№ 541
гр. Бургас, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100500558 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
260829/27.02.2024г. на БРС от Сливенската митрополия на БПЦ, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, пл.“Хаджи
Димитър“ № 5, чрез адв. Ал. Тодоров - САК, против решение №
260000/22.01.24г. по гр.д.№ 4064/20г. по описа на БРС , с което съдът е
приел за установено по отношение на “Пламс-2001“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, Природен парк
Витоша, хотелски комплекс Копитото, представлявано от Пламен Трифонов
Найденов, че Сливенската митрополия на БПЦ не е собственик на
поземлен имот с идентификатор 07079.10.941 по КККР на гр.Бургас, с
адм.адрес: гр.Бургас, местност „Ченгене скеле“, площ от 19.853дка, трайно
предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора и е осъдил въззивника да заплати на дружеството
направените съдебно-деловодни разноски. Твърди, че предявеният иск е
недопустим и лишен от правен интерес, поради липса на възможност на
дружеството да изкупи процесния терен. Поддържа, че дори и да отрече
1
правата на Сливенска Митрополия на БПЦ върху него, въззиваемото
дружество не би могло, въпреки представените доказателства за
предварително съгласуване за започване на процедура по изключването му
от ДГФ, да го заплати и съответно – придобие. Излага аргументи в полза на
становището си. Заявява, че всъщност подобна процедура не е започнала и
към настоящия момент законът вече не разрешава провеждането й. На
следващо място оспорва придобиването на сградата от страна на праводателя
на въззиваемия и съответно – транслирането на права в полза на
правоприемника. Оспорва законното извършване на инфраструктурата в ПИ.
Моли за обезсилване на постановеното решение и прекратяване на
производството по иска, като се позовава на разясненията по цитирано във
въззивната жалба ТР № 8/2012г. от 27 ноември 2013г. по т.д.№ 8/2012г. на
ОСГТК на ВКС.
Евентуално, в случай, че това не бъде възприето от съда, се позовава
на неправилност на постановения акт. Също излага подробни аргументи и
моли за отмяна на решението на районния съд и отхвърляне на иска. Няма
доказателствени искания. Претендира разноски за втората инстанция.
По делото е постъпила втора въззивна жалба вх.№
260836/27.02.2024г. на БРС от третото лице-помагач на “Пламс-2001“ ЕООД,
гр.София – Българската държава, чрез Министъра на земеделието и
храните против постановеното решение. Поддържа неговата неправилност по
отношение на извода за наличие на правен интерес за водене на процеса от
страна на дружеството, поради липса на законовите предпоставки за
придобиване на процесния терен. Обосновава и евентуално, неправилност.
Моли за решение в този смисъл. Няма доказателствени искания.
Третото лице-помагач на “Пламс-2001“ ЕООД, гр.София –
Българската държава, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, не изразява становище по въззивните жалби и по
постановеното решение.
Въззиваемото “Пламс-2001“ ЕООД, представлявано от адв. Кр.
Астакова – БАК и от адв.В.Дудоленски – САК, оспорва въззивните жалби в
приложените отговори. Твърди, че не са основателни и моли да бъде
потвърдено решението на БРС. Поддържа допустимост и основателност на
предявения иск. Излага подробни аргументи, както по допустимостта на
2
предявения иск, така и по неговата основателност. Позовава се на
разпоредбата на § 5 ПЗР на сега действащия Закон за горите. Твърди, че
валидно е придобило от „Войнтех“ ЕООД – тогава в ликвидация, сградата за
подготовка на водолази в процесния имот, ведно с прилежащите съоръжения,
изградени в него. Относно държавната земя, върху която е построена
школата, заявява, че е предоставена към онзи момент от Държавата за
изпълнение на мероприятието. Дружеството се определя като правоимащо
лице по § 123 ПЗР ЗГ (отм.), което е предприело изискуемите действия за
изключване на гори и земи от ДГФ с цел закупуването им. Счита
обжалваното решение за правилно и съобразено със закона и моли да бъде
потвърдено. Няма доказателствени искания. Също претендира разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ГПК, от
легитимирани лица, пред надлежната по правилата на функционалната
подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на съдебен контрол и е
допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Производството пред БРС е образувано по искова молба от “Пламс-
2001“ ЕООД против Сливенската митрополия на БПЦ. Твърди се от ищцовата
страна, че през 2006г. дружеството придобило от „Войнтех“ ЕООД – в
ликвидация, собствеността върху сграда „Школа за подготовка на водолази“ с
идентификатор 07079.10.941.1 по КККР на гр.Бургас, кв.“Крайморие“,
лесопарк „Росенец“, заедно с прилежащите и извършени в ПИ с
идентификатор 07079.10.941 по КККР на гр.Бургас съоръжения. Твърди, също
така, че държавната земя, върху която е построена школата, с площ от около
20дка., е предоставена за изпълнение на това мероприятие със Заповед №
720/04.08.1987г. на Председателя на Асоциация „Горско стопанство и горска
промишленост“. Предаването на земята в полза на Организация за съдействие
на отбраната – ЦС, гр.София, според въззиваемото дружество, е станало по
реда на чл.94 НДИ.
При наличието на изпълнени мероприятия, въззиваемото дружество
счита, че към настоящия момент теренът няма характеристики на гора, а
представлява прилежаща площ към сградата – „Централна школа за
подготовка на водолази“. На това основание е започнало процедура по
изключване на гори и земи от ДГФ, за да я закупи.
3
Въпреки реализираното мероприятие, с поредица от решения на ОС
„З“ - гр.Бургас, процесният терен бил възстановен по реда на ЗВСГЗГФ в
полза на въззивната Сливенска Митрополия на БПЦ. Въззиваемото дружество
поддържа, че това е неправилно и незаконосъобразно, като се позовава на
разпоредбата на чл.4, ППЗВСГЗГФ: „Чл. 4. Гори и земи от горския фонд,
които не могат да бъдат възстановени на бившите им собственици в
съществуващи или възстановими стари граници, са: …. 4. горите и земите от
горския фонд, предоставени за строителство, за минни и енергийни обекти,
комуникационни съоръжения, минерални извори, пещери, открити мини,
кариери и друго законно строителство, заедно с прилежащите към тях
сервитутни зони и/или територии;“.
При изложеното е заведен настоящият иск, с молба, след като бъде
упражнен инцидентен съдебен контрол, да се отрече правото на собственост
на Сливенска Митрополия на БПЦ върху спорния терен, представляващ ПИ с
идентификатор 07079.10.941 по КККР на гр.Бургас, кв. „Крайморие“,
лесопарк „Росенец“. Ангажирани са доказателства. Претендира разноски.
Въззивната Сливенска Митрополия на БПЦ оспорва иска, чрез своя
процесуален представител в приложения по реда и в срока по чл.131 ГПК
отговор. Твърди, че е допустим. Признава извършването на мероприятие,
както и незаконосъобразността на административното производство по
възстановяване на имота в полза на Сливенска митрополия на БПЦ. Счита, че
е възможно разделянето му на отделни поземлени имоти, като в един от тях
да попадне сградата на Централна школа за подготовка на водолази, ведно с
извършената инфраструктура. Също ангажира доказателства.
С определение № 260650/04.09.2020г. по гр.д.№ 4064/2020г. на БРС,
по реда на чл.31, ал.2 ГПК, в качеството на трето лице-помагач на ищеца, по
делото е конституирана Българската държава, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, както и чрез Министъра на ЗХГ.
С депозиран по реда и в срока на чл.131 ГПК отговор Министърът на
РРБ оспорва иска. На първо място се позовава на недопустимост на иска.
Позовава се на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по т.д.№ 8/2012г.
на ОСГТК на ВКС, в контекста на изтекъл преклузивен срок по § 123 от ПЗР
на Закон за горите (отм.) Счита, че правото на изкупуване подлежи на
доказване от въззиваемия. Също така сочи, че от извършена справка в КККР
4
е установено, че процесният ПИ се намира в гр.Бургас, м. „Ченгене скеле“ и е
с трайно предназначение на територията – горска.
На това основание сочи, че следва по делото да бъде конституирана
Държавата, чрез Министъра на ЗХГ.
Оспорва конституирането на Държавата, чрез Министъра на РРБ, като
твърди, че привличането на трето лице-помагач е обусловено от интереса на
това лице да подпомага страната, която го привлича, за да спечели делото, а в
конкретния случай това условие не е изпълнено по отношение на МРРБ. Моли
за отмяна на определението, с което Държавата, чрез Министъра на РРБ е
конституирана в качеството на трето лице-помагач на ищеца.
По въведеното искане за упражняване на инцидентен съдебен контрол
върху постановеното решение на ОС „З“ за възстановяване на спорния ПИ в
полза на въззивника, счита, че е основателно. Аргумент в тази насока черпи
от ТР № 5/2011г. от 14 януари 2013г. по т.д.№ 5/2011г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което: „Държавата е обвързана от съдебното решение за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по
реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Недопустимо е упражняването на косвен съдебен
контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на
земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу
държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол“, а в
конкретния случай възстановяването на процесния имот е резултат от
множество успешно проведени от Сливенска митрополия на БПЦ съдебни
производства, които са приключили с акт на административния орган – т.е. на
ОС „З“. Ето защо счита, че Държавата е обвързана от съдебните решения, но
не и от това на ОС „З“, което подлежи на косвен съдебен контрол. Също
ангажира доказателства.
С депозиран по реда и в срока на чл.131 ГПК отговор Министърът на
ЗХГ оспорва иска. На първо място оспорва предоставянето на процесния
терен на МО. Заявява, че по заповедите за предоставяне на горски територии
за „Школа за подготовка на водолази“ изрично е описано, че
предназначението на земята не се променя и съответно – при отпаднала
необходимост тези земи се връщат под управлението на МЗХГ.
Оспорва твърдения от въззиваемия търговец статут на имота – на
„прилежащ терен“, понеже основателността на подобно твърдение се доказва
5
с подробен устройствен план, а такъв няма.
Също се позовава на недопустимост на иска, твърдение, основано на
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по т.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на
ВКС, в контекста на изтичане на преклузивен срок по § 123 от ПЗР на Закон
за горите (отм.) Заявява, че дори и да са налице доказателства за започнала
процедура по изключване на горите и земите от горския фонд по реда на § 5
ПЗР ЗГ, няма пречка Министърът на ЗХГ да се разпореди със същия имот,
докато тече процедурата. Освен това сочи, че предварителното съгласуване за
изключване на горите и земите от горския фонд е със срок от 1 година, който
е изтекъл.
Оспорва възможността за извършване на косвен съдебен контрол, а
също и правилността на конституирането на Държавата, чрез Министъра на
ЗХГ в качеството на трето лице-помагач на ищеца, понеже Държавата няма
интерес дружеството-ищец да спечели делото. Не ангажира доказателства.
По повод привличането на третите лица-помагачи съдът приема
следното:
То е процесуално допустимо и е въведено в срока по чл.219, ал.1 ГПК.
Основателността му е обусловена от последиците за привлеченото лице и
съответно – този, който го е привлякъл, от постановеното съдебно решение.
Интересът на едно лице да привлече помагач е обусловен от интереса да го
обвърже от силата на мотивите, както постановява чл.223, ал.2 ГПК: „Това,
което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила
делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е
пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или
доказателства“.
В конкретния случай интересът на „Пламс-2001“ ЕООД произтича от
намерението да закупи спорния терен и да преодолее приложението на
постановките на цитираното по-горе ТР № 5/2011г. от 14 януари 2013г. по т.д.
№ 5/2011г. на ОСГТК на ВКС, в контекста на проведени съдебни
производства, свързани с възстановяване на земи, принадлежали на БПЦ,
сред които попада и процесният терен. Ето защо съдът преценява, че
дружеството има интерес от привличането на Държавата, представлявана от
6
МЗХГ, както и от МРРБ. Освен това неправилното конституиране на трето
лице-помагач води до незачитане на последиците по чл.223, ал.2 ГПК.
Преди да се произнесе по основателността на иска, Бургаският
окръжен съд следва да извърши служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, при приложение на разпоредбата на
чл.269, предл.І ГПК. Възражението е въведено с двете въззивни жалби и
макар и да не е било предмет на обсъждане пред районния съд, съгласно
цитираната разпоредба на закона и разясненията по т.1 от ТР № 1/2013 от 9
декември 2013г. ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция дължи произнасяне.
По този повод съдът установи следното: Със заповед № 720 от 4
август 1987г., Председателят на Асоциация „Горско стопанство и горска
промишленост“ е разрешил, на основание чл.9 от Закон за Горите (отм.) на
Организация за съдействие на отбраната – Централен съвет, гр.София, да
построи Централна школа за подготовка на водолази върху 20 дка залесена и
незалесена площ в землището на гр.Бургас …., без площта да се изключва от
държавния горски фонд и без право на ползване на дървесината – стр.15 по
гр.д.№ 1361/2020г. БОС. В заповедта изрично е посочено, че Организация за
съдействие на отбраната – Централен съвет, гр.София си запазва правото на
собственост върху извършения от нея строеж. Със същата Заповед е
предвидено предаване и приемане на площта по установения ред в срок от 6
месеца, след изтичането на който заповедта следва да се счита за невалидна.
С протокол от същата дата – 4.VІІІ.1987г. за приемане и предаване на
площи от държавния горски фонд, съгласно заповед № 720/ 4.VІІІ.1987г. на
Председателя на Асоциация „Горско стопанство и горска промишленост“,
теренът е предаден на представител на Организация за съдействие на
отбраната – Централен съвет, гр.София – стр.13 по гр.д.№ 1361/2020г. БОС.
Съобразно цитираната заповед на Председателя на Асоциация „Горско
стопанство и горска промишленост“, теренът не е изключен от държавния
горски фонд и не е предоставен по реда на чл.89 Наредба за държавните
имоти на МО. В подкрепа на горното е съставеният и приложен на стр.36 по
гр.д.№ 1361/2020г. БОС, АДС № 11 599/13.05.1995г. на Община Бургас.
Видно от него, на Управление „Предказармена подготовка на младежта“ –
МО е актувана само сграда, но без терен, т.е. не се обоснова твърдяното от
въззиваемото дружество предаване на процесната земя в полза на МО по реда
7
на чл.94 НДИ (отм.).
От приложените по гр.д.№ 1361/2020г. БОС актове за държавна
собственост на Община Бургас – стр.21, 35, 36, не се установява предаване на
терен за стопанисване и управление, липсва и стар ген.план за отреждането
му за мероприятие на МО. Това се установява и от Заповед № РД 09-
715/17.05.1999г. на Министерство на Земеделието, горите и аграрната
реформа и № ОХ – 355/14.05.1999г. на Министерство на отбраната за
установяване на границите и площите на войсковите имоти, на които е
предоставено право на ползване на територията на гори и земи от горския
фонд - стр.16 по гр.д.№ 1361/2020г. БОС
Видно от АЧДС № 918/05.05.1997г. на Областен управител Бургас –
стр.35 по гр.д.№ 1361/2020г. БОС, школа за подготовка на водолази – учебен
корпус, с изброени 4 бр. кабинети, 16 бр. спални помещения, 4 бр. складови
помещения, 3 бр. канцеларии, кухненски блок с 2 столови, санитарно-битови
помещения, кафе-сладкарница, лавка и др. са актувани на Регионален център
за предказармена подготовка на младежта – Бургас, като в акта е вписана
забележка от 1999г., че съгласно заповед ОХ-47/22.01.1999г. на Министъра на
отбраната имотът е включен в капитала на „Войнтех“ ЕООД, гр.София, но
това касае само сградите.
С н.а. № **, т. **, рег.№ 9553, д.№ 499/04.12.2006г. на нотариус
М.Анастасова-Тумбакова, гр.Бургас въззиваемото дружество е закупило
школа за подготовка на водолази, включваща изброените по-горе помещения,
която школа е описана като брегово съоръжение, построено през 1987г. в
залесена територия.
С ДВ бр.16 от 18.02.2003г., е внесена промяна в Закон за горите (отм.).
Приета е нова разпоредба, както следва:
§ 123. (1) Лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в
държавен горски фонд - частна държавна собственост, до влизането в сила на
този закон или е придобило собственост върху такива, може да закупи
застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно Закона за устройство на територията са търпими строежи и не
подлежат на премахване.
8
(2) Заявление за закупуване се подава до министъра на земеделието и
горите в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.“
Видно от текста на § 123 ПЗР ЗИД ЗГ (отм.), продължаване на срока
не е предвидено, следователно с изтичането му се погасява правото за
закупуване на застроената или нормативно определената прилежаща площ
към строежи, извършени в земи, попадащи в ДГФ. Безспорно е, че
изменението на закона е влязло в сила още през 2003г., т.е. към датата на
закупуване на школата за подготовка на водолази – 04.12.2006г.,
въззиваемото дружество не би могло да заяви желание за закупуване на
процесния терен.
Горният извод не се променя от разпоредбата на §5 от Закон за горите,
обн., ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г., в сила от 9.04.2011 г., която гласи:
„§ 5. (1) Заявленията за изключване на площи от горския фонд, за
предоставяне право на ползване и сервитути върху гори и земи от държавния
горски фонд, както и тези по § 123 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на отменения Закон за
горите (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г.), подадени до
влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред, като
оценките на имотите се определят по реда на наредбата по чл.86, ал.2 от този
закон, ако е изтекъл срокът на валидност на удостоверението за оценка,
издадено по реда на Наредбата за определяне на базисни цени, цени за
изключените площи, учредяване право на ползване и сервитути върху гори и
земи от горския фонд (обн., ДВ, бр. 101 от 2003 г.; изм., бр. 39 от 2004 г., бр.
6 от 2005 г., бр. 1 от 2007 г., бр. 38 от 2010 г.)“.
От цитирания текст следва извод, че след влизане в сила на новия
Закон за горите, за да бъде разгледано заявление за закупуване на застроен
или прилежащ терен от ДГФ, в който е изградена сграда, извършени са
постройки, мрежи и съоръжения, следва молбата за закупуване да е била
подадена в преклузивния едногодишен срок по § 123 ПЗР ЗИД ЗГ (отм).
Както вече бе изложено, молба в този срок не е подавана и
следователно дружеството не би могло успешно да закупи процесния терен. В
становищата на страните е обсъждана евентуално възможността за
изключване на терена от ДГФ по реда на чл.14б ЗГ (отм.), но подобни
действия са под въпрос, поради липса на ПУП и наличие на останалите
9
изискуеми условия за изключване на земи от ДГФ за процесната територия.
Това определя и отговора на въпроса относно правния интерес на
въззиваемия търговец от воденето на настоящото дело, при приложение на т.1
от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по т.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на
ВКС. Налага се заключение, че отричане на правото на БПЦ на
възстановяване на процесния имот, не би довело до възможност за „Пламс
2001“ ЕООД, гр.София да го придобие, затова искът е лишен от правен
интерес. Постановеното от БРС решение следва да бъде обезсилено и
производството по делото – прекратено.
По реда на чл.78, ал.4 ГПК в полза на Сливенска митрополия на БПЦ
се дължат разноските за двете инстанции.
По отношение на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение: Приложени са доказателства за заплатени от Сливенска
митрополия на БПЦ суми за адвокатски хонорари в размер на 14 330.19лв.,
при данъчна оценка на имота 929.10лв. – стр.56 по гр.д.№ 1361/2020г. БОС.
В последното с.з. по делото пред Бургаски районен съд, а и пред
настоящата инстанция, процесуалният представител на „Пламс 2001“ ЕООД,
гр.София е въвел възражение за прекомерност на претендираните от
въззивника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
По този повод, след като съобрази чл.69, ал.1, т.2 ГПК и чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1… за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът приема, че при посочените по-горе възражения на процесуалния
представител на „Пламс 2001“ ЕООД, гр.София, в полза на Сливенска
митрополия на БПЦ следва да бъде присъдена сума в размер на 1000лв., с
ДДС за всяка инстанция.
Тук съдът изрично отбелязва, че страните по един договор за правна
помощ сами определят размера на дължимото възнаграждение за извършване
на процесуални действия пред съда. Този размер се основава на обема на
извършената работа, на професионалната квалификация на изпълнителя,
неговата репутация като специалист в съответната област и изграденото
доверие у възложителя, за да избере точно този адвокат да го представлява
пред съда.
Въпреки това, при въведено възражение за прекомерност на
10
разноските, във връзка със заплатени и претендирани от противната страна
адвокатски хонорари, съдът е задължен да се съобрази с него и с приетата в
тази връзка нормативна уредба.
В конкретния случай по цитираните по-горе законови текстове,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 400лв. без
ДДС, при цена на иска до 1000лв.
С оглед големия обем на приложения доказателствен материал и
фактическата и правна сложност на спора, настоящият състав приема, че в
полза на въззивника се следват разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000лв. с ДДС за всяка инстанция, както и сумата от 25лв. за
платена д.т. пред БОС и 160лв. съдебни разноски пред БРС. Съдът изрично
посочва, че определената по Наредбата сума за адвокатско възнаграждение
не е дължимият размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на Сливенската митрополия на БПЦ, а частта от него, която при
прилагане на принципа на пропорционалност, следва да бъде възстановена на
платеца на хонорара.
Относно претендираната от въззивната страна сума от 195лв. за пътни
разноски за пътуване София-Бургас и обратно, съдът приема, че не следва да
я присъжда, защото заплатените командировъчни не са сред включените от
закона разноски, подлежащи на възстановяване - Определение № 92 от
27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5793/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Марио Първанов.
Така в полза на въззивника Сливенската митрополия на БПЦ се следва
сума в общ размер от 2 185лв. за двете инстанции.
Водим от изложеното БОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260000/22.01.24г. по гр.д.№ 4064/20г. по
описа на БРС и ПРЕКРАТЯВА производството по отрицателния
установителен иск на “Пламс-2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Витоша, Природен парк Витоша,
хотелски комплекс Копитото, представлявано от Пламен Трифонов
Найденов, че Сливенската митрополия на БПЦ, ЕИК: *********, със
11
седалище и адрес на управление: гр.Сливен, пл.“Хаджи Димитър“ № 5, не е
собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.10.941 по
КККР на гр.Бургас, с адм.адрес: гр.Бургас, местност „Ченгене скеле“, площ
от 19.853дка, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно
ползване: друг вид дървопроизводителна гора.
ОСЪЖДА “Пламс-2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, Природен парк Витоша,
хотелски комплекс Копитото, представлявано от Пламен Трифонов
Найденов, да заплати на Сливенската митрополия на БПЦ, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, пл.“Хаджи
Димитър“ № 5, сумата от 2 185лв. разноски за двете инстанции, съобразно
чл.78, ал.4 ГПК и чл.78, ал.5 ГПК.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на
„Пламс 2001“ ЕООД, гр.София - Българската държава, чрез Министъра на
земеделието и храните и чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12