Р Е Ш Е Н И Е
25.08.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV н.о.
Районен съд – Дупница състав
4 август 2020
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 158 2020
дело № по описа за година.
Производството е образувано е по жалба на В.А.А. ,с ЕГН:**********,***,срещу
Наказателно постановление № 16-0348-000710 от 18.05.2016г.,
издадено от Началник Сектор към ОДМВР Кюстендил,Сектор Пътна полиция Кюстендил,
с което на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21,
ал.1 ЗДвП му е наложено административно наказание- „глоба „в размер на 550.00 лева,
и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно,без да се излагат се аргументи в тази насока.
В съдебно заседание,жалбоподателят редовно призован не се
явява.
За административно
наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателя, за това, че на 19.10.2015г., около 16.36.26 часа,в община Кочериново,по ПП-1,Е-79,при км.347+750,в района на с.Мурсалево, посока гр.София, управлява лек автомобил марка „Фиат Пунто”, с регистров № КН9688ВА,със скорост от 120 км/ч, установена и заснета със стационарно техническо средство,SITRAFFIC LYNX ERS 400-система за видеонаблюдение с фабричен № ********* ВАВ при въведено ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч.Нарушението е запаметено в системата с дата и час на фиксиране -19.10.2015г., час 16.26.26 и клип № 0004.
Видно от приложената по делото административнонаказателна преписка, Акт за установяване на административно нарушение № 710 от 05.04.2016г., е издаден против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитани в хода на съдебното производство актосъставителят и светителя по акта поддържат отразеното в АУАН, като заявяват, че нямат спомен по случая.
Съдът кредитира изцяло депозираните показания на свидетеля като логични, последователни, безпротиворечиви и незаинтересовани.
Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин извършените нарушения от страна на жалбоподателя. Този извод се налага преди всичко от безпристрастните показания на актосъставителя и на свидетеля по акта, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, подкрепени от писмените доказателства по делото-АУАН. От тях категорично се доказва, че жалбоподателят действително е реализирал описаното в Акта нарушение. Същевременно жалбоподателя, въпреки предоставената му възможност, не ангажира каквито и да било доказателства за оборване на така направената констатация, нито по същество взема отношение по въпроса извършил ли е деянието.
От друга страна, при извършената служебна проверка от страна на съда, се установява наличието на абсолютно отменително основание по отношение на атакуваното Наказателно постановление.
Както се посочи по-горе и в АУАН, и в НП е посочено, че датата на вмененото във вина на жалбоподателя деяние е извършено на 19.10.2015г. Следователно последното се явява погасено по давност, което изключва административно-наказателното преследване по него. Съгласно Постановление № 10/28.09.1973г. на Пленума на ВС – т.12, не се допуска неоснователно преследване, когато са изтекли сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на тези срокове, както и да не предприема, респективно да прекратява започнатото производство щом установи “че са изтекли три месеца от откриване на нарушението до съставяне на акта за установяване на административно нарушение, че НП е издадено след шестмесечния срок от съставяне на акта, или е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения-две години”. Освен това съгласно Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г. по н.д. № 96/82г. на ОСНК институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване по чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН. Изводът се прави на основание чл.11 от ЗАНН, според който за обстоятелствата, изключващи отговорността, каквато е изтеклата абсолютна давност, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Следователно, независимо от спирането и прекъсването на давността, каквито в случая и не са били налице, административнонаказателното преследване се изключва, когато е изтекъл срок, надвишаващ с една втора този по чл.34 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно постановление № 16-0348-000710 от 18.05.2016г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР Кюстендил,Сектор Пътна полиция Кюстендил, с което на В.А.А. ,с ЕГН:**********,***,на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП му е наложено административно наказание- „глоба „в размер на 550.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца,следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 16-0348-000710
от 18.05.2016г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР
Кюстендил,Сектор Пътна полиция Кюстендил, с което на В.А.А. ,с ЕГН:**********,***,на
основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП му
е наложено административно наказание- „глоба „в размер на 550.00 лева, и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца,като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд - Кюстендил в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :