О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 965
14.12.2022 г.,
гр. Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в
закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при секретар:………………………. и прокурор: ……………….……………,
като разгледа докладваното от
съдия Петър Вунов ЧКАД № 1143 по описа за 2022 г. на Административен съд -
Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл. 248,
ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК.
Образувано
е по частна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София
(ГД“ИН“), чрез процесуалния й представител – старши
юрисконсулт Т. Ч., против Определение № 854/08.11.2022 г., постановено
по ИАД № 471 по описа за 2022 година на Административен съд – Хасково, с което e оставeна без уважение молбата й за допълване на Определение № 746/27.09.2022 г., в
частта на разноските, като се присъди в нейна полза юрисконсултско
възнаграждение.
В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт, като се позовава на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр.
с чл. 144 АПК, на Тълкувателно решение № 3
от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд
(ВАС) по т. д. № 5/2009 г., както и на каузална
практика на ВАС и на Административен съд – Бургас, за да се обоснове
тезата за дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение в хипотезата
на чл. 286, ал. 2, изр. 2 ЗИНЗС.
Предвид
изложеното се иска да се отмени Определение № 854/08.11.2022 г. по ИАД №
471/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково и да се присъдят в полза
на ГД“ИН“ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В
законоустановения срок са постъпили отговори от ответника по частната жалба - М.М. М., лично
(наименувани погрешно „ЧАСТНА ЖАЛБА“) и чрез
назначения му особен представител – адв. Т. Т.от АК – Хасково, в които се изразява становище за нейната неоснователност и се моли
същата да бъде отхвърлена.
Административен
съд – Хасково, след като взе предвид становищата на страните, данните по делото
и приложимия закон, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и
пред компетентния за това съд.
Разгледана
по същество, тя се явява неоснователна поради следните съображения:
Безспорно
е, че с влязло в сила Определение № 746/27.09.2022 г. по ИАД № 471/2022 г. по
описа на Административен съд – Хасково исковата молба на М.М. М. с правно
основание чл. 284 ЗИНЗС срещу ГД“ИН“ е оставена без разглеждане и производството
по делото е било прекратено, поради оттеглянето й от ищеца.
В преклузивния срок по чл.
248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК процесуалният представител на ответника е
поискал да се допълни горепосоченото определение в частта за разноските, като
му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
С Определение №
854/08.11.2022 г. първоинстанционният съд e оставил без уважение молбата на ГД“ИН“, като е приел, че при
тълкуване на разпоредбите на чл. 75 и чл. 76 ГПК и на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС следвал изводът, че отговорността на ищеца за разноски при прекратяване
на производството поради оттегляне на исковата молба с правно основание чл. 284 ЗИНЗС се ограничавала само до разноските по производството, които не включвали
юрисконсултско възнаграждение. Цитираните разпоредби
на ЗИНЗС се явявали специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във
връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК, а и на тези по чл. 10 ЗОДОВ, поради което и с оглед липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при оттегляне на исковата молба, такова
не му се дължало.
Обжалваното определение е правилно.
Подробен и
задълбочен анализ на законодателната концепция за недължимост на юрисконсултско
възнаграждение при отхвърляне на искове по чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ),
съответно по чл. 284 ЗИНЗС, се съдържа в Определение №
7827/20.06.2017 г. по адм. д. № 5056/2016 по описа на ВАС. В него е прието, че уредените в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ /почти буквално повторени в чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС/ правила за
разноските в производствата по тези закони имат специален характер и изключват
приложимостта на общите такива по ГПК и АПК. От съдържанието им е видно, че
законодателят е направил изрично разграничение на обхвата на задължението за
разноски на ищеца и на ответника при отхвърляне изцяло на иска, при оттегляне и
отказ изцяло на иска и при уважаване на иска. В първите три хипотези, сред
които попада и настоящият случай, в обхвата на дължимите от ищеца разноски са
включени само разноските по производството, а не всички разноски в съдебното
производство, включващи и разноски за такси, и възнаграждението на един
адвокат/юрисконсултско възнаграждение. Това са само разноските, извършени от
страната, във връзка с определени процесуални действия - депозит за призоваване
на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед. Няма основание
разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, респ. чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС да се тълкуват
разширително, най-малкото защото създават финансово задължение за ищеца, а и
ако законодателят е искал да включи в тези хипотези не само разноските по
производството, а и дължимите държавни такси, и възнаграждението за един
адвокат или юрисконсултско възнаграждение, той би употребил точно утвърдените в
законодателството правни понятия в съответствие с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ
833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, или би
създал изрична разпоредба в този смисъл. С това законодателно решение
законодателят изпълнява посочената в Решението по делото С. срещу България
необходимост съдебните разноски по дела за отговорността на държавата да бъдат
"под специален режим, с цел да се гарантира ефективно на заинтересованите,
достъп до въпросната процедура" - т. 59 от същото.
Настоящият съдебен състав изцяло
споделя приетото в посоченото определение на ВАС по изложените в него
съображения. Още повече, че по този въпрос е налице и константна практика на
ВАС, обективирана в Определение № 12172/01.10.2020
г. по адм. д. № 13711/2019 г., III о., Определение № 7677/11.06.2018 г. по адм.
д. № 7096/2018 г., IV о., Определение № 4484/10.04.2018 г. по адм. д. №
1848/2018 г., III о., Решение №
2684/22.02.2019 г. по адм. д. № 11681/2017 г., III о., Решение №
2162/14.02.2019 г. по адм. д. № 5219/2018 г., III о., Решение № 1135/28.01.2019
г. по адм. д. № 5903/2018 г., III о., Решение № 708/17.01.2019 г. по адм. д. №
3213/2018 г., III о., Решение № 493/14.01.2019 г. по адм. д. № 7794/2018 г.,
III о., Решение № 504/14.01.2019 г. по адм. д. № 3224/2018 г., III о., Решение
№ 8764/05.07.2017 г. по адм. д. № 10421/2015 г., III о. и други.
Позоваването на частния
жалбоподател на Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС е некоректно,
тъй като предмет на обсъждане в него са общите разпоредби досежно отговорността
за разноски в съдебното производство, а
именно
чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка
с чл. 144 АПК, но те се прилагат само, ако специалните закони не
предвиждат други правила, в какъвто случай важи принципът - специалният закон
дерогира общия (lex specialis derogat legi generali).
Цитираните в частната жалба определения и решения пък
представляват изолирана практика, която освен това и не
е задължителна за съда, поради което не се възприема от настоящия състав.
Следователно, когато ищецът е оттеглил изцяло иска си по
чл. 284 ЗИНЗС, ответникът има право само на направените по производството
разноски, но не и на юрисконсултско възнаграждение. Това прави искането на ГД“ИН“
за неговото присъждане неоснователно.
Ето защо изводът на първоинстанционния съд за недължимост на юрисконсултско възнаграждение в процесната
хипотеза е правилен, постановен в съответствие с разпоредбата на чл.
286, ал. 2 ЗИНЗС и формиралата се трайна практика на ВАС по нейното приложение.
По изложените съображения съдът счита, че частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение № 854/08.11.2022 г.,
постановено по ИАД № 471 по описа за 2022 година на Административен съд –
Хасково.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.