Р
Е Ш Е
Н И Е № 166
гр.Хасково, 13.03.2019год.
В
и м е т о н а н а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1270 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал.2
от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от Р.П.Г.-Б., И.А.Г. и А.П.Г. против А.С.П..
В исковата молба се твърди, че на 13.04.2006г.
бил сключен договор за наем между ответницата в качеството й на наемател и ЕТ „РозАна
– П. Г.“, представляван по пълномощие от Р.П.Г.-Б., в качеството на наемодател.
Наемното правоотношение възникнало по отношение на селскостопанско помещение –
свинарник с площ 2.000 дка, находящ се в с.У., като страните се споразумели
наемателят да плаща месечна наемна цена в размер на 100 лева до 5-то число на
текущия месец и помещението да се използва като овчарник. Договорът за наем бил
сключен за срок от една година, като било предвидено, че след изтичането на
този срок, ако наемателят продължи да ползва имота със знанието и без
противопоставянето от наемодателя, договорът се считал за продължен. Посочва се
още в исковата молба, че въпреки че юридическото лице престанало да съществува,
предвид настъпилата смърт на едноличния собственик на 22.11.2007г., към
настоящия момент като страна по договора се явявали наследниците на П. Р. Г..
Въпреки че договорът не бил подновяван, съгласно горното, както и на основание
чл.236, ал.1 от ЗЗД и предвид факта, че към настоящия момент имотът все още се
ползвал от наемателя, то разпоредбите относно продължаването срока на договора
за неопределен период /вкл. и към момента/, били в сила. Това, че договорът бил
в сила между страните, вкл. и по отношение на наследниците, следвало и от
факта, че в част от периода наемателят заплащал дължимия наем на наследниците
на едноличния собственик на ЕТ „РозАна – П.Г.“ – П. Р. Г., т.е. след смъртта му
между наемателя и ищците по делото имало съгласие, че наемното правоотношение
продължава да съществува спрямо тях, още повече, че договорът за наем е
неформален и консенсуален договор. Твърди се също в исковата молба, че към
момента имотът все още се ползвал от ответницата, като през последните пет години
тя не била заплатила нито един от дължимите месечни наеми. С оглед изложеното
молят съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати
на всяка една от тях сумата от по 1200 лева, представляваща неплатен наем за
времето от 05.05.2015г. до 05.05.2018г., както и по 1110 лева на всяка една от
тях, представляваща неустойка върху неплатената в срок главница за същия
период, съгласно направеното уточнение на иска в съдебно заседание, проведено
на 03.12.2018г. и частичното прекратяване на исковете до пълно предявения
размер и период. Претендират разноски.
Ответницата оспорва иска по
основание и размер. Също претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
По делото
ищците представят Договор за наем от 13.04.2006г., сключен между ЕТ „Розана”-
Хасково, представляван по договора от Р.П.Г.-Б. от една страна и ответницата А.С.П.,***
друга страна. С посочения договор
наемодателят ЕТ ”Розана” е отдал под наем на ответницата недвижим имот,
представлващ „свинарник” с площ от 2 дка, находящ се в с.У., Хасковска област, като
страните са уговорили, че имотът ще се ползва като „овчарник”. Уговорен е бил
месечен наем вразмер на 100 лева, платим до 5-то число на съответния месец.
/чл.4 от договора/. Освен това страните са уговорили и неустойка в размер на 0.1
% върху всяка неплатена в срок наемна месечна цена /чл. 7 от договора/.
По
несъмнен начин се установи, че ищците са наследници на П. Р. Г., починал на ********г.,
като ищцата И.Г. е негова съпруга, а другите две ищци – Р. и А. - дъщери, видно
от Удостоверение за наследници № 869/10.04.2018г. на Община Хасково. За
безспорно съдът намира още, че наследодателят на ищците е бил вписан като
едноличен търговец с фирма „Розана-П. Г.”, със седалище и адрес на управление -
гр.Хасково, бул.”Раковски” № 13, вх.А, ап.41, по ф.д. № 652/1990г. по описа на
Окръжен съд–Хасково. Видно от Удостоверение № 247/14.01.2019г. на Окръжен съд-Хасково
е, че фирмата на едноличния търговец е била заличена на основание § 5, ал.1 от
ПЗР на ЗТР. От казанато до тук според съда се налага извод, че ищците в
качеството си на наследници на едноличния търговец, който е физическо лице
според ТЗ са носители на правото на иск, по повод възникнали правоотношения на
техния наследодател с трети лица, поради което намира, че притежават активна процесуална
легитимация и в този смисъл исковата молба е подадена от надлежно легитимирани
страни.
От
представената Справка по лице от 14.01.2019г. от персонална партида № 7328 на
Служба по вписванията – гр.Хасково, се установява, че П.Р.Г., действащ като
едноличен търговец с фирма „РОЗ-АНА-П.Г.” е притажател на недвижими имоти, в
т.ч. свинарник, свинарник за свине майки, битова сграда, навес, водоем в парцел
4 и водоем в парцел 6, утаител в парцел 6, всички находящи се в с.У.. Така
посочените недвижими имоти са били предмет на Договор за покупко- продажба от
24.10.1994г., сключен с Ликвидационен съвет
на ТКЗС с.Узунджово в ликвидация.
Според
чл. 22 от Договора за наем, на който ищците позовават своя иск, договорът е бил
сключен за срок от една година, като, ако след изтичане на този срок наемателят
продължи да ползва наетия имот със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, то договорът следва да се счита за продължен за същия период, т.е.
за срок от още една година. По делото между страните няма спор, че се е случило
това, а именно наемателят е продължил да ползва имота и след изтичането на
първата година, без противопоставянето от страна на наемодателя. От казаното
следва извода, че срокът на договора е бил продължен за още една година, т.е.
до 13.04.2008г. След тази дата страните не са сключвали нов договор за наем, но
не се спори, че и след това и до момента имотът се е ползвал и ползва от
ответницата по предназначение. От казаното се налага следващия извод, а именно,
че наемният договор се е преобразувал в безсрочен такъв по смисъла на чл.236, ал.1 от ЗЗД. Веднага следва обаче да се
посочи, че според нормата на чл.229, ал.1 от ЗЗД не може един договор за наем
да бъде с продължителност повече от десет години. Или, действието на процесния
договор е прекратено към датата 13.04.2016г.
Представи
се като доказателство по делото и Нотариална покана, изпратена чрез ЧСИ Н. К.
до ответницата, с която от името на ЕТ ”Розана” същата е поканена да уредят
доброволно отношенията във връзка с наемния договор от 2006 година, както и Годишна
данъчна декларация по.50 от ЗДДФЛ за 2008г. до НАП. В същата декларация като
данъчно задължено лице е посочена ищцата Р.Г.-Б., а получените доходи от наем в
размер на 1200 лева, като получени от А.П.. Представените Заявления-декларации
до „ЕВН България” съдът счита,че не следва да обсъжда, тъй като те се отнасят
за „Розана България” ООД, т.е. не касаят отношенията между страните в настоящия
процес.
За
цялостното изясняване на спора съдът допусна събирането и на гласни
доказателства:
От разпита
на свид.Михаил Петров Василев се установява, че познава добре имотите,
притежавани от ищците в с.Узунджово. Описва същите по тяхното местонахождение и
предназначение, като твърди, че ответницата ползва като наемател две сгради за
овчарници и една къщичка. Заявява, че е присъствал на спорове между ищците и
ответницата по повод плащането на наема, тъй като ответницта не го плащала редовно
и намирала винаги причини да не стори това в срок. Не уточнява кога са били
тези разговори по време. Твърди само, че в негово присъствие ответницата е
плащала наема преди повече от 6-7 години
и оттогава няма впечатления.
Разпитан
бе и свид. Д. М. Д., кмет на с.Б., където е постоянното местоживеене на
ответницата. Този свидетел твърди, че познава добре ответницата, както и че
същата отглежда животните си в с.У., след като в тяхното село Брягово имало
пожар и изгоряло изцяло стопанството й. Също познава мястото и постройката, където
ответницата отглежда животни в с.Узунджово и ги описва подробно. Заявява, че
ответницата А. споделяла с него, че има проблеми със семейството на Гьобеклиев,
които често я притеснявали по повод на наема. Запознат бил и с писмото-покана
от ЧСИ Николета Кавакова до ответницата, в което било посочено, че ответницата
дължи на ищците сумата в размер на 16 000 лева. Самият свидетел Д. твърди,
че е давал на А. пари в заем, които
средства тя използвала, за да плати наема на ищците и дори той лично е
водил ответницата до гр.Хасково, в района на бул.”********” до училището /ОУ „***********”
/, като от самата А. разбирал, че тя ходи да плаща наема. Лично свидетелят не е
присъствал на такива разплащания, но вярва на А., която му обяснявала, че
парите й трябват именно за това. Твърденията му са, че е давал пари в заем на А.
от по 100 - 200 лева, а преди две години и 500 лева, за да се разплати с тях, а
на него подписала запис на заповед.
От
показанията на свид.С. А. П., син на ответницата, съдът установи, че
ответницата няма спор с ищците относно обстоятелството, че ползва техен имот, където
отглежда овце, който имот е бил на П.Г., а след неговата смърт отношенията
продължили с неговите наследници - ищците по делото. Този свидетел твърди, че
отношенията им като наемател - наемодател са изчистени напълно. Майка му винаги
си е плащала наема лично и само когато била болна или по друга някаква друга причина
- ходел да плаща той. Така преди около 2-3 години ходил до малкия зеленчуков
пазар в гр.Х., който се намирал близо до жилището им на бул.”***********” и дал 700 лева, а след това
още веднъж на същото място - сумата 800 лева. Заявява, че това било преди около
2-3 години. За 2018 година свидетелят твърди, че в дните преди Великден се
срещнал с Р. и майка й пред магазин „Кауфланд” в гр.Хасково и им предал сумата
от 1200 лева. Те били придружавани от двете деца на Р. и вторият й съпруг, като
свидетелят С. П. сочи в залата свидетеля М. П. В.. Твърди също, че за 2017
година също им е дал 1200 лева, когато продали агнетата. В нито един от
случаите нито той, нито майка му са получавали разписка или друг документ за
платените суми, като свидетелят обяснява, че са си имали доверие.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Безспорно е, че първоначално отношенията между ответницата и наследодателя
на ищците са възникнали по повод наемен договор, сключен на 13.04.2006г., със
срок от една година. Няма спор, че този договор е продължил своето действие за
още една година без противопоставянето и със знанието на наемодателя. След този
момент страните не са сключвали друг договор, но са продължили
взаимоотношенията им. Страните не спорят, че за това ползване на
селскостопанските сгради за отглеждане на животни /овце/ се дължат суми, като
тезите им са противоположни. Тук следва да бъде установено какви са били
истинските отншения между страните в различните периоди от време, и по-точно за
времето на исковия период. В тази насока е нужно да се каже, че след датата
13.04.2016г. наемният договор е прекратил своето действие, съгласно нормата на
чл.229, ал.1 от ЗЗД, тъй като договорът за наем не може да бъде сключен за
повече от 10 години, а според ал.3 на същия текст, ако договорът бъде сключен
за по-дълъг срок, той има сила за десет години. Или налага се категоричният
извод, че към момента страните не се намират в наемни отношения, поради
прекратяване действието на договора
преди повече от две години от датата на депозирането на исковата молба в
съда. Според съда ищците биха могли да претедират на посоченото правно
основание – чл.232, ал.2 от ЗЗД, заплащане на наемна цена само за периода от
05.05.2015г. /след изменението на началната дата на исковия период/ до
13.04.2016г., която дата съдът приема за краен срок на действие на договора. В
този смисъл намира, че наемателката дължи на ищците наем за процесния период, който
съдът определя на 1 година. За останалия исков период от две години ищците биха
могли евентуално да потърсят защита на друго правно основание.
По делото
вече бе посочено по-горе, че уговореният месечен наем е бил в размер на 100
лева. Липсват данни същият да е бил променян в продължение на времето, през
което съдът прие, че е действал наемният
договор от 2006г. По делото не се събраха и категорични доказателства
ответницата да е заплатила дължимия наем за тази една година. Не се представиха
писмени дказателства в тази насока, а събраните гласни такива не могат да
обосноват категоричен извод за извършено плащане, макар да не съществува
забрана суми в размер под 5000 лева да се установяват със свиделски показания. Съдът
разполага с показанията на свидетеля Д. М. Д., който не твърди категорично, че
ответницата е платила наема за конкретна година. Твърденията са по-скоро, че
той й е давал пари в заем, като счита, че са й били необходими за плащане наема
на ищците. Никога обаче не е присъствал
на такава среща, на която се извършват плащания между страните, а още по-малко самата
ответница да му е казвала, че тези пари са именно за това. Следващият свидетел –
С. П., също не установи по несъмнен начин да е бил платен наем за периода м.април
2015г. – м.май 2016г. Самият той заявява, че е дал сумата 1200 лева на
ищцата Р.Г. веднъж преди Великден на 2017г. пред магазин „Кауфланд” в
гр.Хасково. За 2018г. заявява, че ищците не са идвали за наема. Твърди също, че
преди 2-3 години им бил дал на два пъти различни суми -веднъж 700 лева и друг
път - 800 лева, като отново не е категоричен за кой период са се отнасяли тези
плащания. Ето защо, съдът счита, че ищците доказаха с надлежни и допустими
средства своя иск за посочения период и до посочения размер от 1200 лева, поради
което ответницата следва да бъде осъдена да им заплати сумата поравно на всяка
една от тях, т.е. по 400 лева. В останалата част иска до пълния предявен размер
от общо 3600 лева, като неоснователен ще следва да се отхвърли.
По
отношение на претенцията за заплащане на неустойка поради забавено плащане на
главницата и на основание чл.7 от договора, съдът намира и тази претенция за
основателна. От всичко изложено до тук се установи, че ответницата е забавила
плащането на наема за време от една година, поради което следва да понесе санкцията
на клаузата на чл.7 на самия договор, а именно да заплати сумата от по 370 лева
на всяка една от ищците, или общо 1110 лева, като иска в останалата част като неоснователен
ще следва да се отхвърли до пълния предявен размер от по 1110 лева за всяка
една от тях /или общо от 3330 лева/.
С оглед
изхода на делото на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски /в т.ч. и сторените такива в обезпечителното
производство/, в размер на 526 лева, съобразно уважения размер на исковете, а на ответницата сумата от 667 лева, съразмерно с отхвърлената част на
исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.С.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на Р.П.Г.-Б., ЕГН
**********,***, И.А.Г., ЕГН **********,
със същия адрес, и А.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от по 400 лева на всяка една от тях
/общо 1200 лева/, на основание чл.232,
ал.2 от ЗЗД, представляваща неплатен наем за
периода от 05.05.2015г. до 13.04.2016г. по
Договор за наем от 13.04.2006г., като в останалата част иска до пълния предявен общ размер от 3600 лева и за
периода от 13.04.2016г. до 05.05.2018г.,
като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.С.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на Р.П.Г.-Б., ЕГН
**********,***, И.А.Г., ЕГН **********,
със същия адрес, и А.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от по 370
лева на всяка една от тях /общо
1110 лева/, на основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД, представляваща неустойка за
забавено плащане на наемна цена по Договор
за наем от 13.04.2006г. за периода от
05.05.2015г. до 13.04.2016г., като в останалата част иска до пълния предявен общ размер от 3330 лева и за периода от 13.04.2016г. до
05.05.2018г., като неоснователен -ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.С.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на Р.П.Г.-Б., ЕГН
**********,***, И.А.Г., ЕГН **********,
със същия адрес, и А.П.Г., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 526 лева, съобразно уважения размер
на исковете.
ОСЪЖДА Р.П.Г.-Б., ЕГН **********,***, И.А.Г.,
ЕГН **********, със същия адрес, и А.П.Г., ЕГН **********,***,
да заплатят на А.С.П., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 667 лева, съразмерно
с отхвърлената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.