Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.
София, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Н.
Масова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 5472 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство
е образувано по искова молба, с рег. № 55474/ 18.06.2020 г., с която М.В.П. от гр. Червен бряг,
ж. к. „*****, с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител,
против З. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК *****,
за осъждането му да и заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания поради смъртта на внука и Ц.В.П.в
резултат на ПТП, произтекло на 15.11.2019 г., дължими от застрахователя
– ответник по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ относно л. а. м. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№ *****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.02.2020 г. до окончателното и изплащане.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, на 15.11.2019 г. в гр. София, по бул. „Сливница“, в
посока от ул. „Крум Стоянов“ към ул. „Кукуш“, в района срещу блок 124, е
настъпило ПТП по вина на Л.М.И., водач на л. а. м. „Фолксваген“, модел „Пасат“
с ДК№ *****. Автомобилът се е ударил в метален стълб в ляво от платното за
движение, при което ПТП е починал пътникът в автомобила Ц.В.П., внук на ищцата.
Водачът на МПС допуснал нарушениe на правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като в
пряк и непосредствен резултат от настъпилото ПТП е била причинена смъртта на Ц.В.П..
Ищцата приела болезнено смъртта на своя внук. Приживе помежду им е съществувала
хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение, ищцата активно
участвала в отглеждането и грижите за своя внук, тъй като неговите родители
били разведени, когато той навършил 12 години. Ц., заедно със своите баща и
сестра се преместили да живеят при ищцата, в едно домакинство, което продължило
до неговата смърт. Ищцата успешно замествала фигурата на майката и преживявала
всички важни моменти със своя внук. В резултат на смъртта му тя почувствала
дълбока мъка и скръб, често изпадала в депресия, емоционалният и свят бил
опустошен, посещавала периодично гроба му, изпитвала невъзвратима загуба.
По отношение на л. а. м.
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№ ***** е налице валидно сключена застраховка
гражданска отговорност със срок на действие от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
На 31.01.2020 г. ищцата, чрез
процесуалния си представител, е сезирала ответното дружество за изплащане на
обезщетение за претърпените вреди в резултат на смъртта на внука и при ПТП по
вина на виновния водач на МПС, по отношение на което е застраховател. На
10.02.2020 г. ответникът отказал изплащането на такова.
При тези съображения ищцата
настоява дружеството-ответник да бъде осъдено да и заплати обезщетение за
претърпените от нея душевни болки и страдания в размер на 100 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 10.02.2020 г. до окончателното изплащане.
Претендирани са съдебно – деловодни разноски, включително за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът З. „Л.И.“ АД, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмен отговор, в който се противопоставя на основателността на
заявените претенции. От изложените в исковата молба твърдения не се
установявало наличието на такава дълбока и трайна връзка между починалия и
неговата баба, доколкото не се твърди отношенията му с най-близките му роднини
да са били обтегнати. Не са изложени твърдения между баба и внук да е била създадена особена връзка, която да
надхвърля присъщите за роднини добри отношения. Ищцата не е наследник на
пострадалия по права линия, не попада в най-близкия кръг негови роднини, не са
налице и конкретни житейски обстоятелства, които да доведат до значителни
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално при
същите за родствената връзка и характерни са съдържанието и отношения между
баба и внук. Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинената смърт на техен близък по изключение са други лица, извън
посочените в Постановление № 4 от 25 май 1961 година и Постановление № 5 от 24
ноември 1969 година на Пленума на Върховния съд. В тази връзка ответникът
оспорва активната материалноправна легитимация на
ищцата. Противопоставя се на твърденията за изключителна вина на водача на
превозното средство Л.М.И. за настъпване на ПТП, а от там и леталния изход на Ц.В.П..
Последният допринесъл и съпричинил вредоносния
резултат, тъй като нарушил задължението си по чл. 137 а ал. 1 от ЗДвП да ползва
обезопасителен колан. Претенцията за неимуществени
вреди била твърде завишена по размер и не отговаряла на изискванията за
справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД. Ответникът оспорва предявения акцесорен
иск за присъждане на обезщетение за забава, както и началната дата, от която
същата се претендира. Настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Констативен
протокол № К-676/ 15.11.2019 г., изготвен от дежурен ПТП – О„ПП“-СДВР, посетил
ПТП, се установява, че на същата дата в около 01.40 ч., по бул. „Сливница“,
срещу блок № 124, е настъпило с л. а. м. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№ *****,
управляван от Л.М.И.. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че лекият
автомобил се е движил по бул. „Сливница“ в посока от ул. „Крум Стоянов“ към ул.
„Кукуш“ и срещу блок №124 е самокатастрофирал в
метален стълб в ляво от платното за движение. В резултат на ПТП е настъпила
смъртта на Ц.В.П., роден на *** г., внук на ищцата. В приложените писмени
доказателства, включително протокол за оглед на местопроизшествие, е описано,
че същият е пътувал на предна дясна седалка на автомобила, тялото му е било
открито извън последния и смъртта е настъпила непосредствено при удара.
На 31.01.2020 г. ищцата, чрез процесуалния си
представител, е предявила пред ответното дружество претенция за доброволно
изплащане на обезщетение. С писмо от 10.02.2020 г. ответникът е отказал
изплащането на такова.
За л. а. м. „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с ДК№ ***** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
период на валидност от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Срещу водача на
автомобила Л.М.И. е било образувано досъдебно производство № 11407/ 2019 г. по
описа на сектор РТП - СДВР, пр. пр. № 21419/ 2019 г. за престъпление по чл. 343
ал. 1 б. В, вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, което към
настоящия момент не е приключило.
Ищцата е ангажирала гласни
доказателства в подкрепа на своите твърдения:
От показанията на свидетелката
Н.П.П., дъщеря на М.В.П., се установява, че полицаи
посетили с. Чомаковци, където живеели родителите й и заявили на бащата на Ц.,
че е починал. Ц. живеел в селото при родителите на свидетелката, с баща си и
сестра си. Живеел от там от 10 години, а в гр. Червен бряг ходил на училище.
Майка им ги напуснала и децата били обгрижвани от
баба им М.. Тя се грижила за тях, готвела, перяла. Майката на Ц. ги изоставила
и при развода родителските права се упражнявали от бащата, който не можел да се
справя сам и се преместил при своите родители. Взаимно си помагали, ищцата
отделяла от пенсията си, за да помага на внука си. Тежко приела смъртта на Ц.,
престанала да излиза от къщи, плачела през цялото време, всяка седмица ходела
на гроба. Ц. работил в София с водача на автомобила, причинил ПТП, били заедно
на квартира, прибирали се почти всяка седмица. Ц. се обръщал към баба си с
обръщенията „бабо“, а понякога „мамо“, което било обичайно за района, в който
живеели.
Ответникът е представил доказателства
относно образувани против него съдебни производства от В.П.П.,
баща на Ц., М.В.П., сестра му, както и от В.Н.П., негова майка. В исковата молба на последната е посочено, че
в продължение на повече от 19 години В.П.е отглеждала и възпитавала сина си,
той бил нейна физическа и психическа опора, дарявал я е с любов, разбиране,
подкрепа и внимание, споделяли взаимно радости, тревоги и надежди.
От заключението по назначената
комплексна съдебно-медицинска автотехническа
експертиза, прието като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
процесният автомобил преди настъпване на ПТП се е движел със скорост от 131 км/
ч. Непосредствено преди това се е движил от бул. „Константин Величков“ към ж. к.
„Люлин“, по бул. „Сливница“, като в района на блок 120 се е движил равномерно с
посочената скорост. В следствие на въздействие върху кормилния кръг от водача
на автомобила, същият започва извършване на движение наляво, като се отклонява
в тази посока, отчетено спрямо първоначалната му посока на движение, пресичайки
лентите за насрещно движение, като реализира два поредни удара в левия тротоар
на пътното платно, възкачва се на тротоара, където косо продължава своето
движение в посока напред. В резултат на това е настъпил удар в стълб на
уличното осветление в предна лява част на автомобила и по-конкретно в областта
на преден ляв фар и калник. В следствие на удара автомобилът се деформира в
посока навътре към купето и пътника, намиращ се на предна дясна седалка, като
поради голямата кинетична енергия и малката площ на стълба последният е
послужил като режещ ръб, който е отрязал автомобила в предната му дясна част.
Поради мястото на приложената енергия на ударния импулс спрямо купето на автомобила
се е породил момент, който го е завъртял в посока на часовниковата стрелка,
като при тази ротация под въздействието на инерционните сили тялото на пътника
е изпаднало от автомобила и се установило в състояние на покой. По делото няма
данни автомобилът да е бил технически неизправен към момента на ПТП, предвид
което вещото лице дава заключение, че причината за него е от субективен
характер – поведението на неговия водач. Към момента на удара движението на
пострадалия е било в посока напред към приложната точка на ударния импулс, след
което, поради наличието на ротационно движение по часовниковата стрелка, тялото
се е придвижило в посока вдясно и поради тежката деформация в дясната страна на
автомобила - предна дясна врата е липсвала, тялото е напуснало автомобила и е
реализирало контакт с пътната настилка. Конкретният автомобил е бил оборудван с
пет триточкови предпазни инерционни колани, включително и на мястото, на което
е седял Ц.. Вещите лица дават заключение, че липсват обективни данни за това
пострадалият да е бил поставен предпазен колан. При извършената аутопсия не са
били описани травматични увреждания, които да могат да бъдат отнесени към
такива, причинени от поставен колан. При аутопсията са били са установени
открита черепно-мозъчна травма - охлузвания и разкъсно-контузна
рана по лицето, многофрагментно счупване на костите
на черепа, разкъсвания на твърдата мозъчна обвивка, разкъсване на мозъчното
вещество на главния мозък и на мозъчния ствол, разкъсване на меката мозъчна
обвивка, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на малкия мозък; закрита гръдна
травма, изразяваща се в охлузвания на гръдния кош и контузии на белите дробове
двустранно; травма на опорно-двигателния апарат - охлузвания на десните рамо, предмишница и ръка, охлузване на двете колене и
подбедриците двустранно и счупвания на десния глезен, разкъсно-контузни
рани на левия глезен и на дясното ходило, пълно счупване на десния голям пищял.
Причината за смъртта на Ц.В.П.е тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна
травма със засягане на структурата и функциите на важни органи, която смърт е
травматична по генезис и е пряка последица от получените при ПТП травми. Вещите
лица са посочили, че травмата на главата е в резултат от удар в предната част
на автомобила /челно стъкло, таван/, поради силното движение на тялото напред в
купето, породено от липсата на поставен обезопасителен
колан. Пряка причина за смъртта е ЧМТ и засягането на разположените в мозъка
жизнено важни центрове на дишането и сърдечната дейност. Ако пострадалият е
ползвал предпазен колан, нараняванията в областта на главата не биха били с
такава тежест. Тъй като скоростта е приблизително двукратно по-висока от
скоростта от 70 км/ ч., до която обезопасителните колани
са максимално ефективни, вещите лица не изключват настъпването на инерционни
травми, които биха могли да са с фатален изход. В съдебно заседание потвърждават,
че видът, характерът и интензитетът на травмите, които биха могли да бъдат
получени от Ц.В.П.при ПТП, в случай, че е бил с поставен обезопасителен
колан, са в областта на предположенията, но със сигурност травмите, които е
получил и са довели до неговата смърт, щяха да бъдат избегнати.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432 ал. 1
от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” при спазване на изискванията на чл. 380.
За да бъде реализирана
отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени кумулативно
предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да
бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС,
водачът на който е увредил ищеца.
Безспорно се установи, че за
л. а. м. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№ ***** има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в З. „Л.И.“ АД, валидна от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г.
В настоящото производство се
установява от приложените по делото писмени доказателства, потвърдени от
заключението по КСМАТЕ, че водачът на лекия автомобил Л.М.И. е допуснал
нарушение и на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Допуснал е също така нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал
МПС, категория В, в населено място със скорост, по – висока от 50 км./ ч., а
именно 131 км./ч.
В тази връзка съдът намира за
доказано, че поведението на Л.М.И. е било противоправно и виновно, тъй като е
могъл и е бил длъжен да предвиди, че при извършване на горепосочените нарушения
на ЗДвП може да настъпи ПТП, а от
доказателствата по делото не се оборва законовата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
В пряк и непосредствен резултат от допуснатите
от водача на л. а. м. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№ ***** нарушения на
правилата за движение по пътищата и последвалото ПТП Ц.В.П.е получил съчетана
черепно-мозъчна, гръдна травма и такава на опорно-двигателния апарат с водещо
значение на ЧМТ със засягане на жизненоважни центрове на дишането и сърдечната
дейност, които са довели до неговата смърт.
Ищцата е баба на починалия в
резултат на ПТП Ц.В.П., предвид което съдът намира за значим за изхода на
делото правен въпрос дали традиционните за българското общество семейни
отношения между баба и внук с присъщите им взаимопомощ при отглеждане на
внуците, особено близка привързаност, взаимна обич и подкрепа, духовна и
емоционална близост и обитаване на общо жилище покриват изведените в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк.
д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност като предпоставка за
признаване правото на бабата да получи обезщетение за неимуществени вреди от
причинената при деликт смърт на своя внук.
В тази връзка ищцата е
ангажирала показанията на св. Н.П.П., нейна дъщеря,
които съдът цени в светлината на чл. 172 от ГПК. Свидетелката твърди, че между
баба и внук е съществувала изключително силна привързаност, като ищцата успешно
е замествала майчината фигура. Ц. е живял повече от 10 години в едно
домакинство с баба си в с. Чомаково. Писмени доказателства, от които да се
установи обективно верността на тези твърдения, не са представени в процеса.
Постоянният адрес на Ц.В.П.е в гр. Червен бряг, а не в с. Чомаковци, а вън от
горното става ясно, че понастоящем е живеел в гр. София, където е работел.
Твърденията, че приживе се е обръщал към ищцата с обръщението „мамо“ е присъщо
за региона, в който ищцата живее. Твърденията, че бабата е замествала майчината
фигура, съдът приема с резерва, доколкото ответната страна е представила искова
молба, подадена от В.Н.П., майка на Ц., срещу настоящия ответник, за
обезщетение за причинените и в резултат от смъртта на сина и неимуществени
вреди, в която е посочено, че 19 години се е грижила за него, двамата са били
близки, споделяли са живота си и пр. Исковата молба представлява частен
документ, който не е бил оспорен и съдържанието на която не е било оборено от ищцовата страна в настоящото производство. При тези съображения
съдът намира, че показанията на св. П. за установяване изключителната
привързаност между ищцата и нейния внук, са депозирани в подкрепа на тезата на М.В.П..
С Тълкувателно решение №
1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго
лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на
ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата,
изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на
ВС. Според т. 1 от решението, „материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени; обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди“. В
съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69
на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови баби и дядовци. В традиционните за българското общество
семейни отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия семеен кръг
и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато обаче поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е
справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек - баба/дядо, внук, преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и
№ 5/69 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Изложените мотиви към
тълкувателното решение разкриват ясно идеята, от която се е ръководило общото
събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата
с право на обезщетение - да се признае по изключение активна легитимация на
други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на
ВС от 1961 г. и 1969 г.), в частност на бабите/дядовците, за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и
обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална
връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между
баби/дядовци и внуци, и интензитетът и продължителността на търпените от тях
болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е
нормално да се понасят в случай на смърт на внук. Житейските ситуации и
обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на
изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното
отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт,
дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина (решение
№ 92/17.11.2020, т. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о.), трайно полагане
на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители. Независимо от
спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на
бабата/дядото и внука е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване
на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк.
д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение
от правилото за определяне кръга на правоимащите
съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и
проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия
обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите
за отношенията между баби/дядовци и внуци морални болки и страдания.
Тези обстоятелства, които да
сочат на особено близка и духовна връзка извън обичайната за българското
общество, при положение, че връзката между Ц. и неговите родители не е била
изгубена, живял е с баща си, а връзката с майка му е вероятно да е била
съхранена, съдът не намира да са установени при условията на пълно и главно
доказване в процеса. Липсват доказателства за изключителност в отношенията
между ищцата и нейния внук, които да надхвърлят обичайните за родствената
връзка и за присъщите на българското общество емоционална близост между тези родственици. Това води на неоснователност на заявената
претенция, която подлежи на отхвърляне изцяло.
Предвид разрешението на
правния спор, съдът намира, че не се налага да обсъжда възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия Ц.В.П.предвид липсата
на поставяне на предпазен колан в автомобила.
Неоснователността на главния
иск води на неоснователност и на акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното и изплащане.
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени сторените
по делото разноски в размер на 500 лв. депозит за експертизата и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от М.В.П. от гр. Червен бряг, ж. к. „*****, с ЕГН **********, чрез процесуалния
и представител, против З. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление *** Д, с
ЕИК *****, иск за осъждането му да и изплати сумата от 100 000 /сто хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди – душевни болки,
страдания и стрес поради смъртта на внука и Ц.В.П.в резултат на ПТП, произтекло
на 15.11.2019 г., дължими от застрахователя – ответник по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ относно
л. а. м. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№ *****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.02.2020 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА М.В.П. от гр. Червен бряг, ж.
к. „*****, с ЕГН **********, да заплати на З. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на
управление *** Д, с ЕИК *****, сума в размер на 500 /петстотин/ лв.,
представляващи съдебно – деловодни разноски и 450 /четиристотин и петдесет/ лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. София.
СЪДИЯ: