Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти февруари
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Елена П.,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 201/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 151087/05.12.2019 г. на „ТЪРНОВОФАРМА“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул.
„Република“, Сграда на МЦ „Младост Варна“, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове, с правно осн. чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, да
заплати сумата 79711.11 лв., представляваща
дължим остатък от застрахователно обезщетение по сключен застрахователен
договор „Административни и търговски обекти“, обективиран в полица №
Е16460000450, за настъпило на 05.12.2016 г., застрахователно събитие – кражба
чрез взлом на стоки и пари от търговски обект – Аптека, находяща се в гр. ***, сумата 20835.59 лв., обезщетение за
забава за периода 09.05.2017 г. – 05.12.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2019 г. до
изплащането й. Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че между
страните е било налице застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Административни и търговски обекти”, обективирано в полица №
Е16460000450, със срок на действие 12.05.2016 г. - 11.05.2017 г. По силата на договора
ответникът се задължил при настъпване на застрахователно събитие да изплати
обезщетение за вреди, причинени на имуществото, находящо се в застрахования
обект – „Аптека“, гр. ***. Сочи, че застрахователната сума за движимо
имущество, в т.ч. стоки в оборот била 86250.00 лв., а за касова наличност – до
5000.00 лв. Един от покритите рискове досежно движимото имущество и касовата
наличност бил „кражба чрез взлом или опит за такава“. Излага още, че на
05.12.2016 г., при отваряне, служител в аптеката констатирал, че от обекта
липсват парични средства и стока. На същата дата бил уведомен и ответника като
негов представител извършил оглед на място и била заведена преписка по щета №
**********. На същата дата било образувано и досъдебно производство №
ЗМ-1058/2016 г., на РУ при ОДМВР – В. Търново. С Постановление от 08.03.2017 г.
производството било спряно, поради невъзможност да бъде установен извършителя
като деянието било квалифицирано като кражба чрез взлом. При извършена инвентаризация
в обекта било установено, че откраднатите парични средства са в размер на
12305.35 лв., а откраднатата стока е на стойност 84711.11 лв. Въпреки
предявената претенция и изисканите от ответника документи, отговор от ответника
не последвал, но били извършени две плащания, всяко в размер на 5000.00 лв.,
съответно на 15.03.2018 г. и на 18.04.2018 г. Счита, че дължимото от
застрахователя обезщетение възлиза на 89711.11 лв., представляващо стойността
на открадната стока – 84711.11 лв. и 5000.00 лв. – открадната касова наличност
до размера на застрахователната сума като след извършените две плащания
продължава да е дължимата сума в размер на исковата претенция. Излага още, че с
писмо от 20.04.2017 г. на ответника са предоставени всички изискани от него документи,
поради което обезщетението е следвало да бъде заплатено в срок до 15 календарни
дни, поради което и на 09.05.2017 г.
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД депозира писмен отговор, с който
релевира възражение за погасяване на предявения иск по давност. Оспорва иска
като твърди, че претенцията е завишена, поради включването в нея на търговска
надценка, която ищецът би получил при реализиране на откраднатата стока като
счита, че реално претърпяните от ищеца вреди възлизат на сумата платена за
придобиване на лекарствата. Отделно сочи, че видно от застрахователната полица
отговорността за стоки е ограничена до размера на сумата 75000.00 лв., което
следва да бъде съобразено при евентуалното уважаване на иска. Твърди, че
стоките, чиято стойност се претендира са извън срок на годност и е недопустимо
да бъдат реализирани на пазара, както и тяхната стойност да бъде включвана в
размера на претенцията. По отношение касовата наличност твърди, че не са налице
доказателства средства в такъв размер да са били налични в касата и реално да
липсват.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, в която оспорва доводите и възраженията изложени от ответника. Излага
становище по релевираното възражение за погасяване на предявения иск по
давност. Оспорва твърдението страните да са постигали съгласие ответникът да
отговаря за кражба на движимо имущество до размера на 75000.00 лв. като
последната била посочена като ориентировъчна стойност. Счита, че основанията за
отказ от заплащане на застрахователно обезщетение са посочени в КЗ и такива по
делото не се установяват да са налице. Счита, че срокът на годност на стоките е
ирелевантен. Сочи, че ищецът и неучастващо по делото лице „Фармнет“ ЕАД била
постигната уговорка стоките с изтекъл срок на годност да бъдат връщани, а
тяхната стойност прихващана срещу цената на други доставки. Възраженията за
наличие на стоката и касовата наличност в обекта счита за преклудирани, предвид
извършените две плащания, от които можело да се направи извод за извънсъдебно
признание на задължението за плащане на застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, в който репликира изложеното в допълнителната искова молба. Сочи, че
от застрахователната полица е видно, че сумата 86250.00 лв., се отнася за
цялото движимо имущество в обекта, което не се състои само от стоката в оборот.
Счита, че ищецът не оспорва твърдението, че в обекта се е намирала и стока с
изтекъл срок на годност, а само описва механизма на връщането й на доставчика.
Излага, че при извършен анализ на представените от ищеца документи, в хода на
проверката по застрахователната претенция, са установени множество
несъответствия и неточности, което е наложило изискването на допълнителни
документи от ищеца, които не са били представени и към момента на допълнителния
отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
предявените искове, а ответника не изпраща представител.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
На осн.
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от доказване
между страните, са приети обстоятелствата:
- наличие на валидно, към датата на произшествието, застрахователно
правоотношение по застраховка „Административни и търговски обекти” при
ответника, за обект – Аптека, в ***, обективирано в полица № Е16460000450; - че на 04 срещу
05.12.2016 г., е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит по
застрахователния договор, риск по клауза 10 - „Кражба чрез взлом“.
От представеният по делото препис полица №
Е16460000450, ведно с Опис на застраховано имущество към нея, се установява, че
находящото се в гр. ***, движимо имущество е застраховано за застрахователна
сума 86250.00 лв. по рискове 10 и 11 – кражба чрез взлом или опит за такава и
грабеж, а находящите се в обекта пари в каса са застраховани за застрахователна
сума 5000.00 лв., по риск 12 – кражба чрез взлом или грабеж на пари в каса или
трезор.
Представени по делото са ОУ за застраховка
„Административни и търговски обекти“.
Представени по делото са 2 бр. уведомления
от 05.12.2016 г., по силата на които ответникът е бил уведомен за настъпването
на застрахователно събитие.
За установяване на настъпилото събитие по
делото е представен препис от Констативен протокол от 05.12.2016 г., съставен
от служител на “Телепол“ ЕООД.
За установяване размера на щетите –
липсваща стока и парична наличност, по делото е представена документация от
проведена инвентаризация в търговския обект. (л. 31 - 75)
Представено
по делото е и Постановление на РП – В. Търново от 08.03.2017 г., от което се
установява, че е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен
извършител, който за времето от 18:00 ч. на 04.12.2016 г. до 07:55 ч., на
05.12.2016 г., в гр. ***, от аптека „Марешки“, е отнел чужди движими вещи –
лекарства, както и сумата от 10000.00 лв., собственост на „Търновофарма“ ООД,
гр. Варна, с намерение противозаконно да ги присвои, което предвид
невъзможността да бъде установен извършителя е спряно.
От представената по делото разменена
кореспонденция между страните – писмо от 09.12.2016 г., писмо от 20.04.2017 г.
и покана от 29.11.2017 г. се установява, че ответникът е изискал представянето
на допълнителни писмени доказателства, които са били предоставени от ищеца. С
последното ищецът е поканил ответника да изплати обезщетение. Не са налице
данни за датата на получаване от ответника на поканата.
Представена е и покана от 27.11.2019 г., с
която ответникът отново е бил приканен да заплати дължимото обезщетение. В
поканата ищецът признава извършените от ответника частични плащания – на
15.03.2018 г., в размер на 5000.00 лв. и на 18.04.2018 г., в размер на 5000.00
лв. Поканата е достигнала до ответника на 02.12.2019 г., видно от приложеното
към нея известие за доставяне.
Представена по делото в цялост е
застрахователната преписка по щета № **********. (т. II, III и IV от делото), съпроводена от Опис на материалите (т. V, стр. 1066).
По делото е назначена ССЕ,
чието заключение неоспорено от страните е приобщено към доказателствата по
делото и се цени от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, че лекарствените средства, описани в представения
Опис-рекапитулация на липсваща стока към 05.12.2016 г. по вид и брой, са били
заприходени в обекта по цена на придобиване като единичните цени на
заприхождаване, без ДДС, посочени в Описа съответстват на първичните счетоводни
документи и на складовия софтруеър. Общата стойност на липсващите стоки по цена
на придобиване, без ДДС, възлиза на 69317.40 лв., в т.ч. 521.59 лв., стоки,
заприходени с протокол и стокови разписки. Експертът не е установил наличие на
стоки, които да не са заприходени в складовия модул на наличностите в обекта.
Установени са стоки заприходени с документ различен от фактура – протокол от
предходна инвентаризация, стокови разписки за прехвърляне на стоки между
партиди НЗОК и свободна продажба, които са на стойност 521.59 лв., без ДДС или
625.91 лв., с ДДС. От заключението се установява още, че общата стойност по
доставни цени на материалните запаси, отбелязани в счетоводно-складовата
система да са с изтекъл срок на годност е 228.69 лв., без ДДС. При съпоставка
експертът е установил, че от тях като липсващи са отбелязани такива на стойност
215.12 лв., без ДДС или 258.12 лв., с ДДС. Експертът посочва, че чистата касова
наличност в края на работния ден на 04.12.2016 г. е възлизала на 12309.55 лв.
При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед на фактите по делото съдът намира, че се касае за правоотношение по
имуществено застраховане между страните, поради което приложими са разпоредбите
на чл. 399 и сл. от КЗ. Така съобразно разпоредбата на чл. 405 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е задължен да плати
обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл.
108, ал. 1-3 или ал. 5 КЗ.
В настоящото производство не е било предмет на спор между страните
наличието на валидно облигационно правоотношение по застраховка
„Административни и търговски обекти” при ответника, за обект – Аптека, в ***,
обективирано в полица № Е16460000450. Не е било предмет на спор и
обстоятелството, че на 04 срещу 05.12.2016 г., е настъпило застрахователно
събитие, представляващо покрит по застрахователния договор, риск по клауза 10 -
„Кражба чрез взлом“. Страните не са спорили и по въпроса, че от владението на
ищеца са отнети стоки – лекарства и лекарствени средства и парична наличност по
каса, находящи се в търговски обект към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява
от събраните в хода на производството доказателства и обстоятелството, че ответникът
в качеството му на застраховател е бил надлежно и своевременно уведомен за
настъпване на застрахователното събитие, както и че е отправена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение.
Страните не са спорили, признава се от ищеца още при предявяването
на иска, а и се установява от материалите съдържащи се в представената
застрахователна преписка – 2 бр. платежни нареждания (л. 1048 и 1049, т. IV) че от страна на ответника са били извършени две частични плащания по
образуваната щета, както следва: на 14.02.2018 г., в размер на 5000.00 лв. и на
17.04.2018 г., в размер на 5000.00 лв. Посочените частични плащания са били
съобразени от ищеца при предявяване на претенцията му.
С оглед на фактите по делото съдът намира, че се касае за имуществено застраховане,
поради което приложими са разпоредбите на чл. 399 и сл. от КЗ. Така съобразно
разпоредбата на чл. 405 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е задължен да плати обезщетение в уговорения срок, който не
може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или ал. 5 КЗ.
Спорът между страните се концентрира върху начина на определяне на
дължимото застрахователно обезщетение, досежно липсващата стока и ограничена ли
е отговорността на застрахователя до размера на сумата – 75000.00 лв., посочена
за стока в оборот.
Видно от сключения между страните договор общия размер на застрахователната
сума възлиза на 153500.00 лв., от която за движимо имущество е предвидена
застрахователна сума 86250.00 лв., за пари в каса – 5000.00 лв. Видно от
приложения към застрахователния договор Опис на застрахованото имущество е, че
движимото имущество предмет на застраховане не се изчерпва само със стоката в
оборот, поради което не би могло да се възприеме за основателно твърдението на
ищеца, че предвидената застрахователна сума в в размер на 86250.00 лв. касае
само стоката в оборот. Видно от коментирания Опис е, че уговорките между
страните досежно стоката в оборот са до размера на сумата 75000.00 лв.
Спорът между страните се концентрира върху начина на определяне на
дължимото застрахователно обезщетение, досежно липсващата стока и ограничена ли
е отговорността на застрахователя до стойността – 75000.00 лв., посочена като
стойност на наличната в обекта към момента на сключване на договора, стока в
оборот.
Предвид липсата на различни уговорки между
страните по договора и съобразно разпоредбата на чл. 405 ал. 2 ТЗ,
застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи. Тази разпоредбата на
Закона отнесена към конкретния казус води до извода, че застрахователя дължи
обезщетение за претърпяните загуби или това е стойността срещу която търговецът
би могъл да придобие стоки от същия вид и качество от своите доставчици. Тук
следва да бъде посочено, че като неоснователно се преценява твърдението на
ищцовата страна, че обезщетението следва да бъде определено по продажната цена
на липсващите стоки. Цената, по която стоките са предвидени за продажба включва
печалбата на търговеца, която по съществото си представлява пропусната полза,
за каквато обезщетение не се дължи.
От неоспореното заключение на ССЕ,
коментирано във възприетото по фактите се установява, че общата стойност на
липсващите стоки по цена на придобиване, без ДДС, възлиза на 69317.40 лв. или
83180.88 лв., с ДДС. От тази стойност съдът намира, че следва да бъде
приспадната стойността на стоките с изтекъл срок на годност възлизаща на сумата
215.12 лв., без ДДС или 258.12 лв., с ДДС, тъй като предмет на застраховане на
само стоки в оборот, каквито тези с изтекъл срок на годност поначало не са. Или
стойността на липсващите стоки в оборот от обекта възлиза на 82922.76 лв., с
ДДС. Предвид наличието на договорно определен максимален размер на
застрахованото имущество, на обезщетяване подлежи липсваща стока в оборот до
размера на сумата 75000.00 лв.
По отношение на липсващата касова
наличност, безспорно се установи че в края на работния ден на 04.12.2016 г.,
нейната стойност е възлизала на 12309.55 лв. или предвид договорно определение
максимален размер на обезщетяване подлежи касова наличност до размера на сумата
от 5000.00 лв.
Предвид извършените от ответника частични
плащания общо в размер на 10000.00 лв., размера на дължимото и неплатено
застрахователно обезщетение възлиза на сумата 70000.00 лв. До този размер искът
подлежи на уважаване, а за разликата до предявения размер от 79711.11 лв.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На
обсъждане подлежи релевираното от страна на ответника възражение за погасяване
по давност на заявената за
разглеждане претенция. Безспорно, съобразно разпоредбата на чл. 378, ал. 1 КЗ,
правата и задълженията по застрахователния договор, във връзка със
застрахователното обезщетение се погасяват с изтичането на 3-год. Давност,
считано от датата на застрахователното събитие. Безспорно е, че
застрахователното събитие е настъпило на 05.12.2016 г., а исковата молба е
депозирана за разглеждане на 05.12.2019 г. пред СГС, където първоначално е
образувано делото. Следователно давностния срок е спазен. Хипотезите предвидени
в разпоредбата на ал. 9 от същият текст от КЗ не следва да бъдат обсъждани, тъй
като не биха променили изложения вече извод.
Заявена
е и претенция за обезщетение за забава върху дължимото обезщетение, на осн. чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно разписаното в чл. 84 от ОУ за застраховка
„Административни и търговски обекти“, за които не съществува спор, че са
действащи между страните, застрахователят дължи заплащане на обезщетение в
15-дневен срок от представяне на всички изискани документи. Видно от
материалите по застрахователната преписка (стр. 221, т. II),
изисканите от застрахователя документи са били представени от ищеца и получени
от първия, на 21.04.2017 г. Следователно с изтичане на 15-дневен срок от тази дата,
застрахователят е изпаднал в забава по отношение изплащането на дължимото
обезщетение. Доколкото претенцията касае само неплатената част от
обезщетението, то извършените частични плащания и техния срок няма да бъдат
коментира. Така 15-дневния срок за заплащане на сумата 70000.00 лв. е изтекъл
на 09.05.2017 г. (датите
6, 7 и 8-ми са неработни дни). При
това положение считано от 10.05.2017 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за това, което за периода 10.05.2017 г. – 05.12.2019 г. възлиза на
сумата 18277.77 лв. До този размер и за този период претенцията се явява
основателна и следва да бъде уважена, за разликата до предявения размер от
20835.59 лв. и за присъждането му с начална дата на периода 09.05.2017 г.,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На осн.
чл. 214, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД върху главницата следва да бъде присъдена
законна лихва считано от предявяване на иска.
По разноските.
С оглед
изхода от спора, на ищеца се следват направените в хода на производството
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно изхода от спора, представените
доказателства за направени такива и списък по чл. 80 ГПК. От страна на
ответника е релевирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 5280.00 лв., с ДДС (4400.00 лв., без ДДС).
Изчисления съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, минимум
възлиза на сумата 3540.93 лв. Видно от материалите по делото макар и спорът да
не се отличава с фактическа сложност, се отличава с правна такава, предвид
спецификата на спорните между страните въпроси и е събран голям обем писмени
доказателства и специални знания. Поради което и претендирания размер от
4400.00 лв., отнесен към минималния такъв, не се явява прекомерен и не подлежи
на редуциране. Предвид представените доказателства дължим се явява и ДДС. Така
от общия размер на направените разноски – 9921.86 лв., на присъждане съразмерно
с уважената част от исковете подлежи сумата – 8711.17 лв., представляваща
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Съобразно
изхода от спора, разноски се следват и на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, представени доказателства и списък
по чл. 80 ГПК. Претендираните разноски възлизат на 4320.00 лв., с ДДС, адв.
Възнаграждение и 600.00 лв., възнаграждение за вещо лице или 4920.00 лв.
Съобразно изхода от спора на присъждане подлежи сумата 600.35 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87 да
заплати на „ТЪРНОВОФАРМА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, бул. „Република“, Сграда на МЦ „Младост Варна“, сумата 70000.00 лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща дължим
остатък от застрахователно обезщетение по сключен застрахователен договор
„Административни и търговски обекти“, обективиран в полица № Е16460000450, за
настъпило на 05.12.2016 г., застрахователно събитие – кражба чрез взлом на
стоки и пари от търговски обект – Аптека, находяща се в гр. ***, сумата 18277.77 лв. (осемнадесет хиляди двеста седемдесет и
седем лева и 77 ст.), обезщетение за забава за периода 10.05.2017 г. – 05.12.2019 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в
съда – 05.12.2019 г. до изплащането й, както и сумата 8711.17 лв. (осем
хиляди седемстотин и единадесет лева и 17 ст.), разноски по делото, на осн. чл. 405,
ал.1 КЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата до
предявения размер от 79711.11 лв. (седемдесет и девет хиляди седемстотин и
единадесет лева и 11 ст.) И ИСКА за
заплащане на обезщетение за забава до предявения размер от 20835.59 лв. (двадесет
хиляди осемстотин тридесет и пет лева и 59 ст.) и за присъждането му с начална дата на периода 09.05.2017 г.
ОСЪЖДА „ТЪРНОВОФАРМА“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул.
„Република“, Сграда на МЦ „Младост Варна“ да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, сумата 600.35 лв. (шестстотин
лева и 35 ст.), разноски
по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
2-седмичен срок от съобщаването му пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: