Р
Е Ш Е Н И Е № 278
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, след публично заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светлослав Узунов и при участието на секретаря Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя в.гр. дело № 23 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е с вх. № 13691/26.02.2019г. чрез Районен съд – Пловдив ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. 17824/11 юни 2019г., от И.А.В., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Х.Р.,***, против Решение № 428 от 02.02.2019г. по гр. дело № 8824/2017г.по описа на РС- Пловдив, гр. отделение, ХVІІ гр. състав.
Счита се, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, поради което се моли да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на РС-Пловдив, на друг състав, за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск, със съответните активно и пасивно легитимирани страни.
При условията на евентуалност, ако се приеме от съда, че е допустимо, се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и установената фактическа обстановка, допуснати са съществени нарушения на процесуалния закон, поради което се моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.
Изразяват се съображения за недопустимост на обжалваното решение, както следва:
Нарушени са принципите на диспозитивното и служебното начало, съгласно чл. 6 ал. 2 от ГПК,чл. 7от ГПК.
Съдът се е произнесъл по непредявен иск, което прави решението недопустимо. Решението е постановено относно имот № 016060, представляващ НИВА от 1.999 дка, четвърта категория, в местността „Азмаците“, в съществуващи стари реални граници на село Д., общ. Калояново, въпреки, че е изрично изключен от имотите, предмет на делото, с предявената искова молба към И.В., защото не е предмет на прехвърлителната сделка, материализирана в нотариален акт № 121, том ІІ, рег. № 2059, дело 298/02.06.2017г. Освен това, отменен е изцяло нотариален акт за покупко-продажбата от 02.06.2017г., но видно от него е продадена на И.В. нива с площ от 3.001 дка в местността „Кулата“, имот №014136 по плана за земеразделяне на с. Д., общ. Калояново, който не е прехвърлен на Д. А. /син/ с договора за дарение от 12.12.1997г., а е придобит от Д. А. /син/ на основание нотариален акт за дарение от 16.11.1999г., вписан в СВ-Пловдив под Акт № 127,том 41 от 16.11.1999г.,който жалбоподателят представя с жалбата си. Също така, по отношение на недвижимия имот ОРИЗИЩЕ с площ от 12.805 дка в местността „Старото оризище“ в землището на село Д., представляващо имот № 043003, с договора за дарение от 12.12.1997г. са били прехвърлени само 7.805/12.805ид. части от целия имот, а останалите 5.000/12.805 ид.части от имота са придобити от Д. А. /син/ съгласно нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ-Пловдив под акт № 26,том 86 от 18.12.2009г., който жалбоподателят представя към жалбата си. При което и, дори, да се приеме, че следва да се отмени, нотариалният акт, заради договора за дарение от 12.12.1997г., за който съдът е приел, че липсва съгласие, то тази отмяна следва да е, само в частта за имотите, предмет на дарението от 12.12.1997г., а не – и за други имоти, закупени от Д. А. /син/ с други нотариални актове.
Съдът не е конституирал като ищци по делото още два наследника на ищеца А.-баща, въпреки, удостоверението за наследници.
Недопустимо е и решението в частта, с която се отменя по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК конститутивният нотариален акт, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим имот.
Решението е недопустимо, и поради това, че без да са изложени в исковата молба твърдения за нищожност на пълномощното, предоставено от ищеца на К. Б., нито за нищожност на нотариален акт за дарение №27,том 97, дело 23203/12.12.1997г., нито се иска в петитума да се прогласи тяхната нищожност, съдът в мотивите на решението си приема, че на основание чл. 26 ал.2 предл. 2 от ЗЗД, че поради липса на съгласие пълномощното с рег. № 1142/03.12.1997г. е нищожно, а оттам нищожно се явява и поради липса на съгласие от страна на упълномощителя да дарява земите на сина си- правоприемника, с оглед на което и дарението, оформено в нот. акт № 27/12.12.1997г. на нотариус Д. С., е нищожно, при което М.А. и З.А. /без Г.А./ не са придобили по наследяване от наследодателя А. /син/ правата върху процесните земи, поради което и последните не могат да прехвърлят собствеността в полза на ответника с нот. акт № 121/02.06.2017г. на нотариус Е. А., тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава. Съдът прогласява тази нищожност, в мотивите, без да има диспозитив за това прогласяване на нотариалния акт и на пълномощното за нищожни.
Решението на РС-Пловдив е недопустимо и на друго основание поради липса на активна и пасивна легитимация на страните, а именно:
В нарушение на процесуалните норми, /чл. 228 от ГПК/, без да има съгласие на страните, нито съгласие на встъпващата страна В., без да има изрично направено изменение на иска и без да има отказ от иска срещу първоначалните ответници, съдът недопустимо е заменил първоначалните ответници с друг и е прекратил производството по делото по отношение на първоначалните ответници, което прави решението недопустимо.
В нарушение на процесуалните норми, /чл. 227 от ГПК/, съдът е конституирал като страни по делото, заместващи първоначалния ищец- Д. Д. А.,/баща/, само, М.Д.Й. и В.Д.З., без да са изложени мотиви защо не са конституирани другите две наследнички, посочени в молбата на адв. К., които не са уведомени – М.А. и З.А. дали желаят да бъдат конституирани като ищци по делото; при което решението на съда е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост; такова процесуално недопустимо решение при обжалване пред по-горната съдебна инстанция, подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане на долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече, с участието на процесуалните й правоприемници.
Счита се от жалбоподателя, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителния иск, тъй като спорното право можело да бъде защитено чрез осъдителен иск.
Жалбоподателят излага основания и за неправилност на обжалваното решение, респективно, че не е изготвен съгласно изискванията на чл. 146 от ГПК доклад по делото, тъй като в нарушение на процесуалните правила съдът нито е посочил правната квалификация на иска, нито кои обстоятелства се признават или не се нуждаят от доказване, нито как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, нито е указал на страните за кои твърдени от тях факти не сочат доказателства; не е предоставена възможност на страните да изложат становището си във връзка са дадени указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, както и не се е произнесъл по доказателствените искания на страните. В хода на делото не е разпределена доказателствената тежест между страните за твърдените обстоятелства, не е направена промяна или допълване на доклада по чл. 146 от ГПК, нито са дадени други указания на ответника или ищеца, че са налице факти, за които не сочат доказателства. Това е посочено като нарушение на съдопроизводствените правила, които са съществени, и не могат да бъдат преодолени във втората инстанция, при което решението следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд. При условията на евентуалност, ако се приеме, че допуснатите процесуални нарушения във връзка с доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест, биха могли да бъдат преодолени чрез тяхното законосъобразно извършване от втората инстанция, като се измени/допълни доклада на първата инстанция, се моли да му бъде дадена възможност да представи становище по доклада, възражения по иска и да ангажира доказателства, по смисъла на чл. 266 ал. 3 от ГПК.
В тази насока, се твърди, че без да е дал
указания на страните относно доказателствената тежест, съдът е направил
необосновани и незаконосъобразни изводи, като в т.н. жалбоподателят излага
доводи по същество на спора: Твърди се от жалбоподателя, че И.А.В. е собственик
на имотите, придобити чрез валидна покупко-продажба от наследниците на Д. А./син/-с
нот. акт №121/02.06.2017г., както и че Д. Д. А., /син/, ги е придобил на
основание нотариален акт за дарение № 27/12.12.1997г., нот. акт за покупко-продажба
№ 26/17.12.2009г. и нот.акт за дарение от 16.11.1999г., както и че е било
налице валидно упълномощаване при всички сделки от Д. А. /баща/. Евентуално, се
твърди, че при оспорване на посочените нотариални актове, че Д. А.,/син/ ги е
придобил по давност, като ги е владял необезпокоявано, повече от 18 години,
като съответно наследниците му и правоприемникът В. присъединяват владението на
праводателите си и след като Д. А., /син/ е станал собственик на имотите по давност,
съответно, и наследниците му и В. са титуляри на вещното право на собственост.
Заявява се и, че от представените по делото писмени и гласни доказателства,
безспорно, се установява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, и
изцяло необосновано съдът е приел, че претенцията е основателна.
С оглед изложеното жалбоподателят моли да бъде уважена жалбата му и да бъде обезсилено като недопустимо решението на районния съд и делото да бъде върнато на Районен съд – Пловдив, на друг състав за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск, със съответните активно и пасивно легитимирани страни. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че решението е допустимо, моли да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции. Прилага и моли да бъдат приети писмени доказателства, посочени по осем пункта, във въззивната жалба.
С писмен отговор от адв. К.К., пълномощник на М.Д.Й., и В.Д.З., ищци по първоинстанционното гр.дело № 8824/2017г. по описа на ПдРС,ХVІІ гр.с.,въззивната жалба на И.А.В. се счита за неоснователна, както и се моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на районния съд; т.н. се излагат доводи по същество. По отношение, само, на един от процесните имоти –имот:016060, представляващ нива от 1.999 дка, четв.категория,в местн.“Азмаците“ в съществуващи стари реални граници на с. Д., общ. Калояново, се признава от двете ищци, че е основателно възражението на жалбоподателя В. за недопустимост на решението на районния съд; като, само, в тази част според ищците следва да се обезсили решението на първоинстанционния съд/чл.270ал.3от ГПК/. Претендират се разноски във въззивната инстанция. Не са направени нови доказателствени искания.
Постъпила е и втора по ред въззивна жалба от И.А.В. чрез пълномощник адв. Х.Р. против Решение № 1546/22.04.2019г. постановено по гр.д.№ 8824/2017г. на ПдРС,ХVІІгр.с., по реда на чл. 247 от ГПК, с което е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на постановеното по делото Решение № 428/02.02.2019г. Излага се съображения за недопустимост, евентуално, за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се заявява, че не е налице твърдяната очевидна фактическа грешка; при което се моли да бъде обезсилено като недопустимо,или да бъде отменено като незаконосъобразно Решение № 1546/22.04.2019г. постановено по гр.д.№ 8824/2017г. на ПдРС, ХVІІгр. Претендират се разноски в производството пред въззивния съд.
С писмен отговор от адв. К.К., пълномощник на М.Д.Й. и В.Д.З., въззивната жалба на И. А. В. против Решение № 1546/22.04.2019г. по гр.д.№ 8824/2017г. по описа наПдРС,ХVІІгр.с., се счита за неоснователна, при което се моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на районния съд като правилно.
Въззивният съд констатира, че с Определение № 1141, постановено в закрито заседание на 12.06.2019г., по образувано по жалбите на ответника И.А.В. - в.гр.д.№ 1257/2019г.,ПдОС,ІХгр.с., въззивният състав прекратява производството по в.гр.дело № 1257 по описа на ПдОС, за 2019 година, ІХ гр. състав; и връща делото на първоинстанционния съд – Районен съд Пловдив, ХVІІ гр. състав за извършване на съдопроизводствените действия съгласно указанията на въззивния съд, а именно: да се връчи определението от 22.05.2018г. на районния съд, за прекратяване на първоинстанционното производство по гр.д. № 8824/2017г. на ПдРС,ХVІІгр.с. – на двете ответници Г.А., М.А., тъй като на тях не е изпратен препис от определението за прекратяване на производството, съгласно чл. 7 ал. 2 от ГПК.
Видно е, че след връчване на определението от 22.05.2018г. за прекратяване на първоинстанционното производство, на М.Д.А., както и на Г.П.А., от двете, поотделно, са подадени, съответно, частни жалби против Определение от 22.05.2018г. по гр.д.№8824/2017г. на ПдРС,ХVІІгр.с., по които е било образувано в.ч.гр.дело № 2116/19г. по описа на ПдОС,Хгр.с., по което с Определение №1837/20.09.2019г. на ПдОС,Хгр.състав, се ОТМЕНЯ определение от открито съдебно заседание от 22.05.2018г. по гр.д.№8824/2017г. на РС Пловдив, ХVІІ гр.с., с което е прието изменение на иска от страна на ищеца Д. А., конституиран е като ответник в производството И.А.В. и е прекратено производството по делото по отношение на Г.А., М.А. и З.А..
След последно цитираното определение на въззивен съд, двете въззивни жалби на И.А.В., отново, са изпратени на ОС-Пловдив, и е образувано в.гр.д.№ 2305/19г. по описа на ПдОС,ІХгр.с. По така образуваното в.гр.д.№ 2305/19г. с Определение № 2015, постановено в закрито заседание на 04.10.19г., в производство по чл. 267 ал. 1 от ГПК, въззивният съд прекратява производството по в.гр.д.№2305/19г. по описа на ОС-Пловдив,ІХгр.с.; и връща делото на първоинстанциянния съд-РС-Пловдив,ХVІІгр.състав за отстраняване на указаните от въззивния съд нередовности – да се връчи препис от решенията на първоинстанционния съд, предмет на двете въззивни жалби, на страните по делото – Г.П.А., М.Д.А., З.Д.А., /които следва да са страни по делото, съгласно цитирано определение №1837/20.09.19г. по в.ч.гр.д.№2116/19г.,ПдОС,Хгр.с./. Указано е от въззивния съд, след надлежно администриране на двете въззивни жалби на И.А.В., съгласно чл. 263 ал. 1 от ГПК, делото следва да се върне, обратно, на ОС-Пловдив.
След изпълнение на указанията, дадени от въззивния съд, за връчване на двете въззивни жалби на И.А.В. –на Г.П.А., М.Д.А., З.Д.А., е образувано настоящето въззивно гражданско дело № 23/2020г. по описа на ОС-Пловдив, ІХгр.състав, с предмет гореописани две въззивни жалби на И.А.В.,по които е постъпил писмен отговор от Г.П.А. и М.Д.А., с който същите, считат въззивните жалби за основателни.
Настоящето въззивно производство по в.гр.д.№ 23/20г., Пд ОС,ІХгр.с., има за предмет и постъпили две въззивни жалби от Г.П.А., М.Д.А., съответно, против Решение № 428/02.02.2019г. постановено по гр.д.№ 8824/2017г. поописа на ПдРС, ХVІІ гр.с., както и против Решение № 1546/22.04.2019г. постановено по гр.д.№ 8824/2017г. по описа на ПдРС,ХVІІ гр.с.; които две въззивни жалби съдържат идентични, като цяло, съображения, вече, изложени в горецитирани въззивни жалби, подадени от И.А.В.; при което жалбоподателките молят да бъдат обезсилени решенията на районния съд, като недопустими, а при условията на евентуалност, да бъдат отменени като неправилни; като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен. Претендират разноски в двете съдебни инстанции. Постъпили са писмени отговори на въззивните жалби, от страна на И.А.В., чрез адв. Х.Р., като жалбите се считат за основателни.
С писмен отговор от адв. К.К., пълномощник на М.Д.Й. и В.Д.З., се изразява становище по подадените въззивни жалби от страна на Г.П.А. и М.Д.А., като същите се считат за неоснователни.
С допълнително постъпила на 07.02.2020г. молба от И.А.В. чрез адв. Х.Р., се уточняват обстоятелствата, поради които с въззивната жалба са приложени писмени доказателства за приемане във въззивното производство, на осн.чл. 266 ал. 3 от ГПК, ако при условие на евентуалност въззивният съд намира, че допуснатите от районния съд съдопроизводствени нарушения във връзка с доклада и разпределение на доказателствената тежест биха могли да се отстранят във въззивното производство.
В открито съдебно заседание на 20.02.2020г. по в.гр.д.№ 23/2020г., всяка от страните поддържа, съответно, въззивните жалби, както и писмени отговори на въззивните жалби, както изложеното в допълнително постъпила по въззивното дело на 07.02.2020г. молба от И.А.В. чрез адв. Х.Р.. Претендират се разноски от страните.
Настоящият въззивен състав на Пловдивския окръжен съд намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение, както и след това – решение за поправка на очевидна фактическа грешка на първоначално постановеното, следва да се обезсилят като недопустими. Този извод на въззивния съд се основава на гореизложените обстоятелства, от които се извежда съображение, че, всъщност, е налице постановено от първоинстанционния съд решение срещу лицето И.А.В., /в качеството му на ответник/, вместо срещу лицата Г.П.А., М.Д.А., З.Д.А., /които следва да са страни по делото, съгласно цитирано определение №1837/20.09.19г. по в.ч.гр.д.№2116/19г.,ПдОС,Хгр.с./. Постановеното, вече, макар и отменено от въззивен съд, определение от 22.05.2018г. по гр.д.№8824/2017г. на РС-Пловдив,ХVІІгр.с., е в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, / чл.6 ал. 2 от ГПК,чл. 228 ал. 1 и ал. 2 от ГПК/, тъй като е довело до постановяване на първоинстанционното решение между нелегитимни страни, като тези последици от нарушението не могат да се отстранят във въззивното производство, /най-общо казано, при обратен извод, страните биха се лишили от производство, развиващо се в една „цяла“ инстанция- на първоинстанционното производство/.
Предвид което първоначалното решение на районния съд, а така и обусловеното от него – решение по чл. 247 от ГПК, следва да се обезсилят като недопустими; като делото бъде върнато на първоинстанционния съд – Районен съд Пловдив, за разглеждането му от друг съдебен състав; като производството следва да започне от първо съдебно заседание, срещу ответниците, посочени в първоначалната искова молба, /постъпила в РС-Пловдив с вх.№ 33993/15.06.2017г./, а на мястото на починалия в хода на първоинстанционното съдебното производство ищец Д. Д. А., следва да се конституират неговите наследници по закон, съгласно разпоредбата на чл.227 от ГПК, като новоконституираните ищци следва да имат и правен интерес от предявения установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Въззивният съд намира, че в настоящето производство не следва да се присъждат разноски за страните, тъй като съдът не се произнася по същество; разноски следва да се присъждат, съответно, от съда, който ще разгледа спора по същество.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 270 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо, постановеното на 02.02.2019г. Решение № 428 по гражданско дело № 8824 по описа за 2017 година, на Районен съд - Пловдив, ХVІІ граждански състав; както и постановеното по реда на чл. 247 от ГПК, на 22.04.2019г. Решение № 1546 по гражданско дело № 8824 по описа за 2017 година, на Районен съд - Пловдив, ХVІІ граждански състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд – Районен съд – Пловдив, за разглеждането му от друг състав.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва пред ВКС, с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на въззивното решение, делото следва да се изпрати на първоинстанционния съд – Районен съд – Пловдив, за разглеждането му от друг състав, съгласно указанията на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/