Решение по дело №1719/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1257
Дата: 5 август 2010 г. (в сила от 14 септември 2010 г.)
Съдия: Светлин Иванов Иванов
Дело: 20102120201719
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер  1162                                          2010 година                                       гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският   районен    съд                                                             ІІ   наказателен състав

На седемнадесети юни                                                          две хиляди и десета  година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: СВЕТЛИН И.

Секретар: Ж.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия И. наказателно от административен характер дело номер 1719 по описа съда за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН  и е образувано по повод жалбата на „****” ООД, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление в гр.Ахтопол, ****, представлявано от управителя Н.К.К.ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23537-О-0010562 от 18.12.2009 г., издадено от – Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, на дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща процесуален представител при разглеждане на делото, в жалбата като основание за необснованост и отмяна на наказателното постановление се сочи обстоятелството, че с решение на БОС от 15.11.1999 г. по гр.дело № 915/ 1999 г. на същия съд, дружеството е било прекратено на основание чл. 155 т. 2 и чл. 156 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

Наказващият орган, редовно уведомен, чрез процесуален представител – юрисконсулт моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН, и се явява процесуално допустима, но по същество - неоснователна.

Съдът, след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

„****” ООД, БУЛСТАТ **** е регистрирано като данъчен субект в ТД на НАП-гр.Бургас.

През м. ноември 2009 г. свид. М.Т.– старши инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, извършила съпоставка между регистрираните в дирекцията данъчни субекти и тези от тях, подали  годишна данъчна декларация по чл. 92 ал.1 ЗКПО (ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2008 г.При тази проверка установила, че „****” ООД не е подало посочената декларация за данъчната 2008 г., а срокът за това е изтекъл на 31.03.2009 г.

С оглед тази констатация, свид. Т. изпратила до дружеството покана негов представител да се яви в дирекцията за подаване на декларацията и съставяне на АУАН (л.5 от делото). Поканата била връчена на управителя на 29.11.2009 г., видно от представеното на същия лист копие от отрязък на обратна разписка за връчване. На 03.12.2009 г. в ТД на НАП-гр.Бургас се явил лично преставляващият дружеството Н.К.К., който подал просрочената декларация по чл. 92 ал.1 от ЗКПО  с вх. 0 020А3805/ 03.12.2009 г., с деклариран нулев финансов резултат. На следващия ден – 04.12.2009 г., в присъствие на Киров, свид. Т. съставила срещу дружеството, Акт за установяване на административно нарушение № 10562 от същата дата (л.4), описала подробно горното нарушение и го квалифицирала по чл. 92 ал. 2 ЗКПО. Връчила екземпляр от акта при съставянето му на Киров срещу подпис, без възражения.

Въз основа на цитирания акт, впоследствие било издадено атакуваното сега наказателно постановление (л. 3), при идентичност досежно фактическото описание и правната квалификация на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, извлечена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счете, че дружеството-жалбодател действително е нарушило правилото по чл. 92 ал. 2 ЗКПО, като не е подало в законоустановения срок - 31.03.2009 г. годишна данъчна декларация по чл. 92 ал.1 от същия закон за календарната 2008 г. Нарушението е формално, на просто извършване, съставомерно е от обективна страна и е доказано по предвидения в закона категоричен начин, а и не се оспорва с жалбата. В производството не са допусднати процесуални нарушения, акта е бил съставен в присъствието на представляващия дружествот, бил му е предявен и връчен, описанието на нарушението е пълно, точно и прецизно, правната квалификация е съотвестваща на деянието.

Що се отнася до сочените в жалбата основания за отмяна, поради прекратяване на дружеството, съдът извърши служебна справка в търговския регистър и не откри записи и обявявания за дружеството-жалбодател. С призовката за насроченото на 17.06.2010 г. съдебно заседание, на представляващия дружеството е било указано да представи решението на БОС за прекратяване на дружеството, цитирано в жалбата. Решението не е било представено, дружеството не е изпратило представител за участие в съдебното производство. Изхождайки от посочените в жалбата основания за твърдяното прекратяване на дружеството, съдът приема, че ако изобщо е прекратено, това е станало по иск на прокурора на основание чл. 155 т. 2 ТЗ. При това положение, на основание чл. 156 ал.1 и ал. 2 от ТЗ е било открито производство по ликвидация на дружеството, с ликвидатор-бившия управител, освен ако е било определено друго лице, за което няма данни.Обявените в ликвидация търговски дружества обаче продължават да съществуват като самостоятелни правни субекти до приключване на производството по ликвидация, в каквато насока също не са представени никакви доказателства. Най-сетне, ако представляващия Киров действително е считал, че дружеството е заличено и не съществува като субект на правото, не е следвало изобщо да подава декларацията по чл. 92 ал.1 от ЗКПО, както е сторил.

Обжалваното постановление се явява законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63  ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23537-О-0010562 от 18.12.2009 г., издадено от – Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, на „****” ООД, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление в гр.Ахтопол, ****, представлявано от управителя Н.К.К.ЕГН **********, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Бургас.

                                                                                               

 

                                                     

                                                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ:            СВ.И.

Вярно с оригинала: Ж.М.