№ 183
гр. Силистра, 16.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500132 по описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по въззивна частна жалба, предявена от ЕМ. Г.
М. с ЕГН **********, чрез адв. Св. К. К. от САК, против определение № 68/08.02.2022 г.,
постановено по гр. дело № 20213430100384 по описа на Тутраканския районен съд, с което
съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането му за изменение на Решение № 91 от
25.11.2021 по гр.д.№ 384/2021 на РС Тутракан в частта за разноските.Жалбоподателят счита,
че определението е неправилно и несъобразено с обичайната съдебна практика по сходни
казуси, моли да бъде отменено и уважено искането му за изменение на решението в частта
за разноските относно направените такива за недопуснатия до разглеждане насрещен иск.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по въззивната
частна жалба Т. Г. С. с ЕГН ********** , чрез адв. Д.А. от ДАК , с който оспорва жалбата,
счита, че обжалваното определение на тРС е правилно.
ОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното: С Определение № 226/21.09.2021 г., постановено по гр. дело №
20213430100384 Тутраканският районен съд е оставил без разглеждане евентуалния
инцидентен установителен иск по чл. 75, ал. 2 ЗН, предявен от Е.М. против Т.С., с който
иска да бъде прогласена нищожността на делбата, обективирана в съдебна спогодба с
Определение от 13.01.2014 г. по гр.д.№ 133/2005 г. на Районен съд Тутракан, като е
прекратил производството по този иск.
Според жалбоподателя, след като процесуалният представител на ищеца не е
извършил каквито и да било процесуални действия във връзка с оставения без разглеждане
иск още с определението по чл. 140 ГПК, то не следва да му се присъждат разноски за този
иск.
Въззивната нистанция счита, че това становище на жалбоподателя не намира
опора нито в нормативната уредба, нито в съдебната практика. Единствената възможност за
редуциране на адв. възнаграждение е неговото намаляване до минимума, определен в
Наредбата за адвокатските възнаграждения при съответно направено възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. В случая не е налице тази хипотеза. Адвокатската
услуга включва цялостна защита по дадено дело, какъв ще е нейният обем и характер зависи
от фактическата и правна сложност, както и от съответните професионални качества на
адвоката. В този см. вж. определение № 253/29.05.2017 г., постановено по ч.т.д. № 2614/2016
1
г. на ВКС, ТК, I отделение , съгласно което „тъй като чл.78 ал.5 ГПК не предвижда
освобождаване - пълно или частично - от отговорността за разноски на други основания,
освен при прекомерност и след като прекомерността се съобразява на база на фактическата
и правна сложност на делото ,а последната се преценява с оглед въведените в спора факти и
изложените въз основа на тях правни твърдения, но не и с оглед конкретно извършените от
страните процесуални действия,то ако договорът между страната и нейния довереник е
сключен за процесуално представителство по цялото дело, реално осъществилите се
последващо процесуални действия нямат значение досежно преценката за фактическата и
правна сложност, респ. не са преценими по възражение за прекомерност на
възнаграждението по чл.78 ал.5 ГПК.“
Предвид гореизложеното, ОС счита, че обжалваното определение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 68/08.02.2022 г., постановено по гр. дело №
20213430100384 по описа на Тутраканския районен съд .
Определението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на
РБългария в едномесечен срок то получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2