Присъда по дело №339/2021 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 4
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия: Александър Трионджиев
Дело: 20211240200339
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Разлог, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
СъдебниИЛИЯН ГЕОРГИЕВ ЦАНЕВ
заседатели:ВИОЛЕТА БОРИСОВА
КРАЙНОВА
при участието на секретаря Катя Бл. Самарова
и прокурора ТО-Разлог към РП-БлагоевградМирослав Валериев Каназирев
(РП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Наказателно дело от
общ характер № 20211240200339 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА Д.П.Г., роден на 16.08.1969 г. в г.Л., о.М., с адрес в г.В. и в г.Б., българин,
български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН*, за
ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през 2016 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е
присвоил чужди движими вещи, собственост на „Б.“ООД, г.С., ЕИК*, а именно: 130.00 евро
в брой, с левова равностойност от 254.25 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел
на основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД - престъпление по чл.206,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.206, ал.1 от НК, във вр. чл.373, ал.2 от НПК, във
вр. чл.372, ал.4 от НПК, във вр. чл.58а, ал.4 от НК, във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, му налага
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца.
ПРИЗНАВА Д.П.Г., роден на 16.08.1969 г. в г.Л., о.М., с адрес в г.В. и в г.Б, българин,
български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН*, за
ВИНОВЕН в това, че в периода от неустановена дата през м.03.2018 г. до неустановена дата
през м.03.2020 г., при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от
НК, е извършил следните деяния:
1. На неустановена дата през м.03.2018 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 248.00 евро в брой, с
левова равностойност 485.04 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на основание
договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД,
2. На неустановена дата през 2018 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 530.00 евро в брой, с
левова равностойност 1`036.59 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД,
3. На неустановена дата през м.01.2019 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 500.00 евро в брой с
1
левова равностойност 977.92 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на основание
договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД,
4. На неустановена дата през м.01.2019 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 530.00 евро в брой, с
левова равностойност 1`036.59 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД,
5. На неустановена дата през м.01.2019 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 505.00 евро в брой, с
левова равностойност 987.69 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на основание
договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД,
6. На неустановена дата през м.02.2019 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 710.0 евро в брой, с
левова равностойност 1`388.64 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД,
7. На неустановена дата през м.01.2020 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 500.00 евро в брой, с
левова равностойност 977.92 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на основание
договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД,
8. На неустановена дата през м.03.2020 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 530.00 евро в брой, с
левова равностойност 1`036.59 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД, като деянията осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
а общият размер на инкриминираните суми възлиза на 4`053.00 евро, с левова
равностойност 7`926.98 лева - престъпление по чл.206, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.206, ал.1 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК, във вр. чл.373,
ал.2 от НПК, във вр. чл.372, ал.4 от НПК, във вр. чл.58а, ал.1 от НК, му налага наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца.
НАЛАГА, на основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия Д.П.Г., роден на 16.08.1969 г. в
г.Л., о.М., с адрес в г.В. и в г.Б., българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със
средно образование, безработен, ЕГН*, едно общо най-тежко наказание измежду
определените по-горе наказания, а именно - наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 10 месеца.
ОТЛАГА , на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца с изпитателен срок от 3 години
считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА Д.П.Г., ЕГН*, да заплати по сметка на ОДМВР-Б. сторените в хода на
досъдебното производство разноски, а именно 107.40 лева – разходи за изготвяне на
експертиза, както и по сметка на Рг.РС сумата от 5.00 лева – дължима за служебно издаден
изпълнителен лист, в случай че такъв бъде издаден.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Бл.ОС в 15-дневен срок считано от
днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
по наказателно дело от общ характер №339/2021 г. по описа на Районен съд - Разлог.

Производството по настоящото наказателно дело от общ характер №339/2021 г., по описа
на Рг.РС, е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от РП-Р. срещу подсъдимия
Д.П.Г. за извършени престъпления по по чл.206, ал.1 от НК и по чл.206, ал.1 от НК, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Посредством обвинителни акт е повдигнато обвинение срещу подсъдимия за това, че за
периода от неустановена дата през 2016 г. до неустановена дата през м.03.2020 г., при
условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, е извършил следните
престъпления:
І. На неустановена дата през 2016 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 130.00 € в брой, с левова
равностойност от 254.25 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на основание
договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
ІІ. В периода от неустановена дата през м.03.2018 г. до неустановена дата през м.03.2020 г.,
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, е извършил
следните деяния:
1. На неустановена дата през м.03.2018 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 248.00 € в брой, с
левова равностойност 485.04 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД.
2. На неустановена дата през 2018 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 530.00 € в брой, с
левова равностойност 1`036.59 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД.
3. На неустановена дата през м.01.2019 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 500.00 € в брой, с
левова равностойност 977.92 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД.
4. На неустановена дата през м.01.2019 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 530.00 € в брой, с
левова равностойност 1`036.59 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД.
5. На неустановена дата през м.01.2019 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 505.00 € в брой, с
левова равностойност 987.69 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД.
6. На неустановена дата през м.02.2019 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 710.0 € в брой, с
левова равностойност 1`388.64 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД.
7. На неустановена дата през м.01.2020 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 500.00 € в брой, с
левова равностойност 977.92 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД.
8. На неустановена дата през м.03.2020 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 530.00 € в брой, с
левова равностойност 1`036.59 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД, като деянията
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
1
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, а общият размер на инкриминираните суми възлиза
на 4`053.00 €, с левова равностойност 7`926.98 лева - престъпление по чл.206, ал.1 от
НК, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В проведеното на 20.12.2021 г. открито съдебно заседание подсъдимият Д.П.Г., в
производство по предварително изслушване, изрично е заявил, че на основание чл.371, т.2
от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират доказателства в хода на съдебната фаза за тези факти.
Поради това съдебното следствие е проведено по реда на глава 27-ма от НПК.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло обвинението, като посочва, че в хода
на съдебното производство са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства, от които
може да се направи категорично и несъмнено заключение, че подсъдимият е извършил
престъпленията, във връзка с които е повдигнато настоящото обвинение.
Защитникът на подсъдимия – адвокат П.С. посочва, че предвид чистото съдебно минало
на подсъдимия и провеждането на делото по реда на диференцираната процедура, на
подсъдимия следва да бъдат наложени наказания в минимален размер, а така също да
намери приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Настоява се също така, наложеното най-
тежко наказание лишаване от свобода да бъда отложено с изпитателен срок от три години на
основание чл.66 от НК.
Подсъдимият поддържа казаното от своя защитник.
В последната си дума подсъдимият изразява съжаление и моли за снизхождение.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, в това
число и събраните доказателства в хода на досъдебното производство и след като
изслуша доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Д.П.Г. е роден на 16.08.1969 г. в г.Л., о.М., с адрес в г.В. и в г.Б., българин е, български
гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН*.
През 2007 г. от „Б.“ООД-С., ЕИК* /към онзи момент ЕООД/ била изградена триетажна
жилищна сграда с магазини и ателиета, с адм. адрес на сградата: г.Б., о.Б., у.„С.К.“№18.
Към 2016 г. сред собственици на обекти в сградата били М.А.М., гражданин на Р.Ф.,
притежаваща ап. №12, Д.А., гражданин на В., притежаващ ап. №9, Б.А.К., гражданин на
Р.Ф., притежаващ ап. №8, И.В.Б., гражданин на Р.Ф., притежаващ ап. №5 и М.А.П.,
гражданин на Р.Ф., притежаваща 1/2 ид. част от ателие №2, като М.П. придобила и
останалата 1/2 ид. част от правото на собственост върху недвижимия имот през 2018 г.
Поддръжката на общите части на сградата се осъществявала от „Б.“ООД, като в тази
връзка със собствениците на обекти в нея, в това число и посочените по-горе лица, били
сключени писмени договори за поддръжка. По силата на последните собствениците на
обекти дължали на „Б.“ООД годишна такса за поддръжка, чийто размер се определял
съобразно площта на съответния обект. Така М.М. дължала такса от 500.00 €, Д.А. - такса от
710.00 €, Б.К. - такса от 524.96 € без ДДС, И.Б. - такса от 505.12 € без ДДС, а М.П. - такса от
247.76 € без ДДС. Дължимите такси за поддръжка се изплащали на „Б.“ООД еднократно от
собствениците на обекти в сградата.
С устен договор за поръчка „Б.“ООД, представлявано от свидетеля В.Й.К. от г.С.,
действащ като пълномощник на търговското дружество, упълномощен от управителя му,
възложило на обвиняемия събирането на дължимите такси за поддръжка. По силата на
сключения договора за поръчка обвиняемият следвало да взима платените от собствениците
суми, за което да издава приходни касови ордери и квитанции към тях, бланки на които му
били предоставени от „Б.“ООД. Събраните парични суми обвиняемият следвало да
съхранява до предаването им на свидетеля К., като представител на „Б.“ООД.
През 2016 г. обвиняемият Д.П.Г. решил да започне да отклонява от изплатените му от
2
собственици на обекти в сградата парични средства и вместо да ги предава на К., да ги
взима за себе си. Така в периода от неустановена дата през 2016 г. до неустановена дата през
м.03.2020 г. в г.Б., обвиняемият извършил следното:
1. На неустановена дата през 2016 г. в г.Б., Б.К. заплатил на обвиняемия сумата от 530.00
€ по повод дължимата на „Б.“ООД такса за поддръжка за 2016 г. Впоследствие, на
неустановена дата през същата година в г.Б., обвиняемият взел 130.00 € от получената
от К. парична сума и ги похарчил за лични нужди. По-късно, когато се срещнал със
свидетеля К., обвиняемият му предал сумата от 400.00 €, като му обяснил, че
остатъкът от 130.00 € взет от него, всъщност го е бил върнал на К., тъй като
последният е бил останал без пари.
2. На 17.03.2018 г. в г.Б., М.П. заплатила на обвиняемия сумата от 248.00 € по повод
дължимата на „Б.“ООД такса за поддръжка за 2018 г. Впоследствие, на неустановена
дата през този м.03.2018 г. в г.Б., обвиняемият взел съхраняваната от него парична
сума от 248.00 €, предадена му от П. и я похарчил за лични нужди. Така, когато по-
късно се срещнал с К., обвиняемият не му отчел получената от П. парична сума, като
му обяснил, че всъщност същата не му е била заплатена.
3. На неустановена дата през 2018 г. в г.Б., Б.К. заплатил на обвиняемия сумата от 530.00
€ по повод дължимата на „Б.“ООД такса за поддръжка за 2018 г. Впоследствие, на
неустановена дата през 2018 г. в г.Б., обвиняемият взел съхраняваната от него парична
сума от 530.00 €, предадена му от К. и я похарчил за лични нужди. Така, когато по-
късно се срещнал с К., обвиняемият не му отчел получената от К. парична сума, като
обяснил, че всъщност същата не му е била заплатена.
4. На 06.01.2019 г. в г.Б., М.М. заплатила на обвиняемия сумата от 500.00 € по повод
дължимата на „Б.“ООД такса за поддръжка за 2019 г. Впоследствие, на неустановена
дата през този месец в г.Б., обвиняемият взел съхраняваната от него парична сума от
500.00 €, предадена му от М. и я похарчил за лични нужди. Така, когато по-късно се
срещнал със свидетеля К., обвиняемият не му отчел получената от М. парична сума,
като обяснил, че същата не му е била заплатена.
5. На 10.01.2019 г. в г.Б., от името на К. свидетелят И.Г.В. от г.Б. заплатил на
обвиняемия сумата от 530.00 € по повод дължимата от К. на „Б.“ООД такса за
поддръжка за 2019 г. Впоследствие, на неустановена дата през този месец в г.Б.,
обвиняемият взел съхраняваната от него парична сума от 530.00 €, предадена му от В.
и я похарчил за лични нужди. Така, когато по-късно се срещнал със свидетеля К.,
обвиняемият не му отчел получената от В. парична сума, като му обяснил, че същата
не му е била заплатена.
6. На 11.01.2019 г. в г.Б., И.Б. заплатил на обвиняемия сумата от 505.00 € по повод
дължимата на „Б.“ООД такса за поддръжка за 2019 г. Впоследствие, на неустановена
дата през този месец в г.Б., обвиняемият взел съхраняваната от него парична сума от
505.00 €, предадена му от Б., и я похарчил за лични нужди. Така, когато по-късно се
срещнал с К., обвиняемият не му отчел получената от Б. парична сума, като обяснил,
че същата не му е била заплатена.
7. На 23.02.2019 г. в г.Б., Д.А. заплатил на обвиняемия сумата от 710.00 € по повод
дължимата на „Б.“ООД такса за поддръжка за 2019 г. Впоследствие, на неустановена
дата през този месец в г.Б., обвиняемият взел съхраняваната от него парична сума от
710.00 €, предадена му от А. и я похарчил за лични нужди. Така, когато по-късно се
срещнал със свидетеля К., обвиняемият не отчел получената от А. парична сума, като
му обяснил, че всъщност същата не му е била заплатена.
8. На неустановена дата в периода м.12.2019 г. - м.01.2020 г. в г.Б., М.М. заплатила на
обвиняемия сумата от 500.00 € по повод дължимата на „Б.“ООД такса за поддръжка за
2019 г. Впоследствие, на неустановена дата през м.01.2020 г. в г.Б., обвиняемият взел
съхраняваната от него парична сума от 500.00 €, предадена му от М. и я похарчил за
3
лични нужди. Така, когато по-късно се срещнал със св. К., обвиняемият не му отчел
получената от М. парична сума, като му обяснил, че същата не му била предадена.
9. На неустановена дата през м.02.2020 г. в г.Б., от името на Б.К., свидетелят В. заплатил
на обвиняемия сумата от 530.00 € по повод дължимата от К. на „Б.“ООД такса за
поддръжка за 2020 г. Впоследствие, на неустановена дата през м.03.2020 г. в г.Б.,
обвиняемият взел съхраняваната от него парична сума от 530.00 € предадена му от
свидетеля В. и я похарчил за лични нужди. Така, когато по-късно се срещнал със
свидетеля К., обвиняемият не му отчел получената от В. парична сума, а му обяснил,
че същата не му е заплатена.
По този начин обвиняемият успял да присвои сума в общ размер на 4183 €, собственост
на „Б.“ООД.
Относно доказателствата
Настоящият съдебен състав намира, че направеното от подсъдимия признание, относно
посочената в обвинителния акт фактическа обстановка /чл.371, т.2 от НПК/, се установява
по безспорен и непротиворечив начин от събрания и проверен в хода на досъдебното
следствие доказателствен материал, приобщен по делото по реда на чл.372, ал.4, във вр.
чл.283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите В.Й.К. и И.Г.В., дадените пред съдия
обяснения на обвиняемия Д.П.К., приходни касови ордери и квитанции към тях, нотариални
актове, договори за поддръжка, съдебно-графическа експертиза, пълномощно.
От приложените по делото нотариални актове /л.109-138 от досъдебното производство/ се
установява, че М.А.М., Д.А., Б.А.К., И.В.Б. и М.А.П. са собственици на самостоятелни
обекти в жилищна сграда с адм. адрес: г.Б., о.Б., у.„С.К.“№18.
От съдържанието на приобщените Договори да поддръжка /л.57-69 от досъдебното
производство/ е видно, че общите части на посочената по-горе сграда са поддържани и
управлявани от „Б.“ЕООД, ЕИК*.
Съгласно нотариално заверено пълномощно управителя на „Б.“ЕООД е упълномощил
В.Й.К. да представлява дружеството пред всички физически и юридически лица в страната.
Като писмени доказателства в хода на досъдебното следствие са приобщени приходни
касови ордери и квитанции към тях, от които е видно, че М.А.М., Д.А., Б.А.К., И.В.Б. и
М.А.П. са заплащали такси за поддръжка и управление на етажната собственост относно
притежаваните от тях недвижими имоти в сградата с адм. адрес: г.Б., о.Б., у.„С.К.“№18. Сред
заплатените суми са и тези, посочени в обвинителния акт.
Изготвената съдебно-графическа експертиза дава отговор на въпроса, че в част от
приходните касови ордери и квитанциите подписът в графа „получил сумата, касиер“ са
изпълнени и положени от подсъдимия Д.П.Г., а в останалата част от тях /която част
представлява ксерокопия на касови ордери и квитанции/ вероятно са изпълнени и положени
от лицето Д.П.Г..
Като свидетел е разпитан В.Й.К. – пълномощник и представител на „Б.“ООД, ЕИК*. От
показанията на същия става ясно, че подсъдимият Д.П.Г. е поддържал сградата с адм. адрес:
г.Б., о.Б., у.„С.К.“№18, като е извършвал в нея дребни ремонти, а така също и че той се
събирал от собствениците годишните такси за поддръжка и управление, след което ги е
отчитал на свидетеля К.. Става ясно също така, че този свидетел след разговор със някои от
собствениците на самостоятелни обекти, е установил че част от сумите за поддръжка и
управление на общите части в периода от 2016 до 2020 г. са били заплащани на Д.Г., но
последният не ги е отчитал и предавал на В.Й.К.. Според свидетеля общият размер на
неотчетените и непредадени годишни такси възлиза на 4`183.00 €, като конкретизира и за
всяка една година какъв е размерът на неотчетените суми.
От показанията на свидетеля И.Г.В. се установява, че същият е в добри приятелски
отношения с Б.К., че последният има имот в г.Б. и че свидетелят понякога е предавал на
обвиняемия Д.Г. от името на К. годишните такси за поддръжка и управление на общите
части на сградата, в която се намира имотът.
4
В досъдебното производство обвиняемият Г. е дал обяснения пред съдия. В своите
обяснения сочи, че действително е събирал такси от името на „Б.“ООД и че от края на 2017
г. до 2020 г. е вземал част от парите, които са му предавани от собствениците на
апартаменти, тъй като се е намирал в затруднено материално положение.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан
до момента.
С оглед на гореизложеното може да се направи обосновано заключение, че по настоящото
дело не са налични противоречиви доказателствени източници, поради което съдът намира,
че следва да кредитира изцяло събраните доказателства. Всички доказателства и
доказателствени средства, разгледани поотделно и в своята съвкупност, са логични и
еднопосочно водят до категоричния извод, че подсъдимият Д.П.Г. е извършител на
престъпните деяния, за които е обвинен от РП-Р..
От правна страна
Подсъдимият Д.П.Г. е осъществил от обективна и от субективна страна съставите на
престъпленията по чл.206, ал.1 от НК и по чл.206, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Непосредствен обект на престъплението обсебване са обществените отношения, които
осигуряват нормално упражняване на правото на собственост върху движими вещи,
включително пари. За разлика от останалите престъпления против собствеността, при които
деецът не владее инкриминираното имущество, а отнема вещта от владението на другиго,
при обсебването извършителят има фактическа власт върху предмета на посегателство, тъй
като тази фактическа власт му е предоставена от титуляра или със съгласието на титуляра на
годно правно основание.
Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от НК, обсебването е противозаконно присвояване
на чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Предмет на обсебването е винаги
чужда движима вещ. Изпълнителното деяние се изразява в присвояване – промяна на
фактическото владение, като деецът започва да държи вещта и да си служи с нея не като с
вещо, която му е предоставена от друго лице, а като със своя. Субект на престъплението
обсебване може да бъде всяко наказателно отговорно лице. От субективна страна
престъплението по чл.206, ал.1 от НК се характеризира с пряк умисъл.
В настоящия случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че
подсъдимият, на неустановена дата през 2016 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил
чужди движими вещи, собственост на „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 130.00 € в брой, с
левова равностойност от 254.25 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и представител на „Б.“ООД. От
субективна страна това деяние е извършено при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият
е разбирал свойството и значението на извършеното, можел е да ръководи постъпките си,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал /целял/ настъпването им. Също така, от поведението
на подсъдимия, а именно личното получаване на сумата и неотчитането на същата се
установява и намерението му да свои тези парични средства като свои и да се разпорежда с
тях както със собствени такива. Предвид изложеното по-горе се установява, че е извършено
престъпление с правна квалификация чл.206, ал.1 от НК.
В разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, изрично е разписано, че продължавано престъпление
представлява случай, при който две или повече деяния, които осъществяват поотделно един
или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при които
последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. За подобна хипотеза законодателят е предвид, че не намират приложение
разпоредбите на чл.23-25 от НК.
От доказателствата се установява, че Д.П.Г. е извършил и престъпление с правна
квалификация чл.206, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК. От материалите по делото става
5
ясно, че в периода от неустановена дата през м.03.2018 г. до неустановена дата през
м.03.2020 г., Д.Г., при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от
НК, е извършил следните деяния: 1. На неустановена дата през м.03.2018 г. в г.Б., о.Б.,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С.,
ЕИК*, а именно: 248.00 € в брой, с левова равностойност 485.04 лева, изчислена по
фиксинга на БНБ, които пазел на основание договор за поръчка, сключен между него и
„Б.“ООД, 2. На неустановена дата през 2018 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 530.00 € в брой, с
левова равностойност 1`036.59 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД, 3. На неустановена дата
през м.01.2019 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди движими вещи, собственост
на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 500.00 € в брой с левова равностойност 977.92 лева,
изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на основание договор за поръчка, сключен
между него и „Б.“ООД, 4. На неустановена дата през м.01.2019 г. в г.Б., о.Б., противозаконно
е присвоил чужди движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно:
530.00 € в брой, с левова равностойност 1`036.59 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които
пазел на основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД, 5. На неустановена
дата през м.01.2019 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди движими вещи,
собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 505.00 € в брой, с левова равностойност
987.69 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на основание договор за поръчка,
сключен между него и „Б.“ООД, 6. На неустановена дата през м.02.2019 г. в г.Б., о.Б.,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С.,
ЕИК*, а именно: 710.0 € в брой, с левова равностойност 1`388.64 лева, изчислена по
фиксинга на БНБ, които пазел на основание договор за поръчка, сключен между него и
„Б.“ООД, 7. На неустановена дата през м.01.2020 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил
чужди движими вещи, собственост на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 500.00 € в брой,
с левова равностойност 977.92 лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на
основание договор за поръчка, сключен между него и „Б.“ООД,8. На неустановена дата
през м.03.2020 г. в г.Б., о.Б., противозаконно е присвоил чужди движими вещи, собственост
на фирма „Б.“ООД-С., ЕИК*, а именно: 530.00 € в брой, с левова равностойност 1`036.59
лева, изчислена по фиксинга на БНБ, които пазел на основание договор за поръчка, сключен
между него и „Б.“ООД, като деянията осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, а общият размер на инкриминираните
суми възлиза на 4`053.00 €, с левова равностойност 7`926.98 лева. От субективна страна това
продължавано престъпление е извършено при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е
разбирал свойството и значението на извършеното, можел е да ръководи постъпките си,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал /целял/ настъпването им. Също така, от поведението
на подсъдимия, а именно личното получаване на сумите и неотчитането на същите, се
установява и намерението му да свои тези парични средства като свои и да се разпорежда с
тях както със собствени такива.
Относно вида и размера на наказанията и тяхното изтърпяване
Според нормата на чл.206, ал.1 от НК, който противозаконно присвои чужда движима
вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест
години.
В чл.26, ал.1 и ал.2 от НК е разписано, че разпоредбите на чл.23, чл.24 и чл.25 от НК, не се
прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
6
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Регламентирано е също така, че при продължаваното
престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната
съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат.
Доколкото производството по делото е протекло по реда на гл.27 от НПК - "съкратено
съдебно следствие”, тъй като подсъдимият е признал всички посочени в обвинителния акт
факти и се е съгласил за тях да не се събират нови доказателства /чл.371, т.2 от НПК/, то, при
определяне вида и размера на наказанието и съгласно нормата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът
е длъжен да приложи разпоредбата на нормата на чл.58а от НК. Според тази норма съдът,
след като определи размера на наказанието "лишаване от свобода", е задължен да намали
същото с една трета. Определянето на вида и размера на наказанието, преди редуцирането
му с една трета, става по реда и по правилата на чл.54 от НК. Съгласно чл.58а, ал.4 от НК,
която едновременно са налице условията за прилагане на чл.58а, ал.1 от НК и чл.55 от НК,
съдът прилага чл.55 от НК, ако приложението на последния е по-благоприятно за дееца.
Относно наказанието за престъплението по чл.чл.206, ал.1 от НК:
При индивидуализацията на това наказание настоящият съдебен състав отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, а така
също и изразеното от него съжаление в предоставената му последна дума. Като смекчаващо
обстоятелство може да се приеме и не големия размер на причинените вреди от това деяние,
а така също и затрудненото материално положение, в което подсъдимият се е намирал.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е и доброто процесуално поведение на Д.Г. в хода
на досъдебното производство и сътрудничеството, което е оказал на следствените органи за
разкриване на истината.
Отегчаващи отговорността обстоятелства относно това деяние не се констатират.
Всичко изложено по-горе налага извод, че са налице множество смекчаващи вината
обстоятелства, без да съществуват отегчаващи такива, което дава възможност да се приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Поради тези съображения настоящият съдебен състав приема, че справедливо наказание
за извършеното престъпление по чл.206, ал.1 от НК, се явява наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, което е съразмерно на извършеното деяние и на обществената
опасност на подсъдимия.
Относно наказанието за престъплението по чл.чл.206, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК
При индивидуализацията на това наказание настоящият съдебен състав отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, а така
също и изразеното от него съжаление в предоставената му последна дума. Като смекчаващо
обстоятелство може да се приеме затрудненото материално положение, в което подсъдимият
се е намирал.Смекчаващо отговорността обстоятелство е и доброто процесуално поведение
на Д.Г. в хода на досъдебното производство и сътрудничеството, което е оказал на
следствените органи за разкриване на истината.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете факта, че подсъдимият, макар
и да е извършил едно продължавано престъпление по чл 206, ал.1 от НК, същото е
реализирано посредством осем отделни деяния, извършени във времеви период от около две
години, а така също и не малкият размер на присвоената сума от това престъпление, а
именно – 4`053.00 €.
Поради тези съображения настоящият съдебен състав приема, че справедливо наказание
за извършеното престъпление по чл.209, ал.1, във вр. чл.26 от НК, се явява наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 15 месеца, което е съразмерно на извършеното деяние и на
обществената опасност на подсъдимия. При намаляване на така определеното наказание с
една трета, на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр. чл.58а, ал.1 от НК, съдът определя за
това престъпление наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца.
Относно приложението на чл.23 от НК и чл.66 от НК:
7
Доколкото извършените престъпления се намират в условията на реална съвкупност, на
основание чл.23, ал.1 от НК, съдът след като определи наказание за всяко едно от
престъпленията поотделно, налага на подсъдимия най-тежкото определено наказание
измежду тях. Поради това и с оглед на обстоятелството, че на подсъдимия Д.П.Г. бяха
определени две наказани „лишаване от свобода“, първото от които за срок от 6 месеца, а
второто за срок от десет месеца, на същия следва да се наложи по-тежкото измежду тях, а
именно - наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца.
Съдът не намира за нужно да приложи разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като счита, че
предвид чистото съдебно минало на привлеченото към наказателна отговорност лице,
целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без увеличаване размера на наложеното
общо най-тежко наказание.
В настоящия случай са налице и предпоставките по чл.66 от НК, за отлагане
изтърпяването на наложеното най-тежко наказание с определяне на изпитателен срок. От
данните по делото е видно, че подсъдимият не е осъждан, а наложеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ е за срок от десет месеца. В същото време съдебният
състав намира, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати
и без наложеното общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно ефективно. Именно поради
тези съображения съдът отлага изпълнението на наложеното най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за десет месеца с изпитателен срок от три години.
Относно разноските
Предвид изхода на делото, подсъдимият Д.П.Г., на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР-Б. сторените в досъдебното производство
съдебни разноски, възлизащи на 107.40 лева, представляващи заплатено възнаграждение за
изготвяне на експертиза. Подсъдимият трябва да бъде осъден да плати по сметка на Рг.РС и
държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5.00 лева, в случай че такъв
бъде издаден.
С оглед на изложените по-горе мотиви, настоящият съдебен състав постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..

Съдебни заседатели: 1 ……………………, 2 ……………………
8
Съобщи за изтекли лични данни