Определение по дело №142/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2543
Дата: 27 юни 2013 г.
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20131200600142
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 464

Номер

464

Година

8.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.22

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янко Янев

дело

номер

20124100501207

по описа за

2012

година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № .../12.07.2012 г. по гр. д. № ..../2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. е прието за установено по отношение на „Е. Б. П.” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В.” № ..., „... Т. ..”, представлявано от всеки двама от членовете на УС Б. Д. Д., Калоян Д. К.и Б. М., че С. П. Й., ЕГН *, с адрес: с. В., Община Г. О., ул. „П. М.” № .., не дължи на „Е. Б. П.” гр. В., сумата от ... лв. (......) с начислен ДДС, начислена по партида с клиентски № * и абонатен№ *, за периода от 20.03.2011 г. до 13.09.2011 г., за неизмерена и непотребена електроенергия през този период на адрес: гр. Г.О., ул. "В. А.” № ..., . .., ап. .., съгласно справка № 18953/16.09.2011 г. за корекция на сметки при неточно измерване на електрическата енергия, извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ – при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението, обективирана в дебитно известие № */20.09.2011 г. Със същото решение е осъдено „Е. Б. П.” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В.” № ..., „В. Т. Г”, представлявано от всеки двама от членовете на УС Б. Д. Д., К. Д. К. и Б. М., да заплати на С. П. Й., ЕГН *, с адрес: с. В., Община Г. О., ул. „П. М.” № .. сумата от ... лв. (....), представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и сумата от ...лв. (....), представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № ..., В. Т. Г, ЕИК .... против Решение № 288/12.07.2012 г. по гр. д. № 2535/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О.

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд бил приел, че ответника по делото не бил представил никакви доказателства, че процесното количество ел. енергия било доставено и реално потребено от ищеца, както и въздействие от потребителя върху електромера, както и че констатациите във връзка с извършената проверка, обективирани в представения по делото констативен протокол нямали обвързваща доказателствена сила и били непротивопоставими на ищеца. Излага се, че тези мотиви на първоинстанционния съд не били съобразени с императивната разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, не кореспондирали със събраните по делото доказателства. На първо място се излага, че основанието за извършване на корекция за сметки на абонати бил чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ във връзка с предходно извършена корекция по реда на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, като участието на абоната в тези процедури посредством ангажирането на отговорността му, произтичало от установяването на обективно съществуващо обстоятелство за неточно измерване на измервателен уред, което било в резултата на неправомерно вмешателство в измервателната схема на СТИ или техническа неизправност. Абонатът бил ползвател на СТИ и оттук произтичало и законово установеното му задължение да следи за точността на измерване на СТИ – по арг. от чл. 44 от ЗИ. СТИ било монтирано в точката на присъединяване на абоната към електроразпределителната мрежа, така че за електроразпраделителните дружества не съществувала техническа възможност да осигурят непрекъснат режим (24 часа) на опазване на собствеността си, поради което в тази насока се разчитало на абонатите. Излага се, че нито смисълът, нито буквата на Закона за енергениката не предвиждали въвеждането на дискриминационен режим спрямо електроразпределителните дружества. Пропускът на нормотвореца да предостави на електроразпределителните дружества изрично възможността за извършване на едностранна корекция бил вследствие или на виждането, че това трябва да се определи от ОУ или се касаело за празнота в правото. На следващо място се излага, че съществувала изрична законова разпоредба – императивната норма на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, така и съдебна практика по отношение на провоприлагането в случаите на празнота в правото. Излага се още, че съществувал изричен законов текст – чл. 44 от ЗИ, който възлагал на всички лица, които използват средства за техническо измерване да следят за тяхната изправност и да носят отговорност за точността на измерването. Абонатът бил ползувател, в облигационно-правен смисъл на СТИ, независимо че не бил собственик и това било законовото основание за съществуването на текстовете на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което те не можели да бъдат неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Излага се, че тази процедура нямала характер на санкция към потребителя, тъй като задължението на абоната да заплати сумата изчислена по метедологията посочена в чл. 38, ал. 3 от Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа (ДПЕЕЕМ) произтичало пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотношението за доставка и продажба на електрическа енергия. В този смисъл регламента на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не била неравноправна клауза по чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Ако се приемало обратното, то би се лишил потребителя от правната възможност да бъде компенсиран в случаите, когато СТИ измерва в повече от колкото се потребява от абоната. На следващо място по делото не били събрани доказателства, че електроразпределителното дружество не било изпълнявало с грижата на „добър стопанин” задълженията си установени в ЗИ, ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ. Излага се и, че корекционните процедури не били продажба на движима вещ, за да съществувало задължението за установяване на точното количество реално доставена и потребена електроенергия от купувача, за която да се търси цена.

Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответникът по жалбата е оспорил същата.

Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 2535/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от С. П. Й. от с. В., Община Г. О.против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Бизнес Парк – В. сграда № ....иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата ....лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 20.03.2011 г. - 13.09.2011 г. В исковата молба се излага следното:

Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия в недвижим имот, намиращ се в гр. Г. О., ул. “В. А.“ № ..., . .., ап. .., като ползваната на този адрес ел. енергия заплаща на ответника по партида с клиентски № *, за абонатен номер * на името на ищеца. По пощата получил писмо с изх. № ..../20.09.2011 г., заедно със справка № ..../16.09.2011 г. От приложената към отговора справка било видно, че въз основа на Констативен протокол № ...., съставен на 13.09.2011 г. от служители на ,,Е. Б. М.” , била начислена от ответника ,,Е. Б. П.” процесната сума от.... лв., представляваща корекцията по чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че не дължи сумата по корекцията. Излага, че корекцията не е извършена правилно, а именно в приложената справка неправилно било посочено, че пропускателната мощност на линията била 63А и в тази връзка направените изчисления били неправилни. Неправилно било позоваването от страна на ответното дружество за изчисляването и корегирането на пренесената електрическа енергия на разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ОУ на ДПЕЕЕМ – не било изпълнено задължението на ,,Е. Б. Мрежи” за периодични и контролни проверки за изправността на СТИ. Не било изпълнило задълженията си ,,Е. Б. Мрежи” в качеството си на собственик на ел. съоръженията и в частност на СТИ, както по силата на закона (чл. 44 от ЗИ), така и по силата на собствените си Общи условия да извършва периодични и контролни проверки. В тази връзка ,,Е. Б. Мрежи” не било проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения, по смисъла на чл. 63 от ЗЗД, както и не било проявило отговронст към вещ, чийто собственик е. Излага се, че доколкото дейността на двете дружества била обвързана, както договорно, така и функционално, за неизпълнение на задълженията на което и да е дружество, отговорност не следвало да бъде вменявана в тежаст на потребителя. Това неизпълнение на задълженията – да се следи за изправността на СТИ, рефлектирало пряко върху извършената корекция на сметката на абоната, като в конкретния случай предвид липсата на данни за началния момент на отклонението на СТИ от класа на точност било довело до произволно и неправомерното му определяне едностранно от страна на ответника, без да се извършва доказване на виновното поведение на абоната, като тази възможност противоречала на разпоредбите на чл. 9 от ЗЗД, както и на чл. 82 от ЗЗД. Ищецът нямал никаква техническа грамотност и не бил извършвал каквито и да е манипулации нито по таблото, нито по електромера. На следващо място се излага, че не съществували доказателства, че именно такова количество ел. енергия (посочено в корекцията) било доставено на ищеца за процесния период, че именно такова количество ел. енергия ищецът е потребил, поради което същият да дължи заплащането й. Излага се още, че тъй като електрическата енергия е движима вещ и като такава нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговската продажба, доколкото ответникът е търÒовец по смисъла на чл. 1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предостанвена стока. Не било ясно и по какъв начин ответникът бил определил периода на извършената корекция, оставала неясна към коя дата било налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна битуално неоснователно обогатяване на ответното дружество. Корекционната процедура била извършена от ,,Е. Б. Мрежи” , без да има компетентност за това. ,,Е. Б. Мрежи” нямала лиценз за продажба на ел. енергия, а само за пренос, поради което не можело да извърши корекцията. На сследващо място се излага, че недължимостта на сумата произтичала от обстоятелството, че едностранно въведената „безвиновна отговорност” на потребителя в ОУ на ДПЕЕ била нищожна и като такава не можела да породи целените правни последи. Ищецът възразява за липса на публикация по реда на чл. 98а и чл. 98б от ЗЕ на ОУ на крайния снабдител и на електропреносното дружество, с оглед което същото не можело да се позовава на тях по отношение на ищеца.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата ..... лв., начислена по партидата му за корекция на потребена ел. енергия за периода 20.03.2011 г. - 13.09.2011 г.

Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск.Заявява, че с ищеца има сключени договори за продажба и доставка на ел. енергия при ОУ, публикувани на 30.11.2007 г. във в-к „Ч.” (в-к „Я. д.”) и в-к „Д.“, както и изменение в ОУ, публикувано на 19.04.2009 г. Счита, че потребяваната от този абонат ел. енергия се измерва чрез монтираното в точката на присъединяване към електропреносната мрежа СТИ, което било калибрирано и отговарящо на установените стандарти в Б.. Твърди, че корекцията на сметките на ищеца била извършена в съответствие с утвърдените от регулаторния орган ДКЕВР ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, които ОУ след утвърждаването били задължителни за страните във връзка с облигационните отношения между страните.Моли се предявеният против него отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът С. П. Й. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. “В. А.“ № .., . .., ап....

От представения по делото копие от констативен протокол № .../13.09.2011 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. М.” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № 12222418, находящ се в електромерно табло в помещение на обекта. Проверяващите са установили, че схемата на присъединяване е неправилна. Установено било въздействие, като при сваляне на капачката на клеменния блок се установило, че входящият и изходящият фазов проводник на втора фаза са разменени и поради тази причина консумираната електроенергия по този проводник не се измерва и не се заплаща. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и един свидетел – Д. Ст. Й., представил се за квартирант на ищеца.

Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 20.03.2011 г. - 13.09.2011 г., общо 178 дни, за обекта на ищеца. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура № */20.09.2011 г., на стойност 5 081.85 с ДДС.

Св. Д. Д.в, служител на „Е. Б. М.” заявява, че е участвал в проверката, като при същата установили, че на електромера на ищеца били разменени входящият и изходящият фазов проводник на втора фаза, което довел да знанието на мъж, който се представил за квартирант на ищеца.

По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. М.” .

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа и оценъчна експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че процесното СТИ е преминало първоначална метрологична проверка за годност в годината на производство 2004 г., като това СТИ не е преминавало последваща проверка за годност. Видно от заключението на вещото лице, изчислената в справката за корекция „енергия за доплащане” 23212 квтч технически е възможно да бъде доставена на абоната за период от 178 дни. От заключението на вещото лице се установява, че в случая е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ, на преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия; в случая не е налице точен измерител на грешката в отчитането. От заключението на съдебно - техническа и оценъчна експертиза се установява, че е налице промяна на схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа. Видно от заключението на съдебно - техническа и оценъчна експертиза, дължимото количество коригирана ел. енергия в приложената по делото справка № 18953/16.09.2011 г. за корекция при неточно измерване на ел. енергия”, са направени математически правилно, съгласно установената методология в чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Видно от заключението на КСТОЕ, дължимата за доплащане левова равностойност за 23212 квтч е изчислена математически вярно съгласно установената методология в чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ и съобразно одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия, акциз и ДДС, в размер на.. лв. с ДДС. От заключението на вещото лице се установява, че дължимата за доплащане левова равностойност би следвало да се изчисли на 6893 квтч съгласно установената методология в чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ и съобразно одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия, акциз и ДДС за период от 18.03.2011 г. до 13.09.2011 г. (180 дни) в размер на ... лв. От заключението на съдебно - техническа и оценъчна експертиза се установява, че периодът за извършване на корекцията при неточно измерване на ел. енергията е определен в размер на ...лв. до датата на констатацията в КП, т.е. от 20.03.2011 г. до 13.09.2011 г.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 288/12.07.2012 г. по гр. д. № 2535/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск).

Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищеца за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор.

Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция. В случая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (), не е провел пълно доказване, че е налице промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ОУ ответното дружество изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъдединяване към разпределителната мрежа. В случая не само, че не е установено такова неправомерно въздействие от страна на потребителя, а напротив от констативен протокол № 031373/13.09.2011 г. се установява, че електромерът е бил пломбиран.

Съставеният констативен протокол от 13.09.2011 г. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на , който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 13.09.2011 г. се ползва само с формална доказателствена сила () относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ) не е доказана и посредством изслушаната съдебно – техническа експернтиза, тъй като вещото лице е правило изводите си въз основа на констатациите в протокола от 13.09.2011 г.

За да бъде констативния протокол, съставен от служителите на „ Е. Б. Мрежи” основание за корекция на сметката на абоната, съгласно същите Общи условия (чл. 61), на които се позовава ответното дружество, следва да е спазена процедурата по съставянето му. Смисълът е, че по този начин фактическите констатации и резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя и същевременно той удостоверява с подписа си неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и отчетена ел. енергия, за да могат тези фактически констатации и резултати от проверката да се доведат до знанието на потребителя, той трябва да присъстава на проверката от самото й начало. Едва, ако не може да бъде намерен и ако са положени достатъчно усилия той да бъде открит, проверката може да се извърши в присъствието на свидетел, които ще удостовери това с подписа си. Това би могло да бъде единственото тълкуване на чл. 61 от Общите условия.

При положение, че при проверката не е присъствал ищеца, а проверката е извършена без негово участие, преди да са положени достатъчно усилия потребителят да бъде открит, то се налага извода, че обективираните в протокола констатации са непротивопоставими на ищеца и представеният протокол за проверката не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната.

По делото се установи, че потребителят (ищецът) да е присъствал на проверката (показанията на св. Д. Д.).

По делото не се твърди, че протоколът е подписан от абоната, а посочения свидетел, не се установи от гласните доказателства, да е упълномощаван от него да се подписва на такъв тип протоколи.

Св. Димитър Дамянов – служител на ответното дружество свидетелства за действия, които той е извършвал, поради което съдът не кредетира показанията му. Съдът цени показанията на този свидетел, като съгласно съобразява факта, че е служител на ответното дружество и ги съпоставя с останалите, събрани по делото доказателства. Но дори същият свидетел установява, че ищецът не е присъствал на проверката.

Ответното дружество, за да докаже неправомерното въздействие, е можело да се възползва от разпоредбата на чл. 207 от ГПК, което не е сторено.

На следващо място ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 1081/07.02.2008 г., по т. Д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ).

Относно възможността относими правни норми да пораждат това право за ответното дружество, следва да се отбележи, че процедурата по коригиране на сметки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на закона, тъй като специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период отсъства в ЗЕ. С Решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., II т.о. на ВКС на РБ относно приложението на НЛДЕ се приема, че такава процедура при новите материални правила не е предвидена, т.е. липсва и нормативно установено задължение за абоната да заплаща ел.енергия извън установената със СТИ.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че методиките в общите условия допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. Безспорно е, че поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок.

На следващо място при извършената проверка, не е извършен опис на уредите на ищеца, поради което не е установено безспорно къде е крайният консуматор на електроенергията, респективно - консумира ли се ток, без да се отчита и заплаща, чрез направеното присъединяване към мрежата. Теоретичната възможност за консумация на електрическа енергия, без да е отчитана по надлежния ред, не може да се приеме за безспорно, че е осъществена от абоната, тъй като при липсата на консуматори, които да е възможно да са ползвани, в конкретния случай не се установяват.

Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че, при положение, че страните са обвързани от договор и е налице основание (валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо) за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на тежестта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ответника (), поради което и предявеният срещу „Е.OH Б. П.” иск е основателен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 866/2008 г.

На следващо място коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане - Решение № 189/11.04.2011 г., по т.д. № 39/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. 582/2010 г. на ВСК на РБ, ТК, ІІ о.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на

първоинстанциянния съд, поради което Решение № 288/12.07.2012 г. по гр. д. № 2535/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О., с което е

уважен предявения иск, следва да се потвърди.

Съобразно изхода на спора пред второинстанционния съд “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда № 6, ЕИК ...., следва да заплати на ищеца С. П. Й., ЕГН *, с адрес: с. В., Община Г. О., ул. „П. М.” № ...направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 650 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Окръжен съд – В. Т.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 288/12.07.2012 г. по гр. д. № 2535/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О.

ОСЪЖДА “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда № ..., ЕИК ....да заплати на С. П. Й., ЕГН *, с адрес: с. В., Община Г. О., ул. „П. М.” № ... направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на ...(.....) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред В. к. съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

Решение

2

637639CF8B495001C2257AB00034D8BF