Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.05. 2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и
осми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 4841 по описа
за 2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл.
288, ал.1, т.2, буква ”а”
от Кодекса за застраховането(отм.).
Ищците В.Г.Н., М.П.Н. и П.Г.Н., чрез пълномощника им адвокат Й.Д. от САК са предявили против Г.Ф., *** искове за
сумите съответно от 80 000 лв. за ****та ищца и по 100 000 лв. за
втория и третия ищец, претендирани като обезщетение за търпени неимуществени вреди –мъки и страдания,
вследствие смъртта на Г.Т. Н. ( син на ****та ищца, съпруг на втората и баща на
третия), настъпила при пътно- транспортно произшествие на 24.07.2013 год., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на
отказа на ответника -12.03.2015 год. до
окончателното им изплащане.
Твърдят, че виновен за смъртта на Г.Т. Н. е водачът на
товарен автомобил „Мерцедес 207” с рег. № ********, който при преминаване през
кръстовище му отнел предимството, с което предизвикал настъпването на ПТП.
Признават 30% съпричиняване от страна на своя наследодател, тъй като същият е
бил без поставена предпазна каска при управление на мотоциклет при настъпването
на ПТП, с което е допринесъл за осъществяването на травматичните увреждания.
Твърдят и , че за посочения товарен автомобил не е бил
налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност” към
момента на настъпване на ПТП, което обстоятелство е основание за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд.
Ищците поддържат, чрез своя пълномощник, предявените искове
и претендират присъждане на направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
ответникът Г.Ф.
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че претенцията е неоснователна, тъй
като не е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на
процесния товарен автомобил, като намира, че ПТП
е осъществено изцяло по вина на починалия, който е бил без поставена предпазна
каска към момента на настъпване на ПТП, карал е с превишена скорост и под
влиянието на алкохол, като така сам се е поставил в опасност. Евентуално прави
възражение за съпричиняване от страна на починалия на същите основания. Претендира разноски по делото.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото
доказателства, че на 24.07.2013 г. се е осъществило ПТП, при което са се
сблъскали товарен автомобил „Мерцедес 207” с рег. № ******** и мотоциклет „
Сузуки” с рег. №********, управляван от Г.Т.
Н., както и че в резултат от това ПТП е настъпила смъртта на последния.
Не се спори и се подкрепя и от доказателствата по делото, че за процесния
товарен автомобил не е бил налице валиден застрахователен договор за риска
гражданска отговорност, че ПТП е станало на територията на Република България
от МПС, което постоянно се намира на нейната територия, за това, че ищците са
сезирали ответника преди да предяват настоящата претенция, но той е отказал да
изплати обезщетение, както не се спори и за това, че към момента на
настъпването на произшествието водачът на мотоциклета е бил без поставена
предпазна каска.
Не се оспорва, че ищците са от кръга на лицата, имащи право да претендират
обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Г.Т. Н.. Това
се потвърждава и от представените удостоверения за наследници и за родствени
връзки.
От заключението
на САТЕ, което съдът възприема като професионално и обективно, се установява, че
на 24.07.2013 г., около 14,15 часа, при условията на ясно и сухо време, в с. Й.Г.,
обл. *********, по ул. „****”, която е част от пътя Пловдив – Пещера и е път с
предимство, обозначена със съответния знак, в посока от изток на запад в
дясната пътна лента се е движил мотоциклет „ Сузуки” с рег. №********, управляван от Г.Т. Н. със скорост не по –ниска от 65 км.ч. В
същото време, по напречната ул. „Втора”, която е без предимство и е обозначена
със съответния знак, се е движил товарен автомобил „Мерцедес 207” с рег. № ********
като при достигането и преди навлизането в кръстовището, образувано от двете
уличи, водачът на товарния автомобил вероятно не е спрял на знак „стоп” и е
навлязъл в кръстовището със скорост от около 20 км.ч. Така товарният автомобил
е навлязъл в опасната зона за спиране на мотоциклета от 42,52 м. при скорост 65
км.ч., когато същият е бил на разстояние от него от 39,47 м., поради което
макар и своевременно водачът на мотоциклета да е задействал спирачката не е
имало как да предотврати удара. Видимостта и на двамата водачи е била
ограничена от намиращата се на ъгъла къща, но ако водачът на мотоциклета се е
движил с допустимата за този пътен участък скорост от 50 км.ч. е щял да има
възможност при същото такова своевременно задействане на спирачната система, да
предотврати удара като спре преди да достигне до товарния автомобил.
Причина за настъпването на ПТП са субективните действия и на двамата водачи
като този на товарния автомобил е отнел предимството на този на мотоциклета, а
от своя страна последният пък се е движил с превишена скорост като така не е
имал възможност да спре преди да достигне до товарния автомобил, тъй като
опасната му зона на спиране е била по – голяма.
Липсата на предпазна каска на водача на мотоциклета не се е отразила на
неговата видимост, а наличието на алкохол в кръвта му от 1,16 промила е
намалило времето му за реакция с около 0,2 секунди, което не променя извода, че
при избраната скорост на движение не е имало как да предотврати удара.
От заключението на приетата
и неоспорена по делото СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установи, че в резултат от процесното ПТП, починалият водач на
мотоциклет е получил множество телесни увреждания като причина за настъпване на
смъртта му е тежка черепно-мозъчна травма. Установено е наличие на алкохол в
кръвта му от 1,13 промила, което съответства на лека степен на алкохолно
опиянение, която се характеризира с редица отличаващи признаци, сред които:склонност
към спорове, намаляване на чувството за отговорност, забавяне на рефлексите,
снижаване на обема и качеството на работата, повишено самочувствие, физически и
емоционален комфорт, самодоволство и др.
Поставената предпазна каска
би намалила значително тежестта на получената черепно – мозъчна травма, но не
може да се даде категоричен извод, че би се избегнал леталния изход.
От показанията на св. Н. Н., роднина и близък на ищците,
се установи, че приживе, починалият е живеел в едно домакинство с ищците при
отношения на обич и разбирателство, без видими скандали и проблеми. Смъртта му
се отразила много лошо на всички и емоционално и финансово. Синът му бил
студент, но прекъснал след случилото и станал глава на семейството, за да се
грижи за майка си и баба си. Майката на починалия била в добро състояние преди,
а сега била на легло, цялата почернена. Съпругата му била една година на
антидепресанти, за да може да спи и ходи и до днес всеки ден на гробищата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно 228,ал.1, т.2 , буква «а» КЗ(отм.)Гаранционният
фонд изплаща обезщетения на увредените лица, по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното
произшествие е настъпило от виновно и противправно поведение на водач на пътно
превозно следство, на територията на Република България и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника доколкото безспорно
се установи, че ПТП е предизвикано от виновното и протипоправно поведение на
водача на товарния автомобил, който при навлизане и преминаване през кръстовище
не е пропуснал да премине движещия се по път с предимство водач на мотоциклет,
с което си поведение е нарушил правилото на чл. 50, ал.1 от ЗДвП (На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство). За процесния товарен автомобил не е бил налице валиден застрахователен
договор за риска „гражданска отговорност” към момента на настъпване на ПТП,
последното е осъществено на територията на Република България и е предизвикано от МПС, което се намира на нейна
територия, като настъпилите неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение. Ищците са и от кръга на лицата, които имат
право да бъдат обезщетение за причинените им болки и страдания от смъртта на Г.Т.
Н..
Поради изложените съображения,
съдът намира, че предявените искове за претърпени неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ.
Размерът на обезщетението спрямо всеки ищец следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
По отношение на предявения от ищеца В.Г.Н. иск за
обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на сина и Г.Т. Н., съдът намира
следното: При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид
ноторно известния факт, че загубата на дете е безкрайна болка за един родител,
когато отношенията между тях са се градили на обич, разбирателство, взаимна
подкрепа и уважение, като освен това съобрази и събраните доказателства за
наличието на именно тези отношения между ищеца и починалия, както и
доказателствата за това, че смъртта на сина и се е отразило значително лошо на
състоянието на ищцата, която е останала на легло и се е почернила от тогава.
Освен това прецени и правилото, че обезщетението следва да служи единствено за
репариране на причинените вреди и да отговаря на социално- икономическите
условия в страната, поради което приема, че справедливият му размер е 80 000
лв.
При определяне на обезщетението съдът следва да разгледа
и направеното от ответната страна възражение за съпричиняване, което намира за
основателно до размера от 40%, поради следните съображения. Видно от събраните
в хода на делото доказателства, починалият е управлявал мотоциклета без
поставена предпазна каска, с превишена скорост за пътния участък и под
влиянието на алкохол, като и трите нарушения на ЗДвП имат пряко отношение към
настъпването на ПТП и последвалия летален изход от същото. На първо място, като
е превишил разрешената скорост за движение в пътния участък, починалият е
увеличил размера на опасната зона на спиране на мотоциклета, като така се е
поставил сам в невъзможност, въпреки навременната си реакция, да не може да
спре преди да достигне до товарния автомобил. Ако същият бе спазил
ограничението, щеше при същата такава своевременна реакция за задействане на
спирачната система да успее да спре преди да се реализира ударът. На второ място,
починалият е управлявал МПС под влиянието на алкохол, в средна степен на
опиянение, което от своя страна води до намаляване на чувството за отговорност,
до спокойствие, че нищо лошо няма да се случи, което пък е било в основата на
това да си позволи своеволието за управлява мотоциклета с превишена скорост и
съответно да се стигне до описаното горе последици. На трето, но не и на
последно по важност място, починалият е бил без задължителната предпазна каска
за главата при управление на мотоциклет, а следва да се има предвид, че
съобразно заключението на СМЕ именно настъпилата черепно-мозъчна, а не друга
травма, е причината за настъпване на смъртта му. Предвид същото заключение, ако
починалият беше поставил каската си, щеше да има значително по-лека черепно-мозъчна
травма, което от своя страна можеше и да не доведе до летален изход.
С оглед на всичко изложено направеното възражение за
съпричиняване от страна на починалия е основателно и определеното обезщетение
следва да се намали с 40% като то се
присъди за сумата от 48 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата, на която е постановен отказът на ответника
да изплати обезщетение, а именно 12.03.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По предявения от М.П.Н. иск за обезщетение на неимуществените
и вреди вследствие от смъртта на съпруга и Г.Т. Н., съдът намира следното: Като
съобрази близките отношения на взаимна любов и подкрепа, които са съществували
между съпрузите и факта, че ищцата е загубила завинаги другаря в живота си и
все още не е преживяла тази загуба, както и изложените спрямо предходния иск
относими съображения, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението
следва да се определи на 100 000 лв. Напълно приложими към настоящият иск
са изложените мотиви за наличието на 40% съпричиняване от страна на починалия, поради
което обезщетението се намалява и следва да се присъди в размер на 60 000лв.,
ведно със законната лихва от датата, на която е постановен отказът на ответника
да изплати обезщетение, а именно 12.03.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение на предявения от П.Г.Н. иск за обезщетение на причинени
неимуществени вреди от смъртта на баща му Г.Т. Н., съдът намира, че между ищеца
и починалия са били налице близки отношения на подкрепа и любов, като
внезапната загуба на бащата се е отразила значително отрицателно върху живота
на ищеца, който е променил дори и плановете си и е прекъснал образованието си.
Взе предвид и общите критерии при определянето на обезщетението, изложени
подробно спрямо първия иск, както и наличието на съпричиняване от страна на
починалия, поради което определи обезщетението в размер на 60 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата, на която е постановен отказът на ответника
да изплати обезщетение, а именно 12.03.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Съобразно този
изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сумата от 165 лв. деловодни разноски и
5571 лв. адвокатско възнаграждение на адвокат Й.Д. от САК на основание чл.38 от
ЗА. Ответникът следва да заплати и сумата от 6 720 лв. държавна такса по
сметка на СГС.
Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 110 лв.
деловодни разноски и 3890 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф. *** да заплати на В.Г.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
партер, чрез пълномощника й адвокат Й.Д. от САК, на основание чл. 288, ал.1, т.2, б. „а”
от КЗ( отм.) във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина й Г.Т. Н. в размер на 48 000 лв., ведно
със законната лихва от 12.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения
размер до претендирания такъв от 80 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф. *** да заплати на М.П.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
партер, чрез пълномощника й адвокат Й.Д. от САК, на основание чл. 288, ал.1, т.2, б. „а”
от КЗ( отм.) във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Г.Т. Н. в размер на 60 000
лв., ведно със законната лихва от 12.03.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
над уважения размер до претендирания такъв от 100 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф. *** да заплати на П.Г.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
партер, чрез пълномощника й адвокат Й.Д. от САК, на основание чл. 288, ал.1, т.2, б. „а” от КЗ( отм.) във
връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Г.Т.
Н. в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от 12.03.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 100 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф. *** да заплати на В.Г.Н., ЕГН **********, М.П.Н., ЕГН ********** и П.Г.Н.,
ЕГН ********** сумата от 165 лв. деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Ф. *** да заплати на адвокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес ***, партер сумата от 5571
лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и сумата от 6 720
лв. държавна такса по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.Н., ЕГН **********, М.П.Н., ЕГН ********** и П.Г.Н., ЕГН ********** да
заплатят на Г.Ф. *** сумата от 110 лв. деловодни разноски и 3890 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването
им пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: