№ 306
гр. Дупница, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20211510101377 по описа за 2021 година
К. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат М.З., с адрес за призоваване: ***, е
предявила срещу В. В. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** - лично и като законен
представител на малолетната ДЖ. Г. ГР., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ и чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 и
ал.2, пр.3 от ЗЗД. Искането е: - да бъдат отменени договорите за дарение, оформени в нотариален
акт № 140, том ІІ, peг. № 4594, дело № 309/2008 г. на нотариус Е. К. /за 13/48 ид. части от ПИ №
68789.604.37 и подобренията в имота/ и нотариален акт № 141, том ІІ, peг. № 4598, дело №
310/2008 г. на нотариус Е. К. /за 4/24 ид. ч. от ПИ № 68789.604.41, 4/24 ид. ч. от сграда с
идентификатор № 68789.604.41.5 и за 4/12 ид. ч. от сграда с идентификатор № 68789.604.41.1/
поради отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която се нуждае; - да бъде обявен за
нищожен договор за дарение, оформен в нотариален акт № 21, том IV, peг. 8212, дело № 583/2020
г. на нотариус Д. Г. поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на
предписаната от закона форма. Претендират се и направените разноски.
Ищцата твърди, че с два договора за дарение от 20.10.2008 г. прехвърлила притежаваното
от нея право на собственост върху недвижими имоти на двете си деца В. В. Н. и Г. В. Н.. С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 140, том 2, peг. № 4594, дело № 309/2008 г. на
нотариус Е. К. прехвърлила на децата си общо 13/24 /тринадесет двадесет и четвърти/ идеални
части от поземлен имот с идентификатор № 68789.604.37, находящ се в град Дупница, община
Дупница, област Кюстендил, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: ****, с площ за
имота от 415 кв.м. /четиристотин и петнадесет квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 3467, квартал 267, ВЕДНО с 13/24 /тринадесет
двадесет и четвърти/ идеални части от всички подобрения в имота, при настоящи граници и
съседи на имота по скица с изх. № 15-485668/10.05.2021 г., издадена от СГКК - град Кюстендил: 1.
ПИ № 68789.604.40; 2. ПИ № 68789.604.41; 3. ПИ № 68789.604.42; 4. ПИ № 68789.604.38; 5. ПИ №
68789.604.19; 6. ПИ № 68789.604.36;
1
С нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № 141, том
2, peг. № 4598, дело № 310/2008 г. на нотариус Е. К. прехвърлила на двете си деца 4/12 идеални
части от Поземлен имот с идентификатор № 68789.604.41, находящ се в град Дупница, община
Дупница, област Кюстендил, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: град Дупница,
ул. „Драгой Болярин" N° 23, с площ за имота от 479 кв.м. /четиристотин седемдесет и девет
квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
3467, квартал 267, парцел IX, ВЕДНО с 4/12 идеални части от Сграда с идентификатор №
68789.604.41.5 със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: един; предназначение: друг вид сграда
за обитаване, при настоящи граници и съседи на имота по скица с изх. № 15-485666/10.05.2021 г.,
издадена от СГКК - град Кюстендил: 1. ПИ № 68789.604.61; 2. ПИ № 68789.604.42; 3. ПИ №
68789.604.38; 4. ПИ № 68789.604.37; 5. ПИ № 68789.604.40; ВЕДНО с 4/6 идеални части от сграда
с идентификатор № 68789.604.41.1, находяща се в град Дупница, община Дупница, област
Кюстендил по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-
56/30.07.2004 година на ИД на АГКК, с адрес на сградата: ***, със застроена площ от 56 кв.м.
/петдесет и шест квадратни метра/, брой етажи 2 /два/, с предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна, като запазила правото си на ползване върху сграда с идентификатор №
68789.604.41.1.
През 2018 г. ищцата започнала лечение на тежко заболяване в Италия, където живеят и
децата й, като обитавали едно жилище, купено на името на ответницата, но с помощта на ищцата и
сина й.
Впоследствие отношенията им се влошили и В. В. Н. поискала ищцата и Г. В. Н. да
напуснат жилището й. По този начин ищцата изпаднала в затруднено положение: провежда
скъпоструващо животоспасяващо лечение, месечният наем на малък апартамент в Милано е 600-
700 евро; единственият й доход е получавана пенсия в размер на 1062, 84 лв., като погасява кредит
с месечна вноска 648, 54 лв. Синът й също не разполага с финансови средства.
Поради това ищцата поискала месечна издръжка от ответницата В. В. Н., но тя отказала.
Впоследствие ищцата научила, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 21, том IV,
peг. 8212, дело № 583/2020 г. на нотариус Д. Г. на 30.12.2020 г. В. В. Н. е дарила описаните по-горе
недвижими имоти на дъщеря си ДЖ. Г. ГР..
Ищцата счита този договор за нищожен поради заобикаляне на закона, накърняване на
добрите нрави и липса на предписаната от закона форма /липса на съдебно разрешение за
придобиване на недвижими имоти от малолетната ДЖ. Г. ГР./.
В постъпилия писмен отговор исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че
предвид запазеното право на ползване на описаната сграда с идентификатор № 68789.604.41.1
липсва пречка ищцата да живее в нея; сградата представлява жилище и адресът й е постоянният
адрес на ищцата. Тя разполага със значителен за Р България месечен доход – 1662, 10 лв. /освен
посочената в исковата молба пенсия, получава и пенсия за инвалидност от Р Италия – 260 евро
месечно, както и социална помощ в Р България – 90, 75 лв./. Провежданото в Италия лечение е
безплатно за ищцата.
Понастоящем В. В. Н. работи като „камериерка етажи“ в хотел и през 2020 г. е получила
годишен брутен доход в размер на 12 240 евро. ДЖ. Г. ГР. е ученичка в трети клас в начално
училище в гр. Парабиаго, обл. Милано. През 2021 г. В. В. Н. заплаща такса във връзка с
обучението на дъщеря й, членски внос за българско училище, такса за посещавани танци. Твърди
се полагане на постоянни грижи за ищцата във връзка със заболяването й и провежданото лечение.
За купуването на жилището, в което живее, В. В. Н. е сключила договор за кредит в размер
на 83 000 евро, със срок 30 години, месечна вноска 390, 77 евро. Ремонтът на жилището бил
извършен от семейни приятели на В. В. Н., с нейни средства; тя купила и обзавеждането на
жилището, като сключила договор за кредит в размер на 1800 евро, със срок 20 месеца, месечна
вноска 86, 64 евро.
От м. септември 2021 г. /след период на значително намалели доходи вследствие на
2
пандемията/ В. В. Н. работи пет дни седмично и получава 80% от трудовото си възнаграждение;
нетният й месечен доход възлиза на 850-950 евро. Месечните й разходи възлизат на: 200 евро –
консумативи за жилището; 200 евро – битова газ; 400 евро – общо за храна, поддръжка и гориво за
автомобил, такса за училището на детето. По договора за кредит В. В. Н. е заплатила 4697, 24 евро
за 2020 г., а до 30.09.2021 г. – 3524, 93 евро.
До 15.07.2021 г., когато ищцата напуснала съвместно обитаваното жилище, за нейната
издръжка В. В. Н. заплащала по 260 – 275 евро.
Твърди се липса на възможност В. В. Н. да дава издръжка на ищцата. Последната
подпомага финансово сина си, и предвид получавания общ доход от 1662, 10 лв. месечно, не се
нуждае от издръжка.
Твърди се, че ищцата не е отправяла покана до В. В. Н. да й дава издръжка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С представения от ищцата нотариален акт № 140, том ІІ, peг. № 4594, дело № 309/2008 г. на
нотариус Е. К. тя е дарила на В. В. Н. и Г. В. Н. общо 13/24 /тринадесет двадесет и четвърти/
идеални части от поземлен имот с идентификатор № 68789.604.37, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес
на поземления имот: ****, ведно с 13/24 /тринадесет двадесет и четвърти/ идеални части от всички
подобрения в имота, а с представения от нея нотариален акт № 141, том ІІ, peг. № 4598, дело №
310/2008 г. на нотариус Е. К. тя е дарила на В. В. Н. и Г. В. Н. 4/12 идеални части от Поземлен
имот с идентификатор № 68789.604.41 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, ведно с
4/12 идеални части от сграда с идентификатор № 68789.604.41.5, ведно с 4/6 идеални части от
сграда с идентификатор № 68789.604.41.1, като запазила правото си на ползване върху сграда с
идентификатор № 68789.604.41.1. С доклада по делото е прието за безспорно, че описаните
недвижими имоти са дарени от ищцата на В. В. Н. и Г. В. Н. при равни права; че страните
понастоящем живеят в Р Италия, като до 15.07.2021 г. ищцата е живяла в жилището на В. В. Н., а
понастоящем живее заедно с Г. В. Н..
С нотариален акт № 21, том IV, peг. 8212, дело № 583/2020 г. на нотариус Д. Г. на
30.12.2020 г. В. В. Н. е дарила на дъщеря си ДЖ. Г. ГР. ¼ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор
№ 68789.604.41, ведно с ½ ид. ч. от сграда с идентификатор № 68789.604.41.1 и ¼ ид.ч. от сграда с
идентификатор № 68789.604.41.5, както и 21/48 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №
68789.604.37.
Във връзка с установяването на доходите и имуществото, както и разходите си, ищцата е
представила удостоверение от НОИ за получавана пенсия с актуализиран размер към м.02.2022 г. –
1117, 83 лв. и добавка – 172, 76 лв.; договор за наем на жилище в град Витуоне с наемател Г. В. Н.
с наемна цена от 550 евро месечно и разходи за поддръжка на общите части – 100 евро месечно;
фактури за заплатени стоматологични услуги в Р Италия.
Ответницата от своя страна е представила документи във връзка със сключения договор за
банков кредит и обслужването му, банкови извлечения за месечните си разходи, доказателства за
сумите, заплащани във връзка с образованието на ДЖ. Г. ГР. /включително посещаваното
българско училище/ и за извънучилищните й занимания, както и за заплащаната от нейния баща
месечна издръжка.
От показанията на свидетеля М. Л. /във фактическо съпружеско съжителство с В. В. Н./ се
установяват следните обичайни месечни разходи на В.Н. в периода след м.07.2021 г.: за
посещаваната занималня от ДЖ. Г. ГР. – 60 евро и за храна в училище – 120-150 евро; за
занимания по танци на детето – 30 евро; за вноска по кредит – 400 евро; разходи за поддръжка на
жилището – 200 евро; разходи за битови сметки – 200 евро; за храна и гориво за ползвания
автомобил – 400 евро. Нетната месечна заплата на В. В. Н. възлиза на около 950 евро. Свидетелят
твърди, че участва само в разходите за храна с около 50-80 евро на месец.
От показанията на свидетеля Г. В. Н. /син на ищцата и брат на В. В. Н./ се установяват
следните обичайни месечни разходи на К. К. Н. в периода след м.07.2021 г.: двамата обитават
3
жилище под наем с наемна цена – 550 евро и такса за поддръжка – 100 евро; битови сметки – 100-
120 евро с годишно изравняване от 500-600 евро; транспорт до клиниката, в която се лекува
ищцата – 200 евро; разходи за храна – 800-900 евро. Доходът на ищцата от пенсия и социална
добавка е в размер на 1150-1200 лева месечно, като ищцата обслужва кредит с месечна вноска от
600 лева /ползван за подпомагане на разходите на свидетеля и покупка на мебели, първоначално за
съвместно обитаваното жилище с В.Н., впоследствие демонтирани и преместени в ползваното
понастоящем от ищцата и свидетеля/. Свидетелят получава основна заплата от 1650 евро и поема
разходите на ищцата.
От заключението на вещото лице В. К. по назначената съдебно – икономическа експертиза
/уточнено след направените корекции на данните, които следва да се вземат предвид – л.585 от
делото/ е видно, че общият средномесечен размер на средствата, с които дарителката е разполагала
към м.юли 2021 г., е 1022, 45 евро.
Средномесечната сума, с която надарената разполага към м.юли 2021 г., е 1482, 12 евро
/включени са и средствата, с които свидетелят М. Л. участва в месечните разходи за храна – 65
евро средномесечно, и сумата на издръжката, изплащана за детето Джорджиа от неговия баща – 60
евро месечно/.
След 15.07.2021 г. средствата, които са необходими на ищцата с оглед на специфичните й
нужди /взети са предвид свидетелските показания за съжителството й в едно домакинство със
свидетеля Г. Н. и разходите за специална хранителна диета и транспорт до лечебното заведение
във връзка с провежданото лечение, както и представения договор за наем на съвместно
обитаваното със свидетеля жилище/ възлизат на 1299, 37 евро месечно.
Средствата, които са необходими на В. В. Н. и отглежданата от нея ДЖ. Г. ГР. възлизат на
1892, 25 евро месечно. В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че при разходите на
ответницата за храна е взела предвид представената разпечатка от банковата й сметка за
съответните плащания /около 264 евро месечно/, докато съгласно статистическите данни
месечният разход на двучленно домакинство за храна е значително по-висок – 468, 74 евро.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД:
За да бъде уважен иск за отмяна на дарение, поради отказ от страна на дарения да дава
издръжка, следва да са налице следните предпоставки: валиден договор за дарение между
страните; трайна нужда от издръжка от страна на ищеца - дарител; покана до ответника - дарен да
дава издръжка; отказ на дарения да дава такава. Поначало, дарението не създава за дарения
задължение да издържа дарителя си. Такова възниква, само ако дарителят изпадне в трайна нужда
и поиска издръжка. В този случай, задължението на дарения е не само морално, но и правно,
доколкото законът изрично предвижда отмяна на дарението, когато се отказва помощ, от която
дарителят трайно се нуждае; чрез връщането на подареното се осигурява възможност дарителят да
разполага със средства за издръжка и гледане.
По делото не е спорно, че ищцата е дарила собствените си идеални части от описаните по-
горе недвижими имоти на двете си деца при равни права. Не се твърди да е отправяна покана до
ответницата за заплащане на издръжка, поради което такава покана е отправена с получаването на
исковата молба. Предвид становището, изразено от ответницата, е налице и отказ на дарения за
даване на издръжка.
Основният спорен въпрос между страните е, дали е налице нужда от издръжка. Нуждата от
издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на
формиране на сила на пресъдено нещо по делото. Продължителността на периода, през който
дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко трайно е
това състояние. То се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага
или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума,
която му е необходима за покриване на специфичните му нужди /Решение № 473 от 20.01.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о./. С оглед на влошените отношения между страните, не
следва да се обсъжда възможността нужната на ищцата издръжка да се осигури посредством
4
съвместно живеене в жилището на В. В. Н..
От заключението по изслушаната съдебно – икономическа експертиза се установи, че за
издръжка на ищцата са необходими 1299, 37 евро средномесечно, а размерът на доходите й
възлиза към м. юли 2021 г. на 1022, 45 евро. Следователно е налице трайна нужда от издръжка на
ищцата, с оглед на постоянния размер на получаваните от нея приходи и на средствата за
необходимите разходи, предвид здравословното й състояние и свързаните с него специфични
нужди /за хранителна диета и транспорт до лечебното заведение за провежданата терапия – по
делото се установи, че самото лечение в Р Италия не се заплаща/.
От друга страна, по делото е безспорно, че за издръжка на В. В. Н. и отглежданата от нея
ДЖ. Г. ГР. са необходими 1892, 25 евро средномесечно, при разполагаеми средства в размер на
1482, 12 евро месечно.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК, право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само
тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, от която той трайно се
нуждае и за което дареният има материална възможност, освен в случаите, в които поради липса
на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя той би поставил себе си и лицата,
които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
В конкретния случай средствата, с които разполага надарената, също са под минимално
необходимата й сума, с оглед на стандарта на живот в Р Италия и средствата, необходими за нея и
отглежданото от нея ненавършило пълнолетие дете. Поради това отделянето на каквато и да е
сума за издръжка на ищцата неминуемо би влошило още повече това съотношение и би поставило
дарения пред моралния избор да предпочете интереса на своя дарител пред интереса на своето
ненавършило пълнолетие дете.
Този извод не се променя от настъпилото в хода на производството намаление в доходите
на ищцата /предвид преустановеното от м. октомври 2021 г. - л.561 от делото, заплащане на
социална добавка в Р Италия от 260 евро месечно/, тъй като липсва промяна в доходите на В. В.
Н.. Видно от направеното в съдебното заседание уточнение от вещото лице, от разпечатката от
банковата сметка на В. В. Н. се установяват месечни разходи за храна в размер на 264 евро, при
необходими съгласно статистическите данни 468, 74 евро за храна месечно. При тези данни е
очевидно, че ответниците живеят в лишения и при настоящия размер на доходите им е невъзможно
отделянето на каквато и да е сума за подпомагане на ищцата.
Неоснователен е доводът за изплащан от ищцата кредит, тъй като от показанията на
свидетеля Г. В. Н. се установи, че сумата от кредита е ползвана за негови разходи и за покупка на
мебели, първоначално за съвместно обитаваното жилище с В.Н., впоследствие демонтирани и
преместени в ползваното понастоящем от ищцата и свидетеля.
Недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма - когато
дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява
минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон, и
въпреки това отказва да я даде. В настоящия случай тези предпоставки за укоримост на
поведението на В. В. Н. не са налице, което обуславя отхвърлянето на предявения иск като
неоснователен.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 и ал.2, пр.3 от ЗЗД:
В тежест на ищцата е установяването на наличието на фактически основания, свързани с
твърдените пороци по смисъла на ЗЗД на процесното дарение, оформено в нотариален акт № 21,
том IV, peг. 8212, дело № 583/2020 г. на нотариус Д. Г., довели до неговата недействителност:
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на предписаната от закона форма
/липса на съдебно разрешение за придобиване на недвижими имоти от малолетната ДЖ. Г. ГР./.
При действие в заобикаляне на закона правната норма от външна страна е спазена, но
страните са имали за цел да постигнат непозволен или забранен от закона резултат. В конкретния
случай липсва забранен от закона резултат – липсва забрана дареният да отчуждава дареното
имущество.
5
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общоустановените
нравствено - етични правила. Законът – чл.12 ЗЗД, изисква при сключването на договори страните
да действат добросъвестно, т.е. да се съобразяват с правилата на морала. В отношенията дарител –
надарен при дарението, оформено в нотариален акт № 21, том IV, peг. 8212, дело № 583/2020 г. на
нотариус Д. Г., не се твърди и не се установява такова противоречие. Обстоятелството, че В. В. Н.
е възможно да е имала и други мотиви /освен дарственото намерение - и да осуети евентуално
връщане на имуществото в патримониума на К. К. Н. по реда на чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД/ не се
отразява на спазването на правилата на морала при самото сключване на сделката, тъй като
описаният евентуален мотив не е част от отношенията дарител – надарен.
Не е налице и липса на предписаната от закона форма, тъй като чл.130, ал.3 от СК не
изисква съдебно разрешение за придобиване на недвижими имоти от малолетни /от ДЖ. Г. ГР. в
конкретния случай/.
Поради това искът за обявяване за нищожна на описаната сделка следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответницата В. В. Н. направените разноски по делото /за адвокатско възнаграждение – 850 лв., за
заплатен превод на представените документи – общо 2613 лв., за възнаграждение на вещо лице –
300 лв./ в общ размер на 3763 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. Н., ЕГН **********, срещу В. В. Н., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в” от ЗЗД - да бъдат отменени договорите за дарение,
оформени в нотариален акт № 140, том ІІ, peг. № 4594, дело № 309/2008 г. на нотариус Е. К. /за
13/48 ид. части от ПИ № 68789.604.37 и подобренията в имота/ и нотариален акт № 141, том ІІ, peг.
№ 4598, дело № 310/2008 г. на нотариус Е. К. /за 4/24 ид. ч. от ПИ № 68789.604.41, 4/24 ид. ч. от
сграда с идентификатор № 68789.604.41.5 и за 4/12 ид. ч. от сграда с идентификатор №
68789.604.41.1/ поради отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която се нуждае.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. Н., ЕГН **********, срещу В. В. Н., ЕГН ********** -
лично и като законен представител на малолетната ДЖ. Г. ГР., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 и ал.2, пр.3 от ЗЗД - да бъде обявен за нищожен договор за
дарение, оформен в нотариален акт № 21, том IV, peг. № 8212, дело № 583/2020 г. на нотариус Д.
Г. поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на предписаната от закона
форма.
ОСЪЖДА К. К. Н., ЕГН **********, да заплати на В. В. Н., ЕГН **********, разноски по
делото в общ размер на 3763 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6