Р Е
Ш Е Н
И Е № 48
Гр. Оряхово, 03.08.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховския
Районен Съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на 07.07.2020г. / седми
юли две хиляди и двадесета година /, в състав:
Районен съдия:Николинка Крумова
с участието на секретаря Г.Цветкова, като
разгледа докладваното от съдия Крумова НАХД №396/2019г. по описа на Оряховски
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.З.Д., ЕГН:********** ***, с която е обжалвал наказателно
постановление №28/21.11.2019г. на Началник отдел „ Рибарство и контрол –
Западна България „ гр.София към Главна дирекция „ Рибарство и контрол „ при ИАРА,
със седалище гр.Бургас, оправомощен със Заповед №РД 09 - 25/21.01.2014г. на
Министъра на земеделието и храните.
С
горецитираното наказателно постановление на Д.З.Д., ЕГН:********** *** са
наложени следните административни наказания:
-
на основание чл.56, ал.1 от ЗРА е наложена глоба в размер на ***0.00 лева /
хиляда и петстотин лева / за извършено нарушение на чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА, а
именно, за това че на 23.05.2019г. в 08.20 часа на река Дунав, речен км.683,5 в
землището на гр.Оряхово извършва стопански риболов с един брой риболовен кораб
с външна маркировка ОХ *** и един брой риболовна мрежа с улов в нея – два броя
толстолоб по време на проверката, без да притежава валиден билет за стопански
риболов / придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми / за 2019г. за риболовен кораб с външна маркировка ОХ ***;
-
на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, е наложена глоба в размер на ***0.00 лева / хиляда
и петстотин лева / за извършено нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА, а именно, за
това че на 23.05.2019г. в 08.20 часа на река Дунав, речен км.683,5 в землището
на гр.Оряхово извършва стопански риболов с един брой риболовен кораб с външна
маркировка ОХ *** и един брой риболовна мрежа с улов в нея – два броя толстолоб
по време на проверката, като описаното деяние е извършено в периода на
забраната за улов на риба и други водни организми през размножителния период,
съгласно Приложение 1 от ЗРА, наложена със Заповед №РД 09-376/12.04.2019г. на
Министъра на земеделието, храните и горите.
На
основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на един
брой риболовен кораб с външна маркировка ОХ ***, цвят черен, дървен, оставен на
отговорно пазене в ГПУ – Козлодуй, район „ АЕЦ – Козлодуй „ с приемо -
предавателен протокол №03-05-3254/28.05.2019г.; един брой извънбордов двигател
„ YAMAHA F9.9JMA „, сив на цвят, с №********
и един брой мрежа с размери 115м../80мм. око, оставени за съхранение за
отговорно пазене в отдел „ Рибарство и контрол – Западна България „, обл.Враца.
С
жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно,
неправилно и издадено при явни нарушения на материалния и процесуалния закон.Жалбоподателят
посочва, че отразеното в НП, както и в акта, въз основа на който е съставено то
не е вярно и не отговаря на фактическата обстановка.Счита, че при съставяне на
акта и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които
опорочават административния процес.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован явява се лично и с адв.Цецко Кривачков.
Административнонаказващият
орган, редовно призован се представлява от юрисконсулт Иво Папазов, редовно
упълномощен по делото, оспорва жалбата като неоснователна
В съдебно заседание
са разпитани актосъставителят – С.М.Д. и свидетелите – В.К.С., А.П.Г., Р.е.и., Г.П.П.
и М.А.А..
В съдебно заседание
процесуалния представител на АНО моли съда да постанови решение, с което да
потвърди НП, като излага доводи в тази насока.
От процесуалния
представител на жалбоподателя е представено писмено становище, в което излага
доводите си за незаконосъобразност на издаденото НП, като се сочи, че
жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е санкциониран – не било
вярно, че на въпросната дата и място е извършвал стопански риболов.Сочи
се, че жалбоподателят още при самото връчване на акта бил възразил и разяснил,
че в лодката си миа само незабранен за улов вид риба през този сезин, а именно
три броя скумрия.Позоваването от страна на АНО на заповедта на министъра на
земеделието и храните било ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй
като го е лишило от възможност да разбере, кой правнорегламентиран период
установен в приложение 1 към чл.32, ал.1 от ЗРА е променен със Заповедта и коя
от хипотезите, изброени в отделните точки в нея, нарушава неговото виновно
поведение.Изложен е подробен анализ на събраната в съдебното производство
доказателствена маса.Счита се, че служителите на ИАРА не били изпълнили
задължението си да опишат марката на иззетата мрежа, както и, че ако били
изпълнили това свое задължение, безспорно би се установило, че мрежата е
собственост на св.Р.И..Сочи се още, че приложения по делото констативен
протокол не съдържа подпис на св.А. по твърдение на последния, както и, че
констативните протоколи се съставят за да се опише в тях всичко, а не в
последствие в съдебно заседание служителите на ИАРА да твърдят, че по принцип
риболовците по време на забраната не ловят риба с маркирани мрежи.Счита се, че
показанията на служителите на ИАРА са неправдоподобни, противоречиви и не
следвало да се кредитират, както и, че нямало логика нарушител, заловен на
брега на реката с лодка, мрежа и риба, да бъде допуснат да прибере всичките
тези вещи в багажника на автомобила си и едва тогава длъжностните лица да
започнат проверка, претърсване и изземване.В заключение е посочено, че
жалбоподателя не е нарушил закона и се моли НП да бъде отменено.
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства
намери за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е
правоспособен стопански риболовец и е притежавал валиден билет за риболов за
2019г..
Със Заповед №РД 09 – 376/12.04.2019г.
на Министъра на земеделието, храните и горите били установени сроковете на
забрана за улов на риба и други водни организми през размножителния период на
видовете във водите на Черно море, река Дунав и вътрешните водни обекти.
На 23.05.2019г.
служителите в ИАРА – С.М.Д. - „ главен инспектор РК „ в ИАРА, гр.Враца, В.К.С.
– „ старши специалист „ в РК, гр.Монтана и А.П.Г. – „ специалист „ в ИАРА,
заедно с други техни колеги, извършвали проверки за незаконен риболов по река
Дунав, като сутринта на 23.05.2019г. се позиционирали на различни места около
брега на реката и започнали наблюдение.
Горепосочените трима
свидетели около 07.00 часа сутринта на 23.05.2019г. пристигнали на процесното място,
където на брега бил автомобилът, използван от жалбоподателя.Последният бил
навлязъл във водите на река Дунав на около *** – 200 метра от брега с риболовен
кораб с външна маркировка ОХ *** и осъществявал дейност по риболов с риболовна
мрежа с размери 115м./80 мм. размер на окото, която поставял и изваждал от
водата.Длъжностните лица с помощта на бинокъл наблюдавали от брега как
жалбоподателя изваждал мрежата от водата и вадел от нея уловената риба, която
поставял в лодката и как след това отново връщал мрежата във водата.След като
жалбоподателят излязъл на брега, прибрал част от улова в багажника на
автомобила, а именно два броя риби от вида „ толстолоб „, с общо тегло 4 кг., а
в лодката останали риби от вида „ скумрия „.В този момент служителите на ИАРА
му се представили, след което преминали към извършване на проверка, като
направили оглед на риболовния кораб и на мрежата, която все още била мокра.Установили,
че в лодката има три броя риба от вида „ скумрия „.След като погледнали в
багажника, установили, че оставената от жалбоподателя непосредствено преди това
риба, а именно двата броя толстолоб е жива.Последната попадала във вида
пролетно – летно размножаващи се, респективно забранени за улов през този
период.
Междувременно
служителите на ИАРА поискали съдействие от ГПУ – Козлодуй.На място били
изпратени свидетелите Г.П.П. – „ началник група охрана „ в ГПУ – Козлодуй и М.А.А..Последният
лично възприел как жалбоподателя слиза от лодката на брега, как сваля чувала с
толстолопите от лодката и как го поставя в автомобила си.
Длъжностните лица от
ИАРА измерили на служебна мобилна везна и описали рибата, която била жива, след
което жалбоподателя я върнал във водата.
От актосъставителя бил
съставен констативен протокол №263/23.05.2019г..
На жалбоподателя бил
съставен АУАН №В 0015865/23.05.2019г., за това, че на 23.05.2019г. на река
Дунав, речен километър 683,5, в землището на гр.Оряхово, в 08.20 часа извършва
стопански риболов с риболовен кораб ОХ *** и един брой рибарска мрежа с улов по
време на проверката, без валиден билет за стопански риболов през периода на
размножаване на рибата съгласно Приложение 1 от ЗРА, с което нарушава чл.17,
т.1, ал.1 от ЗРА и чл.32, ал.1 от ЗРА и Заповед на Министъра на МЗХГ
№РД-09-376/12.04.2019г.. С АУАН били иззети риболовните уреди, средствата и
приспособленията, с които било извършено нарушението, а именно – един брой
риболовен кораб с външна маркировка ОХ ***, цвят черен, дървен, един брой
извънбордов двигател „ YAMAHA F9.9JMA „, сив на цвят, с №********
и един брой мрежа с размери 115м../80мм. око.Жалбоподателя вписал в съставения
му АУАН, че в лодката имал три броя „ скумрия „.
Актосъставителят Д.
оставил риболовния кораб на отговорно пазене в ГПУ – Козлодуй, район „ АЕЦ –
Козлодуй „, за което бил съставен приемо - предавателен протокол №03-05-3254/28.05.2019г..
Останалите иззети с
акта вещи били оставени на съхранение за отговорно пазене в отдел „ Рибарство и
контрол – Западна България „, обл.Враца.
АНО,
след като е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост,
е установил, че нарушителя е извършил деянието виновно, в резултат на което е
издал обжалваното наказателно постановление.В самото НП нарушенията били
описани по следния начин:
-
за това че на 23.05.2019г. в 08.20 часа на река Дунав, речен км.683,5 в
землището на гр.Оряхово извършва стопански риболов с един брой риболовен кораб
с външна маркировка ОХ *** и един брой риболовна мрежа с улов в нея – два броя
толстолоб по време на проверката, без да притежава валиден билет за стопански
риболов / придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми / за 2019г. за риболовен кораб с външна маркировка ОХ ***;
-
за това че на 23.05.2019г. в 08.20 часа на река Дунав, речен км.683,5 в
землището на гр.Оряхово извършва стопански риболов с един брой риболовен кораб
с външна маркировка ОХ *** и един брой риболовна мрежа с улов в нея – два броя
толстолоб по време на проверката, като описаното деяние е извършено в периода
на забраната за улов на риба и други водни организми през размножителния
период, съгласно Приложение 1 от ЗРА, наложена със Заповед №РД
09-376/12.04.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите;
По
делото е представено удостоверение за право на извършване на стопански риболов в
Черно море и река Дунав №06208505-008/14.01.2019г., издадено на името на М.В.П.от
гр.Оряхово.От съдържанието на същото е видно, че процесния кораб, а именно с
външна маркировка Ох *** е вписан в удостоверението като собственост на Паскалев,
както и, че жалбоподателя е вписан като капитан или друго физическо лице,
извършващо риболов от името и за сметка на титуляра.
От
приложеното и прието по делото писмо вх.№347/30.01.2020г. от ИАРА се
установява, че иззетата с процесния АУАН мрежа няма маркировка.Също така се
установява, че в регистъра на риболовните кораби и аквакултури, риболовен кораб
с външна маркировка ОХ ***, е собственост на лицето Л.О.К., както и, че
последното настъпило събитие по документацията му е от 2012г. и същият е
забранен за издаване на разрешително за стопански риболов по река Дунав, поради
непредставено валидно удостоверение по Закона за храните или настъпила промяна
в собствеността му.
По
делото е приложено и заверено копие от договор за покупко – продажба на
лодка.От съдържанието на същия се установява, че на 08.09.2016г. лицето Л.О.К.
е продал на жалбоподателя процесния риболовен кораб за сумата от 100.00 лева.
Приложено
е и влязло в сила НП №3/02.04.2019г. на директора на Дирекция „ Речен надзор „,
гр.Лом, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „ Глоба „
в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.40, ал.1 от Кодекса на търговското
корабоплаване.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е допустима, като съдът
притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.
По делото
се установи, че АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите
на тяхната компетентност.
По приложението на
материалния и процесуалния закон:
За възприемане на
описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата
възражения, доводите и становищата на страните.
Разпоредбата
на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали
той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението
или не.Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на
свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и
свидетеля.Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в
зависимост от това, дали той се съставя
от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.В
случай, че при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може
да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 задължава актът да бъде
съставен в присъствието на двама други свидетели, които са свидетели на
съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административното нарушение,
като това изрично следва да се отбелязва в акта.Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН,
необходимо е актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност.Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които
е ограничило правата на някоя от страните в процеса.Ролята на
свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява
правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок
на акта.Още повече, че в конкретния случай сме изправени пред хипотезата на
ал.1 на чл.40 от ЗАНН.В
случая, видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от С.М.Д.
– „ главен инспектор РК „ в ИАРА, гр.Враца, в присъствието на свидетелите очевидци
на нарушението – В.К.С. и А.П.Г., поради което не е нарушена посочената по –
горе процедура.
Съгласно чл.32, ал.1
от ЗРА, във водните обекти по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 се забранява уловът на риба
и други водни организми през периода на тяхното размножаване, съгласно
приложение №1.
Съгласно чл.3, ал.1,
т.1 от ЗРА, рибностопански обекти са естествените води и водни обекти – по
смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море,
прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на
Черно море и българският участък на река Дунав – по смисъла на Закона за
морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република
България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските,
крайдунавските и вътрешните езера и блата.
Съгласно чл.70, ал.1
от ЗРА, който лови риба и други водни организми в периода на забраната по
чл.30, ал.3, т.1, ал.4 и ал.5, и чл.32, ал.1, се наказва с глоба от ***0.00
лева / хиляда и петстотин лева / до 3000.00 лева / три хиляди лева /, ако не
подлежи на по – тежко наказание.
Съгласно чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА, стопански риболов
във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително
за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и
други водни организми от физически
лица, юридически лица и еднолични търговци - за кораби с дължина до 10 метра.
Също така разрешително
за стопански риболов във водите на Черно море, река Дунав и водите на
Европейския съюз се издава за кораб, вписан в регистъра на риболовните кораби.
Съгласно чл.17б от
ЗРА, разрешително за стопански риболов и удостоверение за придобито право за
усвояване на ресурс от риба и други водни организми се издават от изпълнителния
директор на ИАРА или от оправомощено от него длъжностно лице.
Съгласно чл.18г, ал.1
от ЗРА, при извършване на стопански риболов задължително участва лице, което
отговаря на изискванията на чл. 14.Съгласно ал.3 - при извършване на стопански
риболов с кораб, разрешителното и удостоверението се съхраняват на борда на
плавателния съд от неговия капитан, а съгласно ал.4 - стопански риболов се
извършва само с маркирани и вписани в удостоверението риболовни уреди и
средства.
Съгласно чл.56, ал.1
от ЗРА, който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект,
различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл.17, се наказва с глоба от ***0.00 до 3000.00
лева.
В §1, т.26 от ДР на ЗРА е дефинирано понятието „ риболов „,
а именно, поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба
и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и
превозване.Съгласно т.28 на §1 от ДР на ЗРА, „ риболов
– стопански "
е риболов по смисъла на т.26 - дейност, при която се извършва улов на риба и
други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и
средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това,
дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно.За стопански риболов
по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от
тези по чл.24, ал.1, и/или при който
уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл.24, ал.3 количества.
И двете нарушения, за
които е санкциониран жалбоподателя са свързани с осъществяване от негова страна
на стопански риболов.
В случая съдът
намира, че жалбоподателят е извършвал стопански риболов , тъй като е използвал
мрежа, която контролните органи са видели да пуска във водата и това е описано
в НП като риболовна дейност.Тъй като риболовните мрежи не са сред изброените в
чл.24, ал.1 от ЗРА, то той е осъществил именно хипотезата на извършване на
стопански риболов посредством риболовен уред, непосочен в чл.24, ал.1 от
ЗРА.Самото използване на мрежа за риболов, а не на уреди за любителски риболов,
които са изчерпателно посочени в чл.24, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА и в чл.35 от
ЗРА, сочи за намерението на жалбоподателя да извършва стопански риболов.Без
значение е обстоятелството дали има или не констатиран улов, тъй като такъв за
осъществяване на риболов не се изисква
по смисъла на §1, т.28, вр.т.26 от ДР на ЗРА – достатъчно е поставянето на
мрежата във водата.
От събраните по
делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че
жалбоподателят е извършвал стопански риболов.
Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя и
свидетелите по акта, които са свидетели очевидци на извършеното нарушение и
съответно извършили процесната проверка.Същите съдът намира за обективни,
безпристрастни, взаимосвързани и непротиворечащи както по между си, така и на
останалия доказателствен материал.Тези трима свидетели са възприели
непосредствено как жалбоподателя работи с рибарска мрежа във водите на река
Дунав, как вади от нея риба и я поставя в лодката, как поставя мрежата и рибата
в чувал, как излиза на брега и как поставя чувала с рибата в багажника на
автомобила си.И тримата свидетели излагат безпротиворечиви факти по отразяване
на обстоятелствата, при които се е реализирала проверката и как се е стигнало
до извършването й.В тази връзка св.Д. разказва, че лично е възприел как
жалбоподателя вади мрежата с риба от водата, как отделя рибата от мрежата, как
ги прибира в чувал и излиза на брега, след което поставя чувала с рибата в
багажника на колата.Свидетелят е категоричен, че жалбоподателят е боравил с
мрежен риболовен уред, с който е извадил улов от водата.Св.С. заявява, че
жалбоподателят е поставял и изваждал хрилни мрежи от работно положение, а св.Г.,
че лично е видял същия да извършва риболов с мрежа.Горепосочените трима
свидетели са категорични, че установената в багажника на автомобила риба от
вида „ толстолоб „ е била свалена от лодката и поставена в багажника от
жалбоподателя, както и, че рибата е била жива.В тази им част показанията се
подкрепят от тези на граничния полицай – св.А., който разказва, че
жалбоподателят е слязъл на брега, като от лодката е свалил чувал, който
поставил в колата, в който чувал е имало жива риба от вида „ толстолоб „.Този
свидетел е категоричен и по отношение на обстоятелството, че в лодката е имало около
100 метра мрежа, която била мокра.За това, че рибата в багажника е била жива е
категоричен и св.Г.П..Съдът
констатира разминаване между броя на рибата от вида „ толстолоб „ описана в
АУАН и НП и броя й, посочен от св.А. в съдебно заседание, но с оглед изминалото
време е напълно нормално свидетелят да не си спомня с точност конкретната
бройка, която е била установена.Отделно от това, извършването на стопански
риболов според описания състав и елементите на вмененото на жалбоподателя
нарушение е формално, такова на просто извършване, поради което за
съставомерността му е необходимо и достатъчно, че във водата е установено
наличие на мрежа за риболов, с която наказаното лице е работел, а количеството
и вида риба, не се отразява на съставомерността му.Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на
горепосочените свидетели и ги поставя в основата на правните си изводи, като
съответни на останалия събран по делото доказателствен материал.
Служителите на гранична полиция – св.Г.П. и М.А. не са
свидетели – очевидци на деянието.Същите излагат обстоятелства относно
възприетото от тях след пристигането им на място.Показанията им обаче по никакъв
начин не опровергават показанията на служителите на ИАРА в частта им, че са
наблюдавали как жалбоподателя борави с мрежата, напротив – потвърждават
ги.Обстоятелството, че в лодката на жалбоподателя е имало мокра мрежа, а в
багажника му жива риба, води до единствения обоснован извод, че същият непосредствено
преди проверката е извършвал стопански риболов.Твърденията му на място, а в
последствие и по време на съдебното производство, че рибата е била замразена, а
мрежата – дадена от св.Р. Д., съдът намира за голословни и непотвърдени от
доказателствения материал.
Предвид оплакванията на жалбоподателя и оспорената
фактическа обстановка, съдът допусна до разпит в качеството на свидетел лицето Р.
Е. Д..Твърденията
на този свидетел, че на процесната дата жалбоподателя се е возел с лодката си
по реката, както и, че именно той му е предоставил процесната мрежа, която била
частично мокра и три риби от вида „ скумрия „ остават изолирани и неподкрепени
от останалите по делото доказателства.Твърдението, че между двамата е имало
уговорка да се съберат по – късно на риба, която жалбоподателят бил взел от
фризер, по никакъв начин не оборва показанията на останалите разпитани по
делото свидетели, че от лодката си Д.Д. е свалил чувал с поставени в него два
броя живи риби от вида „ толстолоб „, които поставил в багажника на автомобила
си, нито, че същият е извършвал дейност по стопански риболов.Разказаното от
този свидетел не обяснява и наличието на тази жива риба от вида „ толстолоб „ в
багажника на колата на жалбоподателя.
Съдът не дава вяра на
показанията на този свидетел, тъй като същите са в противоречие с останалия
доказателствен материал и според съда имат за цел оневиняването на
жалбоподателя.
Не се подкрепят от събраните доказателства изложените от
страна на жалбоподателя и процесуалния му представител твърдения, включително и
в частта, че длъжностните лица от ИАРА не са описали марката на иззетата мрежа,
като тези твърдения според настоящия съдебен състав също имат защитен характер.Мрежата
е описана и в съставения по делото АУАН отново без отбелязване на марка, като
липсват възражения от страна на жалбоподателя в тази насока, които да е
отбелязал в подписания лично от него акт.Това води до единственият извод, че
мрежата не е била маркирана.
Жалбоподателят не ангажира доказателства, с които да обори
фактическите констатации в АУАН и НП.
Изложените в хода на съдебното производство твърдения на
жалбоподателя, че не е боравил с процесната мрежа и, че рибата намерена в багажника
на автомобила му е била замразена, съдът намира за защитна теза, доколкото
всички останали събрани по делото доказателства опровергават същите.
От друга страна и тримата служители на ИАРА, както беше визирано
по – горе са възприели действията, чрез които жалбоподателят е извършил
стопански риболов - че е използвал процесната мрежи,
подробно описана в АУАН и НП, както и, че се е намирал с нея във водите на река
Дунав, т.е. установен е с риболовен уред, поставен в работен режим.Тези им
твърдения се потвърждават и от показанията на греничните полицаи – П. и А., и
двамата възприели наличието на жива риба в багажника на автомобила на
жалбоподателя, а вторият възприел и мократа мрежа в лодката на същия.
Съдът не намира нищо нелогично в действията на служителите
на ИАРА по отношение на обстоятелството, че преди да се представят и да
преминат към извършване на проверката са изчакали жалбоподателя да разтовари
лодката и да пренесе рибата до автомобила си.Напротив, напълно логично св.С.
обяснява защо точно в този момент са пристъпили към извършване на проверката, а
именно, защото в работата си са имали случаи, в които нарушителите след като ги
видят, бягат обратно в реката, опитвайки да осуетят извършването на проверката,
т.е. с изчакването на жалбоподателя да слезе на брега, длъжностните лица са
целели да предотвратят подобно развитие на събитията.
Всички тези факти,
установени със съответните доказателства, по безспорен и категоричен начин
установяват, че жалбоподателя на процесната дата и място е извършвал стопански
риболов.
За да е съставомерно деянието по чл.32, ал.1 от ЗРА, законът
изисква същото да е извършено в период на забрана за улов на риба в
размножителния период.
В приложение №1 от ЗРА е нормативно определено времетраенето
на забраната, съобразно видовете риба и водностопански обекти.
В следващите алинеи на чл.32 от ЗРА, са предвидени
възможностите със заповед на министъра на земеделието, храните и горите да се
извършват промени в сроковете по приложение 1, както и обектите, за които тази
забрана да не важи.Именно такава е и приложената по делото и посочена в НП
Заповед №РД 09-376/12.04.2019г. на Министъра на земеделието, храните и
горите.От съдържанието й се установява, че е забранен улова на пролетно – лятно
размножаващи се риби в рибностопански обекти в зависимост от надморската
височина – чл.1, т.4 от Заповедта , като забраната е за периода от 15.04.2019г.
до 31.05.2019г. включително в рибностопанските обекти, намиращи се до 500 метра
надморска височина.
В чл.2 на Заповедта е посочено, че през периода на забраните
по т.1, т.1 до т.3, не се допуска използването на едностенни мрежи с минимален
размер на окото не по – малък от 36 мм. във водите на река Дунав.
Видно от същата тази заповед, на територията на обл.Враца,
през периода на забраната е разрешен любителски риболов само в следните водни
обекти – язовир Мраморчица, река Ботуня и река Скът.
Настоящият съдебен състав намира, че описанието на
нарушението по чл.32, ал.1 от ЗРА в АУАН и НП е в достатъчна степен пълно, ясно
и точно, отразени са всички елементи от състава на нарушението, поради което
жалбоподателят напълно е разбрал за какво деяние е бил санкциониран.Правилно е
приложен материалния закон, както и съответната на нарушението санкционна
разпоредба.Също така, при извършената служебна проверка, съдът не констатира
съществени процесуални нарушения, които да бъдат основание за отмяна или
изменение на НП.
Обстоятелството, че в
АУАН не е изрично посочено, че нарушението по чл.32, ал.1 от ЗРА е извършено в
периода на забраната, а е посочено, че е в размножителния период на рибата, не
води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.По отношение на това
нарушение в АУАН и НП са описани едни и същи факти, които не си противоречат.
От всичко гореизложено, съдът достигна до извода, че
посоченото в АУАН и НП място на извършване на нарушението е воден обект с
надморска височина до 500 метра, като по отношение на него важи забраната за
извършване на риболов през периода на размножаване на пролетно – лятно
размножаващи се риби, срокът на която забрана е определен със Заповед №РД
09-376/12.04.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите, а именно от
15.04.2019г. до 31.05.2019г., както и законово определен в приложение 1 от ДР
на ЗРА.
За безспорно установено по делото съдът намира и
обстоятелството, че жалбоподателят на
23.05.2019г. е извършвал стопански риболов в река Дунав в този забранен период,
при пролетно – лятно размножаване от 15.04.2019г. до 31.05.2019г..
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието по
чл.32, ал.1 от ЗРА с пряк умисъл, тъй като същият е имал издадено удостоверение
за право на извършване на стопански риболов в река Дунав и не само е изучавал,
но е и бил запознат със забраната за извършване на риболов през периода на
размножаване.
Следва да се отбележи, че за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е необходимо
извършването на конкретен улов, съобразно дефиницията дадена в §1, т.26 от ДР
на ЗРА, като в случая са и уловени такива – два броя риби от вида „ толстолоб „
с общо тегло 4 кг. и 3 броя риба от вида
„ скумрия „.
Настоящият съдебен състав счита, че конкретният случай не
може да се квалифицира като маловажен, тъй като деянието по чл.32, ал.1 от ЗРА
не съставлява нарушение с по – ниска степен на обществена опасност от обичайните
такива от същия вид.За съставомерността на деянието, за което е санкциониран
жалбоподателя е достатъчно извършване на риболов със съответните уреди в разрез
с ограниченията по чл.32, ал.1 от ЗРА.Предвидената от законодателя защита чрез
високите по размер наказания, са обосновани с оглед основанията за забраната на
риболов през размножителния период на рибите, целяща запазване на
популацията.Засегнатите с деянието правнозначими отношения и интереси,
изключват квалифицирането на същото като маловажен случай и в този смисъл
издаденото НП, ангажиращо отговорността на нарушителя се явява законосъобразно,
като наложеното на жалбоподателя наказание е в минималния законов размер и не
подлежи на корекция.
Съгласно чл.20 от ЗАНН, наред с предвидените в чл.13 административни
наказания, наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на
вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на
умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон
или указ.В ал.2 е предвидено, че се отнемат в полза на държавата и вещите,
предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от
тяхното количество и стойност, където и да се намират, а в ал.3, че освен
вещите по предходната алинея, в предвидените в съответния закон или указ случаи
се отнемат в полза на държавата и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са
били предмет на нарушението.
Иззетите вещи, а именно един брой риболовен кораб с външна маркировка
ОХ ***, цвят черен, дървен, един брой извънбордов, собственост на жалбоподателя
по силата на приложения по делото договор за покупко – продажба на лодка,
двигател „ YAMAHA F9.9JMA „, сив на цвят, с №********
и един брой мрежа с размери 115м../80мм. око, са
от категорията вещи – средства, посредством които е осъществено нарушението.
По отношение приложението на чл.90, ал.1 от ЗРА съдът
намира, че тази норма правилно в случая е приложена от АНО, която предвижда, че
в случаите на чл.70, рибата и другите водни организми, както и уредите,
средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на
държавата.
По отношение нарушението по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА, съдът
намира, че в
НП не са описани изчерпателно обстоятелствата, при които е извършено
нарушението чрез възпроизвеждане на всички типични елементи от състава на
нарушената норма, които следва да са налични за съставомерността на деянието.
Законодателят въвежда
в състава на административното нарушение по този законов текст, извършването на
стопански риболов без разрешително, като използването на лодка, за която липсва
разрешение, се явява нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА – в разрешението за
право на извършване на стопански риболов се посочва и конкретния кораб.
Действително, в
случая се събраха доказателства, от които се установи, че за процесния кораб
липсва подобно разрешение, като същият е бил забранен за издаване на
разрешително за стопански риболов по река Дунав.
На жалбоподателя
обаче, както с АУАН, така и с НП е вменено осъществено административно
нарушение според което извършва стопански риболов не без разрешително, каквото
безспорно се изисква, а без валиден билет.Последният обаче, съгласно чл.64,
ал.1 от ЗРА се изисква за извършване не на стопански, а на любителски
риболов.Същевременно му е наложена „ глоба „, която се налага за извършване на
стопански риболов без разрешение.Констатираните непълноти от една страна водят
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а от друга създават
затруднения у съда при проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, досежно наличието или отсъствието на всички елементи от
обективната страна на състава на нарушението и правилното прилагане на закона.
Гореконстатираните нарушения на ЗАНН са
абсолютни основания за отмяна на атакуваното постановление в частта му, в която на жалбоподателя е
наложено административно наказание по чл.56, л.1 от ЗРА за извършено нарушение
по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА.Това е така, тъй като пропуските в АУАН и НП се
отнасят до задължителни техни реквизити и същите са довели до ограничаване
правото на защита на нарушителя, а нарушеното или ограничено право на защита
всякога е съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяната на
наказващия акт.Ето защо жалбата следва да се приеме за основателна по отношение
на нарушението по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА, а атакуваното НП следва да се отмени
в тази му част.
Водим от горното и на
осн.чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП №28/21.11.2019г. на Началник
отдел „ Рибарство и контрол – Западна България „ гр.София към Главна дирекция „
Рибарство и контрол „ при ИАРА, със седалище гр.Бургас, оправомощен със Заповед
№РД 09 - 25/21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните в ЧАСТТА, в
която на Д.З.Д., ЕГН:********** *** на основание чл.56, ал.1 от ЗРА е наложено
административно наказание „ глоба „ в размер на ***0.00 лева / хиляда и
петстотин лева / за извършено нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА.
ПОТВЪРЖДАВА НП №28/21.11.2019г.
на Началник отдел „ Рибарство и контрол – Западна България „ гр.София към
Главна дирекция „ Рибарство и контрол „ при ИАРА, със седалище гр.Бургас,
оправомощен със Заповед №РД 09 - 25/21.01.2014г. на Министъра на земеделието и
храните в останалата му част, в която на Д.З.Д., ЕГН:********** ***, на
основание чл.70, ал.1 от ЗРА, е наложена глоба в размер на ***0.00 лева /
хиляда и петстотин лева / за извършено нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА и в
която на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на
държавата на един брой риболовен кораб с външна маркировка ОХ ***, цвят черен,
дървен, един брой извънбордов двигател „ YAMAHA F9.9JMA
„, сив на цвят, с №******** и един брой мрежа с
размери 115м../80мм. око.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните, в 14 –дневен срок след получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: