Решение по дело №1637/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260190
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 7 януари 2021 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20203110201637
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                 

Номер 260190/2.10.2020г.              Година 2020        Град Варна

 

                  

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд               четвърти състав

На шестнадесети септември        Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                  

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 1637 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                           

                           

                        Р  Е  Ш  И:

 

 

 

     ОТМЕНЯ НП № 500817- F539032/24.03.2020г. на директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Врана, с което на „М.“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.178 от ЗДДС.

 

ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на  „М.“ ЕООД, ЕИК *********, направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 360 / триста и шестдесет / лева.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

             

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП № 500817- F539032/24.03.2020г. на директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Врана, издадено на основание чл.53, вр. чл.83 ЗАНН.

     В жалбата се изразява позиция , че не са налице свързани дружества по смисъла на чл.96 ал.10 от ЗДДС. В НП липсват мотиви защо се приема, че е налице хипотезата на чл.96 ал.10 от ЗДДС. Сочи се на различните видове дейности, осъществявани от всяко от дружествата. Формулира се искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на въззивното дружество. Претендират се разноски.

По същество се доразвиват доводите за отмяна на наказателното постановление.

Представител на въззиваемата страна  оспорва жалбата.

По същество моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

 

„Марк консултинг груп“ ЕООД е дружество, занимаващо се недвижими имоти , което , поради продажба на недвижим имот през 2016г. било регистрирано по ДДС. „Марк финанс“ ЕООД и „М.“ ЕООД са дружества с дейност счетоводни услуги и консултации, като първото от дружествата извършвало прости счетоводни услуги, а второто се занимавало спо- сложни счетоводни операции и услуги. Дейността се осъществявала на един и същ адрес : офис в гр. Варна, ул. „Сава Радулов“ №20. Кода за вида дейност на трите дружества според националния класификатор на НСИ бил идентичен.

 

На 19.02.2020 г. в ТД НАП Варна било подадено заявление за регистрация по ЗДДС за „М.“ ЕООД, тъй като възникнали основания за това.

Въз основа на така постъпилата декларация била разпоредена проверка и било прието за установено, че Галина Георгиева е едноличен собственик на капитала и представляваща на „Марк консултинг груп“ ЕООД; „М. финанс“ ЕООД и „М.“ ЕООД с дейност счетоводни услуги и консултации.Дейността се осъществявала на един и същ адрес : офис в гр. Варна, ул. „Сава Радулов“ №20.

„Марк консултинг груп“ ЕООД няма регистриран касов апарат. През м. 06.2019г. за дружеството е представена справка с продажби от 1200 лева.

„Марк финанс“ ЕООД има регистриран касов апарат. Към 14.01.2020г., когато е прекратен последния трудов договор , в дружеството няма назначени на работа лица. За 2019г. за дружеството е представена справка с продажби от 37 550 лева.

 

Въз основа на проверените документи служител на НАП Варна- св. П. приела, че трите дружества извършват еднородна дейност – счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации. Дейността се извършва в един и същ офис; персонала в дружествата е със сходни длъжности; управителят на дружествата е един и същ, т.е. действат съгласувано; дружествата декларират данни относно своята дейност в ГДД за период 2016-2018г.

В периода, след регистрацията на „Марк консултинг груп  ЕООД по ЗДДС от 19.10.2016г. дружеството е със стихващи функции, а останалите две дружества реализират обороти, близки до прага за регистрация по ЗДДС.

Така извършваните паралелно дейности св. П. приела, че са с изкуствен характер и противоречат на нормалната икономическа логика, като с тях се цели избягване на регистрация по ЗДДС.

Дружествата представляват свързани такива съгласно §1 т.3 от ДР на ДОПК и са реализирали оборот от общо 75 398,00 лева за период 01.01.2019г.-31.12.2019г.

В този смисъл и св. П. приела, че „М.“ ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация в ТД НАП Варна в срок до 15.01.2020г.

 

Тъй като срокът за подаване на заявление за регистрация  не бил спазен, данъчен служител – св. П., намерила, че е осъществен състав на административно нарушение.

     На 24.02.2020 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение в съдържанието на който подробно били описани обстоятелства на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на управител на дружеството.

     Възражения по акта не били направени към съставянето му и такива не постъпили впоследствие по преписката.

     На 24.03.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел установената от проверяващите фактическа обстановка; посочил е правна квалификация на деянието, идентична с посочената в АУАН и е определил административно наказание, съобразно текста на чл.178 от ЗДДС.

     Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства – показанията на св. П.; св. П. и св. И.; заявление за регистрация; акт за регистрация; заповеди; резолюция за възлагане на проверка и др.

    

     За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че НП е необосновано и като такова следва да бъде отменено.

     Разпоредбата на чл.96 ал.10 от ЗДДС предвижда, че при последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице.

Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.     

В настоящия казус не са събрани доказателства дейността в дружествата да е идентична по отношение на предлаганите услуги. Видно от показанията на св. П. и св. И., трите дружества са извършвали различна дейност, регистрирана, съобразно националния класификатор на НСИ с идентичен код. Такава регистрация обаче по никакъв начин не извежда идентичност на предоставяните услуги и в този смисъл от страна на проверяващите е следвало да бъде проведено конкретно разследване по отношение на услугите, предоставяне от всяко едно от трите дружества.

Установената идентичност на адреса на управление на дружествата и техния управител сами по себе си  не могат да сформират извод за наличието на хипотезата на чл.96 ал.10 от ЗДДС, доколкото в настоящия казус не е установена идентичност по отношение на поне две от императивно изброените характеристики: предлаганите услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.   

 

При произнасянето си наказващият орган е следвало да проведе разследване и да събере допълнителни доказателства досежно наличието на горните предпоставки.

     Изнесеното в обстоятелствената част на НП може да обоснове административнонаказателна отговорност за въззивното дружество , тъй като, както вече беше отбелязано по- горе, установените в настоящия казус идентичност на адреса на управление на дружествата и техния управител сами по себе си  не могат да сформират извод за наличието на хипотезата на чл.96 ал.10 от ЗДДС.

 

     След като обсъди възраженията, наведени с жалбата и намери същите за основателни, съдът отмени НП като необосновано.

 

Съдът присъди разноски, съобразно направеното искане от процесуалния представител на въззивното дружество, на осн. Чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: