Решение по дело №41962/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20699
Дата: 14 декември 2023 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20231110141962
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20699
гр. С., 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110141962 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 213188/27.07.2023г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 13.03.2023г. по ч.гр.д. № 10517/2023г. на СРС.
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу В. С. Д., А. А. М., И.
А. М. и Г. А. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че
същите дължат на „***********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот -
апартамент в град С., ж.к. „***********“, бл. 1, вх. В, ет. 8, ап. 24, аб. № ***********, както
следва:
1. В. С. Д.:
530,17 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2022г. и 18,47 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.01.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.02.2023г.) до окончателното им изплащане;
72,09 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-15.02.2023г. и 3,54 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 05.03.2020г.-15.02.2023г.
2. А. А. М.:
88,36 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2022г. и 3,08 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.01.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.02.2023г.) до окончателното им изплащане;
12,02 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
1
периода 15.09.2020г.-15.02.2023г. и 59 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 05.03.2020г.-15.02.2023г.
3. И. А. М.:
88,36 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2022г. и 3,08 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.01.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.02.2023г.) до окончателното им изплащане;
12,02 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-15.02.2023г. и 59 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 05.03.2020г.-15.02.2023г.
4. Г. А. М.:
88,36 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2022г. и 3,08 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.01.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.02.2023г.) до окончателното им изплащане;
12,02 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-15.02.2023г. и 59 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 05.03.2020г.-15.02.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици
на топлоснабдения имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Дарина Кирчева, която поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците В. С. Д., А. А. М. и И. А. М. чрез адв. С.С.
и адв. Цв.В. са подали Отговор вх. № 277138/05.10.2023г. на СРС. Прави се възражение, че
вземанията до м.02.2020г. включително са погасени по давност. В останалата част – относно
периода м.03.2020г.- м.04.2022г., сочат, че не оспорват сумите като дължими, но считат
исковете за недопустими, тъй като още в заповедното производство са заявили това. Молят
да не се изслушват вещи лица, тъй като не оспорват фактите, които се цели да бъдат
установени по този начин. В насроченото по делото публично съдебно заседание не се
явяват, като се представляват от адв. С., която оспорва предявените искове на посочените
основания, включително в хода на устните състезания. Заявява се изрично, че лихвите не се
оспорват като сума, а само поради това, че част от тях са погасени по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г. А. М. не се е възползвала от правото си
да подаде отговор на исковата молба. За насроченото по делото публично съдебно заседание
не изпраща представител.
Третото лице – помагач „***********“ ООД е депозирало молба, вх. №
2
320745/10.11.2023г. на СРС, към която прилага документи, свързани с отчитането и
дяловото разпределение. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Неоснователни са възраженията на ответниците В. С. Д., А. А. М. и И. А. М. за
частична недопустимост на производството. Действително във възраженията си срещу
издадената в заповедното производство заповед за изпълнение същите са заявили, че не
оспорват дължимостта на суми за период 01.03.2020г.-30.04.2022г. Въпреки указанията на
съда обаче те са отказали да конкретизират изявлението си, обективирайки позицията си с
това, че заявителят следва да уточнява какви суми се претендират и дължат, а длъжникът
дори не е длъжен да обосновава възражението си. Задоволили са се да посочат само
глобална сума, която включва в себе си главници, лихви и разноски. В случай, че длъжникът
признава част от вземането, той следва ясно да заяви кое точно вземане признава, за кой
точно период се отнася то и какъв е размерът, който признава. Заповедният съд не може да
основава произнасянията си на предположения какви точно суми като размер включва всеки
от длъжниците в глобално и общо посочената от всеки от тях като призната и дължима сума.
Възраженията в частта им, в която се признава дължимостта на суми, дори и след
уточненията, са неясни и не могат да бъдат основание да се приеме, че заповедта е влязла в
сила в съответната си част, че липсват предпоставки за даване на указания за предявяване на
иск, съответно да се стигне и до частична недопустимост на настоящото производство /арг.
ТР 4/2013-2014-ОСГТК, т. 5б/.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Ответниците В. С. Д., А. А. М. и И. А. М. не спорят относно количествата доставена
топлинна енергия и размера на сумите, предмет на предявените по делото искове.
Единственият им довод относно недължимост на суми е това, че част от тях са погасени по
давност. Ответницата Г. А. М. не е подала отговор на исковата молба, поради което
възможността ù да инвокира в производството каквито и да било материалноправни доводи
срещу дължимостта на сумите, е преклудирана /р.153/12.07.2013г.-гр.д.1317/2013г.-
ВКС,IIг.о./. Съдът обаче следва да вземе предвид възражението ù за погасяване по давност
на част от задълженията, обективирано в подаденото в заповедното производство
възражение /арг. ТР 4/2013-2014-ОСГТК, т. 11а/.
3
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК и
при отчитане на падежа за плащане на задълженията по чл. 33 от ОУ) са вземанията за
главница за топлинна енергия (116,77 лева за целия имот) отнасящи се за м.05.2019г.-
м.12.2019г. Следва да се има предвид, че за периода м.05.2019г.-м.07.2019г., видно от
справката за разход на топлинна енергия на л. 74 от делото, суми за доставена топлинна
енергия не са начислявани, а такова начисляване за установения като попадащ в рамките на
давността период е налице само за времето от м.08.2019г. до м.12.2019г. При това
положение дължимата от всеки ответник главница за топлинна енергия следва да бъде
намалена с погасената по давност припадаща му се сума /70,06 лева за В. Д. и 11,68 за
останалите ответници/, като така съобразно дяловете си ответницата В. Д. ще дължи
460,11 лева, а А. А. М., Г. А. М. и И. А. М. – по 76,68 лева.
На основание чл. 162 ГПК съдът приема, отчитайки погасените по давност суми, че
дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за целия имот възлиза на
104,27 лева. От тази сума съобразно дяловете си ответницата В. Д. дължи 62,56 лева, а
останалите ответници – по 10,42 лева.
Останалите суми не са погасени по давност и са дължими.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
ищецът, и ответниците. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното
производство.
Ищецът заявител, при отчитане на сумите, по отношение на които заповедта е влязла
в сила, и изхода от настоящия спор, има право на разноски срещу ответниците за
заповедното производство в общ размер от 58,89 лева. От тях ответницата В. Д. следва да
заплати 49,08 лева, а ответниците А. А. М., Г. А. М. и И. А. М. – по 3,27 лева.
Съобразно изхода от спора по настоящото дело ищецът има право на разноски срещу
ответниците в размер на 765,58 лева, в която сума е включена пропорционална част от
юрисконсултско възнаграждение, изчислено на база минимума от 100,00 лева. От тази сума
ответницата В. Д. следва да заплати 637,90 лева, а ответниците А. А. М., Г. А. М. и И. А. М.
по 42,56 лева.
В полза на ответницата В. С. Д. и с оглед изхода от спора следва да се присъдят
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на
51,00 лева и в размер на 42,53 лева за исковото производство.
В полза на ответниците А. А. М. и И. А. М. и с оглед изхода от делото следва да се
присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство по
25,53 лева и в размер на по 4,25 лева в исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. С. Д., ЕГН **********, от град С., А. А.
М., ЕГН **********, от град С., И. А. М., ЕГН **********, от град С., и Г. А. М. , ЕГН
**********, от град С., дължат на „***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
град С., във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„***********“, бл. 1, вх. В, ет. 8, ап. 24, аб. № ***********, както следва:
1. В. С. Д.:
4
460,11 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.01.2020г.-м.04.2022г. и 18,47 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.01.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.02.2023г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за топлинна енергия за горницата над 460,11 лева до пълния му
предявен размер от 530,17 лева и за периода м.05.2019г.-м.12.2019г.;
62,56 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-15.02.2023г. и 3,54 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 05.03.2020г.-15.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
горницата над 65,56 лева до пълния му предявен размер от 72,09 лева.
2. А. А. М.:
76,68 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.01.2020г.-м.04.2022г. и 3,08 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.01.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.02.2023г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за топлинна енергия за горницата над 76,68 лева до пълния му
предявен размер от 88,36 лева и за периода м.05.2019г.-м.12.2019г.;
10,42 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-15.02.2023г. и 59 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 05.03.2020г.-15.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
горницата над 10,42 лева до пълния му предявен размер от 12,02 лева.
3. И. А. М.:
76,68 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.01.2020г.-м.04.2022г. и 3,08 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.01.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.02.2023г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за топлинна енергия за горницата над 76,68 лева до пълния му
предявен размер от 88,36 лева и за периода м.05.2019г.-м.12.2019г.;
10,42 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-15.02.2023г. и 59 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 05.03.2020г.-15.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
горницата над 10,42 лева до пълния му предявен размер от 12,02 лева.
4. Г. А. М.:
76,68 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.01.2020г.-м.04.2022г. и 3,08 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.01.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.02.2023г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за топлинна енергия за горницата над 76,68 лева до пълния му
предявен размер от 88,36 лева и за периода м.05.2019г.-м.12.2019г.;
5
10,42 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-15.02.2023г. и 59 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 05.03.2020г.-15.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
горницата над 10,42 лева до пълния му предявен размер от 12,02 лева.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, от град С., А. А. М., ЕГН **********, от град
С., И. А. М., ЕГН **********, от град С., и Г. А. М. , ЕГН **********, от град С., да
заплатят на „***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 58,89 лева, представляваща разноски в заповедното
производство (ч.гр.д. № 10517/2023г. на СРС), от която В. С. Д. М. следва да заплати 49,08
лева, а И. А. М., Г. А. М. и И. А. М. – по 3,27 лева.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, от град С., А. А. М., ЕГН **********, от град
С., И. А. М., ЕГН **********, от град С., и Г. А. М. , ЕГН **********, от град С., да
заплатят на „***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 765,58 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 41962/2023г. на СРС), от която В. С. Д.
М. следва да заплати 637,90 лева, а И. А. М., Г. А. М. и И. А. М. – по 42,56 лева.
ОСЪЖДА ***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., да заплати
на В. С. Д., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 51,00
лева за разноски в заповедното производство (ч.гр.д. 10517/2023г. на СРС) и сумата от 42,53
лева за разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.41962/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА ***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., да заплати
А. А. М., ЕГН **********, от град С., и И. А. М., ЕГН **********, от град С.,, от град С.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по 25,53 лева за разноски в заповедното производство
(ч.гр.д. 10517/2023г. на СРС) и по 4,25 лева за разноски в първоинстанционното исково
производство (гр.д. 41962/2023г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „***********“ ООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6