Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1028 19 август 2022
година град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, ІІІ-ти
състав, в открито заседание на деветнадесети юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия : Ч. Димитров
Секретар И.Л.
Прокурор Х.К.
като разгледа административно
дело номер 2739
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/ вр. с глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
искова молба на И.Н.Р.,***, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на Правосъдието, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Ген. Столетов №21 с цена на иска 25 000,00 лева, описани като причинени
неимуществени вреди, вследствие противоправни действия на служители на
ответника спрямо ищеца за времето от 01.09.2019г. до 29.11.2021г., ведно със
законна лихва върху сумата в размер на 2500,00 лева, изразили се в системно
връщане или изземване на лична кореспонденция, в частта касаеща избрани
документи, свързани предимно с производства, водени от ищеца, по които ответник
бил началника на Затвора Бургас, съпътствано с нарушаване тайната на кореспонденцията,
чрез прочит на същата от длъжностни лица на ответника.
В уточнения на исковата
молба, постъпили от ищеца и процесуалния му представител адвокат А. като
допуснати противоправни действия от страна на администрацията на ГДИН се сочат
системно невръчване на призовки и съобщения по водените от него дела,
вследствие на което производствата са били прекратявани, като същевременно е
била нарушавана тайната на личната му кореспонденция и правото му на защита по
водените дела. Обяснява се, че изготвяните от него уточнения и друг вид
кореспонденция, не е била изпращана от съответните служители на администрацията
на затвора до съда, не са му били предоставяни регистрационните номера, входящи
номера на негови жалби, молби и т.н. Адресираните до него от съда призовки и
съобщения не са му били връчвани срещу подпис, поради което производствата са
били прекратявани, поради неизпълнение на указания, за които Р. не е бил
уведомяван изобщо.
Наред с изрично
посочените две дати на нерегламентиран достъп до лична кореспонденция, свеждат
конкретиката относно подобен достъп до това, че декларация за отказ от храна е
била подписвана от Р. в знак на протест, след всеки нерегламентиран достъп на
администрацията на затвора до личната кореспонденция на ищеца, реализиран
непосредствено преди датите на подписването на тези декларации. Като такива се
сочат съответно - 18.09.2019г., 02.09.2020г.,
08.02.2021г., 23.03.2021г., ведно с две други дати неуточнени, но
установими, като съдържащи се в Жалба вх. № 1032/23.03.2021г. и Жалба, вх. №
3483/06.04.2021г. съответно адресирани до администрацията на Затвора Бургас и
ГДИН.
В изпълнение на
съдебните указания, лимитативно са изброени дела, по които ищецът твърди
забавен или отказан достъп на съдебна кореспонденция от и до него, вследствие
на което му е била преграждана възможността да обжалва в срок, да отстранява
нередовности в срок, и да извършва други правнорелевантни процесуални действия.
А именно:
Адм.д.
№1437/2021г. по описа на Административен съд Бургас, Адм.д. №55/2020г. по описа
на Административен съд Бургас, Адм.д.
№2212/2021г. по описа на Административен съд Бургас, Адм.д. №740/2021г. по описа на
Административен съд Бургас, Адм.д.
№2062/2020г. по описа на Административен съд Бургас, Адм.д. №1022/2021г. по описа на
Административен съд Бургас, Адм.д.
№1020/2021г. по описа на Административен съд Бургас, Адм.д. №2212/2021г. по описа на
Административен съд Бургас, както и въз.
гр. дело по описа на Окръжен съд Бургас №575/2021г., оставено без разглеждане,
поради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса за образуване на
същото, поради умишлено незапознаване на ищеца от длъжностните лица на
ответника с дадените от съдебния състав указания, поради което последните са
останали неизпълнени.
Ищецът счита, че
с непредприемане на действия от страна на затворническата администрация да му
осигури нормални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в
съответствие с вътрешното и международното право, са му причинени неимуществени
вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с твърдените бездействия, респ.
действия и ангажират отговорността на държавата за допуснатото унизително и
нечовешко отношение към него през дефинирания в исковата молба период, на база
на изложените по-горе обстоятелства.
Ответникът по
иска, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на
правосъдието – гр. София /ГДИН/, чрез процесуалния си представител, оспорва
иска като неоснователен и недоказан в писмен отговор на исковата молба. Счита,
че доколкото оплакванията на ищеца не се отнасят до условията, при които се
търпи наказанието „лишаване от свобода“ и не кореспондират с разпоредбата на
чл.3 от ЗИНЗС, както и със специалната хипотеза за обезвреда на причинени от
Държавата вреди по чл.284 и сл. от ЗИНЗС, то правното основание на подадената
искова молба е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счита,
че по отношение на ищеца се подхожда законосъобразно, като действията на
администрацията на ответника не са извършили незаконосъобразни действия досежно
твърдението в исковата молба и уточненията към нея оплаквания. Излага доводи,
че доколкото в исковата претенция се посочват дела, подсъдни на Административен
съд, то съдът по тях няма единствено ролята на арбитър, отчитащ със съдебния си
акт резултатите от процесуалната активност на страните, а е активен участник,
задължен от закона, по свой почин да предприема действия, които да установят
обективната за произнасянето истина - имащите отношение към предмета на
доказване факти и обстоятелства. Според ответника, дори хипотетично да се приеме,
че активността на ищеца в посочените производства е била ограничена или
блокирана, съдът по свой почин и активност е установил правно-значимите факти,
с оглед на което е изключена възможността причиняване на преки неимуществени
вреди за ищеца. Твърди, че за всички постъпили молби и жалби на л. св. Р. има
издадени регистрационни номера, изработени са становища, като обратната
информация, съдържаща се в становищата, му се обявява за сведение и се прилага
в затворническото досие. Според твърденията на ответника, л. св. Р. многократно
е запознаван с установените правила относно предоставяне и получаване на
кореспонденция, но същият умишлено и целенасочено се стреми да ги нарушава.
Посочва се , че предвид отказа от л. св. Р. да приеме иззетите и впоследствие
предоставени му документи е изготвено предложение, същите да се съхраняват в
затворническото досие за сведение.
Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в случай на отхвърляне или частично
уважение на иска.
В съдебно
заседание ищецът лично и с процесуален представител – адв. А., поддържа
исковата молба, ангажира доказателства и пледира за уважаване на исковата
претенция.
Ответникът по
иска, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на
правосъдието – гр. София /ГДИН/, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Милен Г., оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Административен
съд - Бургас, след като взе предвид твърденията и възраженията на страните,
прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
приема за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Съгласно
представената по делото справка за И.Н.Р., изготвена от инспектор Н. Стоянов от
администрацията на Затвора гр. Бургас (л.158), лишеният от свобода е постъпил в
затвора на 03.09.2002г., за изтърпяване на наказание „доживотен затвор без
замяна“, при първоначално определен специален режим. На 11.03.2013г.
първоначално определеният режим е променен от специален на строг. На 17.04.2014г., с решение на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС /отм./ е изведен от I-ва Зона
с повишена сигурност, и е настанен в общи помещение с други лишени от свобода в
VI-та затворническа група. На 08.09.2015г. е преместен от VI-та в III-та
затворническа група. На 14.07.2016г. е преместен от III-та в IV-та
затворническа група. На 14.12.2016г. с rешение на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС
/отм./ режима му е заменен от СТРОГ на СПЕЦИАЛЕН, и по силата на сменения режим
е върнат отново в I-ва Зона с повишена сигурност. Посочено е, че
лишеният от свобода Р. работи в бригада
„Мираж“.
От ответника по
делото са представени още Справка, изготвена от инспектор П.Л. – ИСДВР (л.159),
в която се посочва, че в Затвора-Бургас е установена практика да се издават
регистрационни номера на молби и жалби, представени от лишените от свобода до
съответните институции, при изразено желание от тяхна страна. Сочи се, че
лицата, настанени в Затвора-Бургас своевременно се информират за извършени
проверки по техни молби и жалби, като им се издават регистрационни номера на
постъпилата кореспонденция. Администрацията на Затвор-Бургас приоритетно
съдейства на лишените от свобода за защитаване на техните законови права и
искания, в това число чрез подпомагане с канцеларски материали или друг вид
помощ. На следващо място е посочено, че в чл. 78 от ППЗИНЗС е посочен реда и
начина за запознаване на лишените от свобода с кореспонденция, която се отнася
за тях, а именно: „отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до
лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а
съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис“, с оглед на
което се твърди, че за всички постъпили молби и жалби на л. св. Р. има издадени
регистрационни номера, изработени са становища, като обратната информация, съдържаща се в становищата, му се
обявява за сведение и се прилага в затворническото досие. В справката се сочи
още, че в затворническото досие на л. св. Р. не са открити справка от Началника
на Затвор Бургас с изх. №346/02 г. във връзка с жалба на ищеца от 12.12.2019
г., касаеща оплакване за забавена кореспонденция и жалба с вх. №3483/06.04.2021
г. до ГДИН. Изразено е становище, че вероятно същите са били изпратени до
адресата в един екземпляр и не се съхраняват копия в затворническото досие. Към
посочената справка са приложени и следните приложения: 1. жалба на лишения от свобода Р. вх.№ 271/26.03.2021 год. на ГДИН (л.167) до Инспектората към ВСС, председателя на
Административен съд – Бургас и министъра на правосъдието относно „системно преграждане на
предаване и предоставяне на лична кореспонденция по време на свиждане на негов
родител - майка, която притежава и качество на „пълномощник“; 2. справка № 346/02 от
02.04.2021г., изготвена от гл.инспектор Н.Сдо ГДИН, относно
горепосочената жалба (л.162). Съгласно
справката, установена
практика в Затвора е осъдените лица самостоятелно, чрез свои роднини или чрез
процесуален представител, да получават писмена кореспонденция, адресирана до
тях, или да изпращат такава без ограничения. Сочи се, че самият факт, че л. св.
Р. е инициирал образуването на над 40 административни производства срещу
затворната администрация, както и множество молби и жалби до различни
институции, опровергава посоченото от него твърдение. По отношение на
твърдението, че на 21.02.2021г., при подаване на лична кореспонденция за
проверка на служители от надзорно-охранителния състав, които от своя страна по
настояване на л. св. Р. е следвало да я предоставят на негов родител, същата е
била „конфискувана“, като е „направен опит да бъдат иззети и бележки, водени от майка му - „родител и
пълномощник“, в справката се сочи, че свиждането е извършено на 21.02.2021г.
/неделя/ - неработен ден за администрацията на Затвора, поради което инспектор
социална дейност и възпитателна работа, който отговаря за групата, в която е
настанен л. св. Р., не е бил на работа, съответно не е имало дежурен служител
от сектор социални дейности и възпитателна работа, който може да извърши,
регламентираните в чл.75 от ППЗИНЗС дейности; 3. Декларация за отказ от храна с
рег.№ 2930/19.09.2019г. (л.171); 4. Сигнал до Началника на Затвора Бургас с
рег.№ 3354/22.10.2019 год. (л.172), в който се посочва, че на 20.10.2019г. е
провел свиждане със свои близки, като служители на надзорно-охранителния състав
отказали да приемат в затвора и да му предадат нормативни актове, записки по съдебни
дела, водени от него, правна помощ в писмен вид и друга правна литература. В
сигнала заявява желание да му бъде осигурена възможност за подаване на молби,
жалби и т. н. по електронен път, като сочи, че неизпълнението към момента е в
нарушение на правната норма чл.18а, ал.2 АПК; 5.Доклад, изготвен от инспектор Ж.М.И.(л.173),
в който се посочва, на 20.10.2019г. мл. инсп. Върбанов е бил назначен в наряд и
изпълнявал задълженията си на пост №1. Денят е бил неделя и се провеждало
свиждане на лишените от свобода по утвърдения график. Около 10:30 часа е
приемал и проверявал вещите, които близките на л. св. Р. са му донесли.
Съгласно посоченото в справката, мл. инспектор Върбанов е обяснил, че са му
били представени за проверка голямо количество листи, като гражданката, която ги
е представила е заявила, че е само техен приносител. По преценка на
надзирателя, листите са били над 200 броя. Той обяснил на гражданката, че е
необходимо листите да се проверят,
но голямото им количество ще забави работата му по проверката на вещите на
другите граждани, чакащи да предадат вещи и да проведат свиждане, като по този
начин ще се наруши графика за провеждане на свиждане. Обяснил на гражданката,
че след като приключи с проверката на вещите на другите граждани може да му
предостави листите за проверка. След дадените й обяснения гражданката се
оттеглила и дала възможност на мл. инспектор Върбанов да продължи работата си.
Не се е появила повече с книжата и не е проявила претенции и след приключване
на свиждането; 6. Декларация за отказ от храна с рег.№3293/04.09.2020г. във
връзка с битовите условия в Затвора – Бургас (л.174); 7. Декларация за отказ от
храна с рег.№ 455/08.02.2021год. в знак на протест срещу „прочит на лична
кореспонденция“ и желание за „защита на правото да се дава лична кореспонденция
на близките“ (л.175); 8. Докладна записка рег.№730/08.02.2021год. (л.176); Докладна
записка рег.№731/08.02.2021г. (л.177), изготвена от мл. експ. Н.М., в която се
посочва, че при проведено свиждане на 07.02.2021г. л.св. Р. е настоявал
Митовски да предаде на близките му кореспонденция от негово име до различни
институции в РП. Съгласно посоченото в докладната, Митовски отказал да вземе
кореспонденцията, като обяснил на л.св. Р. реда за нейното предаване – лично на
инспектор СДВР; 9. Декларация за отказ от храна рег.№3967/22.11.2021 год.
(л.178) в знак на протест срещу незаконосъобразно прочитане и конфискуване на
лична кореспонденция; 10. Декларация за прекратяване на отказа от приемане на
храна с рег.№4049/29.11.2021 год. (л.179); 11. Жалба с рег.№1032/23.03.2021
год. (л.180), в която се посочва, че при проведено на 21.03.2021г. свиждане,
личната кореспонденция на л.св. Р. е
била изчетена, след което е била иззета избирателно част от нея; 12. Доклад за
извършена проверка с рег.№ 730/31.03.2021 год., изготвен от ИСДВР П.Л. (л.181),
в който се посочва, че 21.03.2021г. /неделя/ - неработен ден за администрацията
на Затвора, поради което инспектор социална дейност и възпитателна работа,
който отговаря за групата, в която е настанен л. св. Р., не е бил на работа,
съответно не е имало дежурен служител от сектор социални дейности и
възпитателна работа, който може да извърши, регламентираните в чл.75 от ППЗИНЗС
дейности; 13. Доклад за извършена проверка по докладни записки с
рег.№730/08.02.2021 год. и рег.№731/08.02.2021 год., изготвен от ИСДВР П.Л.
(л.184); 14.Жалба вх.№8852/08.12.2021 год. до Окръжна прокуратура – Бургас във
връзка с нарушена тайна на личната кореспонденция чрез изземване и изчитане на
същата от страна на затворническата администрация(л.189) 15. Писмо вх.№
14499/16.12.2021 год. на Затвора – Бургас (л.191); 16. Справка до Окръжна
прокуратура –Бургас от 20.12.2021 год. (л.187), изготвена във връзка с горепосочената
жалба на л.св Р. ***. В справката е посочено, че на 21.11.2021 г. в 13:20 ч. по
време на посещение на близки на л. св. Р., същите са предоставили писмена
документация предназначена за л. св. Р., която е иззета от служителите на
надзорно-охранителния състав. За целта са издадени протоколи за иззети вещи с
№7316/21.11.2021 г. и №7317/21.11.2021г. На 22.11.2021 г. комплектът с иззети
документи от близките на л. св. Р. е предоставен на инсп. П.Л. - инспектор
социална дейност и възпитателна работа на лишените от свобода, изтърпяващи
наказание „доживотен затвор и доживотен затвор без замяна“ в Затвор Бургас. Като
вероятна причина за изземване на документите от страна на служители на НОС е
посочено обстоятелството, че не са спазени процедурите регламентирани в чл.73, 74 и 75 от ППЗИНЗС. След извършен външен оглед на документация
предназначена за л.св. Р. от страна на инсп. Л., е констатирано, че комплектът
от иззети документи се състои от общо 3 бр. прозрачни джобове, съдържащи 92
листа. Сочи се, че не е установено
наличие на данни, от които може да се направи основателно предположение, че
документите са със съдържание, което може да осуети разкриване или да доведе до
извършване на тежко престъпление. Посочено е още, че на 22.11.2021 г. е проведен
разговор между инсп. Л. и л. св. Р. относно отказа му да приема храна и вода.
Същият е информиран, че не съществува нормативна пречка, иззетите документи от
свиждането, да му бъдат предоставени. На л. св. Р. за пореден път е разяснена
процедурата и реда за изпращане и получаване на писмена кореспонденция. Л. св. Р.
е отказал да приеме представения му комплект с документи и декларирал, че във
връзка с предприетите действия от служители на Затвор Бургас е обявил отказ от
прием на храна.
На 23.11.2021 г.
бил проведен разговор между ИСДВР на 1-ва група, инсп. психолог и служител от
мед. център, по време на който се обсъдили подходи към л. св. Р. с цел
мотивация за прекратяване на отказа от приемане на храна. В справката се
твърди, че опитите на л.св. Р. да си разменя документи по време на свиждане със
свои близки не са изолиран случай. Сочи се, че л.св. Р. е запознат с
установените правила относно предоставяне и получаване на кореспонденция, но
умишлено и целенасочено се стреми да ги нарушава. Изложени са доводи, че
затворническата администрация не се стреми да „изземва“ или „прегражда“
кореспонденция или документи от лишените от свобода, като служителите на Затвор
Бургас се стремят принципно и съобразно установените правила да прилагат нормативната
рамка в процеса на изтърпяване на наложените наказания по отношение на
осъдените лица.; 17. Протокол за иззети вещи /пари/ при личен обиск и
претърсване №7316 от 21.11.2021г. (л.192); 18.Протокол за иззети вещи/пари/ при
личен обиск и претърсване №7317 от 21.11.2021г. (л.193).
От справка изх.№
346/02 от 06.06.2022г. (л.212), издадена от гл. инсп. Я.Ж., се установява, че след
извършена проверка в администрацията на Затвора – Бургас било установено, че не
са налични протоколи за иззети вещи относно иззета кореспонденция от
21.02.2021г. и 21.03.2021г. Ведно със справката е представена и докладна
записка рег.№ 1391/17.03.2021г. (л.217), изготвена от инсп. Т.С.– главен
надзирател. В същата е посочено, че при проведено свиждане на л.св. Р. с
неговата майка Валерия Рибова, последната е поискала да вземе лична
кореспонденция от сина си. При извършена проверка се установила, че същата
представлява жалба до Окръжен съд – Бургас от л.св. Т.Д.. В докладната се сочи,
че е обяснено на Валерия Рибова, че жалбата не представлява лична
кореспонденция и същата ще се придвижи по каналния ред лично от л.св. Димитров.
От процесуалния
представител на ищеца са представени: 1. заявление от В.Р.до „Български пощи“-
гр. Поморие (л.45), в което посочва, че
желае в случай, че бъде върната кореспонденция, изпратена от нея, да бъде
отбелязано името на лицето, което я връща и причините за връщане; 2. Писмо рег.№ C00277-BS/20.11.2020г. (л.46) от директора на РУ
„Югоизточен район“ към „Български пощи“ ЕАД до Валерия Рибова, с което я
уведомява, че служителите на Затвора – Бургас, упълномощен
да получават пратки, отказват да приемат обемни пратки от вътрешността на
страната; 3. Жалба от В.Р.до Началника на Затвора от 22.02.2021 г. с вх. №
2108/22.02.21г. (л.47), в която са изложени доводи за нарушени права на лична
кореспонденция със сина ѝ при извършено свиждане на 21.02.2021г.; 4. Уведомление
рег.№ 1193/05.02.2020г. (л.48) от Окръжна прокуратура – Бургас до И.Р. във
връзка с негова жалба от 12.12.2019г. за забавянето на кореспонденцията му.
Ищецът е
представил по делото жалба от 19.04.2021г. (л.61) срещу Определение №
758/14.04.2021г., постановено по адм.д. № 504/2021г., както и Решение на
Европейския съд по правата на човека по делото Радков срещу България (л.65).
По делото са
представени още 1. Постановление от 03.01.2020г. на Специализираната
прокуратура (л.120), с което е отказано образуване на досъдебно производство по
повод постъпил сигнал от л.св. И.Р.
против длъжностни лица при МВР, с оглед данни за евентуално извършени
престъпления по служба, като материалите са изпратени по компетентност на
Окръжна прокуратура – Бургас; 2. В тази връзка е възложена проверка , след
която е издадено Постановление изх.№ 433/20 от
06.04.2020г. на Окръжна прокуратура – Бургас (л.128), с което е отказано
образуване на досъдебно производство; 3. Постановление изх.№ 10580/19 от
22.01.2020г. на Окръжна прокуратура – Бургас (л.122), с което е отказано
образуване на досъдебно производство по повод постъпил сигнал от л.св. И.Р. ,
касаеща отказ за издаване на регистрационен номер на негови заявления до
Администрацията на Затвора – Бургас и твърдяно обявяване на отказ от приемане
на храна; 4. Дневник за индивидуална работа с лишените от свобода (л.127).
От ищеца по
делото са представени следните доказателства: 1.Отговор до В.Р.изх. №346/02 от 15.09.2020г. на Началника на
Затвора-Бургас (л.218), във връзка с подадено от
същата заявление. В отговора се сочи, че не е представен удостоверяващ
представителната власт документ, както и че не се посочва правно основание, по
силата на което затворната администрация е
задължена да предостави търсената документация, както и не се посочват
данни за автор и предмет на изискваните документи;
2. Искане от И.Р., във връзка, с
което е образувано адм.дело № 2545/2019 г. по описа
на Административен съд-Бургас (л.220); 3.Копие на корицата на адм.дело №2545/2019г. по
описа на Административен съд-Бургас (л.222); 4. Заявление от В.Р.до председателя на Административен съд –
Бургас за извършване на проверка (л.224) и отговор по същото, обективиран в
писмо изх.№ РД-10-524/06.12.20219г. (л.225); 5. Резолюция от 21.04.2021 г., издадена от
Окръжна прокуратура – Бургас (л.228); 6. Заявление
изх.№455/13.01.2021г., подадено от И.Р. ***, с което се иска изготвяне на
справка относно преписките, образувани в ОП-Бургас по отношение на ищеца (л.231
гръб-л.232); 7.Писмо изх.№455/25.01.2021г.,
изготвено от прокурор И. И. до административния ръководител на ОП-Бургас (л.230
гръб); 8. Писмо изх.№ А-37/2021г. от
04.02.2021г. на административния ръководител на ОП – Бургас (л.228 гръб) ведно
с детайлна справка относно преписките, образувани в ОП-Бургас по отношение на
ищеца (л.229); 9. Разпореждане №
4431/07.11.2019г., постановено по адм.дело №2505/2019 г. по описа на Административен съд-Бургас (л.233); 10.Определение №2397/31.10.2019 г. по адм.дело №2545 по описа за 2019 година на Административен съд-Бургас
(л.234); 11. Определение №346/21.02.2020г. по адм.дело № 2473 по описа за 2019 година на Административен
съд-Бургас
(л.235); 12. Определение №2372/28.10.2019 г. по адм.дело №2505 по описа за 2019 година на Административен
съд-Бургас
(л.236); 13.Разпореждане №4429/07.11.2019 г. по адм.дело №2474 по описа за 2019 година на Административен съд-Бургас (л.237); 13.
Определение №2195/ 11.10.2019 г. по адм дело №2473 по описа за 2019 година на
Административен съд-Бургас (л.238); 14.
Определение №2352 от 28.10.2019 г. по адм.дело №2473 по описа за 2019 година на Административен съд-Бургас
(л.239); 15. Определение №2517/11.11.2019 г. по адм.дело №2505 по описа за 2019 година на Административен съд-Бургас (л.240); 16. Протокол от
проведено съдебно заседание на 27.07.2020 г. по адм.дело №3059 по описа за 2019 година на Административен съд-Бургас
(л.241); 17. Отговор до В.Р.изх.№ Ж-21-306/12.05.2021г. на Игнат Г. – инспектор в Инспектората към ВСС, ведно с пощенски плик (л.250-251), 18. Становище до В.Р.изх.№ Ж-21-306/08.06.2021г., изготвено от Игнат Г. – инспектор в Инспектората към ВСС, ведно с пощенски плик
(л.252-253); 19. Становище до В.Р.изх.№ Ж-21-213/17.05.2021г., изготвено от Игнат Г. – инспектор в Инспектората към ВСС, ведно с пощенски плик
(л.254-255); 20. Решение №1274/18.08.2021г. по административно дело №853 по описа на Административен
съд-Бургас
за 2020г. (л.256); 21.Решение №382/25.09.2018 г. на трети специализиран постоянен заседателен състав
на Комисията за защита от дискриминация (л.277); 22.Жалба от В.Р.до Началника на Затвора-Бургас от
22.02.2021г.
(л.280); 23.Искане за информация от 22.02.2021 г., подадено от В.Р.до Боряна Борисова от Комисия за защита от
дискриминация
(л.281); 24.Уведомление по чл.30 от АПК за отстраняване на недостатъци в отправено
искане до Комисия за защита от дискриминация (л.282); 25.Декларация №3995/28.10.2020 г. на И.Р. за отказ от приемане на храна от същата дата (л.283); 26.Декларация №4067/04.11.2020г. от И.Р. за прекратяване на отказа за приемане на храна от 29.10.2020г.
(л.284); 27.Опис на документи, върнати на В.Р.при
посещение в Затвора Бургас на 20.06.21 г. (л.285); 28.Определение №1919/13.09.2019 г. по адм.дело №2028 по описа за 2019 година на Административен съд - Бургас, ведно с приложено съдебно удостоверение с
изх.№2363/25.09.2019г.(л.286); 29. Пълномощно,
с което И.Н.Р. упълномощава В.А.Р., негова майка, да го защитава по образуваното и водено срещу него
следствено дело №956/2001 година на ОСС-Бургас, както и да
представлява ищеца пред органите на изпълнение на наказанията, както и да го
представлява и защитава интересите му във всички възможни неупоменати случаи
(л.291). 30. Екранна справка за резултата по следните административни дела:
адм.д.1849/2020г.(л.292), адм.д.№423/2021г. (л.293), адм.д.№369/2021 (л.294), адм.д.№2062/2020г. (л.295), адм.д.№243/2021г. (л.297), адм.д.№123/2021г. (л.298), адм.д.№1455/2020г. (л.300), адм.д.№216/2021 година (л.301), всички по описа на Административен съд Бургас, както
и платежно нареждане, втори екземпляр за платена такса в размер на 10.00 лева
по административно дело №2505/2019 година на 23-ти състав на Административен
съд-Бургас (л.276); 31. Писмо рег.№
8895/20.09.2019г. до началника на Затвора-Бургас (л.302); 32. Заповед №
Л-3606/09.08.2019г. на ВПД главен директор на ГДИН за утвърждаване на Правилата за вътрешния
оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в ГДИН и
териториалните служби (л.303), както и Правила за вътрешния оборот на електронни документи и документи на
хартиен носител в ГДИН и териториалните служби
(л.304); 33. График за провеждане на обща хигиена на
спалните помещения във IIра ЗПС
от 25.05.2021г. (л.325)
По делото е
извършена служебна справка на 06.04.2022г. в деловодната система и в описните
книги на Административен съд -Бургас, съгласно която се констатира, че по жалби
и искови молби на ищеца има образувани административни дела, както следва:
адм.д.№1437/2021 год., адм.д.№55/2020 год., адм.д.2212/2021 год.,
адм.д.№740/2021 год., адм.д.№2062/2020 год., адм.д.№1022/2021 год. и
адм.д.№1020/2021 год.по описа на Административен съд град-Бургас. Приложени са
справки от деловодната система /САС-Съдебно деловодство/ на Административен
съд-Бургас.
Производството
по адм. дело №1437/2021г. е образувано по повод постъпила жалба с вх.
№6516/16.06.2021г. от И.Н.Р.. Предмет на делото е отказ от отговор на подадени
заявления. По делото има постановен краен акт Решение №34/11.01.2022г. Решението не е влязло в сила.
Производството
по адм. дело №55/2020г. е образувано по повод постъпила жалба с вх, №
156/08.01.2020г. от И.Н.Р. против началник на Затвора Бургас.Предмет на делото
е искане по чл.276 от ЗИНЗС против действия на началника на Затвора Б-с. По
делото има постановен краен акт Решение №1925//03.12.2021г.. Решението не е
влязло в сила.
Производството
по адм. дело №2212/2021г. е образувано по повод постъпила жалба с вх.
№9305/10.09.2021г. от И.Н.Р. против началник на Затвора Бургас.Предмет на
делото е Заповед БС №161/27.08.2021г. на началника на Затвора Б-с. По делото
има постановен краен акт Решение №32/11.01.2022г.. Решението е влязло в сила на
11.01.2022г.
Производството
по адм. дело №740/2021г. е образувано по повод постъпила жалба с вх.
№3489/02.04.2021г. от И.Н.Р. против Председател на Комисия за защита от
дискриминация. Предмет на делото е бездействие на Председателя
на КЗД. По делото има постановен прекратителен акт Определение
№2260/15.11.2021г. Определението не е влязло в сила.
Производството
по адм. дело №2062/2020г. е образувано по повод постъпила жалба с вх.
№8444/02.10.2020г, от И.Н.Р. против Началник на Затвора Бургас. Предмет на делото е отказ от отговор на
подадени заявления. По делото има постановен краен акт Решение
№118/04.02.2022г. Решението не е влязло в сила.
Производството
по адм. дело №1022/2021г. е образувано по повод постъпила жалба с вх.
№4767/05.05.2021г. от И.Н.Р. против Началник на Затвора София. Предмет на делото е отказ за
предоставяне на информация на началника на Затвора -София. По делото има
постановен прекратителен акт Определение №2441/14.12.2021г.. Определението не е
влязло в сила.
Производството
по адм. дело №1020/2021г. е образувано по повод постъпила жалба с вх.
№4765/05.05.2021г. от И.Н.Р. против Началник на Затвора Пловдив. Предмет на делото е отказ за
предоставяне на информация на началника на Затвора -Пловдив. По делото има
постановен прекратителен акт Определение №2440/14.12.2021г. Определението не е
влязло в сила.
Служебно е
изискано за прилагане по делото и копие от Определение, постановено по адм.д. №
2036/2019г. по описа на Административен съд – Бургас, арх.№ 377/2020г., вр.103,
архивирано на 16.03.2020г. С разпореждане № 3648/.10.09.2019г. (л.204),
постановено по посочено адм. дело, е отхвърлено искането на И.Н.Р., за
прекратяване на действия и бездействия на началника на затвора на основание
чл.276 от ЗИНЗС във връзка с недопускане на защитника му – Валерия Рибова-майка
в Затвора Бургас на 15.08.2019г., за издаването на заповед, с която да
урегулира допуска на адвокати, защитници, повереници, особени
представители. Разпореждането е оставено
в сила с Определение № 2424/04.11.2019г., постановено по адм.д. 2480/2019г.
(л.206)
В хода на
съдебното производство, в качеството на свидетел, е разпитан П.Л. – инспектор
социална дейност и възпитателна работа в Затвора Бургас. Същият посочва, че
отговаря за лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен
затвор без замяна“ от месец декември 2019г., като част от задълженията му са да
приема личната кореспонденция на лишените от свобода. Посочва, че същите, при
тяхно изразено желание, предоставят писмена кореспонденция, включваща писма,
молби, жалби, които той е длъжен да придвижи в определен срок до деловодството
на Затвора, където те се регистрират в специални книга и се изпращат до
съответните адресати. Същевременно, след получаване на документи в
деловодството на Затвор- Бургас, за които е посочено, че Л., в качеството му на
инспектор, следва да предостави на лишения от свобода, ИСДВР ги получава и ги
предоставя на адресата. Посочва, че срокът за изпращане на молби и жалби на
лишените от свобода към външни административни и правораздавателни органи е
3-дневен, а когато срокът изтича в неприсъствен ден - молбите и жалбите се
изпращат в първия работен ден на администрацията.
По отношение на
изпращаната от ищеца кореспонденция,
свидетелят посочва, че по-голямата част
от документите, които представя Р. лично на него за представяне в
деловодството, са в отворен плик. Твърди, че е разговарял по този въпрос с Р.,
като посочва, че това е личен избор на лишения от свобода. Сочи, че е обяснил
лично на ищеца, че не са интересува от съдържанието и не е негово задължение да
чете какво пише вътре, като няма и такива разпореждания от началника на Затвора
или от вътрешните правила.
Според
показанията на свидетеля, отговорите на молбите
и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях, чрез
администрацията, им се предават, а съдържащите се писма до Затвора им се
съобщават срещу подпис. Писмата, адресирани лично до лишения от свобода му се
предоставят срещу подпис, че е получил съответния документ, като първо се снима съдържанието му, за да
се отбележи в затворническото досие на лишения от свобода.
Свидетелят сочи,
че в съответствие с разпоредбата на чл.73, ал.6 от ППЗИНЗС по време на свиждане
е забранено предаването и приемането на каквито и да е предмети между лишените
от свобода и посетителите им, като това включва и хипотезата, при която
посетител желае да предостави на лишения от свобода някаква кореспонденция -
писмо, хартиен носител, той следва да бъде проверен и ако попада в списък на
разрешените вещи и предмети, които могат да притежават, впоследствие му се
предоставя, а тези които не отговарят се изземват, съставя се протокол за
иззети вещи и не им се предоставят. Свидетелят уточнява, че адвокатите се
третират по друг ред и не попадат в ограниченията, доколкото същите са техни
представители и могат да обменят документи и да се запознават с такива.
Според
показанията на свидетеля, в затворническото досие на ищеца присъстват
документи, в които е констатирано, че е имало опити на В.Р.да му предостави
документи, които са били иззети, като служители на надзорно-охранителния състав
са правили констатациите в докладни записки. Свидетелят цитира такъв случай от
21.11.2021г., като посочва, че на тази дата И.Р. е провел свиждане със свои
близки, при което е направен опит от В.Р.да му предостави документи. Служители
на Затвора от надзорно-охранителния състав са иззели документите, като
съставили докладни записки, в които описват процедурата по изземване, както и
протокол за иззети вещи, а иззетият комплект от документи е предоставен на
Администрацията на Затвора за съхранение. Свидетелят посочва, че на
22.11.2021г., посоченият комплект с документи му е бил предоставен, за да го
предаде на лишения от свобода Р., но последният отказал да го приеме. В тази
връзка целият комплект от документи бил приложен към затворническото му досие.
Свидетелят твърди, че всеки том от затворническо досие съдържа опис на
приложените документи, като в досието, което съдържа иззетите и съхранявани
документи, които той е следвало да получи, но е отказал, са описани в досието
на Р..
Свидетелят
твърди, че в качеството си на инспектор социална дейност ежедневно посещава
лишените от свобода в първа зона с повишена сигурност, където е И.Р., в
присъствието на един или двама служители от надзорно-охранителни
състав. Сочи, че всеки документ, който се предоставя на лишения от свобода или
той желае да предостави на него, се предоставя в присъствието на посочените
служители. По отношение на документите, предоставени от майката на ищеца на
21.11.2021г, посочва, че същите са били „два или три джоба, прозрачни, формат
А4, съдържащи 92 листа”. Уточнява, че не става въпрос за единичен лист, а за
обем от хартия, който пожелал да представи лично на ищеца, но последният
отказал. Уточнява и че не се изготвя
втори протокол за предоставяне.
Според
показанията на свидетеля в затворническото досие на Р. има документ, в който е
изяснено в какво качество майката на същия го представлява. Свидетелят заявява,
че няма юридическо образование и не е компетентен по този въпрос, но посочва,
че е чел такъв документ и твърди, че е съставена и преписка за това.
Свидетелят
посочва, че по време на свиждане със своите близки лишеният от свобода няма
право да предоставя и да получава документи. Такова право има, при срещи със
свои процесуални представители - тогава може да представи каквото иска,
материали, които са свързани с делото. Свидетелят сочи, че не може да твърди в
какво качество го посещава майката на ищеца - тя го посещава на свиждане в
качество на негов роднина. Свидетелят уточнява, че ако лишеният от свобода
заяви, че желае да се срещне с представител, срещата с процесуален представител
става по различен ред и там се обсъжда документацията, но не и по време на
свиждане. Според свидетеля едното е свиждане с роднини - срещи с близки по
график, когато може да получи хранителни продукти, лични вещи и документи,
които след проверка му се предоставят, а другото е среща с процесуален
представител, която може да се осъществи през седмицата, когато лишеният от
свобода заяви, че желае среща, като уточнява, че срещите с пълномощник се провеждат само в делнични
дни. Това са две различни процедури на свиждания и срещи.
Според свидетеля
по отношение на документи или друг вид кореспонденция, предоставени при
свиждане, се извършва проверка от надзорния състав, която цели да уточни дали
документите, които са предназначени за лишените от свобода са със съдържание, което не следва да бъде предоставено на лицето – документи с
порнографско съдържание, отправени заплахи, насилие или друг вид неблагоприятно
съдържание, което може да окаже влияние върху лишения от свобода. Посочва, че документи с такова съдържание
се изземват, съставят се протоколи и се съхраняват за последващ анализ. А
документи от правен характер, нормативни актове или лична кореспонденция се
проверяват и му се предоставят.
Свидетелят
посочва, че когато лицето иска регистрационен номер за изпращане на жалба до
съда по конкретно дело в рамките на законовия 3-дневен срок му се предоставя
номер и се изпраща документа.
Свидетелят
посочва и че съгласно нормативната уредба, лишен от свобода може да изпраща
писма без ограничения до съответните адреси с приложения, като поставят
съответните марки, които да покрият разходите по пощенската услуга. Могат да се
изпращат документи, няма ограничения, като изпращането може да бъде и чрез
пощите.
По отношение на
документите, иззети на 21.11.2021г., свидетелят посочва, че не е запознат със
съдържанието им, като единствено ги е преброил като бройка, за да изясни дали това, което е отразено в протокола за
иззети вещи отговаря като бройка. Същите са били описани като листи. Свидетелят
уточнява, че свиждания с близките се осъществяват по график, утвърден от
администрацията на затвора, като в случая Р. има право два пъти в месеца в
рамките на 40 минути да осъществи свиждане, винаги в почивните дни, а срещите
са винаги в делнични дни, като има ясно разграничение между двете.
С искане рег.№
5369/07.06.2022г. ищецът е изразил становище, че следва да се отправи
преюдициално запитване до Европейския съд по правата на човека относно за
тълкуване на нормите на ЕКПЧОС и ХОПЕС, с
оглед опосредяването на прякото им действие от законови и подзаконови
нормативни актове на РБ, както и вътрешноведомствени актове и твърдяните в
настоящото производство утвърдени практики в Затвора – Бургас, осъществявани
спрямо ищеца.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По допустимостта
на иска:
Искът е
процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи
се в системно връщане или изземване на лична кореспонденция, в частта касаеща
избрани документи, свързани предимно с производства, водени от ищеца, по които
ответник бил началника на Затвора Бургас, съпътствано с нарушаване тайната на
кореспонденцията, чрез прочит на същата от длъжностни лица на ответника за
времето от 01.09.2019г. до 29.11.2021г., както и такива, изразили се чрез
забавяне и изземване на кореспонденцията, в ограничаване правото на справедлив
процес, поради възпрепятстване пълноправното участие на ищеца в провеждане на
административните и граждански производства, по които същият е бил страна през
процесния период, (индивидуализирани допълнително).
Във връзка с
изложените твърдения и с оглед уточняване правната квалификация на исковата
претенция, със свое разпореждане №5278/08.12.2021г. съдебният състав е поискал
изрично да бъде заявено дали сочените от ищеца нарушения на негово основно
право (на неприкосновеност на кореспонденцията и на справедлив процес)
представляват форма на изтезания или жестоко, нечовешко или унизително
отношение по смисъла на чл.3 ЗИНЗС или не са с визирания от закона интензитет.
Изрично
уточнение в този смисъл е направено от адв. А. особен представител на ищеца,
назначена по реда на ЗПП, която в своя молба вх.№1684/21.02.2022г., в т.3 от
същата, отнася претенцията към нарушение на разпоредбата на чл.3 ЕКПЧ, която е
съотносима към нормата на чл.3 ЗИНЗС, визирана от нея като нарушена в т.2 на
същата молба. Това уточнение обосновава съдебният състав да квалифицира
исковата претенция като такава по чл. 284, ал.1 ЗИНЗС.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 ЗИНЗС. Последната в ал.1 въвежда забрана осъдените и задържаните под
стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според ал.2 ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането
под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се
разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите
по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Съгласно чл.205 АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
С оглед
изложеното, съдът счита, че искът е предявен
от лице с правен интерес срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите,
съгласно чл.12, ал.3 ЗИНЗС,
т.е. срещу пасивно легитимирания ответник, представляващ държавата, чиято
отговорност по чл.284, ал.1 АПК е обективна.
По
основателността на иска:
Съдът счита
исковата молба за неоснователна.
Държавата е
отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват
наказанието. Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези
лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКПЧ, че никой не може да бъде
подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение
на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Т.е. касае се за базови условия и
изисквания, които отличават отнасянето към хората от това към другите
животински видове и чието неспазване води до нарушаване изискването за взаимно
уважение и зачитане не само на човешкия живот, но и на човешката личност.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяване
наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС, респ. чл.3 ЕКПЧ и 2/ настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Следователно отговорността на държавата
се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.
Съобразно трайноустановената практика на
ЕСПЧ в Страсбург преценката е винаги комплексна, на база на всички твърдени от
ищеца обстоятелства. В конкретния случай в исковата молба не се излагат
твърдения относно наличието на лоши битови условия, занижено качество на медицинското
обслужване, подлагане на някакви форми на изтезания и т.н., а наведените
подобни в о.с.з. са недопустими и не подлежат на преценка по същество.
Видно от заявените основания на исковата
претенция ищецът твърди, че вследствие действия на служители на Затвора –
Бургас, изразили се в системно връщане или изземване на лична кореспонденция, в
частта касаеща избрани документи, свързани предимно с производства, водени от
ищеца, по които ответник бил началника на Затвора Бургас респ. затворническата
администрация, съпътствано с нарушаване тайната на кореспонденцията, чрез
прочит на същата от длъжностни лица на ответника, както и действия по забавяне
препращането на негова кореспонденция до съда по административни и граждански
дела, довели до невъзможност за упражняване на негови процесуални права в пълна
степен, той е претърпял неимуществени вреди през периода от 01.09.2019г. до
29.11.2021г.
В разглеждания случай ищецът сочи, че с
действията и бездействията си затворническата администрация е нарушила правата му
по чл.8, §1 от ЕКПЧОС. Съгласно този текст „Всеки има право на неприкосновеност
на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията“.
Целта на посочените в този текст права е индивидът да бъде защитен срещу
произволни действия от страна на властите. В тази разпоредбата е формулирано
съдържанието на гаранцията, докато в §2 е допускащата ограничения разпоредба, в
която се излагат както общи условия, така и конкретни основания, с които
държавата – страна по Конвенцията, може да ограничи действието на въпросните
права и свободи. Параграф 2 гласи: „Намесата на държавните власти в
упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в
закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите“. Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на
Република България, международните договори, които са ратифицирани по
конституционен ред и са влезли в сила за страната са част от вътрешното право,
като се ползват с върховенство спрямо нормите, които им противоречат. Ето защо
установените обстоятелства по делото следва да се преценят за съответствието им
с изискванията на материалноправните норми на чл. 8, § 1 и §2 от ЕКПЧ.
Гарантираното от тях право не е абсолютно, видно от редакцията на нормата,
което означава, че на държавите членки е предоставена дискреция за преценка
хипотезите, в които общественият интерес надделява над личния до степен
позволяваща навлизане в личното пространство на съответен индивид.
За да се ползва от защитата на чл.8 от
ЕКПЧ оплакването трябва да попада в обхвата на някое или някои от четирите
измерения, гарантирани от разпоредбата, а именно личен живот, семеен живот,
жилище или кореспонденция. В случай, че се установи наличие на приложимост на
чл.8 от ЕКПЧ следва да се прецени дали е налице намеса в правата по този текст.
Ако такава намеса се установи е необходимо да се провери дали тя е предвидена в
закона, преследва ли легитимна цел и необходима ли е в едно демократично
общество.
В конкретния случай ищецът сочи
нарушение на правото му на неприкосновеност на тайната на кореспонденцията му.
Липсва легална дефиниция на понятието кореспонденция, както в националното,
така и в международното право, но практиката на ЕСПЧ разглежда понятието в
широк смисъл, като счита, че забраната за нарушаване тайната на
кореспонденцията следва да бъде възприемана в широк смисъл, като обхващаща
всяка форма на комуникация, която има за цел и резултат предаване на знания,
чувства емоции и настроения между две или повече страни, които могат да бъдат
както физически лица, така и други субекти на правото с призната от закона
правосубектност. Следователно, според настоящия съдебен състав обмена на
писмени документи, адресирани до органи на съдебната, законодателната и/или
изпълнителната власт, независимо дали директен или опосредстван, попада в
обхвата на защитата по чл.8 от Конвенцията.
Съдът намира, че по конкретното дело не
се установи възпрепятстването на кореспонденцията на ищеца, съответно
нарушаване на неприкосновеността ѝ, не преследва която и да е от
посочените в чл.8, § 2 от ЕКПЧ легитимни цели, а именно: защита на националната
и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите. Действително контролът върху контактите
на лишените от свобода с външния свят, каквато и форма да приеме той, е до
известна степен необходим. Същевременно, не се поставя под въпрос дали
задържаното лице загубва правата си по ЕКПЧ само заради статута си на лишено от
свобода лице вследствие на осъждане. Ето защо гаранциите по член 8 се прилагат
за затворници, въпреки че когато става въпрос за обосноваване или определяне на
справедлив баланс, в случаите, които засягат пенитенциарните институции,
очевидно възникват специфични съображения.
Осъществените в тази връзка намеси,
следователно, не съставляват автоматично нарушение на Конвенцията. Въпреки това
статусът на дадено лице не може да оправдае пълно лишаване от основни права и
трябва да бъде постигнат подходящ баланс между конкуриращите интереси. В тази
връзка съдът намира, че не е налице изискването за необходимост на намесата, за
да се обоснове дерогиране на правото по чл.8, § 1 от ЕКПЧ. Това е така, защото
колкото по-важни са правата в системата на Конвенцията, толкова по-убедителни
трябва да бъдат съображенията, изисквани за оправдаване на намесата в тях, т.е.
следва да е налице наложителен държавен интерес или убедителни причини, за да
се приеме, че намесата в правата по чл.8, § 1 от ЕКПЧ е необходима в едно
демократично общество.
С разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ се
предвижда, че лишените от свобода имат право на кореспонденция, а съгласно ал.3
на посочената разпоредба кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на
контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за разкриване и
предотвратяване на тежки престъпления. Според нормата на чл. 75, ал. 1 от
ППЗИНЗС осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без
ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават. Съгласно чл. 75,
ал. 2 от ППЗИНЗС, получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от
свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване
извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества.
Писменото съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка. В ал. 3 на
същата норма е предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и
получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа, като пликът
се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа
неразрешени вещи. Съгласно чл. 76 ППЗИНЗС кореспонденцията на лишените от
свобода, освен с частни лица, може без ограничение да бъде и с органите на
съда, прокуратурата, Президентството, Народното събрание, министерствата,
политическите партии в страната, представителни органи, дружества, обществени
организации и средства за масово осведомяване, като молбите и жалбите на
лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата
на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са
адресирани, предметът и полученият отговор (чл.77, ал.1 от ЗИНЗС). Отговорите
на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез
администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора им се
съобщават срещу подпис, съгласно нормата на чл.78 от ППЗИНЗС. Анализът на
законодателната уредба на правото на кореспонденция на лишените от свобода,
респ. задълженията на специализираните органи във връзка с приемането и
придвижването й до адресатите и събраните доказателства по делото води до извод
за нарушено право на кореспонденция по отношение на ищеца от страна на
служителите на ответника.
Видно от представените по делото
доказателства, в частност писмо рег.№ C00277-BS/20.11.2020г. (л.46) от
директора на РУ „Югоизточен район“ към „Български пощи“ ЕАД до Валерия Рибова,
се установява, че служителите на Затвора – Бургас, упълномощени да получават
пратки, отказват да приемат обемни пратки от вътрешността на страната, дори
същите да са декларирани като документи, респ. кореспонденция. Същевременно от
свидетелските показания на П.Л. – инспектор социална дейност и възпитателна
работа в Затвора Бургас, се установява, че в затворническото досие на ищеца присъстват
документи, в които е констатирано, че са налице опити на В.Р.да предостави на
л.св. Р. документи, които са били иззети от служители на надзорно-охранителния
състав. Ответникът не представя доказателства, обосноваващи необходимостта от
изземване на съответните документи, като се позовава на факта, че доколкото
свижданията се провеждат през почивни дни (събота и неделя) няма кой да извърши
проверка на същите, за да бъдат евентуално предадени на лишения от свобода. Разпоредбите
на ЗИНЗС и по конкретно нормата на чл.75, ал.4 ЗИНЗС предвиждат проверката да
бъде извършвана, без узнаване съдържанието на кореспонденцията. Т.е. същата
следва да касае единствено и само установяване наличието на забранени предмети.
Задържането на документи, представляващи кореспонденция може да бъде извършвано
само с нарочен акт на началника на затвора и то след наличие на от които може да се направи основателно
предположение, че писмото е със съдържание, което може да осуети разкриване или
да доведе до извършване на тежко престъпление. Подобни твърдения в посочените
от ищеца случаи не се навеждат от страна на ответника. Нещо повече, при наличие
на подобен случай, законът изисква и уведомяване на прокурора, доколкото се
касае за наличие на данни за извършване на тежко престъпление, което следва да
бъде разследвано, каквито хипотези на уведомяване обаче не се установяват в
процесните случаи.
Отново от показанията на свидетеля Л. се
установява, че по отношение на документи или друг вид кореспонденция,
предоставени при свиждане, се извършва проверка от надзорния състав, която цели
да уточни дали документите, които са предназначени за лишените от свобода са
със съдържание, което не следва да бъде предоставено на лицето. Анализирайки
така установената практика в Затвора- Бургас се стига до извод за осъществяван
контрол върху съдържанието на получаваната от лишените от свобода
кореспонденция, което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл.75, ал.2 от
ППЗИНЗС.
Настоящият състав счита, че възможността
да се пишат и получават писма понякога е единствената и основа връзка на
лишените от свобода с външния свят, респ. мерки, които представляват намеса в
кореспонденцията трябва да са базирани на основания, които са съответни и
достатъчни и трябва да са пропорционални на преследваната конкретна цел.
Релевантни фактори при оценката на пропорционалността могат да са вида на
престъплението, довело до лишаване от свобода, сериозността на застрашения
интерес на лишения от свобода, характера
на въпросната кореспонденция и обхвата или точния размер на намесата в дадения
случай. В настоящото производство обаче не се констатира от страна на ответника
да са правени подобни анализи на характеристиките на кореспонденцията на
лишения от свобода, за да се обоснове пропорционалност на действията на
служителите, а напротив – констатира се презумптивно отношение и установена
трайна практика от страна на служителите на Затвора – Бургас, която не се
основава на конкретни факти, които да обосноват предприетите действия.
Националното законодателство, в частност
разпоредбата на чл.75, ал.2 от ППЗИНЗС също предвижда, че писменото съдържание
на кореспонденцията не подлежи на проверка т.е. няма как действията на
служителите на ответника да преследват легитимна цел по смисъла на чл.8 от
ЕКПЧ. Посочените обстоятелства, обосноваващи липсата на необходимост от
намесата, както и отсъствието на легитимна цел, водят до извода за нарушение на
чл.8, § 1 от ЕКПЧ и наличие на предпоставка за реализиране на отговорността на ответника, поради нарушение
на правото на кореспонденцията и неприкосновеността
на тайната на кореспонденцията.
В редица свои дела Европейският съд по
правата на човека /ЕСПЧ/ сочи, че дори в
условията на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, правата на
лишените от свобода по чл.8, §1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други
основания и намеса от страна на властите в упражняването на дейността им, и не
може да бъде оправдана с други причини, освен тези по чл.8,§2 на ЕКПЧ.
Следователно тази свобода не е абсолютна
и неограничена и дори при прилагането на изключенията по §2 на чл.8 ЕКПЧ се
изисква прилагане на принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на
тези права и свободи. В Конституцията на Република България също личният живот
на гражданите (чл.32, ал.1), свободата и тайната на кореспонденцията и на
другите съобщения са обявени за неприкосновени (чл.34, ал.1). Тук също
изключения от това правило за неприкосновеност на кореспонденцията се допускат
само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или
предотвратяване на тежки престъпления (чл.34, ал.2). Действително контролът
върху контактите на лишените от свобода с външния свят в каквато и форма да се
прилага, е до известна степен необходим и съществените в тази насока намеси, не
могат да се приемат, че автоматично нарушават Конвенцията, както вече бе
посочено. Въпреки това статусът на дадено лице (в случая на лишения от свобода)
не може да оправдае пълното лишаване от основни права, а следва да се търси
подходящ баланс между конкуриращите се интереси.
По делото не са ангажирани
доказателства, които да обосноват необходимостта от изземване на
кореспонденцията на ищеца, респ. проверката на съдържанието ѝ. Такива
според практиката на ЕСПЧ по дела, установяващи липса на нарушение на
разпоредбата на чл.8 АКПЧ могат да бъдат налични данни за подготвяно бягство
или за подготовка, извършване или укриване на тежко престъпление. По отношение
на л. св. Р. ответникът нито твърди, нито доказва наличието на подобни, дори и
най-общи данни, които да пораждат подозрение спрямо кореспонденцията му с трети
лица.
Нещо повече, от представените по делото
доказателства, се установява, че в администрацията на Затвора – Бургас не са
налични протоколи за иззети вещи относно фактически задържана кореспонденция от
21.02.2021г. и 21.03.2021г., която практически е била иззета, съгласно
представената докладна записка рег.№ 1391/17.03.2021г. (л.217), изготвена от
инсп. Т.С.– главен надзирател т.е. констатира се практика, при която иззетата
кореспонденция не се документира по никакъв начин. Този извод се потвърждава и
от показанията на свидетеля Л., съгласно които в затворническото досие на ищеца
присъстват документи, в които е констатирано, че е имало опити на В.Р.да му
предостави документи, които са били иззети, като служители на
надзорно-охранителния състав са правили констатациите в докладни записки. За
същите обаче няма представени протоколи за иззети вещи, описващи и индивидуализиращи
съответните документи и основанието за задържането им, нито нарочен акт на
началника на затвора. Липсата на подобни протоколи и непредставяне на самите
документи от ответната страна възпрепятства възможността за преценка на
съдебния състав на техния характер, т.е. представляват ли те действително
кореспонденция в смисъла на ЗИНЗС или не. Макар да са били изрично изискани от
ищецът, именно с оглед доказване на твърденията му в тази насока и да са
единствена възможност, тези твърдения да бъдат доказани, ответникът е
бездействал процесуално, поради което съдът приема изложените в исковата молба
обстоятелства, че се касае за кореспонденция, за доказани.
По делото не са ангажирани
доказателства, които да сочат, че изземването на кореспонденцията на ищеца,
респ. проверката на съдържанието ѝ, е било обусловено от личното му поведение.
Липсват данни до каква степен поведението му или други установени във връзка с
него обстоятелства биха довели до извод, че писмената му кореспонденция не може
да се вмести в преследваната легитимна цел /защита на обществения ред,
евентуално предотвратяване извършването на престъпления или безредици/. От
изложеното се налага извод, че цялата кореспонденция, систематично е била
подложена на контрол, без оглед на характера й. Тази практика сочи, че
принципът на пропорционалност не е бил приложен, което несъмнено засяга
неговата кореспонденция, а също така упражняването на правото му на зачитане на
неговия личен и семеен живот, поради което съставлява нарушение на чл.8, пар.1
от ЕКПЧ. В такъв смисъл са мотивите по решения на ЕСПЧ по делата Петков срещу България,
ж. №1399/04, Бочев срещу България, Д.Дсрещу България ж. №57123/08, Петров срещу
България ж. № 15197/02, Bogusław Krawczak срещу Полша ж. № 24205/06.
Съгласно разпоредбата на чл.72 от
ППЗИНЗС администрацията на затвора съдейства активно на лишените от свобода за
поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят -
свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява подходящи
условия за това. В конкретния случай, от данните по делото се установява, че
служителите на ответника не са изпълнили задълженията, визирани в посочената
разпоредба, доколкото са налице множество декларации за отказ от храна от
страна на ищеца във връзка с нарушено право на кореспонденция, нарушена тайна
на кореспонденцията и жалби за забавена кореспонденция. Идентичен извод може да
бъде направен и от отговор до В.Р.изх.
№346/02 от 15.09.2020г. на Началника на Затвора-Бургас (л.218), във връзка с
подадено от същата заявление. В отговора се сочи, че не е представен
удостоверяващ представителната власт документ, както и че не се посочва правно
основание, по силата на което затворната администрация е задължена да предостави търсената
документация, както и не се посочват данни за автор и предмет на изискваните
документи.
Настоящата инстанция счита, че макар
особените правомощия, предоставени на съпрузите, възходящите и низходящите
роднини на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода да касаят
единствено наказателни дела и да изисква нарочно упълномощаване по всяко
конкретно дело (съгласно разпоредбата на чл.74, ал.8 ЗИНЗС), то не бива същото
обстоятелство да се явява основание за преграждане правото на ищеца да
упражнява свои процесуални права по административни и граждански дела, като
доколкото възходящите низходящите и съпругът на тези лица не разполагат с
особените правомощия по чл.74, ал.8 ЗИНЗС, единствена възможност за бърза и
срочна размяна, респ. препращане на книжа по подобен тип производства се
оказват свижданията по график, където кореспонденцията на лишените от свобода
следва да бъде третирана по ред по-облекчен от този, приложим за останалите
предмети, чиято размяна е допустима, с изключение на случаите на наличие на
данни за надделяваш обществен интерес от узнаване съдържанието на
кореспонденцията.
В контекста на конкретиката на казуса,
от данните по делото се установява, че в досието на ищеца е приложено пълномощно,
с което И.Н.Р. упълномощава В.А.Р., негова майка, да го защитава по
образуваното и водено срещу него следствено дело №956/2001 година на
ОСС-Бургас, както и да представлява ищеца пред органите на изпълнение на
наказанията, както и да го представлява и защитава интересите му във всички
възможни неупоменати случаи (л.291). Видно от т.5 и
т.6 на пълномощното, същото е приложимо не само за приключилото през 2008г.
наказателно производство, но и дава право
на пълномощника да представлява жалбоподателя пред органите на изпълнение на
наказанията, както и да го представлява и защитава интересите му във всички
възможни неупоменати случаи, както е приел и състав на Административен съд –
Бургас по адм.д. № 55/2020г. по описа на съда. Това се потвърждава и от
показанията на свидетеля Л., който посочва, че в затворническото досие на Р.
има документ, в който е изяснено в какво качество майката на същия го представлява.
В този смисъл необосновани са твърденията на началника на Затвора – Бургас за
липса на представителна власт при подаване на горепосоченото заявление от
страна на Валерия Рибова. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че е ирелевантен денят, поводът и качеството в което същата посещава ищецът Р.
при размяна на кореспонденция помежду им, като се касае единствено за лична
такава, а не и за кореспонденция на трети лица, която в подобни хипотези не е
предвидено да бъде защитена. Възприемане на обратното становище би означавало
необоснована проява на формализъм, при липса на данни или подозрения в
подготовката, извършването или укриването на някакво тежко престъпление, вкл. и
бягство от затвора.
Само по себе си нарушението на
неприкосновеността и тайната на кореспонденцията не може да бъде възприето
обаче, като нечовешко или унизително отношение и именно затова практиката на
ЕСПЧ го квалифицира като нарушение единствено и само на разпоредбата на чл.8,
ал.1 ЕКПЧ. Липсват особени характеристики в поведението на ответника, които да
сочат на действия, толкова тежко унизяващи човешкото достойнство на ищеца, че
могат да се явят като прецедент, даващ основание задържането и прочитането на
кореспонденцията му да бъде сметната за унижаваща човешкото достойнство на
ищеца.
Недоказано според настоящия съдебен
състав остава и твърдението, че нарушаване неприкосновеността и тайната на
кореспонденцията представлява освен нарушение на правото на Р. по чл. 8 ЕКПЧ,
също така и симултанно нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.1 ЕКПЧ,
гарантираща правото на справедлив съдебен процес. Видно от фактическите
установявания, посочени по-горе, е това че основната част от цитираните от Р.
дела, повлияни от противоправните действия на администрацията на Затвора Бургас
са приключили с акт по същество, при оспорването на който пред горната
инстанция не се сочат подобни препятствия в упражняване на процесуалните му
права. Такива не се сочат и в жалбите против прекратителните определения, поставящи
край на някои административни оспорвания.
Не на последно място, отчетено следва да
бъде и обстоятелството, че нарушенията на правото на справедлив процес касаят
допуснати процесуални слабости от страна на държавата в лицето на съдебната власт, а не затруднения, създавани
от другата страна в производството. При подобни хипотези в правото на всяка
страна е да ангажира вниманието на съда върху този проблем по всяко конкретно
дело, като поиска съдебният състав изрично да гарантира равнопоставеността и
състезателния характер между страните. Подобни изявления и твърдения липсват в
съдържанието на цитираните от страна на Р. дела, посочени като такива, в които
правото му на справедлив процес е било нарушено, поради което подобно твърдение
също остава недоказано.
Само за пълнота на изложението следва да
бъде посочено и това, че дори хипотетично да бе прието твърдението на ищеца за
допуснато от страна на ответника нарушение на чл.6, ал.1 ЕКПЧ, то същото, както
и това по чл.8, ал.2 не представлява толкова дълбоко засягане на човешкото
достойнство, което да обоснове признание на допуснато нарушение по чл.3 ЗИНЗС,
вр. чл.3 ЕКПЧ.
С оглед на изложеното, ищецът не
успя да докаже наличието на първата предпоставка обосноваваща основателност на
исковата претенция с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС, а именно наличие на
противоправно поведение от страна на служители на ответника, което по своята
строгост и суровост да надхвърля изискуемия и установен от съдебната практика
на ЕСПЧ праг на суровост, обосноваващ квалифицирането на нарушението като
такова по чл. 284, ал.1, вр. чл.3 ЗИНЗС.
Безспорно
за настоящия състав е обстоятелството, че възприетата като доказана практика на
затворническите власти, преценена с оглед доживотната присъда на ищеца,
респективно ограничената възможност да контактува с близките си, неминуемо води
до неблагоприятно засягане на личността му. В тази връзка преживените от ищеца
интензивни душевни страдания са обективна и закономерна последица от
незаконосъобразната административна дейност. Всички установени обстоятелства по
нарушаването на чл. 8 от ЕКПЧ с оглед неспазване на изискването за
пропорционалност на намесата в упражняването на правата по чл. 8, пар.1 от ЕКПЧ
при преследването на легитимна цел от страна на служебните лица от затворническата
администрация, води на извод за основателност на исковата претенция.
Установените негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на ищеца,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание, макар и без
увреждане на здравето като следствие от тях обаче, както бе посочено и по рано,
не са довели до унижаване на човешкото му достойнство по смисъла на чл.3 ЗИНЗС
и чл.3 ЕКПЧ и макар да представляват
неимуществени вреди, причинени вследствие на гореописаните незаконосъобразни
действия на затворническата администрация и бездействие по преустановяването им,
не обосновават основателност на исковата претенция по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, а по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, иск с каквото правно основание всъщност не е бил предявен.
Предвид
изложеното, Съдът счита, че искът за неимуществени вреди по чл.284, ал.1 , вр.
чл.3 ЗИНЗС е недоказан по основание за периода на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора-Бургас от 01.09.2019г.
до 29.11.2021г.
Поради
установената недоказаност на исковата претенция
следва да бъде уважено искането на ГД „ИН“ за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно чл.286, ал.2 ЗИНЗС съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по делото само в три хипотези: ако искът
бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на иска.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна и недоказана исковата претенция на И.Н.Р.,***
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София бул. Ген. Столетов
№21 с правно основание чл.284, ал.1 , вр. чл.3 ЗИНЗС с цена на иска 25 000,00
лева, да бъде заплатено от последната обезщетение в горния размер за причинени
неимуществени вреди – преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на
чл.3, ал.2, вр. ал.1 ЗИНСЗ, вследствие противоправни действия на служители на
ответника спрямо ищеца за времето от 01.09.2019г. до 29.11.2021г., ведно със
законна лихва върху сумата в размер на 2500,00 лева, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, изразили
се в системно връщане, изземване или забавяне на лична кореспонденция, в частта
касаеща избрани документи, свързани предимно с производства, водени от ищеца,
по които ответник бил началника на Затвора Бургас, съпътствано с нарушаване
тайната на кореспонденцията, чрез прочит на същата от длъжностни лица на
ответника.
ОСЪЖДА И.Н.Р.,*** да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул. Ген.
Столетов №21 съдебноделоводни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 сто
лева.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Бургаски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: