени
на лицето и гърба на пластмасовите шишета, подсъдимия Д. е отразил единствено
информацията, която му е била предоставена от търговското дружество „М.Б.“ ЕАД,
и която се съдържа в сертификата за това вещество, който е издаден от германския
концерн „Мерк“. Обясненията на подсъдимия Д. изцяло са в единомислие и
съответстват на материализираната информация в съставените протоколи за оглед
на веществени доказателства от вещото лице, който оглед е извършен и в
присъствие на две поемни лица. Така се установи от съдържанието на протоколите
за оглед на веществени доказателства, че информацията върху етикета на гърба на
пластмасовите шишета относима към вредоносния ефект на съдържащото се в тях
вещество е била отпечатана на три езика – български, немски и английски, както
и е отпечатан специален знак указващ опасността на течността. Обясненията на
подсъдимия Д. съответстват на свой ред не само на фирмените документи, касаещи
дейността на търговското дружество, което е управлявал, но също така всички те
съответстват и на съдържанието на етикета на лицевата страна, указващ вида на
веществото на латински език и неговото предназначение. Тези данни в показанията
на свидетеля Д. определено очертават значимостта на веществото и неговите
намерения да го продаде по предназначението му, като почистващ препарат, макар
това вещество да има както се установи от вещото лице Д. и друго приложение
предвид, че е рисково наркотично. По делото не се установиха иззетите по делото
веществени доказателства, които са били иззети от жилището обитавано от
подсъдимия Д. и в последствие предадени от него с протокол за доброволно
предаване на разследващите органи, нито се установиха и тези веществени
доказателства, които са били предмет на оглед, т.к. съгласно информацията,
която съдът е получил за иззетите веществени доказателства в хода на
досъдебното производство и то след негово искане за представянето им отправено
до СГП и Агенция „Митници“, е видно и се установи, че те не се съхраняват от
нито една от двете институции. При това положение и предвид липсата им, съдът
придоби впечатления за същите посредством отразеното в тази насока в
протоколите за оглед на веществени доказателства и приложените към тях
фотоснимки. Независимо от тази доказателствена непълнота, прави впечатление, че
подсъдимия Д. не се възползва от същата, за да гради своя защитна версия за
случилото се, а напротив същият изцяло добросъвестно в своите обяснения посочи
идентични данни с тези съдържащи се в протоколите за оглед на веществени
доказателства. По отношение на знанието на подсъдимия Д. за спецификата и физико-
химичните характеристики на инкриминираното вещество, съдът при изясняване на
това обстоятелство отчете данните в разясненията дадени от вещото лице Б. Д.,
която в качеството си на експерт е изготвила допуснатата в хода на досъдебното
производство съдебно физико-химична експертиза. В нейните разяснения пред съда,
така както и подсъдимия Д. заяви, се установи, че инкриминираното по делото
вещество е предназначено и се използва за разтворител в препарати за
почистване. Именно това му предназначение се сочи и от свидетелката С., която
посочва, че това вещество се използва за премахване на мазни петна и никога не
е знаела, че същото е рисково наркотично до момента, в който не е настъпил
инцидента със задържането на подсъдимия Д.. Вярно е, че инкриминираното
вещество е рисково наркотично вещество, защото гама-Бутиролактон е включено в Приложение 1 към чл. 3,
т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, но това обстоятелство единствено обуславя необходимост от страна на
компетентните държавни органи да осъществяват контрол върху вноса на подобни
вещества от съответните търговци, както и върху тяхната свободна продажба на
българския пазар. Това е така, защото по делото се установи, че от търговско
дружество „М.Б.“ ЕАД са закупили количества от инкриминираното наркотично
вещество и други български търговци, ситуирани в различни населени места на
територията на Република България, като при покупката на веществото, както тези
търговци, така и „Х.Д.“ ЕООД не са били проучени от „М.Б.“ ЕАД за да се
установи, за какви точно нужди се закупува инкриминираното вещество –
гама-Бутиролактон от всеки един от тях. Това е така, и защото при изслушване на
заключението на вещото лице Б. Д. се установи, че съвсем малки количества от
инкриминираното вещество биха могли да доведат до сериозни временни затруднения
във физическото състояние на човека, което обстоятелство неминуемо води до несъмнения
извод, че това вещество е вредно за човека и контрола върху него следва да бъде
сериозно завишен. В конкретният случай по делото се установи, че подсъдимия Д.
е закупил процесното инкриминирано вещество, като такова което е предназначено и се използва за разтворител в
препарати за почистване и като такова вещество го е разфасовал в по-малки
количества, в пластмасови шишета, на които е залепил етикет съобразно
указанията дадени от производителя му „Мерк“ Германия и на тези етикети го е
посочил не само с латинското му наименование, както е включено Приложение 1 към
чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, но го е посочил и като почистващ препарат.
Действително по делото се установи, че в
жилището обитавано от подсъдимия Д. е намерено и иззето процесното
инкриминирано вещество, но не се установи същото да е било предназначено за
разпространие като рисково наркотично вещество. От събраните и обсъдени
доказателства в тяхната съвкупност се установи, че подсъдимия Д. е предлагал за
продажба на електронен сайт процесното вещество, като вещество за производство
на почистващи препарати. Именно като вещество, което е предназначено за
почистващи препарати, същото е било предлагано за продажба и от „М.Б.“ ЕАД,
неговия вносител на територията на Република България от Германия и е било
осчетоводявано в счетоводството на „Х.Д.“ ЕООД въз основа на издадени фактури
от „М.Б.“ ЕАД. При това положение съдът изцяло се довери на обясненията на
подсъдимия Д., които в своята същност се намират в достоверна корелация с
показанията на всички разпитани по делото свидетели, т.к. същите обективно и
достоверно отразяват действително случилото от момента на закупуване на
инкриминираното вещество от него до момента, в който двамата митнически
служители са проверили процесните пратки в склада на фирма „А.“ и са ги
задържали.
Изготвените експертни заключения по
делото се възприемат изцяло от настоящия съд, като обективни, всестранни и
пълно отговарящи на поставените на вещите лица въпроси. Въз основа на същите
единствено може да се направи извод, че подсъдимия Д. е закупил от „М.Б.“ ЕАД
инкриминираното вещество, но като такова предназначено за производство на
почистващ препарат, което обаче след неговото изследване в Централна митническа
лаборатория е било разпознато, като рисковото наркотично вещество –
гама-Бутиролактон, което е включено в Приложение 1 към чл. 3, т.1 от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Този извод
от своя страна не е изолиран, поради обстоятелството, че дори подсъдимия е
информирал своите клиенти за вида, характеристиките и вредния ефект на
веществото, предупреждавайки ги чрез информацията отразена на етикета залепен
на гърба на пластмасовите бутилки. Съдът кредитира и дадените от вещите лица
разяснения в хода на съдебното следствие като обективно и безпристрастно
дадени, т.к. същите съвсем добросъвестно посочват различните наименования, под
които би могло да бъде регистрирано инкриминираното вещество, както и данни за
неговото различно приложение. Така изнесеното в обясненията на подсъдимия Д.
приложение на инкриминираното вещество, за което всъщност той твърди, че го е
закупил от „М.Б.“ ЕАД в крайна сметка не остава извън обсега и на експертното
заключение, а напротив дори се потвърждава.
В заключение може категорично и
несъмнено да се каже, че по фактите няма спор, същите се установяват по
несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали. Обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на разпитаните свидетели в
частта, в която съдът ги кредитира са непротиворечащи си и последователно
пресъздават възприетата фактическа обстановка по делото. Приетото от съда
кореспондира изцяло на останалите доказателства по делото. Извършените на
досъдебното производство процесуално следствени действия са правилни и
законосъобразни с оглед изискванията на НПК.
От правна
страна:
При
така установената фактическа обстановка по отношение на подсъдимият Б.М.Д., съдът приема от правна
страна, че същия не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.354а, ал. 2, изр.1, пр.1, вр. с ал.1, предл.4, алт.1 НК.
Действително от обективна страна се
установи, че подсъдимия Д. е държал инкриминираното вещество, което е закупил
от „М.Б.“ ЕАД по надлежния ред и в съответствие с установената търговска
практика, независимо, че за същото не е имал надлежно разрешение. Това е така,
защото подсъдимия Д. е направил запитване до посоченото търговско дружество,
получил е оферта за желания от него продукт, след което го е закупил с фактура,
а от търговското дружество „М.Б.“ ЕАД са му били дадени и необходимите
сертификати и анализи за закупеното вещество – гама-Бутиролактон, които са
съставени от производителя германската фирма „Мерк“ и съпътстват веществото от
неговото производство до купувача му. За да бъде осъществено от обективна
страна престъплението, за което от държавното обвинение е ангажирана
наказателна отговорност на подсъдимия Д. следва да се установи, че подсъдимият
е държал инкриминираното вещество със знанието, че същото е рисковото
наркотично вещество – гама-Бутиролактон, което посредством експертните
заключения е установено като такова и същевременно да е налице към този момент
и наличието на специалната цел, за която същото се държи, желанието да бъде разпространено
то. При това положение не се установи подсъдимия Д. да е държал рисковото
наркотично вещество – гама-Бутиролактон с цел неговото разпространение, именно
като наркотично. С оглед на изложеното и доколкото изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в няколко форми, които следва да съществуват
едновременно по отношение на дееца при осъществяване на престъпната дейност, за
да бъде реализирана търсената наказателна отговорност за неговата противоправна
проява, за която законодателят е предвидил санкция чрез налагане на наказание,
се налага категоричния извод, че при липсата на някоя от тези форми на
изпълнителното деяние, не може да се обективира търсената съставомерност на
деянието. По делото не се установи наличие на специална цел у подсъдимия Д., а
именно намерение да разпространи закупеното и държано от него инкриминирано
вещество – гама-Бутиролактон като рисково наркотично вещество по начина, по
който му е вменено обвинение с изготвения и внесен в съда обвинителен акт. По
делото не се установи подсъдимия Д. да е извършител на вмененото му
престъпление с внесения в съда обвинителен акт. В конкретният случай не може да
се твърди, а и това не бе доказано чрез способите за доказване по НПК, че
подсъдимия Д. е съзнавал общественоопасният характер на деянието си, предвиждал
е настъпването на общественоопасните му последици и пряко е целял тяхното
настъпване, защото същия е имал намерението да продаде инкриминираното вещество
като разтворител за перилни/почистващи препарати и по този начин да извърши
търговска дейност с вещество, което свободно се продава на българския пазар от търговско
дружество, което е и негов официален вносител на територията на Република
България. Тук съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля П. за разлика от
държавния обвинител, който в своята пледоария ги интерпретира по начин, който
изцяло би ползвал обвинителната теза, поради което и не се съгласява със становището
му. Не може да бъде прието становище, че знанието на свидетеля П. за
осъществявана електронна търговия от подсъдимия Д., води до извода, че
последния осъществява тази дейност именно с инкриминираното вещество и то с цел
то да бъде разпространено като рисково наркотично. Подобни данни в показанията
на свидетеля П. не се установяват, дори и след като съдът прочете неговите
показания дадени в хода на досъдебното производство, които се приобщиха по реда
на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК. Напротив, дори в така прочетените показания
на свидетеля П. със съгласието на страните не се установиха съществени различия
и противоречия, т.к. и пред настоящия съдебен състав и в хода на досъдебното
производство, този свидетел заявява данни, с които не се дискредитират
обясненията на подсъдимия по отношение на обстоятелствата, че единствената му
цел е била да извършва електронна търговска дейност, каквато, но с други
продукти е извършвал и свидетеля П. и, че двамата са ползвали услугите на една
и съща куриерска фирма „А.“. Настоящият съд намира за неотносими към предмета
на доказване по делото твърденията на държавния обвинител, че и свидетеля П. е
изпращал продукти, за които има съмнение, че представляват вещества забранени
от закона, защото от една страна тези му твърдения са извън очертаните с
обвинителния акт факти, а от друга страна, ако счита, че и свидетеля П. е
осъществявал незаконна дейност е могъл и
разполага с възможността да му повдигне обвинение, каквото обаче към
момента липсва. Ето защо наличието на желание за осъществяване на електронна
търговия от подсъдимия, който е подпомаган от свидетеля П. със съвети, не може
да води до извод за формиране на умисъл у подсъдимия за извършване на вмененото
му престъпление, т.к. и двамата извършват еднаква дейност. От друга страна по
делото не се установява, а и държавния обвинител не сочи, какви стоки и
предмети и с какво съдържание са били изпращаните от свидетеля П., за да се
прецени, че и двамата са имали намерение да търгуват с едни и същи стоки и
предмети и на последно място, че това е било именно инкриминираното вещество,
което двамата са целели да разпространят като рисково наркотично. Вярно е, че
за посоченото вещество е необходимо лицето, което го държи да има надлежно
разрешително съгласно ЗКНВП предвид обстоятелството, че същото е поставено под
контрол съгласно чл.
3, ал. 2, т. 3 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
Списък III – „Рискови вещества от Приложение 3 към чл. 3, т. 1 от Наредба реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични“, но това
обстоятелство е следвало да бъде съобразено от неговия действителен
разпространител, каквото е търговското дружество „М.Б.“ ЕАД.
При така изложеното по-горе не се
установи по безспорен и категоричен начин подсъдимият Д. да е осъществил
изпълнителното деяние на посоченото престъпление от обективна страна, а именно да
е държал на 09.03.2012 г. в гр. С., ж.к. „*******“, бл*********в големи размери
с цел разпространение на веществото гама-Бутиролактон /GBL/ като рисково наркотично вещество.
Макар в случая да се установи, че подсъдимият Д. е имал фактическа власт над
процесното инкриминирано вещество, то не се установи това вещество да е държано
с цел неговото разпространение или да е разпространено от подсъдимия Д., като
рисково наркотично. В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства,
от които да се направи по несъмнен и категоричен начин извод, че подсъдимият е
автор на инкриминираното деяние както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът не установи и от субективна страна подсъдимия Д. да е осъществил състава
на вмененото му престъпление, защото същото както се установи от разпита на
вещите лица и свидетелката С. е познато под различни наименования, то е било
предлагано за свободна продажба на българския пазар, от това вещество са
закупили количества и от други търговски дружества, които обстоятелства
определено не могат да мотивират наличие на умисъл у подсъдимия, а още повече
всички закупени от него количества са с фактури, които са били осчетоводени от
свидетелката Х. и то именно под наименованието, под което веществото е било
закупено, за да бъде препродадено като разтворител за почистващи препарати. Въз
основа на така изложеното, съдът намери подсъдимият Д. за невинен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.1, предл.1,
вр. с ал.1, предл.4, алт.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го
оправдава по отношение на това обвинение, т.к. присъдата не може да почива на
предположения с оглед процесуално правната разпоредба на чл.303, ал.1 НПК.
По разноските:
С
оглед изхода на делото направените по делото разноски следва да останат за
сметка на държавата на основание чл.190, ал.1 НПК.
По
изложените съображения съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: