Р Е Ш
Е Н И Е
№ II-108 23.10.2019
година град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
При секретаря………..Вълкова……………….като разгледа
докладваното от съдията Темелкова гражданско дело № 1439 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е чл.17 от ЗЗДН.
С решение № 2083 от 23.08.2019г., постановено по
гражданско дело № 5651/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, са наложени
мерки за защита от домашно насилие на А.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв.Добромира
Полименова, срещу домашно насилие, осъществено спрямо нея от страна на
съпруга й Р.Х.Д., ЕГН **********, живущ на същия адрес, като Р.Х.Д. е задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на съпругата си А.А.Д.,
същият е отстранен от съвместно
обитаваното със съпругата му А.А.Д. жилище на адрес: *** за срок от 12 месеца, считано от датата на
постановяване на решението. Постановена е забрана за Р.Х.Д. да приближава жилището на
А.А.Д., местоработата и местата
за социални контакти и отдих на същата, за срок от 12 месеца, считано от
постановяване на решението. Постановено е да се издаде заповед за защита по
чл.15,ал.3 от ЗЗДН. С решението Р.Х.Д. е осъден да заплати на основание
чл.5,ал.4 от ЗДДН по сметка на Районен съд- Бургас, глоба в размер на 200 лева, както и да
заплати по сметка на РС- Бургас, сумата
от 50 лева- държавна такса.
Против постановеното решение е постъпила жалба от Р.Х.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Васил Левски“№15а,
чрез процесуален представител -адв.Денка
Пенева-БАК.
Жалбоподателят твърди , че решението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Счита, че по делото не е доказано
да е осъществил акт на домашно насилие
спрямо молителката на посочената от нея дата. Счита, че в декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДВ липсва конкретизация
относно време, място и характер на извършения акт на домашно насилие. В тази
връзка посочва, че молителката не представила в първоинстанционното
производство документ, удостоверяващ
последици от физически побой или
психическо насилие. Заявява, че всички изложени в декларацията твърдения за
домашно насилие касаят период преди дата 15.07.2019г., поради което същите са ирелевантни и не попадат в
преклузивния срок по чл.10,ал.1 от ЗЗДН. Навежда доводи, че съдът неправилно
кредитирал свидетелските показания на
свидетелката - майка на молителката, която
не е пряк очевидец на акта на домашно насилие, а освен това следва да се има предвид нейната
заинтересованост по смисъла на чл.172 ГПК. Счита, че първоинстанционното
решение е немотивирано, не е посочено в какво се изразяват действията на
жалбоподателя, за да се приеме от съда, че е налице акт на домашно насилие.
Намира атакуваното решение за
незаконосъобразно при определяне на глобата по чл.5,ал.4 от ЗЗДН. Възразява
срещу размера на определената в тежест на жалбоподателя държавна такса от 50
лева. Счита, че наложената мярка по чл.5,ал.1,т.3 от ЗДН препятства възможността му за осъществяване
на контакти и лични отношения с децата си
за срок от 12 месеца. Иска от съда отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на друго, с което да се
отхвърли молбата за защита срещу упражнено домашно насилие. Претендират се
разноски пред двете инстанции.
В срока по закон
е постъпил отговор на жалбата от ответната страна А.А.Д., ЕГН **********,с
адрес: ***, чрез адв.Добромира Полименова-БАК.
Въззиваемата намира решението на първоинстанционния
съд за правилно, мотивирано и постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства. Посочва, че конкретният акт на домашно насилие, по повод
на който е инициирано настоящото производство, е напълно конкретизиран по
време, място и обстоятелства. Излага становище относно наведените от жалбоподателя доводи във връзка със събраните
пред първоинстанционния съд доказателства. Твърди, че безспорно доказан е не само извършеният акт на домашно
насилие от 15.07.2019г., но и предходното поведение на жалбоподателя спрямо
съпругата и двете им деца (дългогодишно и трайно осъществяване на домашно
насилие). Посочва, че единственото
писмено доказателство, представено от ответната страна в производството пред
районния съд- удостоверение, издадено от
Държавна психиатрична болница- гр.Бяла, е неотносимо към предмета на спора,
поради което и намира за неоснователни наведените аргументи за процесуални нарушения. Оспорва
твърдението на жалбоподателя, че след
като пострадалата не представила медицински документ, удостоверяващ
здравословното й състояние (физическо и психическо), не следва да се направи
извод за извършено домашно насилие и наличие на последици от такова. Счита, че
наложените мерки за защита на основание чл.18,ал.1 от ЗЗДН са навременни и
необходими, предвид трайното агресивно поведение на ответника и заплахите за
живота и здравето на съпругата и децата. Пояснява, че разводът по реда на чл.49
от СК допълнително изострил отношенията
между страните (въпреки издадената Заповед за незабавна защита от
30.07.2019г.). Подчертава се, че заповедта за постановяване на мерки за защита
е издадена само по отношение на съпругата, както и че молителката по никакъв
начин не препятствала осъществяването на контакти между бащата и децата. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение и да й бъдат присъдени разноски пред
настоящата инстанция.
След направена служебната проверка на атакуваното
решение по реда на чл.269 ГПК, се констатира от въззивната инстанция, че то е валидно и допустимо.
Настоящият състав, като съобрази доводите и
възраженията във въззивната жалба, отговорът на въззиваемата, събраните по делото доказателства и закона, намира по
същество на спора следното:
Производството е образувано по молба,с правно основание по чл.8 от ЗЗДН,
подадена от А.А.Д., ЕГН ********** против съпруга й Р.Х.Д., ЕГН ********** за
защита от домашно насилие, упражнено от ответника на 15.07.2019г. В молбата се твърди, че страните имат сключен граждански
брак и две деца – А. и Х. Д.. Твърди се наличието на неразбирателство между
страните от дълго време, особено изострено след преместването им в гр.Бургас
преди няколко години. Сочи се, че съпругът често употребява алкохол, в резултат
на което става агресивен. Същият подлагал съпругата си на физически и
психически тормоз. Сочи се, че на посочената дата съпругът обиждал молителката,
ударил я няколко пъти, заплашил нея и децата с убийство. Молителката в съдебно
заседание е уточнила, че на 15.07.2019г., съпругът й е поискал 500 лв., и
когато тя е отговорила, че няма пари, той е започнал да я блъска, удря и
обижда, да я заплашва, че ще я унищожи и убие.
Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
В отговора на молбата ответникът отрича да е имало
упражнено от негова страна домашно насилие. Твърди, че на 15.07.2019г. той е
бил в семейното жилище заедно с бащата на молителката, тъй като на следващия
ден е трябвало да го закара на преглед в София. На 16.07.2019г. ищцата е
заявила, че желае развод и на 17.07.2019г. ответникът е напуснал жилището, като
оттогава същият живее в гр.Бяла.
По делото е разпитана свидетелката
С. М.–
майка на молителката, която установява влошени отношения между
молителката и ответника от около година и
половина -две. Сочи, че знае, че ответникът
употребява алкохол, без да е алкохолик, но същият имал деспотичен характер,
най-често страните се карали за пари, тъй като ответникът не работел, имало
случаи и на физическо насилие.За конкретния акт на домашно насилие заявява ,че
знае за случилото се от молителката, не
е присъствала,тъй като са пристигнали в Бургас същия ден преди обяд.
По изложеното в жалбата съдът намира
следното:
Съгласно чл.2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, за които този закон изисква да се намират или да са били в определени родствени, семейни или фактически връзки.
При преценката на доказателствата по делото, въззивният
състав намира, че в случая е доказано по безспорен начин твърдяното домашно
насилие, осъществено от въззивника спрямо въззиваемата – молителка в
производството по ЗЗДН, както правилно е приел и първоинстанционният
съд.Несъстоятелни са възраженията на въззивника по отношение на представената
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява доказателствено средство за нуждите на
производството по ЗЗДН. Доказателствената стойност на декларацията е от
съществено значение в случаите, когато се твърди, че актът на домашно насилие е
осъществен в присъствието само на страните по делото. В тези случаи обективно
други преки доказателства на насилието няма как да се ангажират. Процесният
случай е точно такъв, тъй като молителката твърди, че действията на съпруга й,
изразяващи се в нанасяне на обиди, удари
и отправянето на заплахи за живота й са извършени в техния дом. В
представената по делото декларация е
упоменато и в какво се състои акта на домашно насилие, а именно: нанасяне на
обиди, физически побой, заплахи за убийство на молителката. Тя е годно доказателствено
средство за установяване на осъществения акт на домашно насилие, описан и
конкретизиран в молбата, с която се иска защита, след изпълнение указанията на
съда, уточнена и в съдебно заседание ; в
изпълнение на разпоредбата на чл.9, ал.4 от ЗЗДН съдържа данни за датата,
мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие.
Несъстоятелно е твърдението на въззивника, че не е посочено точно кога, а
именно час на твърдяното насилие, тъй като същото достатъчно ясно е
конкретизирано във времето – сутринта на
15.07.2019г.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че по
делото не е доказано извършването на изложеното в молбата за защита домашно
насилие. Както бе обсъдено по-горе, и само декларацията по чл.9 ЗЗДН е
достатъчна за уважаване на молбата за защита.Това ,че не е представено
медицинско удостоверение за констатиране на физически наранявания,не е
основание да се приеме ,че такива не е имало.ЗЗДН изрично предвижда провеждане
на спорно съдебно производство с възможност за събиране на доказателства, което
охранява правото на защита на ответника, който има възможността да опровергае
твърденията на молителя чрез представяне на съответни доказателства. В
доказателствена тежест на ответника при направено оспорване на твърдението, че
е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, с
което да обори установеното от декларацията.Такова доказване по делото не е
проведено.Що се отнася до показанията на свидетелката М., майка на молителката,
то същите следва да се преценяват с оглед всички други данни по делото, като
вземе предвид възможната нейна
заинтересованост-чл.172 ГПК. Действително свидетелката М. не е очевидец
на самия акт на домашно насилие, но същата пряко и непосредствено е възприела
състоянието, в което се е намирала дъщеря, а именно че същата е била притеснена
и й е разказала какво се с случило.Освен това от показанията на свидетелката се
установява,че родителите на пострадалата са пристигнали в Бургас на 15 юли
преди обяд,а не на 14 юли, както твърди ответника.Неговите твърдения,че на 15
юли родителите на молителката са били в дома им
и не е имало акт на насилие не се потвърждават от събраните по делото
доказателства.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че правилно районният съд е
преценил, че по отношение на молителката на 15.07.2019г е било упражнено
домашно насилие и това е установено от
декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН и събраните по делото доказателства.
По отношение на наложената глоба на въззивника в
размер от 200 лв., съдът намира, че същата
правилно е била наложена, тъй като лице, извършило домашно насилие
задължително се санкционира, като тя е в минималния предвиден от закона размер,
а именно 200 лв. Действително в мотивите на съдебното решение при определяне
размера на глобата, съдът е посочил, че се отнася за акт на домашно насилие,
извършен на 31.03.2019г./вероятно става дума за грешка/, като в диспозитива е
отразена вярната дата – 15.07.2019г. на която
е извършено насилието.
Основателно е оплакването в жалбата относно срока за
прилагане на мярката по чл.5,ал.1,т.2 и т.3 от
ЗЗДН. С оглед установеното по
делото, съдът намира, че наложените
мерки по чл.5,ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН са адекватни и подходящи, но следва да се намали срокът за прилагане им. При определяне
продължителността на мярката за защита настоящият състав на съда намира, че
следва да бъде съобразен интензитета и характера на упражненото насилие. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН дава възможност за
определяне на срок между три и осемнадесет месеца.С оглед на изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че налагането на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и
т.3 ЗЗДН за срок от шест месеца би
изиграло своята роля да окаже върху ответника предупредително и възпиращо
действие, с цел избягване на по-нататъшни конфликти. Този 6-месечен срок следва
за тече от датата на издаване на заповедта за съдебна защита от
първоинстанционния съд – 23.08.2019г.
Що се отнася до
възможността ответникът да вижда децата
през този 6 –месечен период,то забрана за това няма.Свижданията следва да се
организират така,че да не се нарушава забраната да приближава пострадалата,
жилището, нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих.
По отношение на оплакването на жалбоподателя във
връзка с определената от първоинстанционния съд държавна такса, съдът намира
следното: въззивната жалба срещу решението в частта, в която Р.Х.Д. е осъден да
заплати държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на РС –Бургас, има характер
на молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските и
следва да бъде разгледана от първоинстанционният съд, което налага делото да
бъде върнато за произнасяне от компетентния съд.
По отговорността за разноски в
настоящото производство: съобразно разпоредбата на чл.11,ал.2 ЗЗДН при издаване
на заповед разноските се възлагат на извършителя на домашното насилие. При
отказ за издаване на заповед или отмяна на заповедта, разноските се заплащат от
молителя-чл.11,ал.3 ЗЗДН. В конкретния случай не е налице отмяна на заповедта,
а само намаляване на срока за прилагане на една от мерките, постановени от
районния съд. Поради това разноските следва да се понесат от ответника, но по
делото не са представени доказателства за извършени разноски от страна на
молителката, поради и което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2083/23.08.2019г, постановено по гр.д.№5651/2019г на Районен съд-Бургас, в частта, в която са
наложени мерки за защита на А.А.Д., ЕГН ********** срещу домашно насилие,
осъществено от Р.Х.Д., ЕГН **********, като е отстранил Р.Х.Д. от съвместно
обитаваното с А.А.Д. ***, за срок от 12 месеца, начиная от 23.08.2019г. и като
е забранил на Р.Х.Д. да приближава горепосоченото жилище, месторабота и местата
за социални контакти и отдих на А.А.Д., за срок от 12 месеца, начиная от
23.08.2019г. и вместо него постановява:
ОТСТРАНЯВА Р.Х.Д., ЕГН **********,
от съвместно обитаваното с А.А.Д., ЕГН **********
***, за срок от 6 месеца, начиная от 23.08.2019г.
ЗАБРАНЯВА
на Р.Х.Д., ЕГН ********** да приближава А.А.Д., обитаваното от нея жилище, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на А.А.Д., ЕГН **********, за срок от 6 месеца, начиная от 23.08.2019г.
Да се издаде съдебна заповед за
защита.
Указва на полицейските органи да
следят за изпълнение на заповедта.
Предупреждава Р.Х.Д., ЕГН **********,
че на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на прокуратурата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд Бургас за произнасяне по молбата с правно
основание чл.248 ГПК.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: