№ 106
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в заседание при закрити врати
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20241100902089 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитора ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК: ******* срещу Е. И.-Е. ЕООД, ЕИК: ******* за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност.
Молителят твърди да има от ответника изискуеми и непогасени парични вземания.
Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В производството
молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на
вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в молбата по
чл. 625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на
чл. 286 от ТЗ, при осъществяване на търговската му дейност; че е налице състояние на
неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни
очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на
дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият
началните разноски по см. на чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с
оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ.
Ответникът, от своя страна, носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства:
1/ че затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да
изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност. Изясняването на
обстоятелства във връзка с неплатежоспособността и началната й дата предполага
необходимост от изслушване на поисканата от молителя експертиза за изследване на
финансово-икономическото състояние на ответното дружество в периода преди подаване на
молбата на база на структурата на активите и пасивите му и показателите за ликвидност и
задлъжнялост.
На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на
чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по
1
несъстоятелност.
На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор,
притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й по следните съображения. Този факт се установява от представените по делото
доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Видно от същите
страните са били обвързани от два договора за кредите - Договор №000LD-S-001683 за
банков кредит между „Първа Инвестиционна Банка“ АД – Банката и „Е. И.-Е.“ ЕООД – като
кредитополучател, от 30.12.2021 година, по който на ответника е предоставен банков кредит
в размер на 2 000 000,00 лева за оборотни средства – разплащане на възникнали текущи
задължения към доставчици, както и за бъдещи доставки на плодове внос от Еквадор и
Колумбия, за работни заплати, услуги, наеми и други, присъщи за дейността разход. От
извършената от вещото лице проверка се установява, че по този договор, ответникът има
задължения от 2 136 060,74 лева, формирани, както следва: 1 987 974,06 лева – непогасена
главница; 45 637,51 лева - договорна лихва за периода от 01.02.2024 г. до 19.06.2024 г.; 11
875,69 лева – непогасено обезщетение за забава за просрочените плащания /наказателни
лихи/, начислено за периода 20.01.2024 г. – 19.06.2024 г.; 90 417,48 лева, законна лихва,
начислена за периода 20.06.2024 г. – 17.10.2024 г.; 156,00 лева – разноски за връчване на
покани. Ответникът не доказа след извършените и отразени в извлечение от сметки
плащания по кредита от 28.02.2024 г. – 12 025,94 лева погасена главница и 26 229,04 лева
погасена лихва, да са извършвани и друг, вкл. в хода на процеса. Според вещото лице, от
22.01.2024 г. ответникът е изпаднал в забава в плащанията на своите изискуеми задължения
по кредита. Страните също така са обвързани и от договор от 14.03.2022 г. е сключен
Договор №000LD-S-001698 за банков кредит, по който на кредитополучателя са
предоставени средства в размер на 1 000 000,00 лева за оборотни средства свързано с
увеличаване на оборотния ресурс на допълнително количество зърнени култури на
Кредитополучателя по договори, сключени с контрагенти, което налага предплащане на
стоката към производителя, с цел по-ниски изкупни цени и реализиране на повече
продажби. От извършената от вещото лице проверка се установява, че по този договор,
ответникът има задължения 1 080 017,40 лева, както следва: 1 000 000,00 лева – непогасена
главница; 23 085,58 лева - договорна лихва за периода от 26.02.2024 г. до 19.06.2024 г.; 1
293,59 лева – непогасено обезщетение за забава за просрочените плащания /наказателни
лихи/, начислено за периода 25.04.2024 г. – 19.06.2024 г.; 45 482,22 лева – законна лихва
начислена за периода 20.06.2024 г. – 17.10.2024 г.;10 000,00 лева – комисиона управление;
156,00 лева – разноски за връчване на покани, а считано от 25.03.2024 година, ответникът е
изпаднал в забава за погасяване на задълженията си по договора. Според вещото лице,
последното плащане по договора е от 28.02.2024 г. за 12 748,73 лева, с които е погасена
лихва.
Следователно, доказа се в процеса, че задълженията на ответника произтичат от
търговска сделка по смисъла на чл. 430 ТЗ, тъй като договорите представляват абсолютни
търговски сделки по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ и съответно - задълженията на ответника по тези
сделки, възникнали във връзка с неизпълнението за погасяване на предоставените от банката
суми, съобразно уговорените условия и погасителен план, са от вида на тези, предвидени в
чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредитора по него да иска откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Както беше посочено по-горе,
същите са и изискуеми и ответникът е изпаднал в забава по отношение на част от
погасителните вноски по договорите.
По делото от ответника не се твърди, а и не се представят доказателства да е
изпълнил възникналите в негова тежест задължения, поради което е установено, че
молителят притежава срещу ответника изискуеми парични вземания, породени от търговска
2
сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и съответно - притежава активна
материалноправна легитимация на кредитор да иска откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ответника.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по
несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: неплатежоспособност -
общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници и свръхзадълженост -
специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на
чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния случай молителят са е позовал на наличието и едно, от
предвидени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност –
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че
затрудненията на длъжника не са временни или че той не разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите и
именно това са причините за неизпълнението. След измененията с ДВ, бр. 105/2016 година,
законът установява три презумпции за неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4
ТЗ. В конкретния е приложима, както тази по ал. 2 от ТЗ /ответното дружество не е
обявявало финансови отчети след 2020 година/, така и втората презумпция – предполага се,
че е неплатежоспособен онзи търговец, който е спрял плащанията, без значение дали по
всички или само на част от изискуемите си задължения стига те да са от вида по
изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът е спрял плащанията, както на
изискуми парични задължения по търговски сделки /вкл. към молителя/, така и на публични
задължения в общ размер съгласно заключението на вещото лице от 4 566 768 лева –
задължения към НАП за данъци, здравни и осигурителни вноски и лихва върху тях.
Презумпцията не е оборена в процеса. Според Приложение 1 на експертизата най-старите
изискуеми публични задължения, които не са погасени от длъжника са били с падеж,
настъпил през м. 08.2018 година /с изтичане на срока за доброволното им погасяване,
установен в закона/, а последните погасявания от страна на длъжника са на 17.02.2022
година. Вземанията на държавата представляват вноски, дължими за държавното
обществено осигуряване и за здравно осигуряване, данъци и лихва за забава върху
неплатените в срок вноски. Вземанията на държавата за получаване на данъци,
задължителни осигурителни вноски представляват по своя характер публични държавни
вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162,
ал. 2, т. 1 ДОПК, а на основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията
на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок задължения от горния вид.
Тези публичноправни задължения съдът приема да са пряко свързани с търговската му
дейност и дължимите в резултат на осъществяването й данъци, както и са възникнали във
връзка с работници и служители, които са наети от него, за да бъде осигурено
осъществяването на тази търговска дейност.
Следователно, и тази предпоставка за уважаване на молбата по чл. 625 ТЗ се установи
в процеса.
Неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.
608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално
ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът следва да
установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които могат в
кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/,
3
посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на
търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания.
Изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник,
посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност се налага
за отговор на въпроса дали същото е неплатежоспособно.
Най-голяма тежест в преценката за платежоспособността на длъжника са
краткотрайните /текущи/ активи, които се категоризират на материални запаси /суровини и
материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации,
дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е., за препродажба/ и парични
средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за
разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1
година/, участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък
период от време да се преобразуват в парични средства, при което за длъжника да са налице
текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие.
Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не
е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на
длъжника /самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните регистри
са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за
себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от счетоводното класифициране на даден
актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника
единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок.
Съответно - длъжникът е неплатежоспособен, ако не притежава подобни краткотрайни и
реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични
задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност
е необходимо, също така, състоянието на неплатежоспособност да е налице към момента на
устните състезания по делото. Това означава към този момент да се установи, че длъжникът
не разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени
изискуеми парични задължения и затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631
ТЗ /влошеното финансово състояние на длъжника следва да има траен характер, който се
извлича от цялостен финансово-икономически анализ на дейността и в период назад във
времето/. Неизпълнението на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка
причинна връзка с влошеното икономическо състояние, както беше посочено.
С оглед на горното и за да установят релевантните факти, свързани с финансовото
състояние на ответното дружество, съдът взима предвид заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза относно финансовите показатели на дружеството,
изготвено при съобразяване на доказателствата по делото и счетоводните документи и
данни, представени от страните и изискани от съда. Както беше посочено, основен
показател при анализа са показателите за ликвидност и основно - този за обща ликвидност.
Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като мотивирано,
обективно и изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице последното при
изготвяне на експертизата е работило върху годишния финансов отчет на дружеството,
съставен за отчетната 2020 година. Вещото лице сочи, а и от счетоводните записвания е
видно, че в края на периода 01.01.2020 г. - до 31.12.2020 година, съгласно балансовите
стойности дружеството е имало задължения от 518 хиляди лева, в т.ч. към финансови
предприяти /като текущи в съответния период са отразени единствено падежиралите и
непогасени част от задълженията по двата договора към банката/, доставчици, към
персонала и данъчни и осигурителни задължения. В производството не са събрани и
доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на дружеството са възникнали и
други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени. Същевременно, балансовата
4
стойност на всички притежавани от дружеството краткотрайни активи към 31.12.2020
година е 613 хил. лв., като в тях се включват краткосрочни вземания, други вземания и
вземания от клиенти и доставчици, както и парични средства в размер на 8 000 лв. По
делото не се твърди и няма представени доказателства, от които да е видно, че към
31.12.2020 г. този търговец е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно
осчетоводени или че част от притежаваните от него краткотрайни активи не са реално
реализуеми, т.е., че краткосрочните вземания не могат да бъдат преобразувани в парични
средства чрез събиране на вземанията от длъжниците. Затова и при изследване на
финансовото състояние на молителя към посочената дата съдът взима предвид балансовата
стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава, както и стойността на
възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, съгласно записванията във
финансовия му отчет, без да се извършва корекция на тези стойности. Видно е, че
съпоставката на стойностите на активите и задълженията налага извод, че към 31.12.2020
година първите превишават вторите, поради което и не може да се направи категоричен
извод, относно влошено финансово състояние на ответника, въпреки, че коефициентът за
обща ликвидност е малко под препоръчителните норми.
По отношение на последващите отчетни периоди, който са попаднали и в обхвата на
експертната проверка, следва да се има предвид следното. Относно преценка наличието или
не на влошено финансово състояние на длъжника за всеки от следващите периоди 2021
година, 2022 година, 2023 година и 2024 година, следва да се приложат неблагоприятните
последици, предвидени в чл. 161 ГПК по отношение на страната, доколкото, въпреки
нарочното определение на съда, с което и делото е насрочено в о.с.з., ответникът не е
представил съставени от него годишни финансови отчети за посочения период, съгласно
задълженията си, установени в Закона за счетоводството. Доколкото такива не са
представени пред НАП, съответно за обявяване в търговския регистър, то ответникът е
препятствал възможността за събиране на необходимите доказателства за точно отразяване
на финансово-икономическото му състояние и притежаваните от него към края на всеки от
периодите краткотрайни активи, включително парични средства, които да са достатъчни за
погасяване на неговите краткосрочни задължения. Съответно, съдът не може да приеме, че в
края на всеки период стойността на краткотрайните активи превишава стойността на
краткосрочните задължения. Тук могат да се споделят и аналитичните изводи на вещото
лице, което е определяло като краткосрочни задължения тези, които са падежирали и
останали непогасени по договорите за кредит в съответните отчетни периоди, като през 2024
година е осчетоводило като краткосрочни целите размери на задълженията по договорите за
банков кредит, обявени за предсрочно изискуеми, заедно с натрупаните акцесорни вземания
на банката. Същевременно, за да определи структурата на пасива, вещото лице е отчитало
извършваните от ответника погасявания по задължения към държавата и други, както и е
извършило съответстващо обезценяване при определяне стойностите на задълженията към
доставчици и вземанията от клиенти и доставчици предвид липсата на конкретни данни. За
определяне структурата на актива, освен това, вещото лице, като е взело предвид основния
предмет на стопанската дейност на дружеството е занулило стойността на краткотрайните
активи по отношение на продукцията и стоките, както и поради липса на данни – е
осчетоводило с нулева стойност и наличните парични средства.
Така, за посочения период /2021 – 2024 година/ съдът приема, че притежаваните от
ответника краткотрайни активи са, както са отразени в таблицата на стр. 13 от
заключението, а именно: в размер на 199 000 лева, 133 000 лева, 66 000 лева и 0 лева, като
съответните краткосрочни задължения за съответните периода са установени от
доказателствата по делото, както следва: в размер на 275 000 лв., 690 000 лева, 1 308 000 лв.,
4566 хил. лв. Следователно, към края на всяка една финансова година в периода 2021 г. –
2024 г. стойността на краткосрочните задължения превишава значително стойността на
краткотрайни активи, като същевременно по делото е доказано, че през всяка от тези
5
отчетни години задълженията на дружеството са се увеличавали, поради натрупани
допълнително лихви към просрочените задължения. Или, през целия период търговецът не е
притежавал достатъчно бързо ликвидни активи, с които да може да заплати своите текущи
задължения, което вече безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние
на дружеството. При горните стойности вещото лице е определило и показателя за обща
ликвидност. Според изчисленията на вещото лице, към края на отчетните 2021 година – до
2024 година коефициентите на общата ликвидност са под референтните стойности, като
прогресивно се понижават. Същите изводи е направило и по отношение на останалите
коефициенти за ликвидност.
С оглед на тези факти, съдът приема, че към 31.12.2021 година и до датата, на която е
даден ход на устните състезания ответното дружество не притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни (текущи) задължения.
Това означава, че същото е в трайно влошено финансовото - икономическо състояние още от
2021 година. Видно е, че към 2024 година ответникът не притежава краткотрайни активи, с
които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, както и е
изцяло зависимо от привлечения под формата на кредити капитал, поради което обективно,
дори и да има воля да ги погаси, не притежава средства за това. Поради това състоянието на
установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения съдът
преценява като обективно. За наличието на това обективно състояние следва да се вземат
предвид и следните установени в производството по делото факти, които освен това имат
значение и за определяне състоянието на неплатежоспособност като необратимо и трайно.
От данните по приетата по делото експертиза и писмени доказателства е видно, че през
периода 2021 година - 2024 година и понастоящем същото не осъществява търговска
дейност, съответно – не реализира приходи и разходи от такава /за това сочи и
дерегестрацията на дружеството по ЗДДС през 2022 година/. Същевременно, дружеството е
притежавало дълготрайни материални активи към 31.12.2020 година – машини и
съоръжения на стойност 265 хил. лева, която през следващите години намалява, поради
тяхната амортизация /вещото лице е определило процента на амортизация на 30 %, поради
липса на предоставени от ответника данни за точния вид активи/, като достига до стойност
от 64 хил. лева през 2024 година. Няма доказателства за вида и състоянието на тези активи и
съответно - дали същите могат да послужат за осъществяване на предмета на дейност на
търговеца. Няма доказателства за заети по трудов или друг договор лица, като последният
трудов договор на служител в дружеството е прекратен през 2022 година.
С оглед на всичко изложено, установените посредством заключенията на вещото лице
и представените по делото доказателства факти, се налага заключението, че състоянието на
неплатежоспособност на ответното дружество е обективно и трайно, без доказателства за
това тенденцията на влошаване на финансово- икономическото състояние да е обратима.
В обобщение, по делото се доказаха осъществяването на всички предпоставки, от
които да се направи извод, че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1
ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на него следва да се открие производство по
несъстоятелност на посоченото основание.
На следващо място следва да се определи и началната дата на настъпилата
неплатежосопособност. Според трайно установената практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК, е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната
обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с
оглед на неговото цялостно икономическо състояние, като за определяне на началната дата
на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е
преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения не към един конкретен,
а към всички кредитори (в този Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. №
6
758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. №
1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. №
1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о.).
В случая, първият момент, в който се констатира да са налице възникнали и
изискуеми задължения към кредитори на търговеца е в неопределена дата, към края на
отчетния период - 2021 година, като се установява, че той има изискуеми публичноправни
задължения към държавата за заплащане на данъци и задължения по осигурителни вноски и
лихви, върху тях, както и към персонала - от 01.07.2018 г., когато е настъпил падежът на
най-старите от тях. Трайно влошеното икономическо състояние на ответника и обективната
невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните
краткотрайни активи е настъпило в неустановен момент през 2021 година, от когато вече
влошаването на коефициентите за ликвидност е необратимо. Поради това и съдът намира, че
обусловеността на тези две обстоятелства едно от друго /спиране на плащанията към всички
кредитори е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това/ е
настъпила на неустановена дата през 2021 година, поради което и 31.12.2021 г. следва да се
приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че
ответникът има, както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не
притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни
задължения, т.е., е трайно във влошено финансово състояние.
На следващо място, според чл. 629б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството
„налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства,
а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително
осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите.
Отделно, предвид нормите на чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не може да е и това
имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като
изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение,
съдът е определил сумата, която е необходима за покриване на началните разноски в
производство по несъстоятелност и която в предоставения на кредиторите срок е внесена по
сметка на съда.
Ето защо следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките на чл. 632, ал.
1 ТЗ и съдът следва да постанови решение със съдържанието, определено в чл. 630, ал. 1 ТЗ.
По разноските:
Молителят е направил искане за присъждане на направените разноски, поради което
същите следва да му бъдат присъдени, съобразно представен списък и доказателства, че са
сторени по отношение на сторените разноски за държавна такса, юрисконсулт и
възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Е. И.-Е. ЕООД, ЕИК: ******* и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата - 31.12.2021 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника Е. И.-Е. ЕООД, ЕИК:
*******.
7
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на Е. И.-Е. ЕООД, ЕИК:
*******.
НАЗНАЧАВА К. Г. Б., адрес: гр.София, п.к.1000, ул. „******* телефон: **********,
като определя месечно възнаграждение в размер на 1200 лева, считано от датата на
встъпване на синдика.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в длъжност - в тридневен срок от
получаване на съобщението, в който срок синдикът следва да представи и писмена
декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено
съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
УКАЗВА, че съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ кредиторите предявяват писмено своите
вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския
регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, което следва да
бъде сторено в молба с реквизитите по 685, ал. 2 ТЗ, ведно с приложенията съобразно 685,
ал. 3 и, ал. 4 ТЗ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, Е. И.-Е. ЕООД, ЕИК:
******* да заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК: *******сума в
размер на 1790 лв., представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в седмодневен
срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл.
14 от ЗТР.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
След изтичане на сроковете за предявяване на вземания, делото да се докладва.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8