РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Велико Търново, 28.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на тринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №386 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на С.С.Т. от гр. В. Търново срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1275-000309/14.05.2021г. на началник сектор при ОД на
МВР – В. Търново, с която заповед е наложена на оспорващия принудителна
административна мярка/ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП „прекратяване на
регистрацията на ППС“ – лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с рег. № *** за срок от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е
незаконосъобразна, тъй като изводите на административния орган са направени при
неправилна преценка на доказателствата и при съществени процесуални нарушения,
поради което са необосновани. Моли съда
да отмени обжалваната заповед. Претендира за присъждане на разноски по
производството.
С определение
№276/20.07.2021г. по АД №387/2021г. състав на АСВТ е присъединил за съвместно
разглеждане с настоящото дело производството по АД №387/2021г. на АСВТ, което е
било образувано по жалба на С.Н.Т. от гр. В. Търново срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №21-1275-000309/14.05.2021г. на началник
сектор при ОД на МВР – В. Търново. Този жалбоподател се легитимира като
собственик на процесното ППС – лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с рег. № ***, съгласно представени с жалбата писмени доказателства.
С.Н.Т. оспорва
издадената заповед като незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения и моли за нейната отмяна. Претендира за разноски.
Ответникът по
жалбите – началник група при РУ на МВР – Свищов, не е взел становище по тях.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-1275-000309/14.05.2021г. на началник сектор при ОД на МВР – В. Търново е връчена на С.
Татанеев на 21.06.2021г., което се установява от попълнената върху самата
заповед разписка за връчването й, стр. 20 от делото. Жалбата, задвижила настоящото
производство, е подадена директно до съда на 29.06.2021г., което се установява
от поставения върху нея вх. №2966/29.06.2021г. по описа на Административен съд
– В. Търново. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и
е процесуално допустима.
Оспорваната заповед не е била връчвана на С.Н.Т., тъй
като последният не е неин адресат. Същият обаче има право да оспорва заповедта,
тъй като посредством наложената принудителна административна мярка се
ограничават правата му като собственик на процесното ППС. В този случай,
независимо, че той не е посочен като адресат на административният акт, този акт
поражда негативни правни последици за него, поради което жалбоподателят има
правен интерес от оспорването му. След като заповедта не му е била редовно
връчена, за него не е започнал да тече срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК за
нейното оспорване. Поради това съдът приема и втората жалба за процесуално
допустима.
Разгледани по същество жалбите са основателни.
С оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-1275-000309/14.05.2021г. на началник сектор при ОД на МВР – В. Търновое разпоредено „прекратяване на регистрацията на ППС“ – лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с
рег. № *** за срок от 6 месеца. Като мотиви в заповедта административният орган е изложил, че на
13.05.2021г. посоченият лек автомобил е управляван от оспорващият С.Т., който
към момента на извършване на проверката не притежава валидно свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното то него ППС. Посочено
е че ПАМ се налагане на С.Т., а собственик на ППС, чиято регистрация се
прекратява е „СНТ“ ЕООД.
Така издадената заповед се оспорва от
жалбоподателя по съображения, че заповедта не съдържа фактически основания за
издаването си, както и че не са спазени законовите изисквания наложената ПАМ да
е по отношение на лице, собственик на МПС, чиято регистрация се прекратява
временно.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед №366з-659/26.02.2021г.
на директора на ОД но МВР – В. Търново са оправомощени началниците на отдели и
сектори „Охранителна полиция“ да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП.
С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от
административен орган с териториална и материална компетентност.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК.
При
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта обаче е издадена в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с
концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за
срок от 6 месеца до една година. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на
Св. Татанеев, административният орган се е позовал на наличието на една от
посочените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП хипотези, а именно – моторното превозно
средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за
управление.
Незаконосъобразно обаче органът е
наложил ПАМ на С.Т.. По делото са представени доказателства, че собственик на процесното
ППС – лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с рег. № *** е „СНТ“ ЕООД с ЕИК *********.
Законът императивно повелява да
се прекрати регистрацията на ППС на собственик,
чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление. Следователно тази ПАМ може да
бъде наложена само на носителя на правото на собственост върху
автомобила/физическо или юридическо лице/. В подкрепа на този извод е и
начинът, по който е формулирано последното предложение на чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление, т.е. законът императивно
повелява, че адресатът на ПАМ трябва да е собственик на пътното превозно
средство, което не се установява в настоящия случай. В конкретния случай от
доказателствата по делото се установява, че собственикът на ППС не е уведомен
за започване на административното производство, както и не му е връчен актът, с
който се налага ПАМ, засягаща ползване на негова вещ.
Предназначението на
принудителните административни мерки с
превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения, като тази мярка безспорно не съставлява вид административно наказание
или санкция, противно на посоченото в процесната заповед, макар и двата акта да
имат общ правопораждащ юридически факт – допуснатото закононарушение.
Същевременно обаче с мярката по чл. 172, т. 2а от ЗДвП се ограничават/засягат
права, поради което е недопустимо нейното разширително тълкуване или прилагане
по аналогия на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, която е приложима единствено в случаите
на налагане на наказания, както очевидно е подходил административният орган. В
конкретния случай в пряко противоречие със закона е наложена е ПАМ по отношение
на лице, което не е собственик на ППС, чиято регистрация е прекратена.
По изложените съображения съдът
намира оспорената заповед за издадена в нарушение на материалния закон поради
което и същата следва да бъде отменена.
При този изход на делото
основателни се явяват претенциите на жалбоподателите за присъждане на разноски,
като съдът следва да им присъди такива, представляващи държавна такса от по 10
лв. за всеки и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-1275-000309/14.05.2021г. на началник сектор при ОД на МВР – В.
Търново.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на С.С.Т. от
гр. В. Търново разноски по делото в размер на 10/десет/ лв.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – В. Търново да заплати на С.Н.Т. от гр. В. Търново разноски по делото в
размер на 10/десет/ лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на С.С.Т. и С.Н.Т.
солидарно разноски по делото в размер на 500/петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: