Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1062/20,07,2018 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, VІІІ граждански състав, в публично
заседание на двадесет и първи май 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия СВИРКОВА въззивно гражданско
дело № 677/2018 г. и прие за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба вх. № 7350/05,02,2018 г. от
„САНИ 2002“ ЕООД – гр. Пловдив , ЕИК *********; против решение № 137/11,01,2018
г., постановено по гр. д. № 196/2017 г. на РС Пловдив, ХV гр. състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на Р.М.Д. ***, ЕГН **********; сумата от
46000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, последица от настъпила трудова злополука на 21,09,2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
06,01,2017 г., до окончателното изплащане, както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 1382,76 лв. за периода от 21,09,2016 г. до
06,01,2017 г.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно поради
необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при
постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Оспорва изводите на РС за липса на съпричиняване от страна на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че въпреки проведено обучение и
инструктаж за безопасност, ищецът е проявил груба небрежност при работа с
машината и именно неговото поведение е причина за настъпване на процесната трудова злополука. Оспорва настъпването на част
от вредите и причинната връзка с причинената на ищеца травма. Оспорва
определения размер на обезщетението.
Въз основа на изложеното от въззивния
съд са иска да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното изцяло
и вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответникът Р.М.Д. ***, ЕГН **********; заявява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
първоинстанционното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Производството пред РС е образувано по обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 200 от КТ и ч. 86 от ЗЗД. Предявени от Р.М.Д. ***,
ЕГН **********; против „САНИ 2002“ ЕООД – гр. Пловдив , ЕИК *********. От съда
се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 46000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, последица от настъпила трудова злополука на 21,09,2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
06,01,2017 г., до окончателното изплащане, както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 1382,76 лв. за периода от 21,09,2016 г. до
06,01,2017 г.
Ищецът твърди, че между страните
съществувало трудово правоотношение, по силата на което той работел при
ответника на длъжност „***“. На 21,09,2016 г. по време на работата му с лентов
трион (банциг за месжо) в търговски обект на „Сани 2002“ ЕООД, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Царевец” № 14, ищецът претърпял трудова злополука, в резултат на
която му било причинено травматично увреждане – отрязване на показалеца на
лявата ръка на ниво средна фаланга. От това ищецът претърпял неимуществени
вреди, за обезщетяване на които претендира ответникът да му заплати обезщетение
в размер на 46 000 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на исковата молба.
Ответникът оспорва
основателността на исковете. Признава съществуването на трудово правоотношение
между страните и настъпването на трудова злополука на посочената дата, при
която ищецът е претърпял посочените травматични увреждания. Твърди, че ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като проявил груба небрежност
и въпреки провеждания инструктаж не ползвал необходимите при работа с машината
предпазни средства. Претендира за отхвърляне на исковете.
Отговорността на работодателя при
увреждане здравето на работника или служителя има обективен характер и възниква
при кумулативното осъществяване на следния фактическият състав: 1/ наличие на
трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2/
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от
работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното
увреждане; 3/ претърпени от пострадалото
лице вреди (имуществени или неимуществени);
и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредите.
Страните не спорят относно това,
че към 21,09,2016 г. ищецът е работел по трудово правоотношение при ответника
на длъжност „***“ с място на работа
търговски обект на „Сани 2002“ ЕООД, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Царевец” № 14. Не се спори,
че на посочената дата по време на работа с лентов трион (банциг) лявата ръка на
ищеца попаднала в опасната работна зона
и в резултат на последвалото съприкосновение на пръстите на ръката му с режещия
инструмент на машината настъпила травматична ампутация на втори пръст на лявата
ръка на ищеца на ниво средна фаланга. Това се установява и от Разпореждане №
5104-15-272/ 04,10,2016 г. на ТП на НОИ, с което злополуката се приема за
трудова. Не се спори, че по време на злополуката ищецът не е ползвал предпазни
средства за работа с процесната машина.
Не се спори и за това, че при
злополуката на ищеца е причинено описаното в исковата молба увреждане -
травматична ампутация на втори пръст (показалец) на лявата ръка на нивото на
средната фаланга.
Хоспитализиран
е първоначално в периода от 21,09,2016 г. до 24,09,2016 г. като в този период
при условията на спешност претърпял оперативна интервенция - „прикрепване на трансплантат на краче или ламбо на друго място находка“.
След изписването на ищеца се
осъществило едно от възможните ранни усложнения – флегмон
(възпаление) в областта на травмата. Поради това на 26,09,2016 г. ищецът отново
бил хоспитализиран (до 28,09,2016 г.) като при условията на спешност било
проведено ново оперативно лечение – ексцизио
(изрязване) на девитилизализирани (некротични) тъкани.
На 29,09,2016 г. ищецът би отново
хоспитализиран – в Отделение по ендокринология, по повод декомпенсиран
инсулинозависим захарен диабет тип І с кетоацидоза (най – тежкото остро усложнение на диабета), провокирана от
предшестващата травматична ампутация на показалеца.
Понастоящем травмата е
заздравяла, оформен е добър ампутационен чукан,
раните са гранулирали и сухи. Увреждането е необратимо.
От изготвените пред РС две
съдебно-медицински експертизи се установява, че тези негативни преживявания са
в пряка причинно-следствена връзка със злополуката.
Следователно за установено следва
да се приеме наличието на неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие
трудовата злополука - същият е претърпял значителни болки, две оперативни
интервенции и застрашаващо живота състояние на декомпенсиран
диабет, както и продължителен период на възстановяване. Макар и
възстановяването да е приключило понастоящем, увреждането на ищеца е
необратимо.
С това са установени
предпоставките на посочения по-горе фактически състав, пораждащ отговорността
на ответника.
Спорът между страните по делото е
относно наличието на съпричиняване от страна на работника при настъпването на
трудовата злополука, както и относно размера на дължимото от ответника
обезщетение.
Размерът на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи по
справедливост,
при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на
претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието "справедливост" не е абстрактно,
а свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат
значение за размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление
във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за
съдилищата в страната практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение
е необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност,
но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
От заключението на СМЕ се
установи, че в резултат на причиненото на ищеца травматично увреждане той е
претърпял силни болки и страдания в продължителен период; проведени са две
оперативни лечения поради настъпилото усложнение;здравословното състояние на
ищеца се влошило и поради настъпилата кетоацидоза –
тежко усложнение, свързано с декомпенсация на инсулинозависим захарен диабет тип І, за което се
установява да е в причинна връзка с травматичната увреда.
Настъпилото увреждане на ръката е необратимо и е довело до намаляване хватателната функция на ръката, както и до влошаване
качеството на живот. Травмата, оставила трайни физически последици, се е
отразила негативно и на самочувствието на ищеца, както и на начина на общуване
с околните.
Като отчита изложените по-горе
обстоятелства и и съобразно обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на деликта, съдът приема, че справедливото
обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и интензитета на
причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи размер на 60 000
лв.
С оглед извода за основателност
на претенцията за обезвреда, следва да се разгледа
предявеното от ответното дружество възражение за това, че пострадалият е
допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносните последици.
Това е и основният спорен пред
настоящата инстанция въпрос. Според ответника трудовата злополука е настъпила в
резултат на поведението на ищеца, който проявил груба небрежност при работата с
машината.
Не се спори, че по време на
инцидента ищецът е работил без да ползва предпазни средства. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че при работа с този вид машина
ползването на предпазна метална ръкавица не само не би предотвратило евентуални
травми, но и би довело до непредвидим резултат при евентуално захващане на
ръкавицата от режещото острие. Поради това неползването на предоставената на
ищеца метална ръкавица не може да се квалифицира като небрежност при работа с
машината.
Според същото заключение,
защитните съоръжения на машината са: блокиращо устройство за вратата, защита
от включване при отворена вратичка на машината за рязане, фолийна
клавиатура, превключвател за включване със защитна функция срещу неволно
включване, превключвател за изключване, който реагира при обикновено докосване,
тласкач за придвижване на материала, устройство за придвижване на продукта за
нарязване и покриване на режещите остриета, защитна планка, устройство с
възможност за регулиране на височината с горна направляваща на режещото острие.
Не се спори, че при работата с
машината по време на инцидента ищецът не е ползвал тласкача. Според показанията
на ангажирания от ответника свидетел Ф. – *** на магазина към датата на злополуката, тя
нееднократно установявала, че на машината се работи без да се ползва тласкач –
това била по-честата практика. Несъмнено,
при работа на машината с монтиран тласкач за придвиждане
на материала, злополука не би настъпила, тъй като този елемент изключва
съприкосновение на ръката на оператора с режещата част на банцига. В този
смисъл неползването на тласкача следва да се възприеме като проявена от ищеца
груба небрежност, допринеса за настъпване на вредоносния резултат.
От друга страна от данните по
делото се установи, че работодателят не е осъществявал ефективен контрол за
извършване на възложената работа от работниците без риск за здравето им и по
безопасен начин. Наред с това от показанията на св. Ф. се установява, че самата
тя е извършвала инструктажите по безопасност, без да е установено тя да
разполага с необходимите специални знания за това
С оглед на това настоящата
инстанция приема, че по-голяма част от вредите следва да се считат резултат от
установената практика на работодателя да допуска работа с машината при
неспазване правилата за безопасност. С оглед това приносът на ищеца за
настъпване на вредоносния резултат следва да се определи на 1/5 (20 %) и с
посочения размер следва да се определи дължимото от работодателя обезщетение
При това дължимото от ответника
обезщетение следва да се определи на 48 000 лв. (1/5 от 60000). Изложеното
обосновава извода, че предявената претенция за по-нисък размер (46 000
лв.) е изцяло основателна. Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил
законосъобразно решение, което в тази част следва да бъде потвърдено.
На пълномощника на въззиваемия, който е представлявал същия безплатно на
основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, следва да се присъди възнаграждение в размер
на 1900 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137/11,01,2018 г., постановено по гр. д. №
196/2017 г. на РС Пловдив, ХV гр. състав.
ОСЪЖДА „САНИ 2002“ ЕООД – гр. Пловдив , ЕИК *********; да заплати на Р.М.Д. ***, ЕГН **********;
сумата от 1900 лв. (хиляда и
деветстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за представителство
във въззивното производство, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗА
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Преписи от решението да бъдат изпратени
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: