Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 03.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 64 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й.С.Д. ЕГН ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление № 08-08/06.02.2020г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/,със седалище в гр.Бургас,с което на жалбоподателя на основание чл.75 ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600/шестстотин/ лева за това,че на ***.2019г. в 23.30ч. на ***,в землището на с.***,район „***“ лицето Й.С.Д. е уловило и запазило в живарник 1бр. от вида сом.При измерване на рибата със служебна рулетка на ИАРА е установено,че същата е с дължина 43 см.,което е под минимално допустимия размер-административно нарушение по чл.38 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично като твърди,че не е той този който е уловил сома и че за него е неизгодно да улови такъв малък сом и да извърши такова нарушение.
Въззиваемата страна–ИАРА гр.Бургас се представлява от юрисконсулт С.И.,който моли наказателното постановление да бъде потвърдено,като излага аргументи в тази насока.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа страна:
На ***.2019г. в 23.30ч. свидетелите Г.А.Я.,З.Г. и С.К.Б. служители в сектор „Рибарство и контрол“ гр.Добрич към ИАРА извършвали нощна проверка на ***,в землището на с.***,район „***“.Свидетелите З.Г. и Г.Я. забелязали,че жалбоподателя издърпва гумена лодка от водата към брега и я подпрял на намиращия се в близост автомобил.При проверката служителите на ИАРА открили една въдица тип парагад,която била опъната и накарали жалбоподателя да си я вдигне.При опъването въдицата се скъсала.До самата имало живарник с едно сомче вътре в него.Към момента на проверката жалбоподателя не направил възражение,че сомът не е негов.Този факт се потвърждава и от св.С.Б..Дължината на сома е измерена със служебна рулетка и било установено,че дължината на сома е 43 см,което е под минимално допустимия за улов размер от 65 см.Според показанията на св.Г.Я. рибата е била близо до риболовния уред тип парагад,който е собственост на жалбоподателя.Видно от показанията на св.Г.Я. и С.Б. имало е още един автомобил който е бил 10-ина метра навътре от автомобила използван същата вечер от жалбоподателя и управляван от неговия брат-св.Д.Д..Свидетелите Я. и Б. твърдят в показанията си дадени в с.з.,че за спящият в другия автомобил човек не е имало доказателства,че е извършвал в момента на проверката риболовна дейност,като този извод правят съдейки по начина на паркиране на автомобила,отдалечеността му от мястото на риболова и факта,че господина е бил в спящо или легнало състояние при затворени врати на автомобила.Видно от показанията на св.С.Б. много по достоверно е да се приеме,че колата с която е бил жалбоподателя би могла да извърши риболов отколкото другия господин,поради отдалечеността му от мястото на риболова и поради това,че жалбоподателя си е разположил въдицата в близост до мястото където е намерен маломерния сом,а свидетелите Г. и Б. не са забелязали другия господин към момента на проверката да разполага с риболовни принадлежности.Служителите на ИАРА са изискали от жалбоподателя да представи лична карта,но той им отказал с мотив,че има орган който проверява личните карти.След като били уведомени служители на Гранична полиция,които пристигнали на място жалбоподателя представил личната си карта и тогава му бил съставен от св.З.Г. акт № В 0007160 за установяване на административно нарушение за това,че на ***.2019г. в 23.30ч. на ***,в землището на с.***,район „***“ лицето Й.С.Д. е уловило и запазило в живарник 1бр. от вида сом.При измерване на рибата със служебна рулетка на ИАРА е установено,че същата е с дължина 43 см.,което е под минимално допустимия размер-административно нарушение по чл.38 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/. Акта е предявен на жалбоподателя,но същия отказва да го подпише,като отказът е удостоверен с подписа на двама свидетели в съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН.В показанията си разпитания в съдебно заседание свидетел Д. С.Д.-брат на жалбоподателя твърди,че заедно с брат си са били същата вечер на ***,като при пристигането си заварили едно момче,което вече е било заело мястото и го попитали дали може да се настанят до него,като момчето им отговорило,че няма нищо против да се настанят.Някъде около 23.00ч. пристигнали на мястото контролни органи на ИАРА и по време на проверката в местността намерили в тревата едно сомче.Жалбоподателя и брат му отрекли да са хващали сом,като св.Д. твърди,че сомът е бил намерен в тревата и може да е на всеки.Сома е бил маломерен,хвърлен в тревата,а живарника бил празен.
Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 08-08/06.02.2020г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/,със седалище в гр.Бургас,с което на жалбоподателя на основание чл.75 ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600/шестстотин/ лева за това,че на ***.2019г. в 23.30ч. на ***,в землището на с.***,район „***“ лицето Й.С.Д. е уловило и запазило в живарник 1бр. от вида сом.При измерване на рибата със служебна рулетка на ИАРА е установено,че същата е с дължина 43 см.,което е под минимално допустимия размер-административно нарушение по чл.38 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/.
Наказателното постановление е връчено на 28.02.2020г.,а е обжалвано на 05.03.2020г.
Тези обстоятелства се доказват ,както от показанията на свидетелите,така и от приетите по делото писмени доказателства.
С оглед на така установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.Разгледана по същество е неоснователна.
За да приеме горната фактическа обстановка,съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО,които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай.Съдът възприема показанията им,защото разгледани в тяхната съвкупност,дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни,последователни,изчерпателни,логични и кореспондират с установеното по делото.В този смисъл съдът кредитира посочените гласни доказателства,като кредитира и неоспорените писмени такива,доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин,допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка.Всички тези доказателства са безпротиворечиви,взаимно допълващи се в логична връзка и последователност,едно спрямо друго,поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.
Частта от показанията на св.Д. С.Д. в която се лансира версията на жалбоподателя Й.Д.,че не той е този който е уловил сома,т.е. оспорва се авторството на административното нарушение,Съдът не кредитира,тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с обективно установеното от доказателствения материал по делото.В останалата им част показанията на св.Д.Д. кореспондират с останалия по делото доказателствен материал и Съдът им дава вяра,като единни,логични и безпротиворечиви.
В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП.Актът е съставен в давностния срок,считано от деня на извършване/откриване на нарушението,а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му,но също в давностния такъв,така,че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта.Акта е предявен на жалбоподателя,но същия отказва да го подпише,като отказът е удостоверен с подписа на двама свидетели в съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН.При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН,съответно издаването на НП,административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока.
АУАН и НП са съставени ,съответно издадени от длъжностни лица,в рамките на определената им компетентност.
Както АУАН,така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити.В акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН,а при издаването на НП-тези на чл.57 от ЗАНН.Както в акта,така и в НП са посочени датата и мястото на нарушението.В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя,посочени са устно и изчерпателно конкретните обстоятелства,при които е извършено административното нарушение,т.е. нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено.Самото нарушение е описано както словесно,така и с посочване на правната му квалификация.АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние.Посочената от АНО квалификация на нарушението,кореспондира с установеното от фактическа страна.Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.38 ал.1 от ЗРА и е санкционирал жалбоподателя на основание чл.75 ал.1 от ЗРА.Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице,за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП,ето защо издаденото НП е законосъобразно.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира,че е правилно,а довода на жалбоподателя в обратна насока за неоснователен.
Анализът на събраните доказателства води до категоричен и безспорен извод,че жалбоподателят е извършил вмененото административно нарушение по чл.38 ал.1 от ЗРА.Разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗРА забранява уловът,пренасянето ,превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл.3 ал.1,т.1 и 2 с размери по-малки от минимално допустимите,съгласно приложение № 2.Съставът на посоченото нарушение е изпълнен от обективна страна с осъществяване на което и да е от изчерпателно изброените изпълнителни деяния.В настоящия случай не се спори между страните по делото, че на ***.2019г. в 23.30ч. свидетелите Г.А.Я.,З.Г. и С.К.Б. служители в сектор „Рибарство и контрол“ гр.Добрич към ИАРА извършвали нощна проверка на ***,в землището на с.***,район „***“ и по време на проверката в местността намерили в тревата едно сомче.От разпита в съдебно заседание на актосъставителя З.Г. и свидетеля по акта С.Б. се установява,че към момента на проверката жалбоподателя не направил възражение,че сомът не е негов.Дължината на сома е измерена със служебна рулетка и било установено,че дължината на сома е 43 см,което е под минимално допустимия за улов размер от 65 см.Според показанията на св.Г.Я. рибата е била близо до риболовния уред тип парагад,който е собственост на жалбоподателя.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя с които се оспорва авторството на вмененото му нарушение.Същите представляват негова защитна версия,готови са да обслужат определени интереси,без да се държи сметка за обективната истина по делото,още повече,че не кореспондират с останалия по делото доказателствен материал. Свидетелите Я. и Б. твърдят в показанията си дадени в с.з.,че за спящият в другия автомобил човек не е имало доказателства,че е извършвал в момента на проверката риболовна дейност,като този извод правят съдейки по начина на паркиране на автомобила,отдалечеността му от мястото на риболова и факта,че господина е бил в спящо или легнало състояние при затворени врати на автомобила.Видно от показанията на св.С.Б. много по достоверно е да се приеме,че колата с която е бил жалбоподателя би могла да извърши риболов отколкото другия господин,поради отдалечеността му от мястото на риболова и поради това,че жалбоподателя си е разположил въдицата в близост до мястото където е намерен маломерния сом,а свидетелите Г. и Б. не са забелязали другия господин към момента на проверката да разполага с риболовни принадлежности.
При така установеното съдът намира,че жалбоподателят с улавянето на риба от вида сом с размери под минимално допустимите размери от 65 см.,съгласно т.37 от Приложение 2 към чл.38 ал.1 от ЗРА е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението,визирано в разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗРА.
Съдът намира,че жалбоподателят е осъществил деянието виновно,доколкото в качеството си на лице,извършващо любителски риболов и притежаващо редовен риболовен билет е следвало да бъде запознат с разпоредбите на ЗРА и подзаконовите актове уреждащи дейността по извършване на любителски риболов,следователно е знаел,че няма право да лови риба,която не отговаря на посочените по-горе допустими размери,но въпреки това е извършил деянието.
Административно-наказващият орган е действал законосъобразно,като правилно е определил действащата за това нарушение санкционна разпоредба,а именно нормата на чл.75 ал.1 от ЗРА,която предвижда наказание глоба от 600 до 900 лева за лице,което лови,пренася,превозва и продава риба и други водни организми с размери или тегло под минимално допустимите в нарушение на чл.38 ал.1 от ЗРА.
Настоящата инстанция намира,че при постановяване на наказанието административнонаказващият орган обаче не е взел предвид разпоредбата на чл.27 ал.2 във връзка с чл.28 от ЗАНН,визиращ т.нар. „маловажни случаи” на административни нарушения.Съдът намира,че случаят се явява маловажен и е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН.В чл.28 от ЗАНН е предвидено,че за „маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,като предупреди нарушителя устно или писмено,че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,уредено в ЗАНН,като се предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.Преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.Прилагането на тази разпоредба,респективно освобождаването от административнонаказателна отговорност не може да се базира на преценка по целесъобразност.Законът за административните нарушения и наказания не съдържа дефиниция за „маловажен случай”,поради което и предвид чл.93 т.9 от НК критериите за определяне на едно деяние като „маловажен случай” са липсата или незначителността на вредоносните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.Извършеното от жалбоподателя деяние,макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона административно нарушение,се явява малозначително,поради своята явно незначителна обществена опасност и не може да обуслови ангажирането на неговата административнонаказателна отговорност.В настоящия случай наказващият орган е следвало да отчете степента и тежестта на извършеното нарушение.Видно от събраните по делото доказателства,безспорно се касае за нарушение,което може да се квалифицира като „маловажен случай”:нарушението е за първи път,т.е. би могло да се приеме,че деятелността е инцидентна проява в поведението на жалбоподателя и характеризира дееца със сравнително по-ниска степен на обществена опасност,наложеното наказание не съответствува на степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение,касае се за един брой риба от вида сом маломерен с размер 43 см.По делото липсват данни от извършеното нарушение реално да са настъпили някакви вредни последици за обществените отношения,охраняващи нормалното развитие на рибните ресурси в страната.В този смисъл следва да бъде съобразено и обстоятелството,че жалбоподателят е осъществявал любителски риболов,като е притежавал редовно издаден риболовен билет.Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме,че очевидно описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.38 ал.1 от ЗРА.С оглед на изложеното се налага извода,че дори минимума на предвидената в разпоредбата на чл.75 ал1 от ЗРА санкция от 600 лева се явява несъответна на тежестта на реализираното нарушение.
Предвид изложеното,съдът намира,че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 б.”а” от ЗАНН,като нарушителят следва да бъде предупреден/предупреждението не означава оневиняване/,че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.Липсват доказателства административнонаказващият орган да е обсъждал тези обстоятелства с оглед евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН.В тази връзка съдът се съобрази и със задължителното тълкуване на закона в ТР № 1/12.12.2007г. по тълкувателно дело № 1/2005г. на общото събрание на наказателната колегия на ВКС.Атакуваното наказателно постановление е издадено от наказващия орган в нарушение на чл.53 ал.1 от ЗАНН,която разпоредба задължава последният да извърши задълбочена проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН.Съдът счита,че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице,но наказващият орган не го е приложил и това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Следователно контролния орган е следвало само да предупреди нарушителя,че при повторно нарушение ще му бъде наложена глоба.Обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на посочената разпоредба.Административнонаказващият орган е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,когато деянието чрез което е осъществено административното нарушение,разкрива признаците на малозначителност.Неприлагането на посочената разпоредба и наличието на основания за това е нарушение на материалноправните разпоредби на закона.Няма спор,че са нарушени правно защитени обществени отношения,но в случая тяхното засягане не е значително,което не може да обуслови такава тежка санкция.Налагането и би изиграло в случая отрицателно въздействие върху личността на нарушителя,вместо да осъществи целите на административното наказание предвидени в закона.Неприлагането на чл.28 от ЗАНН спрямо тези факти представлява нарушение на материалния закон,опорочаващо правилността на издаденото наказателно постановление.
С оглед на гореизложеното,Съдът намира,че обжалваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран,Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 08-08/06.02.2020г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/,със седалище в гр.Бургас,с което на жалбоподателя на основание чл.75 ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600/шестстотин/ лева за това,че на ***.2019г. в 23.30ч. на ***,в землището на с.***,район „***“ лицето Й.С.Д. е уловило и запазило в живарник 1бр. от вида сом.При измерване на рибата със служебна рулетка на ИАРА е установено,че същата е с дължина 43 см.,което е под минимално допустимия размер-административно нарушение по чл.38 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/.Наказателно постановление № 0826/13.11.2012г. на Началник сектор „Рибарство и контрол” към ИАРА-гр.Добрич,с което на Й.С.Д. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.75 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/ за нарушение на чл.38 ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600/шестстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: