Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова Загора, 24.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при
секретаря: Радка Чолакова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр.дело
№ 395 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.57, ал.2, изр.2, пр.2 от ЗЗД, във вр.с чл.647 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Образувано
е по искова молба от
„СИЛВЪР СТАР“ ЕООД - в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
обл.Стара Загора, общ.Раднево, с.Сърнево, ул.„Тракия“ № 55, представлявано от
адв.М.Й. – синдик, със съдебен адрес за
връчване на съобщения: гр. Сливен, ул.„Никола Карев“ № 3, офис 2 против В.Д.С.
с ЕГН **********, с адрес: ***.
В
исковата молба се посочва, че с Решение № 38/16.01.2019 г. постановено по Търг.д. № 243/2017 г.
по описа на Окръжен съд - Стара Загора, влязло в законна сила на 26.02.2019 г.,
Договори за покупко-продажба на моторни превозни средства от 10.12.2015 г., с
които „СИЛВЪР СТАР“ ООД прехвърлило
на В.Д.С. собствеността на МПС, представляващо влекач - марка „ДАФ ХФ 530“ с peг.
№ СТ4634ВК и полуремарке - марка „ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ били обявени
за недействителни.
Сочи се, че с влизане
в сила на решението, за ответника е възникнало задължение за връщане на
посочените в решението МПС и товарно ремарке, като законова последица от обявяване
на сделките за недействителни, с които същият бил придобил собствеността върху
вещите.
Предвид гореизложеното
с Покана от 31.05.2019 г., получена на 04.06.2019 г. поканил ответника, да му
предаде посоченото МПС и товарно ремарке, а съответно със заявление /с дата на
пощенското клеймо от 10.06.2019 г./ ответникът го уведомил, че въпросното МПС и
товарно ремарке не се намират в негово владение, както и че същите били иззети,
като веществени доказателства по водено досъдебно производство.
Синдикът посочва, че
след извършена справка в Районна прокуратура - гр.Бургас установил, че
действително МПС, представляващо влекач – марка „ДАФ ХФ 530“ с peг. № СТ4634ВК и полуремарке - марка
„ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ били иззети, като веществено доказателство по ДП № 439/2017 г., пр.
вх. № 1330/2017 г. по описа на БРП, а с постановление на наблюдаващия прокурор МПС,
представляващо влекач – марка „ДАФ ХФ 530“ с peг. № СТ4634ВК било върнато на собственика „СИЛВЪР СТАР“
ЕООД - в несъстоятелност.
По отношение на полуремарке
- марка „ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ се установило, че с Разписка от 02.02.2017 г., приложена в
материалите по досъдебното производство било върнато лично на ответника от
инсп. „КП“ при 04 РУ - Бургас Бойко Бойков.
Ищецът твърди, че предвид
установеното, с повторна Покана от 25.10.2019 г. поканил ответника да му
предаде полуремарке - марка „ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ, като
поканата била получена лично от него на 29.10.2019 г.
Тъй като ответника не
се отзовал на поканата му и на основание чл.658, ал.3 от ТЗ отправил молба за съдействие
до РП - гр. Сливен, ТО - Нова Загора, намиращото се в ответника полуремарке -
марка „ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ, да му бъде предадено, в качеството му на лице представляващо
дружеството.
Разяснява, че в хода
на образувана преписката в РП - гр. Сливен, ТО - Нова Загора се установило, че
на 24.04.2017 г. В.Д.С. е продал на Т.Ж.К. от гр.Стара Загора процесното
полуремарке - марка „ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ за сумата от 2500.00 лева, за което бил
съставен Договор за покупко-продажба, заверен от нотариус И.Т. с peг. № 086, с район на действие PC - гр.Стара Загора.
При така изяснената
фактическа обстановка, счита че е налице хипотезата на чл.57, ал.2, изр.второ,
предл.второ от ЗЗД и В.Д.С. дължи на Търговско дружество „СИЛВЪР СТАР“ ЕООД - в
несъстоятелност, с ЕИК ********* онова, от което се е възползвал при
отчуждаването на вещта.
Съгласно съдебната
практика и като визира Решение № 136 от 12.04.2013 г. по гр.д. № 947/2012 г.,
г.к.IV г.о. на ВКС, това била стойността на вещта по
пазарната цена към момента на отчуждаването.
Счита, че пазарната
стойност на вещта към 24.04.2017 г. била 5877.76 лева, на основание даденото
заключение на съдебно-оценителната експертиза назначено по т.д. № 243/2017 г.
по описа на Окръжен съд - Стара Загора, съгласно която действителната (пазарна)
остатъчна стойност на полуремарке - марка „ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ към 10.12.2015 г., след
сравнителен експертен анализ била в размер 5877.76 лв.
Разяснява, че в
случая посочената цена в договора за покупко-продажба, с който вещта била
отчуждена, не обвързвала кредитора, тъй като доказателствената сила на договора
се изчерпвала с това, че удостоверява по обвързващ начин, какво страните по
сделката са заявили пред нотариуса, но кредиторът не бил обвързан от
изявленията на страните пред нотариуса, относно стойността на вещта.
Предвид обстоятелството,
че ответникът дължи връщането на полуремарке - марка „ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ, но отчуждил същото, и
въпреки отправените покани не е предал на ищцовото дружество, онова от което се
е възползвал, то за последното бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск, поради което моли съдът да осъди ответника В.Д.С. с ЕГН **********, да заплати на търговско дружество „СИЛВЪР СТАР“ ЕООД - в
несъстоятелност, с ЕИК ********* сумата
от 5877.76 лева, на основание чл.57, ал.2, изречение второ, предложение
второ от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът е приложил писмени доказателства и моли
съда да ги приеме като такива.
Посочил е и банкова
сметка ***атено.
Отправил е особено искане към съда на основание чл.192, ал.1 от ГПК, да бъде изискан от
нотариус И.Т. с peг. № 086, с район на действие PC - гр.Стара Загора, Договор за
покупко-продажба на полуремарке - марка „ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ, сключен на 24.04.2017
г., между В.Д.С. - продавач и Т.Ж.К. – купувач, както и моли на основание
чл.620, ал.5 от ТЗ, да бъдат освободени от предварително внасяне на държавна
такса за образуване на делото.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.Д.С. с ЕГН **********,
чрез адв.Е.М.В. от АК – Смолян.
Оспорва изцяло
предявения иск, като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.
Не оспорва постановения
съдебен акт Решение № 38/16.01.2019 г. по т.д. № 243/2017 г. по описа на
Окръжен съд - Стара Загора, съгласно което е обявен за недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СИЛВЪР СТАР“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, договор за покупко-продажба на полуремарке -
марка „ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ.
Сочи се, че с договора
за покупко-продажба от 24.04.2017 г. ответника прехвърлил процесното полуремарке
- марка „ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ за сумата от 2500 лв.
Във връзка с посоченото
и обявяването на атакуваната сделка за относително недействителна, по отношение
кредиторите на несъстоятелността имало
за последица връщане на вещта в масата на несъстоятелността. Правните последици
на решението не можели да настъпят, ако насрещната страна по сделката е
прехвърлила вещта на трето лице, преди вписване на исковата молба и образуване
на делото, както било в настоящия случай по т.д. № 243/2017 г. по описа на
Окръжен съд - Стара Загора.
Разяснява, че при
това положение насрещната страна по сделката следвало да върне в масата на
несъстоятелността при условията на чл.57, ал.2 от ЗЗД или действителната
стойност на имота, ако го е отчуждил, след като е узнал, че го държи без
основание, или само това, което е получил за него, ако го е отчуждил преди
поканата. В случая се имало предвид, че ответника е отчуждил прехвърленото му полуремарке
- марка „ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ, преди поканата, преди образуваното т.д. № т.д. № 243/2017 г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора и преди влизане в сила на съдебния акт по
него и поради това следвало да се приеме, че към момента на прехвърлянето му
той не е знаел, че държи вещта без основание, поради което дължал не
действителната стойност на процесното полуремарке - марка „ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ, а само това, което бил получил от третото лице, а
именно покупната цена от 2500 лв.
Сочи разпоредбата на
чл.57, ал.2 от ЗЗД, съгласно която, ако подлежащата на връщане вещ погине след
поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал,
че я държи на отпаднало основание, той дължи действителната ѝ стойност
или получената цена за нея, ако последната е по-висока. Но ако вещта е погинала
или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи
плодовете само на онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете.
Счита, че в настоящия
случай това е цената, която бил получил ответника - сумата от 2500 лв. видно от
договора.
Твърди се, че във
връзка с горното, неоснователно се претендирала сумата от 5877.76 лв., представляваща
пазарната цена на вещта, тъй като ответникът извършил разпоредителна сделка с
вещта, преди поканата за връщането ѝ и преди обявяване на относителната
недействителност на сделката, затова той не дължал пазарната цена, а само
плодовете на онова, от което се е възползвал, в случая получената от него
стойност на вещта по договора за покупко-продажба от 24.04.2017 г. на Нотариус И.Т.
peг. № 086 на нотариалната камара.
Подчертава се, че в
производството по т.д. № 243/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, съдът
изрично бил посочил, че ответника не бил действал недобросъвестно.
С отговора на исковата
молба се прави и възражение за прихващане чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр.
чл.88, ал.1 от ЗЗД на дължащата му се от ищеца сума в размер на 2000 лв. която ответника
заплатил на „СИЛВЪР СТАР“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ********* за покупката
на полуремарке - марка „ШМИТЦ СКИ 24“ с peг. № СТ1811ЕМ, съгласно договор от 10.12.2015 г. на
нотариус Е.Е. с peг. № 367 на Нотариалната
камара.
Счита, че в настоящия
случай, тъй като в рамките на развиващото по гр. д. № 395/2020 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора производство, претенцията и твърденията на страните
са свързани с последици от постановеното: по съдебен ред разваляне на
двустранен договор възражението за прихващане е допустимо.
Посочва, че по своята
правна същност настоящото възражението за прихващане било изявление за
компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се
погасявали до размера на по-малкото от тях, като ответника заявява парично
вземане в размер на 2000 лв., чието компенсиране
да се допусне, чрез направено възражение за прихващане. Възможността да бранят
правата си, чрез този процесуален способ възниквала за ответника, едва в
рамките на настоящото производство, в което се уреждали последиците от
разваляне на договора, съгласно Решение № 38/16.01.2019 г.,
постановено по т.д. № 243/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора и
ищецът заявявал вземане за парично обезщетение, поради невъзможно връщане на
отчуждената вещ.
Според общото правило
на чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето на договора имало обратно действие, което
означава, че след настъпването му, всяка от страните дължи връщане на даденото
по договора, тъй като размяната на престациите остава без основание.
Сочи, че в настоящия
случай с развалянето на договора и с обявяването му за недействителен, ищеца
дължи на ответника сумата, която е получил като покупна цена по договор от
10.12.2015 г. на нотариус Е.Е. с peг. № 367 на Нотариалната камара.
Предвид изложеното
моли съдът да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана и го
моли да уважи направеното изявление за прихващане на сумата от 2000 лева.
Претендира за
присъждане на направените съдебноделоводни разноски.
Ответникът е приложил писмени доказателства и
моли съда да ги приеме като такива.
Направил е доказателствено искане да бъде изискано за послужване
т.д. № 243/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
В откритото съдебно заседание на 07.10.2021 г. адв.Й. е изразил
следното становище: Принципно се признавали от ответника в отговора му на
исковата молба, обстоятелствата които били изложени в последната, че ответника
се е разпоредил с вещ, предмет на договора, който бил обявен за недействителен
и че за него е възникнало задължението му, да върне вещта или да възстанови
сумата, с която се е възползвал.
Относно направените две възражения в отговора - за
стойността, която следва да бъде върната на ищцовото дружество, както и за
прихващане на сумата от 2000 лв., която се твърди, че ответника платил на
ищцовото дружество при покупката на вещта, посочва, че както било изложено в
исковата молба, счита че възражението по отношение на размера на сумата е
неоснователно.
Разяснява, че е посочил съдебна практика
на ВКС, на която ВКС е отговорил на въпроса, именно отговора на въпроса бил, че
това което се е възползвал отчуждителя, изр.2 от ЗЗД, е пазарната цена на вещта
към момента на отчуждаването, и счита че съгласно така изложената съдебна
практика, исковата претенция следвало да бъде и е в размер на пазарната
стойност на вещта на процесното ремарке „Шмитц Ски 24“. Освен това по отношение
на възражението за прихващане, счита същото за неоснователно и в случая не били
налице визираните в разпоредбите на ЗЗД условия за извършване на прихващане, тъй
като към момента на прихващане не били налице изискуемите задължения.
Настоящата хипотеза била уредена изрично
в чл.648 от ТЗ, съгласно която при сделка, по отношение на което били приложени
разпоредбите на чл.647, какъвто бил настоящият случай, даденото от третото лице
се връщало, въпросните 2000 лв., но когато се дължали пари третото лице ставало
кредитор на дружеството в несъстоятелност. В случая претенцията за прихващане
била неоснователна, тъй като е налице правно основание за ответника, да претендира
вземането си към дружеството по реда на ТЗ, и да бъде вписан като кредитор на
дружеството.
По искане на ищеца и с оглед изясняване на
делото от фактическа страна, съдът е назначил изготвянето на съдебно-оценителна
експертиза.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът приема представените от страните писмени доказателства, а
именно: Решение № 38 от 16.01.2019 г., постановено по
т.д. № 243 по описа за 2017 г. на Окръжен съд - Стара Загора, Покана от
31.05.2019 г., ведно с Известие за доставяне от 04.06.2019 г., Заявление от В.Д.,
Покана от 25.10.2019 г., ведно с Известие за доставяне от 29.10.2019 г.,
Разписка от 02.02.2017 г., Договор от 10.12.2015 г. на
нотариус Е.Е. с peг. № 367 на Нотариалната камара за покупко-продажба на полуремарке
марка „Шмитц ски 24“ с peг. № СТ1811ЕМ, Договор от 24.04.2017 г. на нотариус И.Т. peг. № 0861 на нотариалната камара за покупко-продажба
на полуремарке марка „Шмитц ски 24“ с peг. № СТ1811ЕМ, Касов бон за платена услуга на „Български пощи“ ЕАД,
Списък на разноските по чл.80 от ГПК на л.74 по делото, както и приобщената по
делото съдебно-оценителна експертиза.
Безспорно установено е, че договорите между
страните за покупко-продажбата на влекач и полуремарке от ищцовото дружество на
ответника са обявени от Окръжен съд – Стара Загора за недействителни с Решение
№ 38 по т.д. № 243/2017 г. Въпреки направените многократни опити и посредством
прокуратура и други институции ищецът в крайна сметка успял да си върне влекача
в собствено владение, но и досега процесното полуремарке не се намира в
партимониума на ищеца. Причината за това е продажбата му от ответника на трето
лице за сумата от 2500 лв. още на 24.04.2017 г.
Ищецът е поканил неколкократно ответника да му върне вещите, но
въпреки отправените покани и до момента това не е било сторено, което обуславя
правния интерес на ищеца от завеждане на делото.
С оглед изясняване на делото от фактическа
страна, съдът назначи изготвянето на съдебно-оценителна експертиза на вещото
лице М.И.А., със задачата да отговори каква е пазарната стойност на процесното
полуремарке марка „Шмитц Ски 24“, с рег. № СТ1811ЕМ, към момента на
отчуждаването - 24.04.2017 г.
Съгласно заключението на вещото лице,
което страните са приели и съдът кредитира изцяло, пазарната стойност на
полуремаркето към 2017 г. е 4700 лв.
С оглед приетото от
ищцова страна заключение на вещото лице, е постъпила молба от адв.Й. - синдика
на ищеца, с която е направил изменение на размера на предявения иск от
първоначалния размер на главницата 5877.76 лв. на 4700.00 лв. на основание
чл.214, ал.1 от ГПК.Съдът прие направеното изменение на иска и приема същия за
предявен за сумата от 4700лева- главница.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и
чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че със съдебно решение на ОС
– Стара Загора, договорите между страните за влекач и
процесното полуремарке са обявени за недействителни. Въпреки направените
многократни опити и посредством прокуратура и други институции, процесното полуремарке не се намира в партимониума
на ищеца. Причината за това е продажбата му от ответника на трето лице още през 2017 г.
Дори след отправените до ответника покани, стойността на полуремаркето не била платена от него, което обуславя правния
интерес на ищеца от завеждане на делото.
Претендира
се стойността на вещта към момента на продажбата ѝ, поради което съдът намира, че е предявен иск с правно основание чл.57, ал.2, изр.2, пр.2 от ЗЗД във вр.с чл.647 от ТЗ. Предявен е и
акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
На основание чл.214, ал.1 от ГПК ищецът е направил
изменение на иска по отношение на главницата и следва да се счита предявен, не
за първоначалния му размер на главницата 5877.76 лв., а за 4700.00 лв.
В тежест на ищцовата страна бе да докаже, че процесното полуремарке е било продадено от ответника на трето
лице и неговата стойност в момента на продажбата.
В
тежест на ответника бе да докаже предал ли
е владението на полуремаркето на ищеца, каквото задължение е имал, съобразно постановеното съдебно решение.
Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице по назначената му съдебно-оценителна експертиза, с което е
заключил, че пазарната стойност на полуремаркето към 2017 г. е 4700.00 лв, соеко счита предявения иск за доказан
по размер.
Относно възраженията на
ответника в отговора на исковата молба, съдът счита следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.57, ал.2 от ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или
ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи на
отпаднало основание, той дължи действителната ѝ стойност или получената
цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако
получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи плодовете
само на онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете.
Наведеното от ответника, че в настоящия случай това е
цената, която бил получил - сумата от 2500 лв. видно от договора, съдът счита
за неоснователно, предвид приетото заключение на вещото лице в което се посочва
пазарната стойност на процесното полуремарке към
2017 г. в размер на 4700 лв., каквато е била действителната остатъчна
стойност на вещта по пазарната цена към момента на отчуждаването, съгласно трайната
съдебната практика.
Съдът намира, че
между получената от ответника по сделката му с третото лице сума и реалната
стойност на процесното полуремарке, което е остойностено в заключението на
вещото лице, е налице значителна разлика.
Относно възражението
за прихващане, съдът намира изявлението на ответника за недопустимо и неоснователно,
предвид гореизложените факти и обстоятелства. В случая се касае за възмездна
сделка, сключена на 10.12.2015 г., извършена след обявената от съда дата на
неплатежоспособност – 23.09.2015 г. и в двугодишния срок преди подаване на
молба за откриване на производство по несъстоятелност – 15.12.2015 г. Предвид
изложеното е приложима разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ „възмездна сделка, при която даденото значително
надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от
датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността“.
Досежно възражението за прихващане,
съдът счита същото за неоснователно и намира, че настоящата хипотеза е уредена в чл.648 от ТЗ, съгласно
която „при сделка, по отношение на която са
приложени разпоредбите на чл.646 или 647, даденото от третото лице се връща, а ако
даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото
лице става кредитор.“. В случая претенцията за прихващане е
неоснователна, тъй като е налице правно основание за ответника, да претендира
вземането си към дружеството по реда на ТЗ, и да бъде вписан като кредитор на
дружеството.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
искът следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на
ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за
основателно, като с оглед на представените доказателства за реално извършени
такива и при спазване на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва
да се присъди сума в размер на 300.00 лв., заплатени като депозит за вещо лице.
С оглед изхода на спора и във връзка с чл.620, ал.5 от ТЗ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени и дължащите се такси по производството, а именно 188.00 лв. държавна
такса.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА В.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СИЛВЪР СТАР“ ЕООД - в несъстоятелност,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл.Стара Загора, общ.Раднево,
с.Сърнево, ул.„Тракия“ № 55, представлявано от адв.М.Й. – синдик, СУМАТА от
4700 лв. /четири хиляди и седемстотин лева/, на основание чл.57, ал.2, изр.2,
пр.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.2020
г. – датата на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Д.С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „СИЛВЪР СТАР“ ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК
*********, направените по
делото разноски в размер на 300.00 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, В.Д.С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 188.00 лв. /сто осемдесет и осем лева/, представляваща
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните пред Сливенски Окръжен съд.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: