О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….….../………………2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Събева
ЧЛЕНОВЕ: Деспина Георгиева
мл.с. Никола Дойчев
като разгледа докладваното от мл. съдия Никола Дойчев
ч.в.гр.д. № 1410 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 54015/23.07.2019г.
от Б.В.Ц. срещу определение № 8821/10.07.2019 г., по гр.д. № 9735/2019 г. на
ВРС, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност
на Районен съд – Велико Търново, на основание чл.119, ал.3 ГПК.
В частната жалба се посочва, че актуалният настоящ адрес ***,
съгласно издаденото от Община Бяла удостоверение с изх. № 18/20.06.2019 г.,
който адрес попада в съдебния район на Окръжен съд - Варна. В тази връзка се
заявява, че обстоятелството, че промяната е отразена на 27.06.2019 г. в НБД
„Население“ не рефлектира върху това кога действително е променен адреса. Още
се посочва, че удостоверението представлява официален удостоверителен документ
и удостоверявало промяната на адреса. Моли се за отмяна на прекратителното
определение, с оглед на това, че исковата молба е подадена на 24.06.2019 г.,
което е четири дни след промяната на настоящия адрес
Жалбата е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 119, ал. 3, вр. с чл.
113 от ГПК, подадена е от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и е в срок видно от книжата по делото –прекратителното определение е получено на 16.07.2019г., а
частната жалба е подадена от 23.07.2019 г. в регистратурата на ВРС. Предвид
тези констатации, съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима.
Съдът като разгледа подадената частна жалба, събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Б.В.Ц. е предявил на 24.06.2019 г. иск срещу „Енерго-
про Продажби” АД с искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 2715.88лв., представляваща начислена стойност на ел. енергия по фактура от
10.06.2019г. за обект на потребление, находящ се в с.
Самоводене, ул. „ Матей Преображенски“ № 3, община Велико Търново, Област
Велико Търново.
Видно от представеното по делото удостоверение за настоящ адрес с изх. №
18/20.06.2019 г., издадено от Община Бяла, Област Варна, длъжностното лице е
удостоверило, че от 20.06.2019 г. Б.В. Цонков има заявен последен настоящ адрес
*** – дома на Димо Т. Манолов.
По делото е приложена справка от НБД „Население“, в която е посочен настоящ
адрес *** от 27.06.2019 г. По искане на първоинстанционния
съд, Община Варна е изпратила писмо до съда, в което е посочила, че по данни от
регистъра на населението, Б.Ц. има настоящ адрес:*** – регистриран от
27.06.2019 г., с предходен настоящ адрес:***-регистрирана от 10.02.2012 г.
Окръжен съд – гр. Варна намира, че подадената жалба е основателна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване
на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Последният се
подържа в електронен вид и формира Национална база данни "Население – чл.
22, ал. 1 от ЗГР. Адресната регистрация се извършва от оправомощени
за това органи, изрично посочени в чл. 92, ал. 1 от ЗГР, а именно: кмета на
общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица
при заявяване от лицето. Настоящият адрес се заявява и променя чрез подаване на
адресна карта по образец от лицето до кмета на общината, който регистрира с входящ
номер и дата, подадената адресна карта. Последната се обработва веднага за
актуализация на Национална база данни "Население" – чл. 99, ал. 2 от ЗГР. В чл. 23, ал. 1 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от
24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението е посочено, че за удостоверяване на последния заявен настоящ адрес
от едно лице, се издава удостоверение за настоящ адрес по образец съгласно
приложение № 15. Удостоверенията се издават от общинската администрация въз
основа на регистрите на населението, съставени по реда на чл. 23 ЗГР, които
съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска
регистрация. При отказ на Кмета за извършване на адресна регистрация или
промяна на адрес, същият подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс – чл. 92, ал. 13 от ЗГР.
В случая, административното производство по заявяване от Б.В.Ц. на настоящ
адрес ***, е приключило с издаването на удостоверение за настоящ адрес с изх. №
18/20.06.2019 г. от Община Бяла, Област Варна. С издаването му на 20.06.2019 г.
следва да се приеме за завършена процедурата по промяна на настоящия адрес на
ищеца Б.Ц.,***. Удостоверението по своята същност представлява официален
удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице в предвидения в закона ред
и форма (чл. 3-чл.8 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението) и съответно се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила. Именно това
удостоверение, издадено от Община Бяла, която поддържа локалната база данни "Население“,
състояща се от електронните лични регистрационни картони на физическите лица с
настоящ адрес в общината, следва да се счита за меродавно при определяне на
това кога ищецът е регистрирал настоящия си адрес в с. Попович, Община Бял (арг от чл. 22, ал. 4, чл. 23, чл. 27, т. 2 от ЗГР). Без
значение е в кой момент тази промяна е отразена от длъжностното лице в НБД „население“,
поддържана от ГД „ГРАО“ към МРРБ – арг. от чл. 138,
ал. 2, вр. с чл.138, ал. 1, вр.
с чл. 140, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на
Единната система за гражданска регистрация.
Видно от издаденото удостоверение за настоящ адрес ***, ищецът Б.Ц., считано
от 20.06.2019 г., е със заявен настоящ
адрес:***, който попада в съдебния район на Районен съд – Варна. Исковата молба
е подадена на 24.06.2019 г., което е четири дни след промяната на настоящия
адрес, поради което следва да се приеме, че е спазена задължителна местна
подсъдност, предвидена в чл. 113 от ГПК, при искове подадени от потребители, в
който случай не се спори, че ищецът притежава това качество.
Предвид гореизложеното, определението на първоинстанционния
съд следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №
8821/10.07.2019 г., по гр.д. № 9735/2019 г. на ВРС, с което е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд –
Велико Търново, на основание чл.119, ал.3 ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Варна
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.