Определение по дело №410/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 453
Дата: 8 септември 2020 г.
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20203001000410
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 45308.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Магдалена К. Недева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело №
20203001000410 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба от
„РЕВИС“ ООД против Определение от 14.07.2020 год., постановено по т.д.№
143/2019 год. по описа на ОС – Добрич, с което е спряно производството по
делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.дело № 1106/2019
год. по описа на Административен съд – Варна.
В предявената частна жалба не се оспорва, че наличието на влязъл в сила
ДРА е предпоставка за уважаването на предявения иск с правно основание чл.
216 ДОПК. Не се оспорва, че ДРА за установяване на публични вземания не е
влязъл в сила, тъй като е предприето съдебното му обжалване. Съдебната
претенция по чл. 216 ДОПК не се провежда при оспорен и непотвърден
административен акт, респ. липсват предпоставките за спиране. Противното
тълкуване поставя частния жалбоподател, който е трето лице за данъчно
ревизионното производство, в ситуация да изчаква установяването на
публични задължения с влязъл в сила ДРА за неопределен срок.
Основателността на предявената частна жалба се оспорва в писмен отговор на
насрещната страна.
Предявената частна жалба е редовна и надлежно администрирана.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
1
ДОС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.5 ДОПК, основан
на твърдения за установени публични задължения по ДРА, по отношение на
който е налице висяща процедура по съдебно обжалване.
Предявеният иск за относителна недействителност е облигационен и е
средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема
увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него. По отношение на същия следва да намерят
приложение дадените разрешения съгласно ТР 2/2017 год. на ОСГТК във
връзка с Павловия иск по чл. 135 ЗЗД. Правото на кредитора да иска
обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на
длъжника е предпоставено от наличие на действително вземане. Наличието на
паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на
вземането на кредитора е от значение за правилното решаване на спора.
Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката
дали ищецът действително има качество на кредитор, респективно върху
основателността на предявения иск. Между двете производства е налице
връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл.229 ал.1 т.4
ГПК и е основание за спиране. Противното тълкуване би резултирало в
несправедливо разкъсване на връзката между материалното правоотношение
и съответното му проявление в процеса и би било в разрез с принципите за
правната сигурност.
Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че публичното
вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск по чл.216 ДОПК се
явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила административен акт,
респективно с влязло в сила съдебно решение /решение № 166/30.12.2009 г.
по т. дело № 430/2009 г. на ВКС, ТК, II о. и решение № 436/22.12.2011 г. по
гр. дело № 308/2011 г. на ВКС, ГК, III о./. Наличието на висящ съдебен спор
във връзка с обжалването на ДРА е основание за спиране на производството,
тъй като установяването на публично вземане е предпоставка за
основателността на предявения иск /Определение № 606 от 5.07.2012 г. на
ВКС по ч. т. д. № 441/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 735 от 6.11.2013 г.
на ВКС по ч. т. д. № 4007/2013 г., II т. о., ТК/.
Постановеното в идентичен смисъл Определение на ДОС следва да бъде
2
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 14.07.2020 год., постановено по т.д.№
143/2019 год. по описа на ОС – Добрич, с което е спряно производството по
делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.дело № 1106/2019
год. по описа на Административен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страната пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3