№ 931
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110150645 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД, в условията на разделна
отговорност против ответниците Д. Г. М. - 4/6 от общото задължение– като наследник на А.
К. М. и на собствено основание, М. А. Цветкова -1/6 от общото задължение – наследник на
А. К. М. и А. А. М. -1/6 от общото задължение – наследник на А. К. М., с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за следните суми: сума в размер на 1526,25
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 31.08.2021 г. – датата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 327,47 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 16.08.2021 г. върху главницата представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия, сумата от 9,56 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.01.2019 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна
лихва от 31.08.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 2,25 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 16.08.2021 г. върху
главница за услугата дялово разпределение.
С молба с вх. № 26382/14.02.2022 г. ищецът е признал направено плащане на
стойност 2019,62 лв. и претендира само единствено и само юрисконсултско възнаграждение
по настоящото дело.
Ответницата А. А. М. с писмен отговор от 09.12.2021 г. признава иска и заявява, че
е заплатила исковата претенция. С молба от 22.03.2022 г. е поискала да бъде оттеглен иска.
Ответницата Д. Г. М. не е подала отговор на исковата молба.
Ответницата М. А. Цветкова не е подала отговор на исковата молба.
В с.з. трите ответници не се явяват,представляват се от адв.М.,която счита ,че
исковете следва да бъдат отхвърлени, поради неоснователността им по отношение на
ответницата М. Цветкова ,тъй като същата не е в облигационни отношения с ищеца.Счита
,че единствено ответницата Д. М. била в договорна връзка,предвид че е била титуляр на
партидата.Оспорва и дължимостта на суми за услугата дялово разпределение.Също така
1
оспорва заявената претенция на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
тъй като счита ,че такова не се дължи.
С определение 07.07.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството
като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис“ЕООД
,което не взема отношение по предявените искове.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот от 03.10.1980год. ,А. К.
М. и Д. Г. М. са придобили правото на собственост на недвижим имот ,апартамент №
2,гр.София,ж.к.“Дружба“ в бл.57а,вх.А,ет.1,понастоящем в бл.54,вх.А,съгласно
Удостоверение от 30.07.2021год.
С Молба –декларация от 13.09.1998год. Д. Г. М. е поискала да й бъде открита
партида на адреса ,като е декларирала,че семейството й се състои от 2 човека,топла вода ще
заплаща по показания на водомер.
Съгласно справка в НБДН А. К. М. е починал на 01.10.1998год. и негови
наследници по закон са Д. Г. М.,съпруга и М. А. Цветкова и А. А. М. ,дъщери.
Видно от протокол Общото събрание на етажните собственици с адрес:гр.София,
жк. „Дружба”, бл.54, вх.А, е взело решение да се сключи Договор за услугата „топлинно
счетоводство” с „Техем Сървисис”ЕООД. Договорът е сключен на 29.09.2002г.
За процесния период „Т.С.“АД е издала ОФ от 31.07.2018год. за сумата от
1482,01лв.,за периода 01.05.2017год. – 30.04.2018год. като поради платени суми от 567,90лв.
,остатъка за плащане е в размер на 914,11лв. със срок на плащане 14.09.2018год. и
31.07.2019год. за сумата от 1809,07лв. за периода 01.05.2018год – 30.04.2019год. като е
отчела направени плащания от 91,64лв. ,или с остатък от 1717,43лв.,със срок на плащане
14.09.2019год.
Съгласно справка за издадени фактури ,за периода м.01.2019год – 30.04.2019год. са
издадени фактури за услуга дялово разпределение на стойност 9,56лв.
От третото лице –помагач са представени писмени документи ,от които се
установява ,че реално услугата дялово разпределение е била извършена за абонатен №
041976 ,с титуляр Д. Г. М.,а именно –справки за отопление и топла вода и документи за
главен отчет за 2018год. , 2019год.,подписани от клиент.
Съгласно молба, вх. № 26382/14.02.2022 г. ,ищецът е признал направено плащане
на стойност 2019,62 лв. от ответницата А. М. и претендира само единствено и само
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за
заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Ответницата Д. М. и А. М. са придобили процесния топлоснабден имот по време на
брака си,което не е оспорено,поради което със смъртта на съпруга на 01.10.1998год. СИО е
прекратена.Д. М. е собственик на 4/6 идеални части ,а двете й дъщери като наследници на
баща си – на по 1/6 ид.част.
Следователно в процесния период ответниците се легитимират като съсобственици
на имота в посочените квоти.
Предвид разпоредбата на чл. 150 ЗЕ същите са обвързани по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до техния имот ТЕ, без да е
2
необходимо нарочно изявление, че желаят да закупят доставяната в имота от ищеца ТЕ.
Относно съдържанието на понятието "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е налице константна практика.Собственикът или титулярът на вещно право на
ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на
сградата ТЕ. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взетото
решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в
сградата ТЕ. Това разрешение се възприема и в Тълкувателно решение № 6/2016 г. на ОСГК
на ВКС. По делото не е спорно и се установява,че съгласно Протокол от 20.09.2002год. е
взето решение на общото събрание на ЕС,с административен адрес „Дружба“
,бл.54,вх.А,ползващи топлинна енергия от „Т.С.“ЕАД , да се сключи договор за извършване
на индивидуално измерване на потребеното количество топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите с „Техем Сървисис“ЕООД.
С оглед на изложеното и предвид цитираните разпоредби, между главните страни за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от
10.08.2016год.и съдът приема, че Д. М.,А. М. и М. Цветкова имат качеството потребители
на топлинна енергия по отношение на описания в исковата молба апартамент.
Възраженията на ответника М. Цветкова в тази връзка са неоснователни.
Съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът
или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител (и на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия).
Ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия и са обвързани от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане, тъй като и както беше посочено, сключването на договор
не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена, а волеизявленията на страните
могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на
топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане
на престацията без възражения от страна на потребителя. Ответниците са собственици на
описания апартамент, което е достатъчно да обуслови качеството им на потребител на
топлинна енергия, доставяна в него. Ето защо, напълно без значение е както дали изрично е
подавана молба - декларация до ищеца за откриване партида на името на ответника
(ответниците), така и на чие име са издавани фактурите - правоотношението е възникнало
по силата на цитираните по-горе разпоредби, а не по силата на издаваните от ищеца
фактури. Кой действително е ползвал имота касае единствено взаимоотношенията между
съсобствениците.
Страните не спорят, че през исковия период сградата, по местонахождение на
процесния имот е била топлоснабдена, за имота е открита партида с аб. №41976 за отчитане
на количеството и стойността на доставената ТЕ, както и обстоятелството, че услугата
топлинно счетоводство през исковия период е извършвана от „Техем Сървисис”ЕООД.
3
Количеството и стойността на доставената до имота ТЕ през исковия период не е
спорна в производството. Ответникът не оспорва, че задълженията не са били погасени в
изискуемия срок. Установява се и дължимостта на сумата за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата и към
момента и към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /
отговорността за извършването на дялово разпределение на ТЕ се възлага само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на ТЕ, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна
собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и
чл. 112г ЗЕЕЕ (отм.); ; – действаща нормативна уредба към момента на сключването на
договора от 23.09.2002 г. между етажните собственици на процесната сграда и „Техем
Сървисис”ЕООД/. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона.
По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията
във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
4
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. От
изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово разпределение от
топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди права
Не е спорно между страните ,че са заплатени в хода на делото всички дължими към
ищеца суми ,включително законната лихва от датата на предявяване на иска до плащането
,както и съдебните разноски.
Ето защо ,претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени изцяло ,като погасени
чрез плащане в хода да процеса.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,съобразно уважената част
от исковете и в случая,тъй като не са налице основанията на чл.78,ал.2 от ГПК – налице е
признание иска само от ответника А. Цветкова ,но следва да се приеме ,че и тримата
ответника са станали причина за образуване на настоящото дело.
Ето защо следва да понесе всички деловодни разноски,които в случая възлизат на
111,43лв.,които са заплатени.Тъй като ищеца е бил представляван в настоящото
производство от юрисконсулт ,на основание чл.78,ал.8 от ГПК има право на присъждане на
възнаграждение,което съда определя на сумата в размер на 100лв.
Предвид че ответниците отговарят разделно ,то Д. Г. М. следва да заплати 4/6 части
от тази сума или 66,67лв.,а М. Цветкова и А. М. по 1/6 част или по 16,66лв. всяка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. „Я.” № 23Б
против Д. Г. М. ,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“... ,с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 за заплащане на сумата в размер на 1017,48 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 31.08.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 218,28лв.,представляваща обезщетение за забава за периода
15.09.2018год. до 16.08.2021год.,сумата в размер на 6,36лв.,представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода 01.2019год. до м.04.2019год.,ведно със законната лихва
от 31.08.2021год. до окончателното й заплащане,както и сумата в размер на
1,48лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018год. до 16.08.2021год.
като неоснователни,погасени чрез плащане в хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. „Я.” № 23Б
против М. А. Цветкова,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“М.6 ,с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 за заплащане на сумата в размер на 254,37
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 31.08.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 54,57лв.,представляваща обезщетение за забава за периода
15.09.2018год. до 16.08.2021год.,сумата в размер на 1,59лв.,представляваща цена на услуга
5
за дялово разпределение за периода 01.2019год. до м.04.2019год.,ведно със законната лихва
от 31.08.2021год. до окончателното й заплащане,както и сумата в размер на
0,37лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018год. до 16.08.2021год.
като неоснователни,погасени чрез плащане в хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. „Я.” № 23Б
против А. А. М.,ЕГН : **********,с адрес в гр.София, ж.к.“... ,с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 за заплащане на сумата в размер на 254,37 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 31.08.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 54,57лв.,представляваща обезщетение за забава за периода
15.09.2018год. до 16.08.2021год.,сумата в размер на 1,59лв.,представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода 01.2019год. до м.04.2019год.,ведно със законната лихва
от 31.08.2021год. до окончателното й заплащане,както и сумата в размер на
0,37лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018год. до 16.08.2021год.
като неоснователни,погасени чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА Д. Г. М. ,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“... да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. „Я.” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 66,67лв. ,представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. А. Цветкова,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“М.6 да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. „Я.” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК
сумата в размер на 16,66лв. ,представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА А. А. М.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“... да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. „Я.” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 16,66лв. ,представляваща деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ЕООД, като
трето лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6