Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 585 23.10.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На трети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 886/2019г. по описа на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България ЕАД, ЕИК *********(правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********), гр. София, ж.к.“Младост-4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Д.Д., действащ чрез юрисконсулт Н.М., твърди в исковата си молба, че по силата на Договор за реворвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card, с издадена кредитна карта № CARD-12154327 с максимален кредитен лимит от 1000лв., отпуснат към договор № CARU-11302738 от 05.06.2015г., сключен между страните, ответникът Б.С.И., ЕГН **********,***, активирал кредитната карта на 17.05.2016г. и извършвал платежни операции, но на 01.07.2018г. преустановил плащането на дължимите суми, вкл. минималната месечна вноска, дължима съобр. чл. 1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, поради което кредиторът блокирал използването на картата, която била с баланс минус 470,07лв. (от които 376.59 лв. главница, и договорна лихва в размер на 93,48лв. за периода от 01.07.2018г.-датата на първата пропусната вноска, до 06.12.2018г.-датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение) и поканил ответника да заплати дължимите суми.Доколкото ответникът не предприел действия по погасяване на задълженият си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 224/22.02.2019г. по ч.гр.д. № 339/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове за сумата от 376.59 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019 год. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 93,48лв. за периода от 01.07.2018г. до 06.12.2018г. и обезщетение за забава в размер на 7,04лв. за периода от 06.12.2018 год. до 11.02.2019 год.; претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител, с които се иска разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца; исковата претенция се поддържа изцяло, като се иска уважаването й, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, претендират се разноските в заповедното и в исковото производства.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. Ю.К.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, предявените искове се оспорват, като неоснователни.Излага се, че липсва съгласие на ответника относно конкретните условия за отпускане на кредита по кредитната карта, доколкото Приложението, в което същите се съдържат, не е подписано от ответника; сочи се, че чл.21 от Договора за кредит, относим към договореностите, касаещи кредитната карта, е неравноправна клауза по см. на чл. 143,т.3 и т.9 от ЗЗП, иска се отхвърлянето на исковете изцяло.В съдебно заседание възраженията се поддържат от адв.К.-ТАК, която излага, че доколкото не е установено по делото ищецът да е предоставил на ответника кредитната карта, нито последният да е извършвал посочените от ищеца картови операции, то предявените искове са неоснователни и недоказани, пледира за отхвърлянето им изцяло.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CARU-11302738 от 05.06.2015г., сключен между страните се установява, че ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 3 000лв. за покупка на стоки, като съгл. чл.12 и сл. от договора, касаещи отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта страните са уговорили, че кредиторът може да предостави на длъжника и кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000лв., съгл. чл. 15 договорът за предоставяне на кредитна карта в револвиращ кредит е безсрочен; съгл. чл. 20 кредиторът има право да блокира картата при неплащане на една или две месечни вноски, а ако в двумесечен срок не се извърши плащане, се прилагат разпоредбите на чл. 5 от същия предвиждащ автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение при неплащане на две месечни вноски, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, а съгл. чл. 21 от същия договор, кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя; с кредитната карта ще бъде доставен документ-приложение неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на картата; задължения за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.Представено е Приложение към договор № CARU-11302738 от 05.06.2015г. и № CARD-12154327, което, съобразно уговореното в чл.21 от договора за кредит, е неразделна част от същия, съдържащо условията по договора за кредитната карта, но в представеното приложение липсва подпис на кредитополучателя-ответник, както и данни това приложение да е доставено на ответника; липсват и доказателства за това кредитната карта да е доставена на ответника съгл. чл.21 от договора, както и да е надлежно активирана от него.Представено е извлечение от месечните плащания по кредитната карта от 15.11.2018г., в което е посочена минимална дължима сума за плащане в размер на 329,08лв. за отчетен период 16.10.2018г.-15.11.2018г., както и Последна покана от 13.12.2018г., с която ищецът е поканил ответника да заплати доброволно общо дължима сума в размер на 470,81лв. в седмодневен срок от получаването на поканата.От известие за доставяне на „МиБМ Експрес” изх.№ РМ001695607 се установява, че на 17.03.2016г. ответникът е получил пратка от ищеца, съдържаща един документ, но какъв точно не е ясно, а от известие за доставяне на „МиБМ Експрес” изх.№ CARD-12154327 се установява, че ответникът е получил пратка от ищеца с отбелязване, че съдържа покана-предсрочна изискуемост.От приетото заключение по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените задачи се установява, че при извършената проверка на документацията при ищеца, на вещото лице са предоставени справки с усвоени суми, платени суми и остатъци по договора за кредитна карта, като са усвоени двукратно суми, а именно-900лв. на 17.05.2016г. и 200лв. на 27.12.2016г.; внасяни са ежемесечно суми в периода от 07.07.2016г. – 20.06.2018г. на обща стойност 1492лв., като вещото лице посочва, че останалите дължими суми са в размер на 361,90лв. главница, договорна лихва в размер на 69,48лв. за периода от 01.07.2018г. до 01.12.2018г. и дължимото обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.12.2018г. до 20.02.2019г. е в размер на 8,06лв.; посочва още, че са налице дължими суми за такси в размер на 24лв. за обслужване, както и сумата от 14,69лв. застраховка, които не са предмет на спора.В съдебно заседание вещото лице посочва, че не е в състояние да отговори на въпроса, поставен в задачата, а именно от кого е усвоен кредитния лимит по картата, като посочва, че в представените от ищеца документи никъде не е било отразено името на лицето, извършвало усвояванията и погасяванията .
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни искове
за съществуване на вземане са обосновани с неизпълнение на задълженията на
ответника по договора от 05.06.2015г. в частта относно
предоставяне и ползване на кредитна карта № CARD-12154327, за заплащане на дължимите месечни вноски, при което
ищецът претендира останалата част от задължението в размер на 376.59 лв.
главница, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019 год. до
окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 93,48лв. за периода от
01.07.2018г. до 06.12.2018г. и обезщетение за забава в размер на 7,04лв. за
периода от 06.12.2018 год. до 11.02.2019 год., за които суми е издадена заповед
по чл. 410 от ГПК № 224/22.02.2019г. по ч.гр.д. № 339/2019г. по описа на РСТ.Доколкото
процесното правоотношение попада под правната регламентация
на ЗПК, съдът приема, че не е налице валидно сключен договор за револвиращ кредит под формата на предоставена кредитна
карта, тъй като от доказателствата по делото не може да се направи обоснован
извод за това, длъжникът да е изразил съгласие с условията на този договор за
кредитна карта № CARD-12154327,
доколкото не е установено той да е получил тези условия, както и да е подписал
Приложението, в което се съдържат. А след като ответникът не е подписал приложението,
съдържащо условията на договора за ползване на кредитната карта, то не е налице
съгласие от него страна, респ. и валиден договор, съобразно изискванията за
съдържанието на същия, установени с императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, поради което
възраженията на процесуалния представител на ответника в тази връзка са
основателни. На следващо място, по делото ищецът не е установил при условията
на пълно и главно доказване обстоятелството, че е предал на ответника
кредитната карта.Тъй като същата представлява електронен платежен инструмент,
то отношенията по предаването й от ищеца на ответника попада под правната
регламентация и на Наредба
№3 от 16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти (обн. ДВ
бр.62/2009г.), в чл.25,ал.5 от която
се съдържа изрична
разпоредба относно задължението за предаване на банковата карта на картодържателя, като при спор между страните относно
изпълнението на договора в тежест на издателя е да докаже изпълнението на това
задължение, като няма пречка доказването да стане с всички допустими доказателствени средства – други писмени документи, в които
получаването на картата е удостоверено от издателя, свидетелски показания и
т.н.По делото не е установено предаването на кредитната карта на ответника,
доколкото отразеното в пратката от „МиБМ Експрес” от
17.03.2016г., получена от ответника е посочено единствено, че съдържа един
документ, но не и че съдържа кредитна карта.Какъв документ е съдържала пратката
и за отношенията по кой от двата договора се е отнасял този документ-по
договора за кредит или за кредитна карта, не е установено по делото, а от заключението на СИЕ
се установява само,че с
картата са теглени суми и са внасяни суми, но при липсата на категорични доказателства, че картата е била
предадена на картодържателя-ответник преди първото
теглене, извършено на 17.05.2016г., само фактът, че с картата са теглени суми не може да обоснове извода, че
именно ответникът е правил това. Вещото
лице е посочила, че при изготвяне на заключението, от страна на ищеца са
й били представени
единствено справки с усвоени суми,
погасени суми и остатък, но при липса на първични счетоводни документи не може
да се установи по безспорен начин, че ответникът е извършил платежни операции с
картата, тъй като посочените справки са частни, изходящи от ищеца
документи, установяващи изгодни за него факти.На следващо място, следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.56 от Закона за платежните услуги и платежните
системи (обн., ДВ, бр. 23 от
27.03.2009 г., отм. 2018г.), аналогичен на чл. 78,ал.1 от ЗПУПС(обн., ДВ, бр. 20
от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г.) предвиждаща, че когато ползвателят на
платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция
или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната
услуга носи доказателствената тежест при установяване
автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък. Само регистрираното от доставчика на платежни
услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че
платежната операция е била разрешена от платеца. Казано с други думи- в тежест
на ищеца е установяване на ползването на кредитната карта от страна на
ответника, което доказване не е успешно проведено по делото, поради което съдът
приема за недоказано както надлежното сключване на договора в частта относно
ползването на револвиращ кредит по кредитната карта №
CARD-12154327, така и предоставянето й от
ищеца на ответника, при което следва да се приеме, че за ответника не са
възникнали задължения за заплащане на процесните суми в
размер на 376.59 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019
год. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 93,48лв. за
периода от 01.07.2018г. до 06.12.2018г. и обезщетение за забава в размер на
7,04лв. за периода от 06.12.2018 год. до 11.02.2019 год., дължими по договор от
05.06.2015г. в частта му за издаване и ползване на кредитна карта № CARD-12154327, за които суми
е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 224/22.02.2019г. по ч.гр.д. № 339/2019г.
по описа на РСТ, обстоятелство, обуславящо
неоснователността на предявените установителни искове
и отхвърлянето им изцяло, на осн. чл.422,ал.1
вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.79,ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК(в този см. Решение №
10/19.07.2016 г. по т. д. № 3386/2014 г. на ВКС, I т. о. ) .
С оглед изхода
от спора разноски не следва да се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България ЕАД, ЕИК *********(правоприемник
на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********), гр. София, ж.к.“Младост-4”, Бизнес Парк
София, сг.14, представлявано от Д.Д.,
действащ чрез юрисконсулт Н.М., против Б.С.И., ЕГН **********,***, установителни искове за съществуване на вземане за сумата
от 376.59 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019 год.
до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 93,48лв. за периода
от 01.07.2018г. до 06.12.2018г. и обезщетение за забава в размер на 7,04лв. за
периода от 06.12.2018 год. до 11.02.2019 год., дължими по договор от
05.06.2015г. в частта му за издаване и ползване на кредитна карта № CARD-12154327, за които суми
е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 224/22.02.2019г. по ч.гр.д. № 339/2019г.
по описа на РСТ, като неоснователни, на осн.
чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: