ОПРЕДЕЛЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети граждански състав, в закрито
съдебно заседание на 01.02.2016 г.,
в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
като разгледа
гражданско дело № 1216 от 2015 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 108 от ЗС, подадена от ПК „Земеделец” /в ликвидация/ с ЕИК ********* и седалище ***, представлявана от Красимир Петков Иванов-законен представител срещу /съгласно уточнителни молби с вх. № 6099 и 6100/ „Напоителни системи” ЕАД с ЕИК ********* и седалище ***, представляван от Ивайло Кирилов Първанов-законен представител.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот в с. Бутан, община Козлодуй, представляващ втори етаж в триетажна административна сграда със застроена площ 117 кв.м., ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, ведно с 1/2 идеална част от дворното място, представляваща 741/1482 идеални части от УПИ ІІ-1205, квартал 138 по плана на с. Бутан, както и да осъди ответника да предаде на ищеца владението върху същия недвижим имот.
Като основание за придобиване на имота ищецът е посочил, че собствеността му е призната с констативен нотариален акт № 103 от 25.07.1991 г., нот. дело № 850/1991 г. на Оряховския районен съд, съставен въз основа на обстоятелствена проверка.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват допустимостта и основателността на иска. Прави се изрично възражение с правно основание чл. 126 от ГПК, че между същите страни, за същото искане и на същото основание има влязло в сила съдебно решение, а именно решение № 28/13.05.1997 г., постановено по гр. дело № 109/1995 г. по описа на Оряховския районен съд, влязло в сила през 1999 г.
От ответника е предявен по реда и в срока по чл. 212 от ГПК и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 537 от ГПК-за обявяване на нищожността, алтернативно отмяна на констативен нотариален акт № 103 от 25.07.1991 г., нот. дело № 850/1991 г. на Оряховския районен съд, с който ищецът се легитимира като собственик на процесния имот.
От приложените към отговора по чл. 131 от ГПК писмени доказателства е видно, че е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК, в която е предвидено, че когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Съображенията за този извод са следните:
На първо място, от приложените към отговора писмени доказателства се установява, че ответникът „Напоителни системи” ЕАД гр. София е правоприемник на регистрираното по фирмено дело № 1798/1991 г. на Софийски градски съд „Напоителни системи” ЕАД-ищец по гр. дело № 109/1995 г. по описа на Оряховския районен съд, което пък е правоприемник на „Хидромелиоративни системи” гр. София, както и че ищецът ПК „Земеделец” /в ликвидация/ с. Бутан е идентична с ПК „Земеделец с. Бутан-ответник по същото дело на РС-Оряхово.
В разглеждания случай е налице припокриване на настоящия спор пред РС-Козлодуй и този по гр. дело № 109/1995 г. по описа на Оряховския районен съд между едни и същи страни, на еднакво основание и със същото искане. Предмет на делото е бил предявеният от „Напоителни системи” ЕАД срещу ПК „Земеделец с. Бутан иск по чл. 108 от ЗС относно втория етаж от административна сграда, построена върху парцел ІІ в кв. 138 по плана на с. Бутан, община Козлодуй. От представените скици е видно, че е налице идентичност на имотите по настоящото дело и по гр. дело № 109/1995 г. по описа на Оряховския районен съд. Както Оряховския районен съд, така и Врачанският окръжен съд като въззивна инстанция са обсъдили доказателствената сила на констативен нотариален акт № 103 от 25.07.1991 г., нот. дело № 850/1991 г. на Оряховския районен съд, като са приели, че същият не съответства на действителното правно положение, но нотариалният акт не е бил отменен, тъй като е липсвало съответно искане от ищеца.
Доколкото в исковата молба, по която е образувано делото, като единствено основание за принадлежността на правото на собственост се сочи констативен нотариален акт № 103 от 25.07.1991 г., нот. дело № 850/1991 г. на Оряховския районен съд, който е бил предмет на обсъждане по влязлото в сила решение № 28/13.05.1997 г., постановено по гр. дело № 109/1995 г. по описа на Оряховския районен съд, съдът намира че е налице пълно припокриване на предмета на настоящото дело и това на РС-Оряхово.
Тъй като производството по гражданско дело № 109/1995 г. на РС-Оряхово е образувано преди настоящото, по искова молба от 1995 г., настоящото производство следва да се прекрати.
Целта на забраната по чл. 126, ал. 1 от ГПК е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Налице е пълно тъждество между предмета, страните и вида на търсената съдебна защита в две дела, дори когато страните по всяко от тях участват в различно процесуално положение /както е в настоящия случай/ и дори когато предявеният от кредитора установителен иск е положителен, а предявеният от длъжника иск е отрицателен.
В този смисъл е и решение
№ 46 от 08.04.2013 г. по търг. д. № 96/2012 г. на Върховен касационен съд, ІІ
т.о., постановено при преценка на наличие на предпоставките за допускане на
касационно обжалване и представляващо задължителна практика за съдилищата,
както и решение от 18.12.2009 г. по търг. д. № 13/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
определение № 534/03.11.2011 г. по ч. гр. дело № 468/2011 г. на ВКС, І г.о. и
др.
По разноските:
С отговора по чл. 131 от ГПК от ответника не
е заявена претенция по разноските, но такава е заявена с инцидентния
установителен иск по чл. 212 от ГПК. Ответникът е представляван от редовно
упълномощен юрисконсулт.
Трайно е разбирането в съдебната практика, изразено например в определение № 214/01.04.2010 г. по гр. дело № 140/2010 г. на ВКС, ІV г.о., че с предявяването на инцидентен установителен иск, преюдициалното правоотношение става не само предмет на изследване в мотивите, но и предмет на материално-правния спор, произнасянето по който намира отражение и в диспозитива на съдебния акт. Поради това отговорността за разноски по инцидентния установителен иск е предопределена от начина на разпределяне на отговорността за разноски по главния иск. Ето защо съдът намира, че претенцията за разноски по инцидентния установителен иск е равносилна на предявяване на претенция за разноски по главния иск.
В настоящия случай, с оглед изхода на делото, недопустимостта на главния иск и направеното от ответника в инцидентия установителен иск искане за разноски, на същия на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1 235,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съвпадащо с минималното адвокатско такова, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това е така, тъй като цената на предявения иск /материалния интерес/ съвпада с действителната справедлива пазарна стойност на имота и възлиза на 23 500 лв.
По горните съображения Козлодуйският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, производството по гр. дело № 1216/2015 г. на Козлодуйски районен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ПК „Земеделец” /в ликвидация/ с ЕИК ********* и седалище *** да заплати на „Напоителни системи” ЕАД с ЕИК ********* и седалище *** сумата 1 235,00 лева-направени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него от страните.
Районен съдия: