Решение по дело №382/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 1
Дата: 4 януари 2023 г.
Съдия: Румяна Стоева Калошева Манкова
Дело: 20222000500382
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Бургас, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500382 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/
против решение № 260022 от 14.02.2022г., постановено по гр.д.№ 650/2020г.
на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл.153 и сл.
ЗПКОНПИ на комисията против И. И. К. от гр.Н. за отнемане в полза на
държавата на имущество на обща стойност 127 719,17 лв., като в полза на
ответника са присъдени съдебни разноски от 300 лв. и в тежест на комисията
е възложена държавна такса от 5 108,77 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на
решаващия съд за липса на значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице над приетия в специалния закон размер от 150 000 лв.
Изтъква се изслушаното по делото експертно заключение, според което
недостигът на средствата за придобиване на съответното имущество през
проверявания период е в размер на 178 679,13 лв., а при съобразяване на
приходите от продажбата на автомобили – 159 079,13 лв. Според въззивника,
вариант 1 от заключението на вещото лице С. А. най-точно отразява
приходите, разходите и придобитото от ответника имущество. Изразено е
несъгласие с приетия от решаващия съд приход от дарение в размер на 90 000
лв., който счита за недоказан, като излага съображения за противоречия в
1
твърденията на страната в тази насока и ангажираните гласни и писмени
доказателства и се позовава на недостоверна дата на договора за дарение. На
следващо място е посочено, че при изследване на придобитото от
проверяваните лица имущество, следва да бъдат съобразени и преминалите,
но неналичните по банкови сметки парични средства. Те са били част от
имуществената маса на проверяваното лице и невключването им в
икономическия анализ изкривява крайния резултат за проверявания период.
Изложени са обстойни съображения в тази насока. Посочена е съдебна
практика. В заключение е заявено, че в случая е установено наличие на
несъответствие над 150 000 лв., изпълнени са изискванията на чл.141, вр.
чл.142, ал.2, т.1 и т.2, чл.151 и чл.152 ЗПКОНПИ, поради което
претендираното имущество следва да бъде отнето в полза на държавата, след
отмяна на първоинстанционното решение, като на ищеца се присъдят
съдебните разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Подаден е отговор от ответника И. И. К., чрез пълномощника адв.Л. С.,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а обжалваното
решение се сочи като правилно, обосновано и законосъобразно и се
претендира неговото потвърждаване. По отношение на оспореното от
комисията дарение е посочено, че по делото са представени доказателства за
финансовите възможности на дарителя. Поддържа се изводът на
първоинстанционния съд за липса на „значително несъответствие“ по
смисъла на § 1, т.3 ЗПКОНПИ. Претендира се присъждане на съдебни
разноски.
Ищцовата комисия е подала и частна въззивна жалба против
определение № 260248 от 30.05.2022г. на БОС, постановено по реда на чл.
248 ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, досежно
възложената им в тежест държавна такса. Налице е позоваване на чл.84, ал.1
ГПК, според който държавата и държавните учреждения са освободени от
заплащане на държавна такса за публични държавни вземания, каквото е
търсеното в настоящия процес. Направено е искане за отмяна на
определението.
Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирана страна против
подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са допустими.
По съществото на спора, настоящата инстанция, предвид оплакванията
и доводите на въззивника, становището на въззиваемия, като съобрази
доказателствата по делото и предвиденото в закона, намира следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска по
чл.153 и сл. КПКОНПИ против И. И. К. от гр.Н. за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 127 719,17
лв., както следва:

на основание чл. 142, ал.2, т.1, вр . чл.141 ЗПКОНПИ
- недвижим имот - апартамент № 20, представляващ самостоятелен
2
обект в сграда с идентификатор №51500.32.8.1.20, със застроена площ от
49.15 кв. метра, ведно с 9.12 кв. м. идеални части от общите части на сградата
и съответния процент от правото на строеж върху поземления имот, състоящ
се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, като общата
площ на апартамента, ведно с общите части възлиза на 58.27 кв. м, с
предназначение: жилище, апартамент, при граници: на същия етаж: №
51500.32.8.1.19 и 51500.32.8.1.21, под обекта: №51500.32.8.1.12 и над обекта:
№ 51500.32.8.1.28, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 156, том XII, рег.№15626, дело 2174 от 2017 година,
вписан в СВ - град Н., вх. рег. № 6915/11.10.2017 година, акт №20, том 20,
дело 4112;

на основание чл.151, вр. чл. 142, ал.2, т.1 ЗПКОНПИ
- сумата от 180 лева, представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на мотопед „Малагути“, модел „Ф12“, рег.№ *, рама № *,
двигател без номер, с първоначална регистрация 12.06.2000 г.;
- сумата от 550 лева, представляваща паричната равностойност на лек
автомобил марка: „Опел“, модел „Астра“, рег. № *, рама *, двигател № *,
цвят черен;
- сумата от 3800 лева, представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, рег. № *, рама №
*, двигател № *;
- сумата от 4 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 ЦИ“, рег.№ *, рама
№ *, двигател № *;
- сумата от 10 400 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, рег.№
*, рама №*, двигател № *;
- сумата от 3 000 лева, представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 230“, рег.№*,
рама №*, двигател № *;
- сумата в размер на 8 000 лева, представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, рег. № *,
рама № *, двигател № *;
- сумата от 500 лева, представляваща вноска на каса по свободен
депозит в лева с IBAN: * в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр И. И.
К.;
- сумата от 15 184 лева, представляваща непреобразувания остатък от
внесените на каса от трето лице по свободен депозит в лева с IBAN: * в
„Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр И. И. К.;
- сумата от 211,97 лева, представляваща изплатени лихви върху
средства с неустановен законен източник по свободен депозит в лева с IBAN:
* в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр И. И. К.;
- сумата от 13 917,75 лв., представляваща непреобразувания остатък от
3
вноски на каса от проверяваното лице по спестовен влог в лева № * в
„Юробанк България“ АД с титуляр И. И. К.;
- сумата в размер на 9 476 лв., представляваща вноска на каса,
трансферирана от сметка № * в „Юробанк България“ АД с титуляр И. И. К. в
сметка № * на „Юробанк България“ АД с титуляр И. И. К.;
- сумата от 21,43 лв., изплатени лихви върху средства с неустановен
законен източник в спестовен влог в лева № * в „Юробанк България“ АД с
титуляр И. И. К.;
- сумата от 93,06 лева, представляваща погасителни вноски по кредит
по спестовен влог № * в „Юробанк България“ АД с титуляр И. И. К.;
- сумата от 246,03 лв., представляваща погасителни вноски по кредит,
разрешен на 19.04.2016 година от „Юробанк България“ АД по сметка в лева с
№ * „Юробанк България“ АД с титуляр И. К.;
- сумата от 1305 лв., представляваща вноска на каса, трансферирана от
сметка № * с титуляр И. К. в сметка № * на „Юробанк България“ АД с
титуляр И. К.;
- сумата от 861,73 лева, представляваща погасителни вноски в периода
2009 година - 2011 година по кредит CREX -* стоков кредит в размер 623
лева, разрешен на 03.12.2009 година;
- сумата от 3 540 лева, представляваща вноските на каса по спестовен
влог № * в банка „ДСК“ с титуляр И. И. К.;
- сумата от 900 лв., представляваща вноските на каса от трето лице по
спестовен влог № * в банка „ДСК“ с титуляр И. И. К.;
- сумата в размер на 27,20 лева, представляваща изплатени лихви върху
средства с неустановен законен източни по спестовен влог № *в банка „ДСК“
с титуляр И. И. К..
Ищцовата комисия е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд –
Бургас държавна такса от 5 108,77 лв., а на ответника И. К. съдебни разноски
в размер на 300 лв. Решаващият съд е приел, че по делото не е установено
значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.8 от ЗПКОНПИ,
надвишаващо 150 000 лв. между имуществото и нетния доход на ответника за
целия проверяван период, което обосновава отхвърлянето на предявения иск.
Така постановеното от Бургаския окръжен съд решение, преценено
служебно, съобразно изискванията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо,
като произнесено от законен състав на компетентния съд по надлежно
предявен и допустим иск в редовно развило се съдебно производство.
Искът е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество и има правното си основание в чл.153 и сл. ЗПКОНПИ.
Не се спори от фактическа страна, че по повод постъпило уведомление
от Окръжна прокуратура- Бургас от 29.11.2018г. за привличане на лицето И.
И. К. като обвиняем по ДП № 1924/2018г. на РУ-Несебър, ДП №461/2018г. на
ОП-Бургас за извършено престъпление по чл.354а, ал.1 НК, което попада в
обхвата на чл.108, ал.1, т.25 ЗПКОНПИ, на 30.11.2018г. ищцовата комисия е
образувала проверка за установяване дали е налице значително
4
несъответствие в имуществото на проверяваното лице за периода от
30.11.2008г. до 30.11.2018г. С решение № 2746/13.11.2019г. на КПКОНПИ е
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество в проверявания период. В резултат на установеното,
комисията е приела наличие на значително несъответствие между
имуществото и нетния доход на К. в размер на 182 829,14 лв., при придобито
имущество на стойност 139 394,17 лв. и отрицателен нетен доход от -49
437,37 лв., като на 19.02.2020г. е взето решение под № 377 за внасяне в съда
на искова молба по чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество против И. К.. Разглежданият иск е предявен
на 21.02.2020г.
Наказателното производство срещу въззиваемия ответник е приключило
с одобрено от съда с протоколно определение от 19.03.2019 г. по НОХД №
241/2019г. на БОС споразумение, съгласно което обвиняемият И. К. се е
признал за виновен в това, че на 26.09.2018г. в к.к. С., зад сградата на х-л „Т.“
държал, с цел разпространение, високо рискови наркотични вещества –
метамфетамин, кокаин и коноп в съответните количества, престъпление по
чл. 354а, ал.1 НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, отложено при условията на чл.66 НК
за срок от 3 години и глоба от 2 500 лв.
Съгласно чл.153 и сл. ЗПКОНПИ, комисията предявява иск за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като в
производството пред съда представя доказателства за вида и стойността на
придобитото през проверявания период имущество, обстоятелствата по
надлежно започнала проверка, наличието на значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице и др. обстоятелства, които имат
значение за спора.
В случая е установено, че К. е привлечен като обвиняем за
престъпление, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.25 ЗПКОНПИ, за което
комисията е била надлежно уведомена и е образувана проверка за
установяване налице ли е значително несъответствие в имуществото му за
проверявания период. Посочените обстоятелства сочат на законосъобразно
започнало производство по специалния закон.
И. К. е роден на 05.11.1987г. в гр.Несебър, неженен.
Не са спорни установените от комисията осигурителни доходи на
ответника, както следва: през 2008, 2009, 2010 и 2011г. от „Водолей 13“
ЕООД - в размер съответно 450,47 лв., 4 755,13 лв., 7 302,16 лв. и 4 219,85
лв., през 2011, 2012 и 2013г. от „Ню Вижън България“ ЕООД - съответно 1
095 лв., 584,96 лв. и 1 629,32 лв. Изплащани са му и обезщетения за
безработица за 4 месеца през 2011г. и за три месеца през 2012г.
През проверявания период ответникът е придобил установено от
комисията движимо и недвижимо имущество, както следва:
С нотариален акт № 156 от 11.10.2017г. на нот. № 208 в гр.Несебър
ответникът е закупил недвижим имот, представляващ апартамент №20 с
5
идентификатор 51500.32.8.1.20, с площ от 49,15 кв.м., ведно със съответните
ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в
гр.Н., м-ст „Ю./Б.“, к-с „Л.“ за сумата от 15 000 евро /29 382,45 лв./, платена
по банков път. Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-
оценителна експертиза, съгласно която пазарната цена на процесния
недвижим имот към датата на закупуването му – 11.10.2017г., е 46 600 лв.
На 05.02.2011г. К. е закупил мотопед „Малагути-Ф 12“, рег. № А*, с
първа регистрация на 12.06.2000г., за сумата от 100 лв., който е продал
27.04.2012г. Пазарната стойност на мотопеда, съгласно изслушаната пред
първата инстанция оценъчна експертиза, е в размер на 340 лв. към датата на
закупуване и 300 лв. при продажбата.
С договор от 09.03.2012г. е закупил лек автомобил „Опел Астра“, рег №
*, с първоначална регистрация на 01.04.1992г., за сумата от 300 лв., който е
откраднат на 20.06.2017г. По експертната оценка автомобилът при
закупуването му е с пазарна стойност от 1 300 лв.
С договор от 28.08.2014г. въззиваемият е закупил лек автомобил „Ауди-
А 8“, рег. № *, с първа регистрация на 06.04.1995г., за сумата от 1 380 лв.,
който е продал на 28.01.2015г. за 500 лв. Съгласно експертното заключение,
пазарната стойност на автомобила при закупуването му е 4 700 лв., а при
продажбата – 3 600 лв.
С договор от 15.12.2014г. К. е закупил лек автомобил „БМВ-320 ЦИ, с
първоначална регистрация на 25.04.2002г., за сумата от 500 лв., при пазарна
стойност по експертизата - 7 700 лв., продаден на 28.11.2017г. за 800 лв., при
пазарна стойност към този момент – 5 100 лв.
На 19.01.2017г. е закупил лек автомобил „Фолксваген Таурег“ с рег. №
*, първа регистрация на 01.01.2014г., за сумата от 1 500 лв., при пазарна
стойност – 13 700 лв., който продал на 04.05.2018 г. за 1 500 лв., при пазарна
стойност към този момент по оценка на съдебния експерт – 10 900 лв.
На 18.01.2018г. е закупил лук автомобил „Мерцедес Ц 230“, с рег. № *,
първоначална регистрация на 16.12.1996г., за сумата от 200 лв., при пазарна
цена по оценъчната експертиза – 2 300 лв., продаден на 17.08.2018г. за сумата
от 500 лв., към който момент автомобилът е с пазарна стойност 1 900 лв.
С договор от 14.08.2018г. е закупил лек автомобил „Ауди А 8“, с
първоначална регистрация на 09.12.2005г., за сумата от 2 000 лв., при пазарна
цена от 16 300 лв., отчужден на 02.09.2019г. за 8 000 лв. на И. К., брат на
ответника, като към този момент вещото лице е дало стойност на автомобила
по пазарни цени - 12 900 лв.
От посочената в исковата молба банкова информация е видно, че
налични в имуществото на ответника в края на проверявания период са
следните парични средства: по сметка с IBAN: * в лева в “Първа
ивестиционна банка“ АД - крайно салдо към 30.11.2018г. – 9,53 лв.; по
сметка с IBAN * в лева в “Юробанк България“ ЕАД– крайно салдо– 1,91 лв.,
или общо – 11,44 лв.
Останалите банкови сметки и спестовни влогове на въззиваемия
6
ответник в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Централна кооперативна банка“
АД, „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ са закрити, без налични
средства.
С исковата молба са заявени неналични парични суми по банковите
сметки, като придобито през проверявания период имущество от ответниците,
частично предявени за отнемане в полза на държавата на основание чл.151,
вр. чл.142, ал.2, т.1 ЗПКОНПИ, представляващи касови вноски от титуляря и
от трети лица, лихви върху суми по банкови сметки, погасителни вноски по
кредити.
Неналичните парични суми, преминали през банкови сметки на
проверяваното лице, настоящата инстанция счита, че не съставляват
„имущество“ по смисъла на чл.156, ал.4, т.1, вр. пар. 1, т.3 и т.4 от ЗПКОНПИ.
Действително, в легалната дефиниция е посочено, че „имущество“ е пари и
активи от всякакъв вид. Но тази дефиниция изключва преминали през
патримониума на проверяваното лице парични средства, за които не се
установява да са налични или трансформирани в друго имущество, т.е. към
момента на проверката те са били изразходвани, съставляват разход и
следователно не са част от имуществото на проверяваното лице в края на
съответния период. Това е така, като се съобрази приетото в мотивите на
решение №13/13.10.2012г. по конст. дело № 6/2012г. на Конституционния съд
на РБ, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е
разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличаването му през
периода от законни източници, направените разходи и възникналите
задължения. Парични средства, които са били в наличност у лицето или в
негови сметки в определен момент, но не се установяват да са налице в края
на периода, нямат смисъла на „имущество“, заложен в специалния закон.
Същите са изразходвани и съставляват разход, а не притежавано имущество.
Като разходвани, липсващи, те не могат да бъдат предмет на отнемане в полза
на държавата, извън специално предвидените в закона хипотези при
отчуждено имущество с парична равностойност. Разпоредбата на чл.151
ЗПКОНПИ, съгласно която при липсващо или отчуждено имущество се
отнема паричната му равностойност, не може да обоснове обратния извод. От
граматическото и логическо тълкуване на текста е очевидно, че под
„имущество“, което има парична равностойност,законодателят има предвид
конкретни индивидуално определени вещи, които подлежат на парична
оценка, каквито парите не са.
С оглед на гореизложеното, общата стойност на придобитото от
ответника имущество през проверявания период, налично в края на периода
или отчуждено срещу парична равностойност, е в общ размер от 92 955,44
лв., от които 46 600 лв. - стойността на закупения недвижим имот, 46 340 лв.
/340+1 300+4700+7 700 +13 700+2 300+16 300/- стойността на закупените
седем автомобила и 11,44 лв. - налични по банкови сметки.
Съгласно пар.1, т.3 ЗПКОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи
размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който
7
надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Нетни доходи са доходи,
приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
семейството му. Нетният доход цели да установи свободната и разполагаема
наличност от законни средства, която може да бъде използвана за
придобиване на имуществото.
В исковата молба е посочен установен от комисията за проверявания
период нетен доход на И. К. в размер на отрицателна величина -43 434,97 лв.,
който е възможно най-неблагоприятният за ответника вариант по процесния
спор, при констатирани доходи, приходи и източници на финансиране общо в
размер на 28 958,82 лв. /в т.ч. доходи - 20 036,77 лв. и приходи установени от
банкова информация – 8 922,05 лв./, намалени с установените обичайни и
извънредни разходи общо в размер на 72 393,79 лв. /в т.ч. издръжка на
семейството – 47 137,80 лв., погасителни вноски по кредити – 12 405,65 лв.,
платени данъци и такси – 3 158,57 лв. и извънредни разходи – 9 691,77 лв./. На
база така предявените от комисията фактически обстоятелства, при нетен
доход от -43 434,97 лв. и съпоставката му с придобитото имущество от 92
955,44 лв., несъответствието възлиза на стойност 136 390,41 лв., т.е. под
предвидените в закона 150 000 лв. като праг за наличие на „значително
несъответствие“.
Следва да се отбележи, че дори само от размера на превишението в
имуществото на ответника, който е под 150 000 лв., може да се направи извод
за липса на „значително несъответствие“ по смисъла на закона. В тази насока
в решение №147 от 16.09.2019г. по гр.д. №1998/2018г. на ВКС, IV г.о. е
посочено в края на съдебния акт, че не следва да се проверява дали това
превишение съставлява несъответствие, тъй като дори това да е така,
очевидно евентуалното несъответствие не би било значително. Такова то би
било само, ако размерът му надхвърля 150 000 лв., поради което и
имуществото няма да подлежи на отнемане. Изложеното становище изхожда
от тезата, че ако разликата между доходи, приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни
разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, е отрицателна
величина, то това означава, че лицето няма останал нетен доход, т.е. липсва
свободна и разполагаема наличност от законни средства, която да бъде
използвана за придобиване на установеното превишение на имуществото в
края на проверявания период. Както е пояснено в решение №97 от
18.05.2018г. на ВКС по гр.д.№3224/2017г., IV г.о., в понятието „нетни
доходи“ законодателят влага значението на „източници за увеличаване на
имуществото“, т.е. на обогатяване. Следователно, този доход не може да бъде
отрицателна величина.
При горните съображения се налага изводът, че в разглеждания казус
не е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица
по смисъла на чл.107, ал.2, вр. пар.1, т.3 ЗПКОНПИ, поради което и не може
да се изведе заключение за обосновано предположение, че въззиваемият
8
ответник притежава незаконно придобито имущество, което на основание чл.
153 и сл. ЗПКОНПИ подлежи на отнемане в полза на държавата. Предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до същия извод и е постановил отхвърлително
решение, първоинстанционният съд е произнесъл правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден. Настоящата инстанция споделя напълно и
препраща на основание чл.272 ГПК към изложените в обжалваното решение
пространни мотиви, в които се приема и заявеният от ответника приход от
дарение на сумата от 90 000 лв., установено по делото от представения
договор за дарение, потвърден от подробните показания на св. Иванка
Каменова, както и от удостоверение изх. № 3220/16.03.2021г. на ЧСИ В.
Томова, рег. № 724, за разполагаеми достатъчно законни средства у
дарителя.

По частната жалба:
С обжалваното определение №260248 от 30.05.2022г., постановено по
реда на чл.248 ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение
искането на КПКОНПИ за изменение на основното решение в частта за
разноските, досежно възложената в тежест на комисията държавна такса от
5 108,77 лв.
Съгласно разпоредбите на чл. 154, ал.3 и чл.157 ЗПКОНПИ, при
подаване на исковата молба Комисията не внася държавна такса, а след
приключване на делото, с решението си съдът присъжда държавна такса и
съдебни разноски в зависимост от изхода на делото.
Предвид горните разпоредби на специалния закон, който дерогира
общата разпоредба на чл.84, ал.1 ГПК, при постановеното от първата
инстанция основно решение, с което е отхвърлен искът на КПКОНПИ,
решаващият съд правилно е присъдил дължимата държавна такса в тежест на
ищцовата комисия. Искането за изменение на решението в тази му част е
неоснователно и правилно първоинстанционният съд е оставил същото без
уважение.
Предвид изложеното, частната жалба на КПКОНПИ против
определението на Бургаския окръжен съд по чл.248 ГПК е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Дължимата от комисията държавна такса за настоящото въззивно
производство е в размер на 2 554,38 лв. за въззивната жалба и 15 лв. за
частната жалба, общо 2 569,38 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260022 от 14.02.2022г., постановено по
гр.д.№650/2020г. на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за
9
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество против определение № 260248 от 30.05.2022г. по същото гр.д.№
650/2020г. на Бургаския окръжен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество да заплати по сметка на Апелативен съд-
Бургас сумата от 2 569,38 лв., държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10