Р Е Ш Е Н И Е
№………../………2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и
втора година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1310 по описа на съда за две
хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на С.Д.И.,
подадена чрез пълномощника й адвокат К.К., срещу решение № 2-46 по протокол № 02/26.04.2021
г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 0383/30.01.2020 г. на
кмета на община Варна, в частта, с която за попадащите 13 кв. м. от ПИ
10135.3506.257 в трасето на одобрения със заповед № 4663/06.12.2018 г. на
заместник-кмета на община Варна временен път до ПИ 10135.3506.1660 е определено
годишно обезщетение /годишен наем/ за собствениците на засегнатия имот в размер
на 62, 40 лв.; еднократно обезщетение на обща стойност 294 лв. за засегнатите
от трасето трайни насаждения в имота, определени по отделни пера, както следва:
за 1 бр. бадем – 54 лв.; за 1 бр. череша – 112 лв. и за 4 бр. лози, всяка
оценена на 32 лв. – общо 128 лв., както и е определено еднократно обезщетение
на обща стойност 120 лв. за преместването на изградените в ПИ 10135.3506.257 съоръжения,
попадащи в трасето на временния път: за преместване на 4
бр. колове – 80 лв. и за преместване на телена ограда – 40 лв.
С оплакване за прекомерно занижаване на определените с
решението на комисията по чл. 210 ЗУТ обезщетения за собствениците на ПИ
10135.3506.257 се иска решението в оспорената част да се измени от съда като
съобразно с действителната пазарна оценка да се увеличи размерът на всяко от
обезщетенията. Претендира и за присъждането на направените по делото разноски.
В проведените по делото открити съдебни заседания
жалбата се поддържа чрез пълномощника на жалбоподателката адвокат К.К..*** –
ответник по делото, редовно призована, не се представлява и не изразява
становище по оспорването. Заинтересуваните лица А.В.Т., В.А.В.
и Д.А.В.-С. – всички съсобственици в ПИ 10135.3506.257
заедно с жалбоподателката С.Д.И., редовно призовани, не се явяват и не се
представляват по делото и не изразяват становище по оспорването.
Заинтересуваното лице „Де принт“ ЕООД, собственик на ПИ 10135.3506.1660, до
който с влязлата в законна сила заповед № 4663/06.12.2018 г. на заместник-кмета
на община Варна е разрешено прокарването на временен път през ПИ10135.3506.257,
редовно призовано, не се представлява по делото и не изразява становище по
оспорването.
След като съобрази процесуалната допустимост на
оспорването, съдът прие следното по неговата основателност:
От доказателствата по административната преписка се
установява, че на основание подадено от „Де принт“ ЕООД заявление рег. №
АУО49345ВН/05.06.2017 г. заместник-кметът на община Варна е разрешил със заповед № 4663/06.12.2018 г. да се прокара
временен път до собствения на „Де принт“ ЕООД ПИ 10135.3506.1660 по КККР на гр.
Варна - СО „Пчелина“ като пътят да премине през ПИ10135.3506.257, засягайки
общо 13 кв. м. от имота; през ПИ 10135.3506.1089, засягайки 27 кв. м. от имота и
през ПИ 10135.3506.1659, засягайки 24 кв.м. от площта му.
С влязло в законна сила на 09.11.2020 г. решение №
2182/13.11.2019 г. по адм. дело № 119/2019 г. на Адм. съд Варна е отхвърлено
оспорването на С.Д.И. и Н. Д. Т. /праводател на заинтересуваните лица А.В.Т., В.А.В.
и Д.А.В.-С./ срещу заповед № 4663/06.12.2018 г. на
заместник-кмета на община Варна в частта относно разпореденото прокарване
на временен път до ПИ 10135.3506.1660 през собствения им ПИ 10135.3506.257,
оставена е без разглеждане жалбата им срещу заповедта в частта относно
прокарването на временния път през ПИ 10135.3506.1089 и през ПИ 10135.3506.1659
и същевременно по подадената в същото съдебно производство жалба на „Лотос
2007“ ООД заповедта е отменена в частта относно разпореденото с нея прокарване
на временния път през ПИ 10135.3506.1089. С последващо издадена и влязла в
законна сила заповед № 4424/10.12.2020 г. на заместник-кмета на община Варна е
разрешено трасето на временния път до собствения на „Де принт“ ЕООД ПИ
10135.3506.1660 да премине и през 16 кв. м. от пътека, общинска собственост, заснета
по КККР с идентификатор 10135.3506.1089, след което тя се разшири на север като
засегне 12 кв. м. от собствения на „Лотос 2007“ ООД ПИ 10135.3506.172.
След влизане в сила на
двете заповеди по чл. 190 ал. 6 предл. второ ЗУТ назначената със заповед
№ 0383/30.01.2020 г. на кмета на община Варна комисия по чл. 210 ЗУТ е одобрила
с решение № 2-46 по протокол № 02/26.04.2021 г. изготвените от лицензиран
оценител оценки на обезщетенията за засегнатите от трасето на временния път трайни
насаждения, подобрения /съоръжения/ и части от площта на служещите ПИ 10135.3506.257,
ПИ 10135.3506.1659 и ПИ 10135.3506.172.
Конкретно, относно собствения на жалбоподателката С.Д.И.
и на заинтересуваните лица А.В.Т., В.А.В. и Д.А.В.-С. ПИ 10135.3506.257
комисията е одобрила с решението си следните стойности на обезщетенията: 1/
годишно обезщетение /наем/ в размер на 62, 40 лв. за
попадащата в трасето на временния път площ от 13 кв. м. от ПИ 10135.3506.257; 2/
еднократно обезщетение на обща стойност 294 лв. за засегнатите от трасето на
временния път трайни насаждения в ПИ 10135.3506.257 – 1 бр. бадем, 1 бр. череша
и 4 бр. лози; 3/ еднократно обезщетение на обща стойност 120 лв. за преместването
на изградените в ПИ 10135.3506.257 съоръжения, попадащи в трасето на временния
път - 4 бр. колове и 20 м. телена ограда.
При съдебното оспорване на решението на комисията по
чл. 210 ЗУТ е допусната по искане на жалбоподателката съдебно-оценителна
експертиза, при която вещото лице, прилагайки посочените в т. 2 на заключението
методи на оценяване, определя следните пазарни стойности на обезщетенията: 1/
за попадащата в трасето на временния път площ от 13 кв. м. от ПИ 10135.3506.257
- годишно обезщетение /наем/ в размер на 176 лв.; 2/ еднократно
обезщетение от 294 лв. за засегнатите от трасето на
временния път трайни насаждения в ПИ 10135.3506.257 /1 бр. череша, 1 бр. 1
бр. бадем и 4 бр. лози/, разпределено по пера, както следва: за 1 бр. череша –
112 лв.; за 1 бр. бадем – 54 лв. и за 4 бр. лози – 128 лв., с което на практика
изцяло е потвърдило решението на комисията по чл. 210 ЗУТ в тази му част; 3/
еднократно обезщетение от 250 лв. за преместването на изградените в ПИ
10135.3506.257 съоръжения, попадащи в трасето на временния път /4 бр. колове и
20 м. телена ограда/ като по отделни пера разбивката е направена в таблицата по
т. 3.3 на заключението.
Съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено изслушаното и приобщено към
доказателствения материал по делото заключение на съдебно-оценителната
експертиза, относно което никоя от страните не е направила възражение,
оспорвайки доказателствената му стойност.
Основавайки се на това заключение и като съобразява разпоредбата
на чл. 191 ал. 2 ЗУТ, според която обезщетението за частите от поземлени имоти,
използвани за временни пътища, действително подлежи на определяне за всяка
отделна година, а обезщетението за подобренията, които се унищожават във връзка
с временните пътища, се изплаща в брой още преди заемане на поземлените имоти,
тоест е дължимо еднократно, съдът намира, че следва да измени оспореното по
делото решение № 2-46 по протокол № 02/26.04.2021 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ в частта относно определеното годишно обезщетение /годишен наем/ за
попадащата в трасето на временния път площ от 13 кв.м. от ПИ 10135.3506.257
като го увеличи от 62, 40 лв. на 176 лв. като наред с това увеличи от 120 лв.
на 250 лв. еднократното обезщетение за преместването на изградените в ПИ 10135.3506.257 и попадащи в
трасето на временния път съоръжения. В останалата обжалвана част на решението –
относно определеното с него еднократно обезщетение за засегнатите от трасето на временния път
трайни насаждения в ПИ 10135.3506.257 жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на спора и предвид своевременно заявеното
от жалбоподателката искане, община Варна следва да бъде осъдена да й заплати
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата й или
това е 2/3 от всички направени разноски по представения на л. 70 от делото
списък и съдържащите се в съдебното досие доказателства за извършването им, равняващи
се при това положение на дължима от ответника част в размер на 706, 67 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ по жалба на С.Д.И. решение № 2-46 по протокол №
02/26.04.2021 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед №
0383/30.01.2020 г. на кмета на община Варна, В ЧАСТТА с която е определено годишно
обезщетение /годишен наем/ за попадащата в трасето на временния път по влязла в
законна сила заповед № 4663/06.12.2018 г. на заместник-кмета на община
Варна площ от 13 кв.м. от ПИ
10135.3506.257 като го УВЕЛИЧАВА от 62, 40 лв. /шестдесет и два лева и четиридесет
стотинки/ на 176 лв. /сто седемдесет и шест лева/ и В ЧАСТТА, с която е
определено еднократно обезщетение за преместването на засегнатите от трасето на
временния път по влязлата в законна сила заповед № 4663/06.12.2018 г. на
заместник-кмета на община Варна съоръжения в ПИ 10135.3506.257 като го
УВЕЛИЧАВА от 120 лв. /сто и двадесет лева/ на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
В останалата част отхвърля оспорването.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на С.Д.И., ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 706, 67 лв. /седемстотин и шест лева
и шестдесет и седем стотинки/.
На основание чл. 215 ал. 7 т. 5 ЗУТ решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: