Решение по дело №1495/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260123

                                                 гр. Русе, 17.09.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                            

 

Председател : Милен Бойчев

 

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1495 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал.1 КТ.

Постъпила е искова молба от „Примекс” ЕООД срещу Г.Н.Ш., в която се твърди, че страните се намирали в трудови правоотношения по силата на трудов договор  от 18.04.2019г., съгласно който ответникът заемал длъжността „**********“ в ищцовото дружество. Уговореното в договора основно месечно трудово възнаграждение за ответника било в размер на 1030лв. с допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на 0,6% за всяка прослужена година. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ. Уговорен бил срок за изпитване в полза на работодателя 6 месеца, както и срок на предизвестие за прекратяване 60 дни по време на срока на изпитване и 60 дни след изтичане на срока на изпитване. С молба от 09.05.2019г. работникът поискал да бъде освободен от работа на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 24.05.2010г., като в молбата е посочено, че е информиран, че при неспазване на предизвестието, което дължи по договора, на основание чл. 220, ал. 1 КТ дължи обезщетение в размер на брутното си възнаграждение за неспазения срок и дава изричното си съгласие то да бъде удържано от отработеното му възнаграждение, както и всяко дължащо му се обезщетение. Със заповед от 27.05.2019г. работодателят прекратил трудовото  правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 24.05.2019г. В заповедта било посочено, че работникът дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазена част от предизвестието в размер на 1596,50лв., бруто в полза на работодателя. С оглед изрично съгласие на работника, дължимите му трудово възнаграждение и обезщетението за неизползван отпуск в общ размер на 732,10лв. след плащане на дължимите данъци, са удържани за обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ. След удръжките задължението на ответника към ищцовото дружество за обезщетение за неспазения от него срок на предизвестие останало в размер на 864,40 лв. Била изпратена покана до ответника за заплащане на тази сума, но такова плащане от негова страна не било направено.

С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът Г.Н.Ш. да бъде осъден да заплати на "Примеск" ЕООД сумата от 864,40лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор от 18.04.2019г., считано от 24.05.2019г. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, както и до приключване на съдебното дирене, ответникът не е изразил становище по основателността на предявения иск.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжността „работник поправка на джанти и гуми“ в ищцовото дружество. В сключения между страните трудов договор от 18.04.2019г. изрично е уговорено, че същият може да бъде прекратен от всяка от страните с писмено предизвестие от 60 дни. С молба от 09.05.2019г. ответникът е поискал да бъде освободен от работа на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 24.05.2010г., като в молбата е посочил, че е информиран, че при неспазване на предизвестието, което дължи по договора, на основание чл. 220, ал. 1 КТ дължи обезщетение в размер на брутното си възнаграждение за неспазения срок и дава изричното си съгласие то да бъде удържано от отработеното му възнаграждение, както и всяко дължащо му се обезщетение. Със заповед от 27.05.2019г. работодателят е прекратил трудовото  правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 24.05.2019г. С оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и неспазването на уговореното за това предизвестие от страна на ответника, дължимото от него обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазена част от предизвестието е в брутен размер 1596,50лв. С оглед изрично му съгласие, дължимите му трудово възнаграждение и обезщетението за неизползван отпуск в общ размер на 732,10лв. след плащане на дължимите данъци, са удържани от работодателя за покриване на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ. След удръжките задължението на ответника към ищцовото дружество за обезщетение за неспазения от него срок на предизвестие е останало в размер на 864,40 лв. Няма твърдения и доказателства за плащане на тази претендирана  сума.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обезщетението по чл. 220 КТ се дължи при прекратяване на трудовия договор на основание, което изисква даване на предизвестие. Обезщетението е дължимо за целия срок на предизвестието или само за тази част от него, която не е спазена. Право на страната, която прекратява трудовия договор (в случая ответника), е да избере между двете възможности – да даде предизвестие което да се отработи реално или да заплати обезщетение за срока на предизвестието или част от него.

В случая ищецът не е спазил целия уговорен между страните срок за предизвестие за прекратяване на трудовото им правоотношение. По тази причина дължи заплащане на ищцовото дружество в качеството му на работодател за неспазения срок обезщетение в размер на уговореното в договора брутно трудово възнаграждение. Изложената по-горе фактическа обстановка сочеща размера на дължимото от ответника обезщетение след прихващане на дължимите му от работодателя възнаграждения и обезщетения се установява от представените по делото и неоспорени писмени доказателства. С оглед на това предявеният от ищцовото дружество иск за заплащане от ответника на неизплатената част от дължимото от него обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор между страните следва да бъде изцяло уважен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят и направените от него разноски в настоящото производство в размер на 410лв.

Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г.Н.Ш. ЕГН ********** *** да заплати на „Примекс“ ЕООД ЕИК127033207, със седалище и адрес на управление гр. Каспичан, ул. „Ропотамо“ №7, представлявано от управителя Г. Пешев сумата от 864,40лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие за прекратяване на трудов договор №1400/18.04.2019г., ведно със законната лихва за забава считано от 20.03.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г.Н.Ш. ЕГН ********** *** да заплати на „Примекс“ ЕООД ЕИК127033207, със седалище и адрес на управление гр. Каспичан, ул. „Ропотамо“ №7, представлявано от управителя Г. Пешев сумата от 410лв., разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                Районен съдия: