№ 1800
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110173869 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 ГПК вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че срещу него е образувано изп. д. № 20138440403406 при ЧСИ Я.. Това изп.
дело било образувано по издаден в полза на „...“ АД изпълнителен лист от
дата 29.04.2013 г. по гр. д. №18569/2013 г. по описа на СРС, 35 с-в, за
следните суми: 1014.15 лв. главница, 126.83 лв. договорна лихва за периода
19.07.2011 г. до 25.04.2013 г., 165.93 лв. наказателна лихва за периода от
19.07.2011 г. г. до 25.04.2013 г., ведно със законната лихва от 29.04.2013 г. до
окончателното плащане на вземането, както и 126.14 лв. разноски. Ищецът
поддържа, че по това изпълнително дело не са извършвани никакви
изпълнителни дествия и твърди, че вземането по изпълнителния лист е било
погасено по давност, което обуславя интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Правния интерес от завеждане на иска срещу „фирма“
ЕООД обосновава с твърденията, че с молба от 26.04.2018 г. като взискател
по изпълнителното дело бил конституиран именно последният.
1
Ответникът оспорва предявените искове. Навежда твърдения за прекъсване
на давността по отношение на вземанията по процесния изпилнителен лист.
Претендира разноски.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от
фактическа страна и правна страна:
Предявените искове се основават на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност.
Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна
практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а
на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с
процесните отрицателни установителни искове съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат
означава установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена
възможността за принудителното му изпълнение, а не че вземането не
съществува.
Що се отнася до основателността на исковете съдът намира следното:
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали в случая
давността е била прекъсвана в хода на изпълнителния процес. В Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК - т. 10, приложимо към настоящия казус, се казва, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, като обявява
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд за изгубило сила.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда хипотеза на
2
прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то
настъпва ex lege. Предпоставка за прекратяването на изпълнителното
производство на това основание е в двугодишен срок взискателят да не е
поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да имат
предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване
на вземането му, изтичането на който срок осъществява основанието за
прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично
уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Както е разяснено в
мотивите на тълкувателното решение, при прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция", прекратяването на производството
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови или не акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Съгласно дадените от ВКС разяснения прекъсват давността само действия,
(независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя), които представляват: насочване на изпълнението чрез налагането
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са такива изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Страните не спорят, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на от
дата 29.04.2013 г. по гр. д. №18569/2013 г. по описа на СРС, 35 с-в, за
следните суми: 1014.15 лв. главница, 126.83 лв. договорна лихва за периода
19.07.2011 г. до 25.04.2013 г., 165.93 лв. наказателна лихва за периода от
3
19.07.2011 г. г. до 25.04.2013 г., ведно със законната лихва от 29.04.2013 г. до
окончателното плащане на вземането, както и 126.14 разноски, е било
образувано, по молба на „...“ АД, изп. д. № 20138440403406 при ЧСИ Я..
Установява се, че по молба на „...“ АД посоченото изпълнително дело е
присъединено към вече съществуващото изпълнително дело
№20128440402977 при ЧСИ Я., образувано въз основа на друг изпълнителен
лист от дата 28.08.2012 г. в полза на същия взискател срещу същия длъжник.
При анализа на двете съдът прави извод, че, въпреки че от страна на ЧСИ
са предприети неколкократни същински изпълнителни действия от
категорията на гореспоменатите, както и доброволни плащания от страна на
длъжницата, всички те са предприети с цел събиране/ респ. погасяване на на
вземанията по изпълнителен лист от 28.08.2012 г.
От друга страна действително с молба 26.04.2018 г. ответникът е поискал
да бъде конституиран в изпълнителното производство именно по изп. дело №
20138440403406 и молбата му е била уважена, но същата не е от категорията
действия, годни да прекъсне давността.
Така съдът приема, че последното изпълнително действие по №
20138440403406 било от септември 2013 г., от която е започнала да тече
нова погасителна давност за вземането съобразно горепосоченото. Същата е
изтекла през 2018 г.
Исковата претенция следва да бъде уважена.
В полза на ищеца следва да се присъдят 650 лв. разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от Р. А. К., ЕГН
**********, срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК ***** искове с правно основание
чл.439, вр.чл. 124, ал.1 ГПК, че Р. А. К., ЕГН **********, не дължи на
„фирма“ ЕООД, ЕИК ***** следните суми: 1014.15 лв. главница, 126.83 лв.
договорна лихва за периода 19.07.2011 г. до 25.04.2013 г., 165.93 лв.
наказателна лихва за периода от 19.07.2011 г. г. до 25.04.2013 г., ведно със
законната лихва от 29.04.2013 г. до окончателното плащане на вземането,
както и 126.14 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист от дата
4
29.04.2013 г. по гр. д. №18569/2013 г. по описа на СРС, 35 с-в.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на Р. А. К., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 650 лв. разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5