№ 43
гр. Габрово, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Косева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Галина Косева Гражданско дело №
20244200100381 по описа за 2024 година
Предявените искове са с правно осн. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
В исковата молба на „Юробанк България“ АД против Д. Т., се сочи, че
по сключен между тях Договор за потребителски кредит № FL1101316 от
22.07.2020г., на 24.10.2022г. кредитополучателят преустановил плащане на
дължимите вноски за главница и за лихва, като изпаднал в забава. Твърди се,
че е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и
лихва, считано от датата на изпадане в забава- 24.10.2022г. На 22.07.2024г. по
договора за кредит настъпила крайната падежна дата, с оглед на което
вземанията станали изискуеми в тяхната цялост. Към датата на настоящата
искова молба, длъжникът не изплатил дължимите суми за лихви, главница,
такси и разноски по договора на „Юробанк България" АД. Освен
задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът следвало да
заплати и законна лихва за забава от момента на изпадане в забава до датата на
издаване на извлечението, както и направените съдебни разноски,
включително адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради
това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.
Сочи се, че към датата на депозиране на настоящата искова молба,
размерът на вземането е: 35 658.95 лева- главница за периода 24.10.2022г.-
05.08.2024г.; възнаградителна лихва 2681.23 лв. за периода 24.10.2022г.- 22.07.
2024г.; мораторна лихва 7818.17 лв. за периода: 24.10.2022г.- 05.08.2024г.;
такси в размер на 96.00 лв., дължими за периода: 26.10.2022г.- 05.08.2024г.;
разходи за уведомяване в размер: 286.10 лв., дължими за периода: 26.10.2022г.-
05.08.2024г.
Претендирано е Д. Т. да бъде осъден да заплати падежиралото вземане
на „Юробанк България" АД, в размер на 46 540,45 лв., както следва: 35 658.95
лева- главница за периода 24.10.2022г.- 05.08.2024г.; възнаградителна лихва
1
2681.23 лв. за периода 24.10.2022г.- 22.07.2024г.; мораторна лихва 7818.17 лв.
за периода: 24.10.2022г.- 05.08.2024г.; такси в размер на 96.00 лв., дължими за
периода: 26.10.2022г.- 05.08.2024г.; разходи за уведомяване в размер: 286.10
лв., дължими за периода: 26.10.2022г.- 05.08.2024г., както и мораторната лихва
за забава от момента на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане.
В отговора на исковата молба, подадена от особения представител на
ответника- адв Н. Д. от ГАК, се излага, че съдът е задължен да извърши
проверка за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Сочи се,
че уговорката в чл.3 ал.10 т.2 от договора, която обвързва предоставянето на
конкретни преференциални условия по кредита със сключването на
застраховка, е неравноправна и нищожна. Сключването на застраховка довело
до оскъпяване на кредита, като нямало данни застрахователната премия да е
включена в ГПР. Неточното посочване на ГПР е нарушение на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК. Уговорката по чл.18 ал.1 противоречи на изискванията за равноправност
и на разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД. Твърди се, че поради изложеното
процесният договор е недействителен и се прилагала разпоредбата на чл.23
ЗПК. Не били налице доказателства сумата по кредита да е преведена по
банкова сметка на ответника, на втория кредитополучател или на трето лице.
Не било ясно изпълнено ли е изискването на чл.10 ал.1 ЗПК за вид, формат и
размер на шрифт не по- малък от 12 относно договора и елементите му. Не
била представена молбата за отпускане на кредит. Не са посочени данни за
вторият кредитополучател Д. Т., както и дали той не е изплатил кредита.
Предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 18.12.2023г., а периода на
претендираната възнаградителна лихва е 24.10.2022г.- 22.07.2024г., в
противоречие на т.2 от ТР3/2019г. по тд №3/2017г., ОСГТК, ВКС.
Окръжен съд- Габрово, като взе предвид данните по делото и
становищата на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеният по делото Договор за потребителски кредит FL
1101316 от 22.07.2020г., Юробанк България АД- кредитор е предоставила на
Д. Т. и Д. Т.- кредитополучатели, кредит в размер на 74032,00 лв. за текущи
нужди, като сумата се усвоява по сметката на Д. Т..
Крайният срок за погасяване на кредита е 48 месеца.
Уговорено при сключване на застраховка във връзка с кредита,
застрахователната премия да се удържи еднократно за сметка на отпуснатия
кредит.
Предвидени са такси за кредит, платими към датата на усвояване на
кредита, които също се удържат се служебно от банката при усвояване на
кредита: такса за разглеждане на искане за кредит - 740,32 лв.; месечна такса
за обслужване на разплащателна сметка разкрита по потребителски кредит -
3,50 лв.; други такси.
Лихвеният % е фиксиран за първите 12 месеца е 4,70 %, а от от 13-я
месец лихвата е променлива- в размер на 4,70 %, който представлява сбор от
референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорена надбавка, като за
референтен лихвен процент се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ
на банката за необезпечени кредити, който подлежи на разглеждане на
тримесечна база.
2
Уговорени са погасителни вноски- ежемесечно плащане на 22 число-
анюитетни вноски съгласно погасителен план, в размер на 1694,86 лв. При
просрочие на дължимите вноски, както и при предсрочна изискуемост се
дължи се обезщетение за забава върху просрочените суми в размер на
законната лихва.
Посочен е ГПР- 5,56 %, а общата сума дължима по кредита изчислена
към датата на сключване на договора е 82430,35 лв.
Видно от заключението на в.л. А., прието като доказателство по делото
и неоспорено от страните, на 22.07.2020г. е преведена сумата от 74 032,00 лв.
по разкритата в Юробанк България АД банковата сметка с титуляр Д. Т. с
IBAN ***** *** *** *** *** 02. Операцията по захранване на сметката с
размера на отпуснатият кредит е с референтен номер 4931032 и е с основание
„Усвояване на кредит 493103“. На 22.07.2020г. е удържана такса в размер на
390,00 лв., допълнително е удържана такса в размер на 350,32 лв. и
застрахователната премия 4 032 лева. Плащанията по кредита са спрени от
длъжника на 22.10.2022г., до която дата същият е погасявал месечните вноски,
а банката е променила лихвеният процент: на 22.03.2023г.- 9,7 % и на
22.06.2023г.- 10,4 %. Вещото лице е посочило също, че при определяне и
посочване на ГПР по договора не е включена сумата за застраховка в размер
на 4032,00 лв. От изчисленията на експерта се установява, че при включване
на сумата за застраховка размерът на ГПР не надвишава определения в чл.19
ал.4 ЗПК /с.з.10.02.2025г./- ГПР ще е в размер на 8.5491%.
С определението за насрочване на делото съдът е задължил ищеца да
представи копие от цялото кредитно досие на кредитополучателя, в т.ч
молбата за отпускане на кредита и стандартният европейски формуляр за
същия, застрахователният договор. Въпреки това Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити не е
представен, поради което съдът приема, че такъв няма. Представена е молба за
отпускане на кредит, видно от която Д. Т. е заявил потребителски кредит в
размер на 70 000 лева и застраховка „защита на плащанията“. Преставени са и
част от документите относно застраховката- информация по чл. 324 и сл. от
КЗ за застраховка "защита на плащанията" по потребителски кредити за
застрахователен пакет „К“ и „L“, видно от която застрахователната програма
"защита на плащанията" за кредитополучателите по потребителски кредити,
отпуснати от "Юробанк България АД, се предлага съгласно Групов
застрахователен договор по застрахователна програма "защита на
плащанията" по потребителски кредити № 6/2009. Застрахователи по
Груповия застрахователен договор са "Кардиф Животозастраховаие, Клон
България" КЧТ и "Кардиф Общо застраховане Клон България" КЧТ, а
Застраховащ (Договорител) е "Юробаик България" АД, като застраховката се
предлага чрез "Юробанк България" АД в качеството на застрахователен
посредник. Не е представен договора за застрахователно посредничество,
посочен в преддоговорна информация, чл.1 т.10. В информацията по чл.324 и
сл. КЗ е записано, че застраховката "защита на плащанията" се предлага
заедно с потребителски кредити, които се предоставят oт "Юробанк България"
АД, като пакетна продажба Финансовата услуга Застраховка "защита на
плащанията" не се предлага отделно от потребителските кредити и се сключва
като застраховка за обезпечение на кредит в полза на кредитора. Съгласно чл.
3
4 от представените Общи условия за застраховката "защита на плащанията"
кредитополучателите едновременно с попълването и подписването на
договора за кредит изразяват своето изрично писмено съгласие да се
застраховат и приемат общите условия. Съгласно чл. 8 от представените Общи
условия застрахователната премия се заплаща еднократно за срока на
застраховката, със средства от отпуснатия потребителски кредит, като
необходимата сума се удържа автоматично от Банката при усвояване на
кредита.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира, че договорът за потребителски кредит се явява недействителен на
основание чл.22 ЗПК и с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други
разходи по кредита.
В разрез с императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК
застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР, видно и
от заключението на в.л. А.. Независимо от факта, че при включване на
застрахователната премия в ГПР размерът му не би надвишил определения в
чл.19 ал.4 ЗПК максимален размер, след като този разход не е включен при
изчисляването му, е налице противоречие на императивната разпоредба на
чл.11 ал.1,т.10 ЗПК, което обуславя извода за недействителност на процесния
договор на основание чл.22 ЗПК /опр. №50685/ 30.09.2022г.по гр.д.
№578/2022г.,ІІІ ГО, ВКС и др./.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В конкретната хипотеза съдът намира, че сключването на
застрахователен договор представлява задължително условие за сключване на
договора за кредит, поради което съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПК
застрахователната премия следва да е включена като разход в ГПР /чл.3, буква
“ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23
април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета/. Налице е противоречие на императивната
разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което обуславя извода за недействителност
на процесния договор на основание чл.22 ЗПК.
Освен гореизложеното, застрахователната услуга е резултат от
надмощното положение на търговеца- доставчик на услугата / т.43 от Решение
от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС/. От съществено значение е
обстоятелството, че банката съвместява и качеството на застрахователен
посредник на самите застрахователни дружества, като действа при
предварително изготвена застрахователна програма, включваща еднотипни
условия, свързани с предварително заложени застрахователни събития, като
двата договора са сключени и едновременно, поради което потребителят не е
4
имал възможност да влияе върху договорните клаузи на тази допълнителна
потребителска сделка. Застраховка, уговорена от застраховащ се кредитор,
който предоставя на потребителя пакет от предварително избрани от него
покрити рискове, отговарящи конкретно на неговия кредиторов интерес,
предоставянето конкретни застрахователни програми, предметният обхват на
които в представения сертификат не е ясно посочен, при предварително
определена цена, съставляват пречка пред средния потребител да осъзнае
икономическите последици от избирането на тази услуга. Затова и този разход
на потребителя, който изглежда безусловен към момента на встъпване в
договорното правоотношение с банката, е следвало да бъде ясно обозначен в
договорната клауза на ГПР. В случая средствата за застрахователна премия,
които заемополучателят следва да заплати като главница, представлява разход
по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита,
като липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Застрахователната премия дори да не се плаща на банката, а на
застраховател, несъмнено представлява разход за кредитополучателя. В
случая банката освен кредитодател по договора за кредит е и застрахователен
посредник съгласно договор за застрахователно посредничество по който,
както всеки посредник, получава възнаграждение, платимо от
кредитополучателя.
Предвид гореизложеното, на осн. чл. 23 ЗПК, потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита. Видно от заключението на в.л. общо
заплатената сума по кредита от Д. Т. е в размер на 44 883,78 лева.
Следователно от чистата сума на кредита 74 032 лева следва да се приспадне
заплатената сума 44 883,78 лева, като кредитополучателя остава да дължи
сумата 29 148,22 лева, за която предявеният иск следва да се уважи. Този
размер съответства на установените на база заключението на съдебно-
икономическата експертиза, заплатени от потребителя договорни лихви,
застраховки, такси, комисионни и др., но недължими на осн. чл.23 ЗПК,
поради признаване на договора изцяло за недействителен. В останалата част,
като неоснователен и недоказан, предявеният иск следва да бъде отхвърлен за
сумите: над 29 148, 22 лева до размер на претендираната 35 658.95 лева-
главница за периода 24.10.2022г.- 05.08.2024г. и изцяло за: възнаградителна
лихва 2681.23 лв. за периода 24.10.2022г.- 22.07.2024г.; мораторна лихва
7818.17 лв. за периода: 24.10.2022г.- 05.08.2024г.; такси в размер на 96.00 лв.,
дължими за периода: 26.10.2022г.- 05.08.2024г.; разходи за уведомяване в
размер: 286.10 лв., дължими за периода: 26.10.2022г.- 05.08.2024г.
Разноски: Ответникът е потребител, а спорът е за съществуването на
задълженията му към банката, произтичащи от признатия от съда за изцяло
недействителен, на осн. чл.22 ЗПК, договор за потребителски кредит при
приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК. Присъждането в тежест на
ответника на процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска по
чл.422 ГПК, при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в случая би
било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било
пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на
ефективен съдебен контрол /Р.129/30.07.2024г. т.д.№630/2023г. 1 ТО, ВКС/.
5
„Юробанк България“ АД следва да бъде осъден да заплати сумата 100
лева, чрез ГОС- разноски от бюджетната сметка за изготвяне на експертиза.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. Габрово, *******, да
заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260,
чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит FL 1101316
от 22.07.2020г., в размер на 29 148,22 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на исковата молба- 19.08.2024г., до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, против Д. Т., ЕГН: **********, осъдителни искове за парични
вземания, за главница по договор за потребителски кредит FL 1101316 от
22.07.2020г. за размера над 29 148,22 лева до 35 658,95 лева, за
възнаградителна лихва 2681.23 лв. за периода 24.10.2022г.- 22.07. 2024г.;
мораторна лихва 7818.17 лв. за периода: 24.10.2022г.- 05.08.2024г.; такси в
размер на 96.00 лв., дължими за периода: 26.10.2022г.- 05.08.2024г.; разходи за
уведомяване в размер: 286.10 лв., дължими за периода: 26.10.2022г.-
05.08.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-
19.08.2024г.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********,да заплати
сумата 100 лева, по сметка на ГОС- разноски разноски от бюджетната сметка
за изготвяне на експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред ВТАС, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
6